Търсачка

Банер

Дипломни Политология, Политика Виенски конгрес и Свещен съюз


Малка дипломна работа (реферат), 38 стандартни страници, има апарат
Цена: 1.20лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

I. Увод.............................................................................................................3

II. Изложение.................................................................................................3

1. Виенски конгрес........................................................................................3

1.1. Основна задача на конгреса..................................................................5

1.2. Отношението на Александър I към галвните участници...................5

1.3. Появата на Талейран..............................................................................6

1.4. Принципът на легитимизма...................................................................6

1.5. Полско – саксонски въпрос..................................................................8

1.6. Тайното споразумение на Австрия, Франция и Англия против Русия и Прусия..............................................................................................9

1.7. Организирането на Германския съюз……………………………….10

1.8. “Стоте дни” – завръщането на Наполеон...........................................11

1.9. Решения на Виенския конгрес............................................................11

1.11. Последици...........................................................................................15

2. Свещен съюз……………………………………………………………21

III. Заключение............................................................................................23

IV. Приложение

1.карта – Новият ред в Европа след Виенския конгрес 1815 г.

Литература...................................................................................................25


I. Увод

Борбата на европейските народи против Наполеон довежда до крушението на създадената от него огромна Френска империя. Обаче това не донася на народите дългоочакваната свобода. От победата се възползва коалицията на феодално-монархическите държави. Ето защо с унищожаването на Наполеоновата империя настъпва период на феодално-монархическа реакция.

Когато Русия, Австрия и Прусия – главните участници в коалицията срещу Франция, подписват на 1 март 1814 г. договор за довеждане на войната с Наполеонова Франция до победа и за условията на предстоящия мир, се решава след завършване на войната да се свика международен конгрес във Виена. Официалните заседания на конгреса започват на 1 ноември 1814 г. и завършват на 9 юни 1815 г.

Времето от Виенския конгрес до Юлската революция във Франция се характеризира с господството на реакционните сили в цяла Европа. То е известно като период на така наречената Реставрация, макар че този термин в точния смисъл на думата важи преди всичко за Франция. Феодално-монархическата реакция полага всички усилия да задържи прогресивното развитие на обществото и да възстанови абсолютизма, унищожен под могъщото въздействие на френската буржоазна революция.

II. Изложение

1. Виенски конгрес

След наполеоновите войни, трябва да се осъществи “възстановяване” на цяла Европа – възстановяване, което е необходимо тъй като наполеоновия режим застига директно или индиректно голяма част от Европа. Не само Франция се разпростира в Италия, Холандия, левия бряг на Рейн: но и около нея гравитират или са гравитирали системите на държавите съюзнички, в Германия и до Саксония.

Само Русия, Англия, Испания и Швеция успяват да избягат от френското влияние. Наполеон прави опити, но търпи провал.

Следователно след абдикацията на Наполеон през април 1814 г. главна задача е да се уреди съдбата на всички страни, присъединени към Франция след 1790г. до 1814г. Но самите победителки имат противоречия относно условията, в които трябва да се осъществи това възстановяване на Европа.

Извън въпроса, наричан “европейски въпрос” през 1814 г. има други два въпроса – османския въпрос и въпроса за Южна Америка, които до този момент не са решени.

Османската империя се разпростира върху голяма територия. Освен средна Азия тя има владения и в Сирия, Египет и балканския полуостров чак до Австрия. Това е голяма държава, която е наполовина европейска. На своята европейска територия тя се сблъсква с трудности свързани с религията. В Османската империя църквата и държавата са смесени. Балканските народи, които изповядват християнската религия не притежават права като мюсюлманските населения. Като резултат между подвластните на Османската империя народи в Европа и османското правителство се води непрекъсната борба.

Тази ситуация е още по-критична през 1814г. Френската революция дава своето отражение и там. Но това, което усложнява много османския въпрос са интересите на великите сили.

Русия има икономически интереси – Босфора и Дарданелите. Именно през Проливите минава по-голямата част от руската търговия. Поради това Русия има полза да благоприятства въстанията на балканските народи. Но на политиката на Русия се противопоставят политиките на другите велики сили: Франция е защитничка там на католиците още от XVI век; Австрия следи от XVIII век политиката на Русия; Англия се интересува от пътищата, които водят към Индия.

Що се отнася до въпроса за южна Америка, бунтът на испанските колонии в голяма част се дължи на войната за независимост на САЩ. В испанските колонии, Испания няма много представители и затова през XVIII век влиянието й там започва да отслабва.

Интереси в Южна Америка има обаче и Англия. Испанците смятат, че монопола на търговията в тези области им принадлежи и пречат на търговията на други страни в техните колонии. Ако испанските колонии се отворят за европейската търговия, а това е възможно само ако се отделят от Испания, то англичаните биха влязли в страната и цяла Южна Америка за тях би била важен пазар. Затова тя не се задоволява да следи събитията там; тя не се задоволява да бъде само наблюдател, тя подпомага испанските колонии като ги снабдява с оръжие и като изпраща там свои офицери за да подпомагат бунта.

Но тези два въпроса не са поставени на Виенския конгрес.

От октомври 1814 г. до юни 1815 г. във Виена заседава конгресът на представителите на европейските държави, чиято задача е да реши съдбата на Европа след разгрома на Наполеон. Виенският конгрес продължава европейската традиция на Вестфалския (1648 г.) и на Утрехтския (1713 г.) мирен договор за уреждане на общоевропейските въпроси чрез форум на победителите. Важно е да се отбележи, че на заседания относно териториалното разпределение в Централна и Източна Европа участват само силите – съюзнички от Четвъртата коалиция (Англия, Русия, Австрия и Прусия), но и Франция. Във Виена се събират 216 представители на европейските държави, сред които са руският и австрийският императори, пруският, датският, вюртембергският и баварският крал, канцлери и видни политически дейци. Една от важните особености на Виенския конгрес е, че той за пръв път обхваща всички европейски държави (освен Турция) със система от международни и политически договори. Тази система просъществува до 40-те години на XIX в.

Такова блестящо и многолюдно събрание в Европа още няма. Необяснимо защо, великите сили ще бъдат продължително време наричани “европейски концерт”. От срещите на “великата петорка” са изключени всички малки държави, участвали в коалицията срещу Наполеон, което следва да изтъкне особения статут на силите по отношение на възможностите и правата им в създаването и съхраняването на новия европейски ред.

 

-----------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

III. Заключение

По този именно начин решенията на Виенския конгрес и устройството на “Метернихова” Европа стават бумеранг, който много скоро се завръща срещу своите създатели Тази тенденция и резултати ще срещаме и в съдбата и на други бъдещи решения на конгресни “миротворци”.

Може да се каже, че Виенския конгрес се опитва да направи новата карта на Европа въз основа на принципа на равновесието. За целта той прибягва към възстановяване на изчезнали държави. Трябва обаче да се отбележи, че не всички държави, унищожени по време на Наполеоновите войни са възстановени., например изчезва мощната Венецианска република, Генуезката република и голям брой германски държави. Въпреки, че Папата не участва във Виенския конгрес той успява да си запази владенията в Средна Италия завладени от Наполеон. Също така, въпреки че Турция, която не от християнските държави и няма достъп до конгреса, решенията на конгрес не засягат нейните владения.

Различни са оценките, които се дават за дейността на Виенския конгрес. Сам английския пратеник Касълрей възмутен от интригите на делегатите и от протакането на разискванията поради безкрайните балове и забавления, уреждани от Метерних казва, че : ”отвратителната картина, която представлява конгреса би оправдала връщането на Наполеон !” Друг пък нарича конгреса – тържище на народите

Литература

1 Нова история (1640-1870), T.1, 1975, с. 284-286

2 Дамянов, С. Нова и най-нова обща история, с. 173-175

3 История на дипломацията, Т.1, 1961, с.525-537

4 Пантев, А. Европа между две революции 1799-1848, 1989, с. 36-48

5 Пантев, А., Глушков, Х., Мишев, Р. История на новото време, 2002, с. 213

6 Данев, С. Най-нова дипломатическа история (от Виенския конгрес до днес), 1935, с. 14, 15

7 Микел, П. История на Франция, 1999, с. 256

8 Renouvin, P. Histoire des relations internationales de 1789-1871, vol II., 1954, p. 251

9 Debidour, A.Histoire diplomatique de lEurope depuis louverture du Congrès de Vienne jusqu’à la cloture du Congrès de Berlin (1814-1878), 1891, p. 17-20

10 Tudesq, A-J., Rudel, J. Collection d’histoire 1789-1848, vol II, 1966, p. 332-335

11 Mousnier, R., Labrousse, E. Histoire générale des civilizations vol 5 – Le XVIIIe siècle – Révolution intelectuelle technique et politique (1715-1815), 1955, 494, 495

12 L’Europe du XIXe et du XX siècle (1815-1870) Problèmes et interprétations historiques, vol 2, 1964, p. 171-173

Интернет страници

1 www.amis-talleyrand.asso.fr/politique/le_congres_de_vienne_01.htm

2 www.fr.encyclopedia.yahoo.com/articles/ni/ni_1751_p0.html

3 http://perso.club-internet.fr/pcombal/congresvienne.html



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 487 посетителя и 9 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.