Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Международни Отношения (МИО) КОМЕНТАР ПО ОБЛАГАНЕТО С МИТА И ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ ПРИ ВНОС И ИЗНОС НА СТОКИ


Малка дипломна работа, 39 стандартни страници, липсва апарат, не е довършена
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩА ПОСТАНОВКА И ОСОБЕНОСТИ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА МИТНИЧЕСКО ОФОРМЯНЕ НА СТОКИТЕ

УВОДНИ БЕЛЕЖКИ

Събирането на митни сборове е основна функция на митническите органи съгласно чл. 15, ал. 2, т. 2 от Закона за митниците (ЗМ). Цялостната организация на работа на митническите учреждения е насочена обаче към събирането не само на митата и таксите, които изчерпват понятието митни сборове, но и на данъците и акцизите, определени съответно със Закона за данък върху добавената стой­ност (ЗДДС) и Закона за акцизите (ЗА). Става въпрос естествено за събирането само на държавните вземания, изискуеми при внос на чуждестранни стоки у нас (мита, данъци, акцизи и такси) или при износ на български в чужбина (такси).

Ето защо всички пренасяни или превозвани през границата сто­ки подлежат на митнически надзор и контрол (чл. З ЗМ) до установя­ването от митническите органи дали за тях се дължат държавни взе­мания или такива могат да възникнат по-късно, кое лице е длъжник или може да стане длъжник, какъв е размерът на задължението, ко­ето следва да бъде платено или обезпечено, кога и как възниква и се погасява митническото задължение и евентуално - дали няма данни за административно-наказателно или наказателно производство.

На митнически контрол и надзор подлежат и всички превозни средства по повод на превозваните с тях през държавната граница стоки, а също така в качеството им на стока (чл. З ЗМ).

Няма съмнение, че на контрол и надзор подлежат и пресича­щите границата физически лица по повод на пренасяните или пре­возваните от тях стоки (чл. З ЗМ).

За пренасянето на стоките през границата и митническото им оформяне в различните фази след това са създадени задължителни за всички физически и юридически лица подробни процедури, дава­щи възможност на митническите органи да осъществят митничес­кия надзор и контрол. Основополагащите правила за поведение на лицата по отношение на внасяните и изнасяните стоки у нас са запи­сани в Закона за митниците (обн. ДВ, бр. 15 от 1998 г., изм. и доп. бр. 89 и 153 от 1998 г.). Те са доразвити с Правилника за прилагане на Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 149 и 150 от 1998 г., попр. бр. 154 от 1998 г.) (ППЗМ). И двата нормативни акта са в сила от 1 януари 1999 г. и са в пълно съответствие с европейското митническо законо­дателство. За прилагането им служителите от митническата адми­нистрация ще следва да вземат предвид и Постановление № 267 на Министерския съвет от 1998 г. за приемане на Митническата тарифа на Република България (ДВ, бр. 145 от 1998 г.), Постановление № 271 на Министерския съвет от 1998 г. за мерките на търговската полити­ка, свързани с вноса и износа (ДВ, бр. 152 от 1998 г.), и Наредба № 11 от 1998 г. на министъра на финансите за реда за писмено декларира­не на стоки пред митническите учреждения (ДВ, бр. 1 от 1999 г.).

С този основен пакет от нормативни актове би следвало да се запознаят и българските търговци, адвокати, съдии, прокурори и сле­дователи, служителите от ГУ на данъчната администрация и от ГУ „Държавен финансов контрол", както и преподавателите и студенти­те по митническо право, митнически контрол, данъчен контрол, мит­ническа политика и други научни и учебни дисциплини в сферата на трансграничното движение на стоки и валутни ценности.

Понятие за митнически надзор

Митнически надзор е съвкупността от действията на митни­ческите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на мит­ническото законодателство и на други разпоредби, приложими за сто­ките под митнически надзор (чл. 2, ал. 2 ЗМ). С пренасянето или превозването на каквато и да е стока през държавната граница, тя се поставя под митнически надзор (чл. 44, ал. 1; чл. 88 и 89 ЗМ), което означава, че разпореждането с нея може да става само със знанието и разрешението на митническите органи (чл. 5, ал. 2 ЗМ). Отклоня­ването на стоката от митнически надзор води до възникване на мит­ническо задължение (чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ), както и до административно-наказателно производство (чл. 230-238 ЗМ). На властническа­та функция на митническите органи да упражняват митнически надзор съответства задължението на всички лица, включително на дър­жавните органи, да съдействат на митническите органи за осигуря­ване спазването на митническото законодателство (чл. 5, ал. 1 ЗМ). Лицата, свързани с внасянето, изнасянето и транзитирането на сто­ки, са длъжни да предоставят на митническите органи цялата ин­формация и документация по конкретните операции (чл. 6 ЗМ). Сто­ките остават под митнически надзор до определянето или промяната на митническия им статут (§ 1, т. 11 ЗМ) като местни или като чуж­дестранни стоки, до влизането им в свободна зона или в свободен склад, до реекспортирането им или до унищожаването им, ако не става въпрос за внесени с намалени или нулеви мита и такси стоки, които остават под митнически надзор и след вноса (чл. 44, ал. 2 ЗМ).

--------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ГЛАВА ТРЕТА

 

ОСНОВНИ ПРЕИМУЩЕСТВА НА НОВОПРИЕТАТА

НОРМАТИВНА БАЗА

Политически аспекти

Анализът на новоприетата митническа нормативна база недвус­мислено показва, че у нас са създадени уникални нормативни пред­поставки за приобщаването на Република България към общоевро­пейското правно пространство в областта на движението на стоките през границата. Това са всъщност предпоставки за успешното при­съединяване на нашата страна към структурите на Европейския съ­юз. Разглежданите тук нормативни актове отговарят изцяло на копенхагенските критерии за присъединяване на нашата страна към структурите на Европейския съюз. Както е известно, сближаването на законодателството ни с общоевропейското в областта на митни­ческите процедури е основна предпоставка за продължаване на раз­говорите по присъединяването. Новата нормативна база ще допри­несе за завършването на структурната реформа в областта на митническата администрация, което се очаква да бъде осъществено с комплексното компютъризирано на дейността на митническите органи. Преструктурирането на нормативната база и приближаването ù до тази на ЕС, което се осъществява с влизането в сила на разглеждани­те тук нормативни актове, всъщност представляваше основен анга­жимент на нашата страна по Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и Република България. Както е известно, чл. 70 от това споразумение сочи митническото законода­телство на първо място от приоритетните области по сближаване на законодателството, тъй като в контекста на европейското право то представлява основата на вътрешния пазар на ЕС. При присъединя­ването на нашата страна към ЕС българската администрация ще трябва да поеме отговорността за защита и контрол на своята част от вътрешната граница на ЕС, както и отговорността по прилагане на общата търговска и селскостопанска политика, което именно изиск­ва възприемането на съответните процедури от страна на български­те митнически органи. Ето защо националното ни митническо зако­нодателство се хармонизира с митническото законодателство на ЕС при съобразяване с действащото българско законодателство. Днес, когато се запознаваме с новоприетата нормативна база, осъзнаваме, че всъщност Република България вече е извършила много съществе­на крачка по отношение изпълнението на средносрочните приорите­ти, очертани от Партньорството за присъединяване, което е основна, първа задача на външната политика на нашата страна. В по-широк контекст това ще допринесе за безспорно положителната оценка на активното сътрудничество на Република България в рамките и на Централноевропейската инициатива. С модернизирането на дейност­та на българската митническа администрация в съответствие с евро­пейските стандарти правителството постигна изпълнение на една от съществените части на програмата „България 2001".

По-съществени новости в разглежданите

нормативни документи

Ясно са дефинирани митническият надзор и митническият контрол.

Законът изчерпателно формулира правата и задълженията на митническата администрация.

• За първи път у нас се въвежда фигурата на митническия агент като представител на лицата, които внасят, изнасят или транзитират стоки.

• В съответствие със законодателствата в държавите с развити граждански общества митническата дейност концептуално е разви­та като административно производство с детайлно и изчерпателно определени процедури, срокове, правила за обжалване и т. н.

• Подробно са развити правилата за установяване на префе­ренциалния и на непреференциалния произход на стоките, както и на митническата стойност.

• Декларирането и образците на митническата декларация и на редица други формуляри също са в съответствие с европейския митнически кодекс и нормативните актове по прилагането му.

• За първи път се въвеждат и подробно са разработени всички въпроси на режимите с отложено плащане и на митническите икономически режими.

• Създадени са предпоставки за манифестиране на стоките и с други документи, които са достатъчни за идентифицирането на сто­ките.

• Ново понятие е и митническото складиране. Складовете ще бъдат обществени и частни и ще функционират само при прецизно водене на материалната отчетност, така че да бъде възможен митническият надзор и контрол върху складираните стоки.

• Сред нововъвежданите митнически икономически режими са активното и пасивното усъвършенстване и обработката под митнически контрол, които подлежат на разрешителен режим.

• За първи път в митническото законодателство се отделя внимание на надзора и контрола на митническите органи в свободните зони и в свободните складове, където отговорно лице е операторът и чиято материална отчетност ще следва да се води съгласно изисква­нията и под контрола на митническите органи.

• Изключително нови разпоредби срещаме по въпросите на транзита, който може да бъде входен, изходен, директен и транзит в страната. Транзитът е уреден в съответствие с правилата за външен транзит на Европейския съюз, както и с Конвенцията за общ тран­зит на стоки. Въведени са за първи път у нас и трите вида обезпече­ние при транзит - обща, фиксирана и еднократна пуанция, концеп­туално развити като договори за поръчителство. Въведена е и фигу­рата на т. нар. одобрен получател, за когото митническите формал­ности са облекчени, при условие че той спазва стриктно разпоредби­те за идентификация на стоките и е редовен и изряден платец на митните сборове. Въведени са облекчени процедури за митническо офор­мяне на превозваните по БДЖ стоки, като се използват прилаганите международни железопътни товарителници. За първи път така под­робно е регламентирано използването на карнети ТИР и на карнети АТА за обезпечаване на мигайте сборове.Достойнство на новия ППЗМ е и изключително подробното регламентиране на различните видове преференции и митнически облекчения, които съответстват на същите, възприети в страните от Европейския съюз.

• Новост представлява нормативната уредба на митническото задължение. За първи път законодателят е дефинирал какво пред­ставлява митническото задължение, при какви обстоятелства и в кой момент възниква то, при какви условия е възможно възстановяване­то или опрощаването му, кое лице е длъжник за заплащането му, как се взема под отчет това задължение, как се заплаща, как се събира принудително и кога се счита за погасено.

• Достойнство на административно-наказателните разпоредби е, че наказуемо става не само всяко нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, но и опитът за нарушаването му. Не считам обаче, че предвиденото в чл. 227, ал. 1, т. 2 от закона времен­но лишаване от право на търговска дейност е в унисон с иначе без­спорно европейската ориентация на съвременното митническо законодателство.

 


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 499 посетителя и 2 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.