Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Международни Отношения (МИО) ОСОБЕНОСТИ В ТЕХНИКИТЕ НА РЕАЛИЗАЦИЯ ПРИ МЕЖДУНАРОДНИТЕ БАРТЕРНИ СДЕЛКИ


Дипломна работа, 79 стандартни страници, съдържа таблици, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД……………………………………………………………….1

ПЪРВА ГЛАВА. Насрещната търговия в международния бизнес

1. Обща характеристика на насрещната търговия……………………..7

2. Критики на насрещната търговия……………………………………16

3. Основни форми на насрещната търговия……………………………23

3.1. Търговски компенсации : …………………………………….28

3.1.1. Обикновен бартер ( Simple barter )…………………...28

3.1.2. Паралелен бартер ( Parallel barter )…………………..29

3.1.3. Суап ( Swap )…………………………………………….30

3.1.4. Двустранен клиринг ( Bilateral clearing )……………...31

3.1.5. Суич ( Switch )…………………………………………...31

3.1.6. Съглашение “Чадър” ( Umbrella agreement )…………32

3.2. Промишлени компенсации : …………………………………38

3.2.1. Офсет ( Offset )…………………………………………..38

3.2.2. Компенсационно съглашение ( Compensation

agreement )……………………………………………….40

ВТОРА ГЛАВА. Особености в техниките на реализация при външнотърговските сделки на бартерен принцип

1. Обикновен бартер ( Simple barter )…………………………………..45

2. Бартерно споразумение ( Barter agreement )………………………..54

3. Паралелен бартер ( Parallel barter )…………………………………...60

4. Договорът на паралелен бартер………………………………………64

4.1. Задължение за насрещна покупка……………………………64

4.2. Стоки, предмет на насрещната покупка…………………….65

4.3. Обща стойност на задължението за насрещна покупка ….66

4.4. Контрол на изпълнението …………………………………….67

4.5. Отговорност и освобождаване от отговорност ……………68

4.6. Приложимо право и арбитраж.………………………………69

ГЛАВА ТРЕТА. Практически пример за оформяне и сключване на бартерна сделка

1. Договор на бартерна сделка…………………………………………..72

1.1. Анализ на приложения договор……………………………...78

2. Счетоводно отчитане на бартерна сделка от позиция на пряк участник……………………………………………………………………..83

ЗАКЛЮЧЕНИЕ………………………………………………………...85

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА……………………………………87


УВОД

Много бизнесмени не го харесват. Западните държави изразяват публично неодобрението си, а често и скрито го пренебрегват. Икономистите се отнасят с насмешка към тази, според тях обременителна форма на бизнес, възродена от примитивните времена. Въпреки това бартерът е в разцвет. Страните, принудени да внасят важни стоки, полагат усилия да осъществят и собствения си износен потенциал, поради което обвързаните сделки все по-често заменят сделката стока - пари.

Бартерните сделки обаче, като разновидност на международната търговия, бяха почти забравени след като в края на петдесетте години свободната търговия се разви благодарение на връщане конвертируемостта на основните валути. В началото на осемдесетте години условията отново се промениха. Поради световната рецесия, причинена от драстичното увеличаване на цените на енергоносителите и от покачването на лихвените проценти, редица страни започнаха да изпитват затруднения при регулирането на платежните си баланси. Големите дефицити, нарастващите валутни дългове, политиката на протекционизъм, а така също липсата на съответната инфраструктура в бившите страни – членки на СИВ и в развиващите се страни, станаха причина за възраждането на насрещната търговия.

Насрещната търговия е сложна система от двустранни или многостранни търговски сделки, които свързват вноса на една стока с износа на друга стока. В нейната същност стои идеята на бартера. Въпреки че приложението на бартера се ограничава с появата на парите, той се прилага периодично, особено по време на икономически стрес. Броят на страните, налагащи насрещнотърговски изисквания нарастна от 15 през 1972 г. на повече от 100 през 1991 г. Развитието на насрещната търговия от своя страна е довело до появата на нов вид предприемач – експерт, който може да формира верига от купувачи и продавачи, така че в крайна сметка всеки получава това, което иска. В края на веригата се получава плащане в брой.

От гледна точка на слаборазвитите икономики насрещната търговия е удобна и с малък риск. Тя спестява твърда валута и подобрява търговския баланс на държавите. Насрещната търговия поддържа цената на стоките, която в противен случай не би могла да бъде получена при сделка стока – пари. Чрез обвързаните сделки развиващите се страни получават достъп до западни технологии и плащат за амбициозни индустриални програми.

Въпреки по-малкия си ентусиазъм спрямо насрещната търговия, западните компании участват в нея, за да разширят пазарите си и да бъдат глобално конкурентни. Те възприемат насрещната търговия като израз на добра воля и чрез нея се надяват да получат статут на предпочитан търговски партньор и достъп до редки суровини. Тя също е начин да се “изчистят” излишните стокови запаси, защото стоки, които е трудно да се продадат на основните за дадена фирма пазари, често могат да бъдат пласирани чрез насрещна търговия.

Насрещната търговия обаче е по-малко ефективна отколкото обмена по формулата стока – пари. Преговорите са сложни, отнемат доста време, а понякога дори не се стига до сключване на сделка. Стоките, получени като компенсация са с лошо качество, не са пакетирани красиво и е трудно да бъдат продадени или обслужени. Доставките не са надеждни, поради дългосрочния характер на договорите. Западните компании, ангажиращи се с насрещна търговия, често създават конкуренция помежду си, когато бартерните стоки пристигнат на вътрешните пазари. Тъй като цената на тези стоки е определена по критерии, нямащи голяма връзка с пазара, съществува риск от пазарно рушене. Търговските отношения често са базирани върху зле определени и неподлежащи на обсъждане практики.

Тези и други проблеми са предмет на настоящата разработка като едновременно с това ще бъдат разкрити особеностите и технологията на протичане на две основни форми на насрещната търговия – обикновения бартер и най-разпространената обвързана сделка – паралелния бартер.

 

-----------------------------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Според търговската статистика насрещната търговия е била разпространена главно в източна Европа до седемдесетте години. Днес тя се среща почти навсякъде. Насрещната търговия намира приложение не само в търговските отношения Изток – Запад, но е с нараснало значение за търговията между Севера и Юга, както и между самите западни държави. Нещо повече, специалистите очакват, че бартерните практики ще отбележат растеж във всеки регион в света. Развиващите се страни са ентусиазирани бартерни търговци. В Индия например, предприятие Rank Xerox изпраща копирни машини за Русия, като по този начин плаща индийската сметка за руски нефт и стомана. Бразилия и Мексико изискват от чуждестранни инвеститори съгласие да получат като заплащане за осъществените си инвестиционни проекти част от произведената продукция. Чужди автомобилни компании строят заводи в Мексико, които ще произвеждат повече от 1 милион двигателя годишно, като част от тях ще се изнасят за САЩ. Всъщност, много американски компании отскоро са се впуснали в сферата на насрещната търговия – General Motors, Westinghouse, McDonnelDouglas и всички главни авиопроизводители са сред американските компании, които макар и не дотам охотно усвояват правилата на нова за тях игра. Всички тези наблюдения показват, че насрещната търговия е станала икономическа необходимост, която носи ползи на всички участващи страни.

Така, че ако може да се направи някакъв извод за насрещната търговия, то той е че тя представлява съществена част от световния търговски обмен. Насрещната търговия способства за увеличаване на общия обем на търговията и позволява на държавите да получават стоки и технологии без употреба на дефицитна твърда валута. Ако търговията засилва политическите отношения, тогава и на насрещната търговия трябва да се даде положителен кредит, дори тя да не се харесва много на фирмите в развитите държави. В настоящия момент, когато света се намира в състояние на продължителна рецесия, големи търговски дефицити, икономически санкции, валутни и кредитни дефицити, е нереалистично да се очаква изцяло свободен начин на търговски обмен. В разгара на проточилата се глобална икономическа рецесия дори и най-богатите държави като САЩ и тези от Западна Европа прибягват до издигането на протекционистични бариери. Изчислено е, че между 40 и 48% от международната търговия се ограничава от някакъв вид нетарифни ограничения. Следователно е ясно, че страните извършващи насрещна търговия не са сами в практикуването на протекционизъм. Като се взимат предвид такива протекционистични схеми като доброволните ограничения, квотите, бюрократичните пречки и списъци на забранен внос, насрещната търговия си остава най-безобидния метод за намаляване на търговските дефицити.

Колкото до разгледаните две форми на насрещна търговия – обикновения и паралелен бартер, се налага един твърде важен извод : за разлика от обикновения бартер, при насрещната сделка, осъществявана на принципа на паралелния бартер не се съдържа ясна юридическа обвързаност за доставчика по първата операция. Той може да осъществи предвидената насрещна покупка, но и да се въздържи от такава, защото чрез клаузата за пеналиите той има правото да се освободи от такова задължение, т.е. една втора операция е желателна и възможна, но не и задължителна.

Основно предимство на варианта насрещна покупка е по-високата степен на гъвкавост в отношенията между партньорите в сравнение с обикновения бартер, но за да се реализират подобни сделки е необходима висока квалификация и опит в международната търговска практика.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

КНИГИ

1. АТАНАСОВ, Михаил. Специални сделки във външнотърговската практика на фирмите. - БТПП, софия, 1992

2. ИНДЖОВА, Цветанка. Техника на външнотърговската дейност. -София, 1994

3. КАРАКАШЕВА, Лилия, Бистра Боева. Международна сделка за покупко-продажба. – Варна, 1994

4. КАРАКАШЕВА, Лилия. Външноикономическа дейност : допълнителен материал за радиостудентите от НБУ. – София, 1995

5. КАРАКАШЕВА, Лилия. Външнотърговски операции. – София, 1995

6. РЪКОВОДСТВО за сключване на договори на насрещни покупки. – БТПП, София, 1992

7. Технология на външнотърговската сделка. Гълъбов, И.- 1992

8. КАРАКАШЕВА, Лилия. Външнотърговски отношения на съвременната фирма. – Хасково, 1992

9. КАРАКАШЕВА, Лилия; Динков,Д.; Менчева,Л.; Маркова,Б. Международен бизнес. – издателска къща “Призма” – 1998

10. ВЛАДИМИРОВ, Иван; Големинов, Чудомир; Пиперкова, Л. Международно търговско право.- София, 1992

11. МАРИНОВ, Бойко. Отчитане на валутни и външнотърговски сделки. – Фор Ком, 1995

12. BALL, Donald Wendell McCulloch. International Business : Introduction and Essentials, – IRWIN, Illinois, 1993

13. DANIELS, John, Lee Radebaugh. International Business : Environments and Operations. – Addison Wesley Publishing Co., 1989

14. GROSSE, Robert, Duane Kujawa. International Business : Theory and Managerial Applications. – IRWIN, Homewood, Illinois, 1988

СПИСАНИЯ

15. ДОКУМЕНТИРАНИЯТ акредитив в насрещната търговия. – Външна търговия, 1997, №4

16. КАРАКАШЕВА, Лилия. “Компенсацията в международния бизнес”. – Външна търговия, 1994, №9 и 10

17. ПАНЕВА, Лиляна. Поредица от статии във в.”Пари” – Външнотърговски сделки от 11.08.1993, 01.09.1993, 15.09.1993, 25.08.1993

18. ИКО – бр.8, 1992

19. Икономически живот бр.51, 1992

20. NTOW, Kwabena – Anyane, Santhi Harvey. “A Countetrade Primer”. – Management Accounting, April 1995

21. ZURAWICKI, Leon. “Marketing Rationale for Countetrade” – European Management Journal, Volume 6, 1988, №3



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 440 посетителя и 2 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.