Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Международни Отношения (МИО) ВЪНШНОТЪРГОВСКАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА


Дипломна работа, 81 стандартни страници, съдържа множество таблици, има апарат и бележки под линия
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

УВОД

За България, развитието на външната търговия е важно условие за ефективното развитие националната икономика в условията на глобална криза.

Факторите, които оказват влияние върху международната търговия на всяка страна са политическата и икономическата ситуация в света, конкуренцията на световния пазар, запасите от суровинни ресурси, състоянието на валутните и финансовите пазари. Интернационализирането на стопанската дейност е водеща тенденция в световната икономика. Развитието на външнотърговския бизнес се превръща в едно от условията за оцеляването, стабилизирането и просперитета на предприятията. Връзките с международния пазар помагат на фирмите по-бързо да се адаптират към динамичните процеси на деловата среда, за да обновяват и разширяват своята дейност. Това особено се налага в условията на глобална финансова криза.

Изследователската теза, която защитавам с тази разработка е, че ефектите от световната икономическа криза са препятствие пред развитието на международната търговия.

Обектът на изследване е външнотърговската политика на България за периода 2005 – 2010 г.

Предмет на изследването е анализът на външнотърговската дейност на България.

Целта, която си поставям с тази разработка е доказване на тезата, че външнотърговската политика се влияе от редица фактори, като най-съществен в настоящия момент е факторът криза, както и формулиране на тази основа мерки за възстановяване на сектора.

Задачи на разработката:

1. Анализ на параметрите на външната политика на Европейския съюз;

2. Анализ на външнотърговската политика на Република България в условията на глобална криза за периода 2005-2010 г.;

3. Формиране на изводи от направения анализ.

Методи на изследване: В хода на разработката са използвани следните методи на изследване: литературно проучване, методът на обобщенията и този на сравнителния анализ.


ПЪРВА ГЛАВА. Параметри на Външната търговия на европейския съюз

1. Анализ на икономиката страните членки на Европейския съюз

В края на м.ноември 2009 г. Европейската комисия публикува доклад, анализиращ развитието на европейската икономика като цяло и икономиките на отделните страни-членки. Прогнозата на Брюксел е, че икономиката на ЕС ще излезе от рецесията през втората половина на тази година, въпреки че за 2009 г. има спад на БВП с около 4 %. (няма ли вече данни за 2010 г;?). Очаква се постепенно възстановяване, като се предвижда БВП да нарасне с 0.5-0.7 % през 2010 г. и с около 1.5 % през 2011 г.[1] Основните фактори за растежа на ЕС са свързани с очакванията за положително развитие на световната конюнктура по отношение на стабилизирането на публичните финанси и появяващите се положителни сигнали от страна на капиталовите пазари.

Интересни са и основните макроикономически индикатори от гледна точка на три основни институции, имащи отношение по изготвяне на официални прогнози за България.

Министерството на финансите прогнозира, че икономиката на България ще излезе от негативната спирала през 2011 г.

Макромоделите на БНБ показват, че България ще успее да възстанови положителния растеж още през 2010 г., а през 2011 г. се очаква той да достигне до 4.9%.[2]

В доклада си ЕК очаква свиване на икономиката с малко по-малко от 6% за 2009, като реалният БВП на страната се очаква да бъде отрицателен, в размер на -1.1%, и през 2010 г., а през 2011 страната ще отбележи растеж от 3.1%.

По отношение на инфлацията, прогнозите и на трите институции са относително близки. Единствено БНБ дава доста ниска (спрямо останалите две институции) прогноза за нивото на инфлацията през 2011 г., в размер на 1.9%. След рекордно ниските нива на инфлация (дори и месеци с дефлация) през 2009 г. сега се наблюдава покачване на прогнозната инфлация. Това може да се разглежда от гледна точка на тенденциите за преминаване през най-трудните периоди за икономиката и относително стабилизиране на икономическата активност, както вътре в страната, така и между търговските партньори.[3]

Прогнозният темп на растеж на заетостта през следващите две години (2009 и 2010) е отрицателен в прогнозите и на трите институции. Едва през 2011 г. ще се възстановят положителните нива на заетост в икономиката, което следва логиката на развитие на цялостния икономически цикъл. Най-засегнатите сектори са тези, които с най-трудоемки - строителството и селското стопанството.

За разлика от огромните нива, до които стигна дефицитът по текущата сметка на платежния баланс - от порядъка на около 25% от БВП, очакванията на МФ за 2009 г. са той да се свие до около -11% от БВП на страната, през 2010 г. -8.0%, а през 2011 г. да достигне до -7.6%. От друга страна, БНБ и ЕК прогнозират свиване на дефицита по текущата сметка на страната с относително по-малки стойности. Въпреки тези разлики, основна причина за рязкото спадане на дефицита е структурна (автоматична) адаптация на българската икономика спрямо появилите се външни шокове. Подобряването или влошаването на баланса по текущата сметка зависи от много фактори, като: общо развитие на световната икономика, ниво на поток на ПЧИ, нива на спестяване, конкурентноспособност, движение на международните цени на търгуеми стоки и други конюнктурни зависимости. По отношение на чуждите инвестиции, и МФ и БНБ дават много сходни прогнози, като увеличението им зависи от процеса на съживяване на световната икономика и естествено от условията за правене на бизнес в страната. От тази гледна точка е особено важно българските власти да насочат внимание върху рязкото подобряване в условията и предпоставките за правене на бизнес в България.

Според МФ 2009 г. завърши с балансиран бюджет, което не е невъзможно като усилие, но пред практическата му реализация има съмнения. Правителството показва положително политическо говорене за постигане на реформи в приходната и разходната част на бюджета, но въпросът е дали ще успее да реализира идеите си на практика. Прогнозата на ЕК за дефицит в размер на около -0.7% за 2010 и около -1.2% за 2011 се базират на допускането, че положителният ефект на политиките, насочени към приходната част на бюджета може да не бъдат толкова успешни, колкото допуска МФ, тоест Брюксел поставя уговорката, че тези прогнози са базирани при допускането, че тези политики не довеждат до съществена промяна.

Ако може да се обобщи, въпросът е до къде свършват приказките и къде започват действията, и в крайна сметка колко точни са били предварителните допускания за съставяне на макрорамка и бюджетни параметри.

 

----------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въз основа на проведеното изследване за участието на България във външнотърговската политика в условията на глобална икономическа криза, достигнах до следните изводи:

1. Интернационализирането на стопанската дейност има водещата тенденция в световната икономика през последните десетилетия, а със сигурност тази тенденция нараства още повече в началото на ХХI век. Активизирането на външнотърговския бизнес се превръща в едно от условията за оцеляването, стабилизирането и просперитета на всяка фирма. Анализът на международния пазар помага на фирмите по-бързо да се адаптират към динамичните процеси на деловата среда, за да обновяват и разширяват своята дейност.

2. Повечето страни в Източна Европа се радват на благоприятните последствия от своята реинтеграция към световната търговска система, но за оптимално използване на предимствата на повишената либерализация е необходимо тези държави да ускорят реформите на своята територия.

3. Болшинството от новите държави членки на ЕС по-успешно са се интегрирали в глобалната икономика днес, отколкото когато и да било от времето на Руската революция. За последните пет години обемът на износа е нараснал три пъти, на вноса - два пъти и половина, а темпът на нарастване на търговията е по-висок, в сравнение с всеки друг регион в световен мащаб.

4. Отворената търговия е мощен фактор, стимулиращ развитието в региона, както и навсякъде по света, но различните страни в различна степен използват максималния потенциал, заложен в търговския обмен. Държавите, постигнали най-голямо благосъстояние, намират начини да превърнат международната интеграция в ускорен растеж, като на реформите, либерализиращи търговията, отговарят със съответстващите допълващи структурни и институционални реформи. Полша и Унгария, например, утвърждават мерки за поощряване на конкуренцията сред предприятията, за подобряване на управлението и стимулиране на преките чужди инвестиции, с цел включването на местните фирми към световните производствени мрежи.

5. Анализът на българския стокообмен за периода 2005-2009 г, показа, че вносът и за петте анализирани години превишава износа, което води и до отрицателно търговско салдо. Обнадеждаващ е факта, че за 2009 г. отрицателното търговско салдо е най-малко число, което показва, че външнотърговската ни политика се е адаптирала към промените, наложени от глобалната икономическа криза.

6. Най-критична за външнотърговския ни стокообмен е била 2008 г., когато салдото ни е показвало отрицателна стойност близо 2 пъти по-висока от базовата 2005 г. Обяснение на този факт можем да търсим в параметрите на финансовата и икономическа криза в света. Това показва, че нашата икономика не е изолирана, а е част от световните пазари.

Наблюдава се възникването на двуполюсен модел в региона. Едната група клони към търговия с напредналите държави от Западна Европа и се радва на сравнително високи доходи. Другата група е значително по-бедна и с тенденция за възстановяване на ориентацията към сферата с център Русия. Болшинството от икономиките във втората група все още се характеризират предимно с търговия на суровини и основни продукти и рискуват да пропуснат предимствата, свързани с участието в модерната световна система на разделение на труда.

Предвид множеството различия сред страните в региона, границите на двата блока не са твърдо установени. Много от страните от Югоизточна Европа представляват „междинна територия” между двата полюса. Наистина държави като Хърватска, Румъния и България, макар и въвели политики, насочени към либерализация на търговията, с по-бавен темп осъществяват дейности за поощряване на конкуренцията на местните пазари, укрепване на управлението и прилагането на други реформи, свързани с търговията. В сравнение с растящия обем на вноса и износа за тези държави, увеличението на производителността и националните доходи следва по-бавни темпове.

Литература

1. Боева, Б., “Международен маркетинг”, Унив. Изд-во “Стопанство”, София, 1996 г.

2. Дамянов, А., К. Тодоров, Ив. Марчевски, Експортен маркетингов мениджмънт, СА “Д.А.Ценов”, Свищов, 2000 г.

3. Даскалов, П., С. Масларов, Външна търговия - Техника на плащанията, Принцепс, Варна, 2002 г.

4. Каракашева, Лилия, “Фирмен външнотърговски бизнес”, изд. Къща “Призма”, София, 1999 г.

5. Узунова, Юл., Международен маркетинг. Унив. издателство Иконом.университет – Варна, 1988.

6. "Дългосрочната цел е баланс във външната търговия на България" -списание "Икономика" бр. 1, 2005.

7. "Трудният път на българските стоки към Европа" – списание Икономика”, бр. 2, 2003г., стр. 14

8. "Интегрирането на националните пазари в условията на пълноправно членство в ЕС" списание "Външна търговия" бр. 6, 2006г., стр. 29

9. "Правилата на стандартизация в ЕС" списание "Мениджър" бр. 3, 2007 г„ стр.98

10. "Голямото разширяване на ЕС и "малкото присъединяване" списание "Икономика" бр. 1, 2004г., стр. 32

11. "Икономически ефекти от Либеризацията на търговията" списание Мениджър”, бр. 3/2007 г.

12. “Външната търговия - растеж чрез упадък" вестник “Икономически живот" бр. 39, 2004г.

13. "Търговски аспекти на присъединяването на България към ЕС" бр. 6,2006г. списание "Външна търговия"

14. "Дефицитът - ахилесовата пета на Външната търговия" бр. 21, 2003г. вестник "Икономически живот"

15. "Политика на конкуренция в ЕС" вестник "Икономически живот" бр. 51,2004г.

16. "Конкуренцията е основен принцип в ЕС" вестник "Икономически живот" бр. 26, 2004г.

17. "Принципи на пазара на ЕС" вестник "Икономически живот" бр. 41,2004г.

18. "Създаването на конкурентната среда е сред най-тежките ни" бр.З,2003г.

19. DILLER H., Preispolitik, Kohlhammer GmbH: Stuttgart usw. 1985.

20. Henry George, Protection or Free Trade (1886, reprinted edition, New York: Robert Schalkenbach Foundation, 1980).

21. Jacques Pelkmans European Integration- Methods and Economic Analysis,  Longman, 1997.

22. Kotler, Ph. and G. Armstrong, Principles of Marketing, Fourth Edition, Prentice-Hall, Inc: New Jersey, 1987.

23. Lipsey, R. C. and D. D. Purvis, economics. Fifth Edition, Harper & Row, Publishers: New York, 1985.

24. McCarthy, E. J. and W. D. Pereault, Basic Marketing, Ninth Edition, IRWIN Inc.: Illinois 1987.

25. Meffert H., Marketing: Grundlagen der Absatzpolitik, 1 Aufl., Gabler Gmbh: Wiesbaden, 1986.

26. Pelkmans and Carzaniga 1996, The Trade Policy Review of the EU, Special Edition on Global Trade Policy.

27. Ritter, B., Rawlinson “EEC Competition Law”, Monopoly as Dominat Position, 1993.

28. Ross, F., Principles of antitrust law, Westbury, N.Y., 1993.

29. Simon, H. Preismanagement, Gabler GmbH: Wiesbaden, 1982.

30. www.nsi.bg

31. www.stat.bg

32. www.bgpage.info

33. http://www.chinaembassy.bg/bjly/jmwl/t164062.htm

34. http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/vPages/S_FT?OpenDocument&BG



[1] Източник: European Bank. Transition Report. 2009. р. 43.

[2] http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/vPages/S_FT?OpenDocument&BG

[3] http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/vPages/S_FT?OpenDocument&BG


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 572 посетителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.