Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Маркетинг ИЗЛИЗАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ПАЗАР НА ПРОИЗВОДСТВЕНА ФИРМА "Мебелина" ООД БУРГАС


Дипломна (курсова) работа, 62 страници по-големи от стандартните, съдържа таблици, схеми, графики
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

I.ОПИСАНИЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРОИЗВОДСТВЕНА ФИРМА “Мебелина ООД гр.Бургас

1.1.Пазари

1.2.Доставчици

1.3.Конкуренция

1.4.Продуктов микс

1.5.Дистрибуция и продажби

1.6.Анализ на ресурсите на дружеството

1.7.Ценова политика на дружеството

1.8. Анализ на външната среда

1.9.SWOT АНАЛИЗ

1.10. Конкурентни предимства на фирмата

1.11.Ситуационен анализ

1.12.Комуникационна политика

1.13.Маркетингова стратегия на “Мебелина” ООД

Изследване и анализ на международния пазар

2.1.Макроикономическа информация и политико-правна среда

2.2 Тенденции на международните пазари

2.3 Международни рискове в страните-пазари

2.4 Анализ и оценка на международната среда

2.5.Географска и демографска характеристика на Република Германия

2.6.Политически риск според индекс BERI

2.7. Документи и плащания по сделката

ПРИЛОЖЕНИЯ

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Въведение

В специализираната литература понятието “международен пазар” се използва за “обозначаване на връзки и отношения между стопански субекти (търговски, посреднически и индустриални фирми, банки, застрахователни компании) и държавни, респективно международни органи, упълномощени да координират и контролират по специфичен начин спазването на установения от участващите субекти регламент”. Възникналите в тази връзка отношения са свързани с размяната на ефекти, респективно на стоки по определени правила, но са съобразени също така и с действащите пазарни фактори. В процеса на размяната и на обръщението обикновено се включват субекти с различна национална или държавна принадлежност, а самият трансфер най-често е свързан с преминаването на национални граници и тази особеност служи за разграничаването на националния от международния пазар.

Международният пазар най-често се свързва с реализирането на сделки, в които участват партньори от различни страни. Международният характер на един пазар може да се определи не само от различната национална принадлежност на участниците, но и от типизирането на условията и механизмите на търговия. В зависимост от броя на участниците или от обема на реализирания оборот, но също така и от регионалната определеност на обхвата, обособилите се вече пазари могат да се характеризират като международни.

Изхождайки от установените схващания за международния пазар, могат да се възприемат три основни групи становища за същностните характеристики на тази икономическа категория:

Първата група обхваща становища, според които категорията международен пазар се възприема като съвкупност от сделки, пазарен механизъм и икономически отношения между участниците. Положителното в това схващане е комплексния подход, който се налага при разкриване на същността на международния пазар, а именно: предметната страна и съдържанието на категорията, технологията по която се извършват процесите и обществено-психологическата страна на процесите, въплътена в създадените отношения.

Втората група схващания разглежда категорията “международен пазар” в четири направления:

· икономическа категория;

· обективна реалност;

· специфична икономическа система;

· маркетингова концепция.

Според тази група схващания категорията “международен пазар” се разглежда на две нива: на макрониво, при което процесите се отнасят към областта на външната търговия; на микрониво, при което процесите на покупко-продажба се изследват от позициите на международния маркетинг.

Според третата група “международната мобилност на произ-водствените фактори” е основата, върху която се развиват междуна-родните търговски връзки, които от своя страна обуславят създа-ването и функционирането на международния пазар.

Друго становище характеризира международните пазари като места, където фирмата осъществява стопанска дейност в повече от една страна, насочващи движението на стоки и услуги с цел печалба.

Характерът и значението на основните икономически процеси може да се разкрие, ако отделните явления и свързаните с тях основни обекти бъдат подложени на анализ и се класифицират по определен признак. За да бъде извършена една класификация са необходими основни отправни точки или признаци. Изборът на признаците, по които ще се анализират явленията, не се избират произволно, а в зависимост от обективното им съдържание. В зависимост от това се подбират следните признаци за класифициране на международните пазари:

· териториален обхват;

· степен на зрялост на пазарните отношения;

· значение и традиционност на пазара;

· предметна определеност на търговията;

· достъп за проникване и характер на действащия пазарен механизъм;

· тип на конкуренцията.

Според териториалния обхват международните пазари се разделят на: континентални, интерконтинентални и глобални. В специализираната литература са изведени следните типове континентални пазари: пазар Африка, пазар Северна и Централна Америка, пазар Европа, пазар на Близкия Изток, пазар Азия.

Според степента на зрялост на пазарните отношения се разграничават: развити пазари, ново възникващи пазари и други пазари. Тази класификация е направена въз основа на разграни-чението на ООН и Световната банка. Според това разграничение икономики, при които дохода (БВП) на човек за една година възлиза на 1000$ или по-малко се отнасят към групата на развиващите се страни. Икономики, при които средните доходи на човек се движат между 1000$ и 8000$, са средно развити икономики, а при силно развитите икономики доходът е повече от 8625$.

Въз основа на тази класификация се извежда друго разграничение на икономиките, което отчита промените на икономическата среда, посредством нарастването на пазарния потенциал и динамиката на пазарната конюнктура. Експерти от Международната Финансова Корпорация (IFC), дъщерна структура на Световната банка, дават дефиниция на “новозараждащи се пазари”, като критерий за разграничаване динамиката на развитие на отделните икономики. Под това наименование би следвало да се включат всички бързо развиващи се пазари в развиващите се страни. По прогнози на същата корпорация през следващите две десетилетия се очаква най-голям напредък в икономически аспект и разгръщане на икономическата мощ именно в тези ново зараждащи се пазари. Основание за тези очаквания дава статистиката, според която само последните пет години повече от половин трилион щатски долара под формата на инвестиции са се влвли в тези пазари.

Според значението и традиционността международните пазари биват:

· локални;

· регионални;

· субрегионални;

· общи.

· Според предмета на търговия международните пазари се разделят на:

· международни стокови пазари;

· международни валутни паари;

· международни фондови пазари;

· международни кредитни, респ.капиталови пазари.

Характерно за пазарите, обособени по предметност е това, че съществува взаимна обвързаност и обусловеност между тях, защото макар и относително обособени те образуват основата на глобалната икономическа система, в която ресурсите се преливат от една в друга предметна форма или от предметни към идеални активи.

Според достъпа за проникване и характера на действащия пазарен механизъм международните пазари се разделят на:

· свободен;

· затворен (регламентиран);

· привилегирован.

Свободният пазар е този, при който в най-пълна степен се реализира механизма на свободната конкуренция. Основни пазарни фактори на този тип пазар остават търсенето и предлагането, а основният принцип на ценообразуването е средно признатите разходи за съответния международен пазар.

Пазарите, основани на регламентирани дългосрочни споразу-мения между две и повече страни, се наричат регламентирани пазари. Тъй като достъпът до тях е ограничен, поради възприетите от участниците условия, респ. договорни отношения и споразумения, те се наричат още затворени пазари. Условията и механизмите за търговия се определят от водещите доставчици в света за аналогични стоки.

Привилегировани пазари се наричат тези, които одсигуряват облекчен достъп до определни условия или за определени партньори.

Според критерия "тип на конкуренцията" се използват следните основни признаци за идентифициране на пазарите: индивидуализация на продукта; брой на конкурентите на съответния пазар; големина на фирмите-конкуренти; контрол върху цените.

В зависимост от тези параметри пазарите биват:

Полиполистичен пазар, при който броят на участващите субекти е голям, но преобладават дребните и средни фирми. при него се отбелязва висока степен на стандартизираност за аналогичните фирмени продукти, което по същество показва отсъствие на индивидуализация на фирмения продукт. цените се определят от търсенето и предлагането, затова има основание да се твърди, че това е пазарът на свободната конкуренция, където не се осъществява особен вид контрол освен чрез ествствения механизъм на търсенето и предлагането;

Олигополистичен пазар, при който броят на участващите субекти е малък, а в някои случаи е ограничен в сравнение с предходния тип пазар. Тук преобладават средните и големи фирми;

Монополистичен пазар, при който броят на участващите субекти е малък, а в някои случаи силно ограничен, като преобладават големите фирми. Тук се отбелязва определена степен на индивидуализация на фирмения продукт. Цените се определят от действието на монополния механизъм, според който конкурентната пазарна структура се определя от монопол на предлагането, ограничен монопол н апредлагането или двустранен монопол ( и   при търсенето, и при предлагането).

Друга класификация на международните пазари дават Camille Schuster и J.Copeland. Те разработват класификация на пазарите на база на културните различия между дименсиите. Разработват "модел на глобалните продажби и договарянето".

Основните културни групи според този модел са: Северна Америка, Западна и Централна Европа, средно европейци, латино-американци, китайци, японци, развити страни, централно-планови икономики и бивши централно-планови икономики, Среден Изток. За Северна Америка най-важните елементи са: убежденията и въздействията, компромисите и съгласуваностите. С по-малко значение с абизнес връзките и интересите. За западно- и централноевропейците най-важните елементи от модела съвпадат с тези за Северна Америка, но към тези с по-мало-важно значение трябва да се добавят системния вход и ориента-цията. За средноевропейците най-важни са ориентацията и съгласуваноститв, което ги отличава от другите културни групи, а по-маловажни са системния вход, персоналните връзки, въздействията и убежденията и компромисите. За останалите културни групи най-важните елементи съвшадат с останалите групи като цяло, като за всяка от тях има и допълнителни елементи, които играят съществена роля.

В съвременния етап на развитие на международните пазари се наблюдават следните основни тенденции:

На първо място това е глобализацията на пазара и стопанската дейност. Все повече се засилват процесите на интензивно сътрудничество в международен мащаб в дейности като: движението на капитали, създаването на международни пазари, създаване на система за комуникации на равнище индивиди, фирми и държави. Създават се нови икономически и политически съюзи. Тези съюзи направиха възможни мащабните промени на международните пазари и условията на търговия. Оформиха се някои основни регионални пазари. Това са ЕС и асоциираните към него страни като АНТ и страните от Източна и централна Европа; Северноамериканската зона за свободна търговия NAFTA; различни по резултатност групировки в Латинска Америка, Африка. Конференция за икономическо сътрудничество SPAС и Общия пазар на страните за икономическо сътрудничество от Източна Африка и Южноафриканския регион COMESA, както и формиращия се нов център в Тихоокеанския регион. За България има значение създаването на регионална зона за облекчена търговия между България, Румъния и Турция. Значение имат още и двустранните договори, облекчаващи търговията, които България сключи със страни като Македония, Тайланд и др. Възможно е да се създаде зона за свободна търговия на Балканите на основата на спогодбите между България, Румъния и Турция като се прибавят и останалите балкански страни и страните от Черноморският басеин. напълно възможно е България да участва в тези зони дълго време преди да получи членство в ЕС.

Втората тенденция е стандартизирането на продукта. Многонационалните компании са заинтересовани от създаването на продукти за всички пазари на които участват. Това би довело до по-голямо качество и сигурност на потребителя. Владеещи по-големи дялове от съответните пазари, тези компании могат да наложат своите стандарти в съзнанието на потребителите. Самите потребители се стандартизират за качество, полезност, мощност и др. Мултинационалните компании налагат своите стандарти веднъж чрез тяхното високо качество, надеждност, новост и втори път чрез мощната си маркетингова система за въздействие върху потребителя. Тенденцията е да се накарат потребителите с високи доходи от различни страни да купуват стандартни стоки. Това безспорно би довело до намаляване на разходите на производство и увеличаване полезността за потребителя. Но съществуват почти неопределими трудности, които в този момент не могат да бъдат разрешени. Те ще бъдат изяснени в раздела за ограниченията при сегментирането.

Трета тенденция това е създаването на нова информационна среда във фирмите. Голяма част от тях поддържат маркетингови информационни масиви, от които става ясно кой, колко, кога, по каква цена и на кого продава. Благодарение на новите персонални компютри и софтуер фирмите са в състояние да набират сортират и анализират цялата им необходима информация в реален режим на време поради голямата актуалност и големите възможности давани от ползването на компютърните технологии в търговията, тези тенденции ще се разглеждат в няколко етапа.

Експортните пазари са с нарастваща значимост в международния маркетинг. Котлър дефинира експортния пазар като съвкупност от всички потенциални купувачи на даден продукт или услуга, които са разположени зад границите на фирмата.

От своя страна J.Subhash разглежда експортния пазар като начален етап от опита на производителя да разшири дейността си извън националните граници. На този етап се използват постиженията в сферата на маркетинга и мениджмънта, реализирани на вътрешния пазар, с незначителни усилия по приспособяването към различията на съответния чужд пазар. В този смисъл експортните пазари са началния етап в усилията на фирмата по посока на международните пазари, етап осъществяван при сравнително най-икономични разходи, но и скромни резултати. Фирмата не притежава международен авторитет и възможности за успешна конкуренция с установените производители и посредници на чуждите пазари.

Ето защо и целите се свеждат по-скоро до завоюване на микросегменти (пазарни ниши) върху които фирмата може да се специализира и приспособи а всеки пазар.

В тесен смисъл международните пазари могат да се представят като съвкупност от експортните и импортните пазари.

Много фирми производители започват своя бизнес с продажби на вътрешния пазар. С развитието на производството отначало те инцидентно предоставят продукция на международните пазари. При по-нататъшното разширяване на мощностите и увеличаване на производството е възможно вътрешния пазар да не е в състояние да поема цялата продукция, поради което фирмата да се ориентира към периодичен или регулярен износ. През следващите етапи на развитие външният пазар става основен и определящ за развитието на фирмата. Това е една от възможните алтернативи за включването и развитието на експортните пазари.

Друга алтернатива е още със своето създаване фирмата-производител да е експортно ориентирана. Основното предимство на първата алтернатива е, че създава предпоставки за организиране на производството и адаптиране на стоките на вътрешния пазар. След утвърждаване на позициите си на вътрешния пазар, натрупването на опит и финансов потенциал фирмата навлиза и разширява своето участие на външните пазари. Този вариант е съпътстван с по-малко трудности и с по-малък риск, но е по-продължителен. Втората алтернатива осигурява по-бързо проникване на външните пазари, но е свързана с по-голям риск, изисква по-голям опит и повече финансови и други ресурси. Възможни са и междинни варианти, когато фирмата например започва с регулярен износ, но главната част от продукцията й се пласира на вътрешния пазар. През следващия етап експорта може да заеме преобладаваща част от реализираната продукция.


--------------------------------------------


Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Извод: В бизнес план Федерална Република Германия, спада към страните с нисък политически риск. Не се очакват големи социално-политически промени. Препоръчително е „МебелинаООД да продължи сътрудничеството си с Германия, тъй като условията в тази страна осигуряват бърза възвръщаемост на инвестициите и печалба.

Република Германия е водеща икономическа сила в света с голяма производствена мощ и огромен потенциал за развитие. Тя непрекъснато прилага и поддържа политиката на свободния пазар, която стимулира масо-вото производство и конкуренцията между производителите.

2.7. Документи и плащания по сделката

Когато стоката е с произход от EC и ще се превозва във вътрешността на Общността, без да пресича територията на държава, която не е член на EC, се осъществява като свободен превоз на товари и не се изисква представянето й за митническа обработка. В този случай има свободно движение на стоките в единната митническата територия на EC и необходимите документи за превоза се определят от Данъчното законодателство, Конвенция CMR и транспортното право.

Специфично място в международната търговия има търговската документация. Стоките могат да се придвижват по вода, суша, но през цялото време се съпровождат от редица документи: търговски, застра-хователни, транспортни и митнически документи.

· ТЪРГОВСКИ ДОКУМЕНТИ

КОНТРАКТНИ ДОКУМЕНТИ

ЦЕСИЯ

ФАКТУРА

· ТРАНСПОРТНИ ДОКУМЕНТИ

ШОСЕЙНА ТОВАРИТЕЛНИЦА (CMR)

ЖЕЛЕЗОПЪТНА ТОВАРИТЕЛНИЦА (CIM)

КОНОСАМЕНТ (за превози по вода)

ВЪЗДУШНА ТОВАРИТЕЛНИЦА (Air Waybill)

· ДРУГИ ДОКУМЕНТИ

ИСКАНЕ

ОПАКОВЪЧЕН ЛИСТ

Превозът на стоки произведени в България в рамките на ЕС е движение на общостни стоки и е освободено от митнически контрол. Плащанията по сделката се извършват, чрез неотменяеми акредитиви. С този вид документ се гарантира най-голяма сигурност за износителя.

Документите, които ни са необходими за превоза на стоките са следните:

1. Превозни документи (международна товарителница)

2. Застрахователна полица

3. Сетификат за призход на стоките

4. Фактура (INVOICE)

Износът на мебели от „Мебелина" ООД за Република Германия се осъществява посредством сухопътен транспорт. За целта съпътстващите документи са CMR, INVOICE. Може да има и опаковъчен лист, но не е задължително.


ПРИЛОЖЕНИЯ

1. CMR (Международна товарителница за автомобилен превоз)

2. INVOICE - международна фактура

3. КОНТРАКТНИ ДОКУМЕНТИ

4. Интрастат информация





Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 326 посетителя и 7 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.