Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Застрахователно дело Основни компоненти на контролинга Стратегически и оперативен контролинг


Реферат (малка дипломна работа), 33 стандартни страници, има литература
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Въведение

При дефинирането на понятието "контролинг" следва да се вземат предвид двете основни разбирания за неговата същност: като качествено нова философия и като инструмент за управление на предприятието [2]. Като философия на управлението контролингът представлява начин на мислене на ръководителите, ориентиран към ефективното използване на ресурсите и развитие на предприятието в дългосрочна перспектива. Разглеждан като инструмент на управлението, контролингът е ориентирана към постигането на целите и интегрирана във всички функционални сфери на предприятието система за информационно-аналитично и методическо осигуряване на ръководството в процеса на планиране, контрол, анализ и вземане на управленски решения.

Въз основа на двете същностни страни на контролинга, в широк смисъл, контролингът може да се определи като концепция за целево-адаптивно управление, ориентирана към бъдещото развитие и просперитет на застрахователното дружество. В дадената дефиниция акцентът се поставя върху философията на контролинга, върху необходимостта начинът на мислене на ръководството да бъде пренасочен към дългосрочното планиране, към оползотворяването на всички потенциали и предимства, които застрахователят притежава. Това само по себе си е гаранция за оцеляването на дружеството и създава възможност за формирането на по-широк мироглед в неговите мениджъри. Ясната цел мобилизира и стимулира повече от всичко друго хората, като основен ресурс на всяка стопанска система, включително и на застрахователните дружества.

В по-тесен смисъл, контролингът може да се дефинира като съвкупност от организационни, математически и информационни модели, чрез които се подпомага ръководството на застрахователното дружество при вземането и реализирането на управленските решения за достигането на поставените цели и своевременното отстраняване на възникналите отклонения на фактическите от планираните резултати. По този начин, ролята на контролинга би се изразила в организирането и координирането на всички осъществявани дейности чрез създаването на система от целеви показатели за определен период и на стандарти за функционирането на дружеството под формата на правила и процедури за планирането, отчитането, контрола и информационното осигуряване на мениджмънта.

С втората дефиниция акцентът се поставя върху разбирането на контролинга като средство за подпомагане на управлението, чрез което се осигурява информационната и методическа база за поддържане реализацията на управленските функции. Същевременно следва да се подчертае, че контролингът не замества и не "изземва" правомощията за упражняване на власт и вземането на самите управленски решения, което е право и отговорност на ръководния мениджмънт. Неговата роля е свързана предимно с процесите на подготовката и осигуряване реализацията на тези решения.

В представените определения на понятието "контролинг" се набляга на системната връзка между управленските функции, от една страна, между информационното осигуряване, аналитичната дейност и инструментариума на контролинга, от друга страна, както и на взаимодействието между контролинга и управлението. Следователно, контролингът е система за ннформационно-аналитично и методическо осигуряване на ръководството за реализацията и координацията на управленските функции целеполагане, планиране, контрол и вземане на решения, ориентирана към бъдещото развитие и постигане целите на застрахователното дружество.

На базата на дадените дефиниции за понятието "контролинг" могат да се изведат неговите основни цел и задача, които следва да са подчинени на ориентацията на концепцията към бъдещото развитие и просперитет на застрахователя. Доколкото желаното състояние на дружеството в дългосрочен и краткосрочен период е формулирано в ясно поставени цели, то генералната цел на контролинга е да подпомага и да насочва управлението към постигане на всички цели (социални, монетарни и материални), в центъра на които е оптимизирането на финансовия резултат [3] от застрахователната дейност. От друга страна, ако целите на застрахователя се конкретизират в качествено определени и количествено измерими показатели за резултатите от дейността, то централната задача на контролинга е да осигури необходимата информация за вземането на управленски решения и да предостави подходящия инструментариум за осъществяването на ориентирано към желаните резултати управление.

Реализацията на генералната цел и централната задача на контролинга е свързана с изпълнението на редица функции. В литературата като основни функции на контролинга най-често се посочват координирането на дейностите по планирането, контрола и информационното осигуряване (П. Хорват) [4]; информационното осигуряване на вземането на управленски решения (Д. Хан) [5]; предоставянето на методическата база за осъществяването на управленските функции (X. Даниел) [6] и регулирането на отклоненията, разбирано като разработване на коригиращи мерки за отстраняването им (А. Дайле; Р. Манн и Е. Майер) [7].

В съответствие със спецификата на застрахователната дейност и обединявайки различните гледни точки на посочените автори, за основни функции на контролинга в застрахователното дружество се приемат следните:

v координация на управленските дейности по установяване и достигане целите на застрахователното дружество:

v информационно осигуряване и консултиране на ръководството при вземането на управленски решения;

v изграждане на мениджърска информационна система в застрахователното дружество и поддържане на нейното функциониране в определени параметри;

v разработване и прилагане на система от методи за планиране, отчитане и контрол на разходите и резултатите от дейността на застрахователя;

v провеждане на застрахователно-технически и финансово-счетоводен анализ на дейността на застрахователното дружество с акцент върху финансовия резултат, рентабилността, ефективността, ликвидността и платежоспособността на застрахователя;

v осъществяване на контролна функция (създаване на стандарти, сравняване на планираните с фактическите резултати, анализ на отклоненията и изготвяне на препоръки за коригиращи действия):

v наблюдение, анализ и изготвяне на препоръки за регулиране на процесите по планирането, отчитането, контрола и осъществяването на застрахователната дейност;

v осигуряване на прозрачност за получените резултати от дейността.

 

------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

Ако застрахователният фонд се формира с приходите от застрахователни премии, то отговорността за ефективното управление на средствата на застрахователя е не само пред акционерите, но и пред застрахованите. По-голямата прозрачност за резултатите от застрахователната дейност, както и за начините за обезпечаване на необходимите технически резерви, би създало увереност у собствениците на капитала за добре направена инвестиция, от една страна, и у застрахованите за гарантирано получаване на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователен случай, от друга страна. По този начин прозрачността за стратегиите и методите на постигане на конкретни резултати играе ролята на ректама, която повишава имиджа на дружеството сред настоящите и потенциални потребители на застрахователната услуга. Това, от своя страна, би довело и до привличането на нови обекти в застрахователната съвкупност и на нови инвестиции, до увеличаване на премийния приход, до разширяване обхвата на застрахователната защита и т.н.

Внедряването и изграждането на система за оперативен контролинг в застрахователното дружество е насочено към обединяването в съдържателен и технологичен аспект на дейностите по планирането, отчитането, контрола и информационното осигуряване на ръководството по начин, който да подпомага процеса на вземане на управленски решения и постигането на поставените цели. Включването на застрахователно-техническия анализ като елемент на контролинг-системата следва да предоставя непрекъснато информация за разви­тието на риска чрез наблюдението и анализа на такива типични показатели за застраховането като квота на щетите (нетна, брутна, комбинирана), ощетимост на застрахователната сума, равнище на събраните премии и на изплатените обезщетения и пр. Това има пряко отношение както към заделянето на необходимите технически резерви на застрахователя. така и към по-доброто управление на застрахователно-техническия риск чрез селектиране на зас­трахователните обекти, изравняването на риска по същество, по място и по време. Именно обхващането и осъзнаването на всички дейности, извършвани в застрахователното дружество в тяхното единство, цялостност и целенасоченост. би позволило оптимизацията на протичащите процеси в отделните функционални обособени звена по сфери на дейност; би спомогнало краткосрочният успех да се превърне в дългосрочна инвестиция за бъдещото развитие и просперитет на застрахователя. В това се изразява и ролята, и ползата от прилагането на контролинга като концепция за целево-адаптивно управление и като система за информационно-аналитпчно и методическо осигуряване на ръководството при реализацията на управленските функции целеполагане, планиране, контрол и вземане на решения. Така следва да се постигнат и трите основни цели на застрахователя: поевтиняване на застрахователната зашита: заделяне на необходимите за покриването на застрахователните обезщетения техни-чески резерви и осигуряване на печалба за акционерите.

Използвана литература и допълнителни бележки

[1] В изложението понятията "предприятие", "организация", "фирма" и "стопанска единица" се използват като синоними, като под предприятие се разбира юридическата ити организационната форма за осъществяване на бизнес, мястото на създаване на резултат (продукт или услуга) от извършваната дейност с цел постигане на положителен финансов резултат.

[2] Фалько С. Keith A.R.. Контроллинг: национальнне особености - российский и американския опьгг. журнал "Контролинг" № 1/2002 г.

[3] Под оптимизиране на финансовия резултат се има предвид получаване на максимална балансова печалба и увеличаване ценността на капитала при гарантирана ликвидност. Самият финансовият резултат представлява стойностен израз на крайния икономически резултат за определен отчетен период и характеризира ефективността от осъществяваната застрахователна дейност. Той може да бъде печалба (положителен) или загуба (отрицателен). Когато финансовият резултат е печалба, тя може да се представи чрез три основни вида печалба: счетоводна (брутна), данъчна (облагаема, фискална) и балансова (нетна, чиста).

[4] Хорват П. и колектив. Концепция контроллинга: Управленческий учет. Система отчетности. Бюджетирование. пер. с нем.. Москва. Альпина Бизнес Букс. 2006

[5] Хан Д.. ПиК Планирование и контроль: концепция контроллинга. Москва. Финанси и статистика. 1997

[б] Даниель Г. Контроллинг.Часть II: Сравнение плановьгх и фактических показателен, Москва. 1993

[7] Дайте А.. Практика контроллинга. Москва. Финанси и статистика. 2001: Манн P.. Майер 3..

Контролинг для начинающих, Москва. Финанси и статистика. 1992

[8] Панов Т. Б.. Панова М. В. Панова. Теория на организацията. София. 2005. стр.110

[9] Донъли Д.. Гибсън Д.. Пванчевич Д.. Основи на мениджмънта. София. Отворено общество. 1997. стр. 7-10

[10] Савов В.. Основи на управлението. София. УП "Стопанство". 1999. стр. 160-161

[11] Ентропията (от гр. еп - вътре: + trepo - бягам, въртя) може да се разбира освен като г.ирка за безпорядъка (хаоса) в дадена термодинамична система, но и като величина, с която се характеризира състоянието или се изразява броя на възможните конфигурации на елементите на системата.

[12] Александрова М.. Основи на управлението. София. Авангард Прима. 2006. стр. 270

[13] Бьнкова А.. Организационната теория и проектирането на организации. Пловдив. ИГО на ТУ - София, филиал Пловдив. 2004. cтp. 18

[14] Панов Т. Б.. Панова М. В. Панова. Теория на организацията. София. 2005. стр. 123

[15] Ангелов А.. Основи на мениджмънта. София. Тракня-М. 1998. стр. 43-49

[16] Давидков Ц.. Управление на организациите. София. Поредица "Стопанско управление"' 1/2005. стр. 17

[17] Савов В.. Основи на управлението. София. УИ "Стопанство". 1999. стр. 22 [18] При определянето на обекта, предмета, субекта и инструментариума като елементи на контролинг-системата са използвани разбиранията на Огнян Симеонов за структурата на системата за контрол - виж Симеонов О.. Теоретични въпроси на контрола. София. II & М. 1997. стр. 108-120

[19] Пипер P.. Рихтер К. Мениджмънт. Управлението на прехода. София. GABLER.1993. стр. 200

[20] Данилочкиной Н.. Конгроллинг как инструмент управления предприятием. Москва. 2001. стр. 16-22

[21] Даниель Г.. Конгроллннг.Часть II: Сравнение плановьгх и фактнческих показателей. М.. 1993. стр. 12-17

[22] Примера е от книгата на Хорват П. и колектив. Концепция контроллинга: Управленческий учет. Система отчетности. Бюджетирование. пер. с нем.. Москва. Альпина Бизнес Букс. 2006. стр. 23-25

[23] Каменов К. Основи на управлението, част 2. Велико Търново. "Абагар". 2004. стр. 34 [24] Пак там. стр. 31

[25] Ламбовска М.. Бюджетно управление на предприятието. София. УП "Стопанство". 2004 [26] Савов С. Финансов анализ на дейността на фирмата. София. СНЕЛА. 2007. стр. 12 [27] ТимчевМ.. Финансово-стопански анализ. София. Тракия-М. 1999. стр. 10 [28] Нейков М.. Рискът и застраховането. Габрово. Алма матер интернешънъл. 2001. стр. 322 [29] Каменов К. Дамянов А.. Контролинг. Свищов. АП "Ценов". 1994: Манн P.. Майер 3.. Контролинг для начинающнх. Москва. Финансь1 и статистика. 1992: Хорват П. и колектив. Концепция контроллинга: Управленческий учет. Система отчетности. Бюджетирование. пер. с нем.. Москва. Альпина Бизнес Букс. 2006


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 453 посетителя и 9 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.