Търсачка

Банер

Дипломни Отбрана, Полиция План за ликвидиране на пожар и авария в склад за леснозапалими и горими течности


Дипломна работа, 64 страници по-големи от стандартните, съдържа формули, таблици, има литература
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Физико-химични основи на горенето

Противопожарна профилактика и защита

Огънят съпътства човека от неговата поява върху земята до наши дни.

С основание се счита, че използването на огъня е първата технологична революция в човешката история.

С негова помощ, за кратко (в исторически смисъл) време, нашите прадеди са преобразували не само растителната обвивка на Земята (създавайки от горите пасища, ливади и обработваема земя), но са променили и по-нататъшното си биологично развитие, установявайки се на една определена територия и преминаване от скитнически към заседнал, по селищен начин на живот.

Не само за човека , но и за редица други екосистеми обезлесяването се явява мощен еволюционен фактор.

В последните столетия, с бурното развитие на индустрията, огънят от добър слуга бързо се превръща в лош стопанин.

Изключително малко са случаите, при възникване на стихийни бедствия или битови и производствени аварии, когато последиците да не са свързани с възникването на пожари.

Пожарите са стихийно бедствие за обществото, което за кратко време унищожава големи количества материални и духовни ценности, а много често взема и човешки жертви.

Именно по тези причини една от основните насоки в управлението на индустриалната и екологична сигурност и опазването от аварии и злополуки е противопожарната безопасност.

1.Физико-химическа характеристика на горенето. Въздействие върху околната среда.

За да се осигури успешна борба с пожарите, необходимо е добре да се познава физико-химичната страна на процеса на горене.

Горенето намира широко приложение в различните сфери на човешкия живот и представлява химически процес на бързо протичащо превръщане на веществата при окислителна реакция, съпътстван с интензивното отделяне на топлина и излъчването на светлина.

Пожарът също представлява процес на горене на различни вещества, но той е неорганизиран или неконтролируем и притежава способността за самопроизволно разпространение.

За да започне и протича процесът на горене при пожар, е необходимо наличието на три условия (пожарен класически триъгълник):

-горимо вещество;

-окислител;

-източник на възпламеняване.

Ако един от тези елементи отсъства, не е възможно да възникне пожар.

Горенето при пожар може да бъде съпроводено от взрив.

Под взрив се разбира внезапно изменение на физическото състояние или химическия състав на веществата, придружено с мигновено отделяне на огромно количество енергия.

Горимото вещество и окислителя (кислород от въздуха или кислородосъдържащи вещества) са реагиращите елементи при процеса на горене.

По своето агрегатно състояние горимите вещества могат да бъдат твърди, течни и газообразни.

И при пожар тяхното агрегатно състояние може да се промени.

Твърдите вещества (смоли, каучук, парафин, сяра и др.) преминават в течно състояние, а след това (както и всички течни (нефтопродукти, леснозапалителни и др.) – в газообразни.

Източникът на възпламеняване е твърде разнообразен. Такъв може да бъде:

-електрическа искра при лош контакт или претоварване на електрическата мрежа;

-нагорещено тяло или топлинно провяване на друг вид енергия, напр. химична (екзотермична реакция) или механична (сгъстяване, удар, триене);

-открит пламък и др.

За да се подържа процеса на горене, важна роля играе пламъкът, който представлява газов обем, в който се извършва химичното взаимодействие между реагиращите вещества, като се отделя топлина и се излъчва светлина.

С пламък горят само онези вещества, които при нагряване се разлагат или изпаряват, като се отделят пари или газове (дърво, нефтопродукти, каучук, леснозапалимите и горими течности). Протича процеса на пламно горене.

Вещества, които не се разлагат при горене или нагряване не отделят горими газове и пари (кокс, дървени въглища, антрацит, сажди и др.) и горят с нажежаване. Протича процес на безпламно горене.

Способността на веществата да образуват пламък или да се нажежават има важно практическо значение при гасенето на пожари. Тя дава възможност, почти безпогрешно, да се определи естеството на горящите материали и съобразно с това да се приложи един или друг начин на гасене.

Температурата на пламъка не е еднаква при горенето на различните вещества. Тя зависи от топлината (отделяна при изгарянето на веществото) и от скоростта на изгаряне.

Цветът на пламъка и температурата му се намират в обратно пропорционална зависимост. Колкото е по-безцветен пламъкът, толкова е по-висока неговата температура, защото тогава изгарянето е по-пълно.

При безветрие пламъкът се извисява вертикално, но при силен вятър той се наклонява към под ветрената страна и създава опасност за хора, сгради и материали. Височината на пламъка е една от неговите характеристики и зависи от скоростта на отделянето, изгарянето и количеството на горимите пари и газове, участващи в процеса на горене.

Процесът на горене при пожар се извършва с определена скорост, различна за различните горими вещества. В зависимост от скоростта на разпространение на пламъка горенето бива:

-дефлаграционно – при скорост от десетки метри в секунда;

-взривно – при скорост стотици метри в секунда;

-детонационно – при скорост хиляди метри в секунда.

Скоростта на горене зависи от количеството на кислорода и агрегатното състояние на горимите вещества.

С изчерпването на кислорода и недостатъчния му приток при пожар скоростта на горене намалява. Например в мазета, или тунели (които са с малка площ на отворите, през които влиза пресен въздух) скоростта на горене е по-малка в сравнение с тази в етажи, покриви и цехови заводски помещения (с по-голяма площ на отворите, през които навлиза отвън пресен въздух).

При горенето на целулоид, термит, барут и др., освен кислорода от въздуха в процеса участва и кислорода, намиращ се в състава на самите горящи вещества. В този случай горенето протича с много голяма скорост.

При горенето се отделя и голямо количество топлина, чийто главен източник е светещата част на пламъка. Отделяната топлина зависи главно от количеството на горимите материали, скоростта на горене на веществата и други фактори. Тя се разсейва в околното пространство по три начина:

-топлопроводимост;

-конвенция;

-излъчване.

Топлопроводимостта е характерна за твърдите и течни вещества.

Конвенцията се основава на движението на нагретите газообразни и течни маси.

Излъчването на топлина (лъчиста топлина) се основава на разпространението на топлинната енергия във вид на електромагнитни вълни. Лъчистата топлина се отразява или поглъща от телата, които среща, като поглъщането й зависи от цвета на материалите и тяхната повърхност.

Телата с бял цвят, както и тези с гладка или полирана повърхност, отразяват почти цялата (70÷90%) част от лъчистата топлина , докато тези в черен цвят, или с грапава повърхност, я поглъщат почти цялата (до 90%).

Металните предмети са добри проводници на топлината и те бързо се нагряват не само по повърхността, но и в дълбочина.

Дървото и пластмасите се нагряват само повърхностно защото са лоши проводници на топлина.

Следователно, при еднакво количество на лъчиста топлина повърхността та материалите, които са лоши проводници на топлина, ще се нагряват много по-силно от повърхността на добрите проводници.

Като се има в предвид количеството на лъчиста топлина, предизвикващо болка по незащитените части на човека, може да се определи минималното разстояние, на което трябва да се намират хората от пламъка. Това безопасно разстояние се определя, чрез умножаване височината на пламъка по коефициент 1,6.

При пожар се отделя, освен топлина и светлина, и голямо количество дим, в състава на който влизат различни газообразни продукти, образувани в процеса на горене. Димът представлява дисперсна система, състояща се от дисперсна фаза (газообразните и твърди частици), диспергирана в дисперсна среда (въздух).

Съставът на дима е различен и зависи от химическия състав на веществата, които горят.

В състава на горимите вещества може да влизат елементи (въглерод, водород, кислород, сяла, фосфор, магнезий, азот и много други), някой от които са способни да се окисляват, образувайки т.нар. продукти на горенето (въглероден оксид и диоксид, вода, серен диоксид, магнезиев оксид, двуфосфорен петоксид и др).

При горенето и разлагането на материалите, в състава на дима може да се намират още азотни оксиди, сероводород, фосген, синилна киселина, хлор, хлороводород, и други силно действащи токсични вещества.

Някои от веществата, отделящи токсични продукти при горене, изпаряване или разлагане и токсичните продукти са:

-органично стъкло – азотни оксиди, акрило-нитлил, въглероден оксид;

-нитроново влакно – азотни оксиди;

-флуоропласти – флуороводород;

-винилпласт – хлороводород, въглероден оксид;

-триацетатна кинолента – азотни оксиди;

-аминопласти – синилна киселина;

-полисулфиден каучук – хлороводород, серен диоксид;

-целулоид – синилна киселина, въглероден оксид, азотни оксиди;

-нетроцелулоза – азотни оксиди, синилна киселина;

-ленолеум – сероводород, серен диоксид.

При пожар вредно влияние оказват не само продуктите на горене, но и намаляването на кислорода (при намаляването му до 14÷16% може да се загуби съзнание, а при спадането му до 9% съществува опасност за живота)V

Мирисът на сяра, чесън, горчиви бадеми и други неприятни миризми или сладникавия и горчив вкус на дима, усещащи се в мястото на пожара показват, че в него се съдържат токсични вещества.

Токсични продукти при пожар се образуват главно при горене или разлагане на пластмаси, различни видове каучук, синтетични влакна и смоли.

Най-често отравянето се получава от въглеродния оксид, образуващ се при почти всички пожари.

 

-----------------------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Задължения на длъжностните лица, ръководещи пожарогасенето.

1.Задължения на ръководителя на пожарогасенето.

-извършва разузнаване на пожара;

-изяснява опасностите, които съществуват от експлозии в апаратите, в резултат на нагряването;

-разделя пожара на бойни участъци;

-иска събиране на личния състав.

2.Задължения на началник щаба.

-реализира изпълнението на схемите за пеноподаване;

-определя мястото за заставане на праховите автомобили и ъгъла за подаване на огнегасителен прах;

-определя приблизително времето за срутване на апаратите и конструкциите.

3.Задължения на началник тил.

-осигурява повишаване налягането по водопроводната мрежа;

-осигурява доставяне на защитни средства и съоръжения от РС-ПАБ за допълнително извикания за пожара личен състав.

4.Задължения на началника по безопасност на труда.

-не допуска да участват служители без защитни облекла;

-следи за състоянието на състава;

-следи за състоянието на резервоарите;

-осигурява подмяна на служителите.

Използвана литература.

1.С.Радулов: Лекционен курс по дисциплина “Развитие и гасене на пожари”, специалност “ЗАБ”, ВСУ “Черноризец Храбър” 2004 г.

2.П.Г.Демидов и колектив: Противопожарна тактика І-ва част “Общи основи на противопожарната тактика”, 1974 г.

3.П.Г.Демидов и колектив: Противопожарна тактика І-ва част “Гасене на пожари в обекти от националното стопанство”, 1974 г.

4.С.Радулов: Сборник задачи по противопожарна тактика, 1974 г.

5.МВР-ЦУПО: Указания за разработване на оперативни планове за гасене на пожари.



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 332 посетителя и 5 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.