Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Счетоводство ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА ДОХОДИТЕ НА ФИРМИТЕ И ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ДАНЪК


Дипломна работа, 76 стандартни страници, съдържа таблици, формули, има апарат
Цена: 1.20лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ.

ПЪРВА ГЛАВА. Теоретико-методични проблеми на данъците, данъчното облагане и данъчна политика на фирмите

  1. Същност и основни характеристики на данъците. Видове данъци.
  2. Данъчно облагане на фирмите. Данъчна политика в аспекта на структурните икономически реформи.
  3. Обща характеристика на данъчния контрол в България. Институции на данъчния контрол.

3.1. Организация на данъчния контрол.

3.2. Данъчен контрол по ЗДДС.

3.3. Данъчен контрол по ЗОДФЛ.

3.4. Институции на данъчния контрол.

ВТОРА ГЛАВА. Анализ на данъчното облагане на фирма „АРГОИНВЕСТМЪНТ” АД – Бургас.

  1. Производствено-икономическа характеристика на фирмата.
  2. Анализ на финансово-икономическото състояние на фирмата. Основни показатели за финансовото състояние.
  3. Анализ на данъчното облагане на фирмата за изминалата година.
  4. Предложения за подобряване на данъчната политика на „Агроинвестмънт” АД - Бургас.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ.

ПРИЛОЖЕНИЯ И ФИНАНСОВИ ДАННИ ЗА ФИРМАТА

ИЗПОЛЗВАНИ ИНФОРМАЦИОННИ И ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Политиката на икономическо и социално сближаване заема важно място в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Провеждането на тази политика осигурява значителни ресурси от страна на общността, но същевременно поставя специфични изисквания към страните членки и особено към тези, които кандидатстват за членство в Съюза.

На 1 януари 2007г. България стана член на Европейския съюз. През всички години на прехода тя провежда политика на сближаване и интегриране в тази уникална многонационална общност. Икономическата интеграция в рамките на ЕС е своеобразно проявление на глобализацията, която протича в световната икономика и позволява оптимизиране на икономическия процес в световен мащаб. Европейският съюз е отворен за всички страни, които покриват критериите за членство във всички сфери на икономиката, правното регулиране, социалната защита, опазването на околната среда и др.

Членството в ЕС изисква: страната-кандидатка да е постигнала стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и уважението и закрилата на малцинствата; наличие на функционираща пазарна икономика, както и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза; способност да се поемат задълженията на членството, включително придържане към целите на политическия, икономическия и валутния съюз.

Членството в ЕС на практика представлява сблъсък на интереси, и най-вече на добре премерени сметки. Влизането в Евросъюза за всяка държава, и особено за страна като България означава приспособяване към определени икономически и политически критерии, наложени за всички страни-членки. След първоначалния шок естествено за страната ще настъпят по-добри перспективи: по-висок икономически ръст, по-добри възможности за износа, отпадане на валутните рискове, намаляване на ценовите нива.

Присъединяването на България към ЕС няма да бъде лесна дипломатическа операция и за този процес трябва да се заплаща. При това още от самото начало. Първоначално за това България ще получава средства от бюджета на ЕС. Впоследствие България ще трябва да поеме своя справедлив дял. Защото ЕС на практика е икономическа, политическа и културна общност на суверенни държави.

Значимостта на темата се определя от членството на България в Еврозоната през 2007 година, като при преговорите по глава “Данъчна политика” България все още понася остри критики по отношение ниската ефективност при събираемостта на данъците, липсата на информационна осигуреност и пренос на данни, фирмена заинтересованост при самото плащане на данъци, все още неефективната структура по отношение преките и косвените данъци (над ¾ от данъците в България са косвени), както и актуалният факт, че страната ни поема критики от ЕС по отношение на все по зачестилите случаи на данъчни измами, злоупотреби и увеличаващата се зона на сива икономика и извършване на редица законово нерегламентирани дейности. В частност актуалността на темата включва и факта, че една значителна част от предприятията в страната работят в сивия сектор – не плащат данъци, такси и социални осигуровки и което е най-основното, че така създадените нормативна и институционална база, са вид стимули, не регулатори по отношение на тези измами и злоупотреби. Настоящия анализ включва теоретически и практически насоки относно данъчната политика в отделните фирми и насоки за нейното подобряване.

Актуалността на дипломната работа и като цяло на финансовия анализ (разходите за данъци на отделните фирми) се опосредства от икономическите в най-общ случай предпоставки на развитие на един конкурентен частен сектор, финансови стабилен и бързоразвиващ се. Новите икономически условия при предстоящото ни членство в Европейския съюз налагат необходимостта от конкурентен частен сектор и производство, а с това най-вече се свързва възможността на фирмата и по-точно на нейните ръководители чрез финансовите си и анализаторски отдели да направят точен финансово стопански анализ на цялостната си дейност и оттам да определят възможностите си за развитие и растеж, за иновации в продуктовия асортимент, във възможностите си за укрепване на старите пазари и завладяването на нови пазарни ниши, както и начините за инвестиции през бъдещите периоди. Добре направения финансови-стопански анализ е предпоставка за вземането на правилни управленски решения и ефективност в продуктовата, производствената и маркетинговата стратегия, както и в правилно разработената фирмена политика, цели и дългосрочни задачи.

От друга страна в данъчната политика трябва да се отчитат освен проектите и самите промени, но и честите данъчни злоупотреби и измами от страна на фирми и институции. Често в практиката такива злоупотреби се забелязват по отношение правото на данъчен кредит (нарушения по ЗДДС), при корпоративните и местни данъци, по повод облагането на някои стоки с акцизи, при вносните и износни мита, които злоупотреби нанасят ежегодно милиарди лева загуби за държавата и бюджета, които загуби като цяло се отразяват на бюджетната политика и все по-честата липса на бюджетни средства за определени институции, дейности и звена на работа и управление.

Целите, които си поставяме с разработването на настоящата дипломна работа във връзка с данъчната система и политика в конкретна фирма, както и практически анализ на разходите за данъци. Не липсва и личен коментар, актуални публикации, свързани с анализиране на данъчната обстановка през последните години и някои от промените в данъчните закони, имащи пряко или косвено отношение към развитието и усъвършенстването на данъчната система в България.

Основните насоки на поставените цели са в следните направления, а именно:

§ да се изясни теоретично и практически, свързано с икономическото положение в страната, същността и особеностите на данъка и данъчната система, както в цялостност, така и по отделни видове и отделни контролни органи в данъчната система;

§ да се определят като цяло правните насоки на данъчната политика и в частност при извършването на данъчни нарушения, злоупотреби; степен на развитие на сивата икономика и възможните причини за избягване на данъчните задължения – политически, икономически или чисто технически;

§ да се изяснят методите и средствата за данъчен контрол, както и да се направи кратко резюме на основното опредение за данъците и данъчната система, видове и характеристика на данъците (теоретичната част – първа глава от разработката е така структурирана, че да съответства на последващото практико-методическо разглеждане на данъчния контрол по отношение направените нарушения по отделните основни за страната ни закони и законодателни актове);

§ в практическата глава са поставени цели да се анализират конкурентните позиции на конкретна фирма, както и да се направи анализ на данъчната й система и разходите, които тя прави за данъци;

§ разгледани са и основни актуални постановки по поставения проблем във връзка с прехода от планова към пазарна икономика през последните години, както и общо политиката на Правителствата по отношение на създаването на ефективна данъчна система и данъчен контрол;

§ целта е и да се посочат конкретни грешки, свързани с изграждането на ефективна данъчна система и ефективен контрол по отношение намаляването на т.нар. сив сектор на икономиката (който в отделни звена и отрасли е по-голям от реалния сектор и това е твърде обезпокоително, тъй като тенденциите не са към намаляването му, а напротив – през последните години се забелязва нарастване на сивия сектор в определени зони на икономиката). Причините могат да се търсят както комплексно в общото политическо и икономическо управление на страната, но и така също в конкретни данъчни закони и пропуски в така изградената данъчна система.

Задачите на дипломната работа са пряко свързани с основните цели на разработката, както и структурно темата е изградена по начин, по който да е възможно най-обхватно да се разгледат практическите и теоретичните постановки на данъчния контрол в България, като това се обвърже със тенденциите в западната практика и изискванията към страната по отношение на членството й в ЕС, станало факт от 1 януари 2007 година.

С оглед актуалността на темата използваните литературни и информационни източници са в следните направления: актуални данни от НОИ и НСИ; нормативна и правна литература; статии, анализи и коментари относно развитието на данъчната система в България; интернет източници, свързани с разглежданата проблематика; икономическа литература и данни, предоставени от финансовия отдел на фирмата за периода 2004-2006г.


ПЪРВА ГЛАВА

Теоретико-методични проблеми на данъците, данъчното облагане и данъчна политика на фирмите

1. Същност и основни характеристики на данъците. Видове данъци.

Данъчната система е твърде важна съставна част на финансовата система въобще и на приходната система в частност. Тя може да бъде определена като съвкупност от прилаганите данъци и тяхната организация. Данъчната система е продукт на многовековното историческо развитие. Тя включва:

- броя или съвкупността на прилаганите данъци, вкл. техните елементи;

- органите и институциите, които осъществяват облагането, събирането, отчитането и контрола върху данъците, т.е. органите, които осъществяват практическата данъчна политика.

Посочените елементи (компоненти) се намират в органическо единство и взети заедно дават съдържанието на понятието данъчна система. Необходимо е да се има предвид, че както същността и характерът на отделните данъци, така и на данъчната система като цяло, се обуславя от същността и характера на държавата и от степента на социално-икономическото развитие.

Данъчната система в литературата обикновено се квалифицира като монистична и плуралистична, а така също като историческа и рационална.

Монистичната данъчна а система има главно или дори само теоретико-познавателно действие. Тя се свежда до съществуването и прилагането на един единствен данък. Идеята за единния данък е твърде стара. За пръв неин автор се счита Р. Блойс, който предложил за предмет и мащаб на единствения данък броят на огнищата. Тогавашният крал -Хенрих III се опитал през 1576 г. да приложи идеята на Блойс, но разточителната му финансова политика бързо го принудила да въведе и други данъци.

През XVIII в. идеята за единствения данък се е защитавала от т.н. летящи манускрипти. Неин поддръжник е бил и Джон Лок, а Мирабо я внушавал и препоръчвал на пруския крал след смъртта на Фридрих Велики.

Ревностни привърженици на идеята за единствения данък са били и физиократите. В съответствие с тяхното учение за чистия доход, те са считали, че единствената производителна класа са земевладелците, които създават чистия доход на нацията. Доколкото всички останали доходи, според тях, имат за източник чистия доход, създаван в селското стопанство, дотолкова и всички данъци върху тях в края на краищата се понасят от чистия доход на земеделската класа. Ето защо те са предлагане въвеждането на един единствен данък, който непосредствено да обхване своя единствен реален източник -данък върху земята (земната рента) – Importunique.

След физиократите идеята за единствения данък замира, макар че и до днес се срещат отделни нейни привърженици.

Данъчната система по начало е и винаги е била плуралистична съвкупност от повече или по-малко на брой и вид съгласувано прилагани данъци. Необходимо е обаче да се има предвид, че броят на данъците и тежестта на данъчното бреме не винаги се намират в правопропорционална зависимост. С други думи казано, с малко на брой данъци може много да се изземва от БВП и доходите на отделните икономически субекти и обратно, с много на брой данъци може по-малко да се изземва от БВП и доходите на отделните данъкоплатци.

Съвкупността от съгласувано прилаганите данъци, т.е. данъчната система е възникнала и се е формирала на историческа или на рационална основа. От тези позиции данъчната система се разграничава на историческа и рационална.

 

 

--------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ОБОБЩАВАЩИ ИЗВОДИ.

България заема едно от последните места по равнище на доходите на човек от населението сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз. Българите са няколко пъти по-бедни от гражданите на Германия, Франция и Англия, а вече и от тези на страните от Централна и Източна Европа като Словения, Чехия, Унгария. За да започне да достига по развитие тези страни, на българската икономика е необходим висок и устойчив растеж през продължителен период от време. Един от факторите за този растеж е равнището на данъчното облагане в страната и възможностите за неговото намаляване.

Връзката между данъците и стопанския растеж е еднозначна - по-ниските данъци водят до по-висок растеж. Това твърдение е доказано нееднократно, както теоретично, така и чрез многобройни емпирични изследвания. То е в сила както за развити, така и за развиващи се страни, но при вторите ефектите от по-ниските данъци са дори по-силни и съответно растежът е по-бърз.

Ускоряването на икономическия растеж, породено от намаляването на данъчното бреме, се получава по няколко направления:

По-ниските данъци означават по-висок разполагаем доход за индивидите и фирмите, повече възможности за тях за потребление и спестявания. За да задоволяват най-добре своите нужди, хората в крайна сметка трябва да потребяват стоки или услуги. Ето защо те спестяват част от доходите си, когато преценят, че полезността им от бъдещото потребление е по-голяма от тази от настоящото. Данъчното облагане обаче, изкривява тези решения и създава стимули за по-голямо потребление сега. Само че за всяка инвестиция е необходимо спестяване, от което да бъде финансирана. Източникът на тези спестявания могат да бъдат както българските граждани, така и чуждестранните.

По-високите данъци обаче, водят до по-малък размер на преките чуждестранни инвестиции и на общия капиталов поток към икономиката. По този начин в бъдеще хората имат по-малки спестявания и фактически са по-бедни отколкото щяха да бъдат, ако данъците бяха по-ниски. Освен това данъците понижават и нормата на възвръщаемост от инвестициите и така допълнително действат дестимулиращо на частните спестявания.

Наличието на данъчно облагане лишава хората от възможността да се възползват от плодовете на своя труд, тъй като държавата им отнема голяма част от изработените доходи. По този начин те имат по-слаби стимули да се трудят и да поемат рискове и оттук — да добавят стойност в икономиката. Като цяло, данъците влияят на решенията за труд или за почивка като намаляват предлагането на труд от страна на работниците. От друга страна, те водят до по-ниска икономическа активност и до по-малко на брой предлагани работни места. Логичното следствие от горните аргументи е, че данъците допринасят за по-ниска заетост и съответно за по-висока безработица.

Връзката между данъците и стопанския растеж е еднозначна - по-ниските данъци водят до по-висок растеж. Това твърдение е доказано нееднократно, както теоретично, така и чрез многобройни емпирични изследвания. То е в сила както за развити, така и за развиващи се страни, но при вторите ефектите от по-ниските данъци са дори по-силни и съответно растежът е по-бърз.

Ускоряването на икономическия растеж, породено от намаляването на данъчното бреме, се получава по няколко направления:

- По-ниските данъци означават по-висок разполагаем доход за индивидите и фирмите, повече възможности за тях за потребление и спестявания. За да задоволяват най-добре своите нужди, хората в крайна сметка трябва да потребяват стоки или услуги. Ето защо те спестяват част от доходите си, когато преценят, че полезността им от бъдещото потребление е по-голяма от тази от настоящото. Данъчното облагане обаче, изкривява тези решения и създава стимули за по-голямо потребление сега. Само че за всяка инвестиция е необходимо спестяване, от което да бъде финансирана. Източникът на тези спестявания могат да бъдат както българските граждани, така и чуждестранните.

- По-високите данъци обаче, водят до по-малък размер на преките чуждестранни инвестиции и на общия капиталов поток към икономиката. По този начин в бъдеще хората имат по-малки спестявания и фактически са по-бедни отколкото щяха да бъдат, ако данъците бяха по-ниски. Освен това данъците понижават и нормата на възвръщаемост от инвестициите и така допълнително действат дестимулиращо на частните спестявания.

- Наличието на данъчно облагане лишава хората от възможността да се възползват от плодовете на своя труд, тъй като държавата им отнема голяма част от изработените доходи. По този начин те имат по-слаби стимули да се трудят и да поемат рискове и оттук — да добавят стойност в икономиката. Като цяло, данъците влияят на решенията за труд или за почивка като намаляват предлагането на труд от страна на работниците. От друга страна, те водят до по-ниска икономическа активност и до по-малко на брой предлагани работни места. Логичното следствие от горните аргументи е, че данъците допринасят за по-ниска заетост и съответно за по-висока безработица.

Най-характерното за масово възприетата практика за реализиране на държавни приходи (данъци, акцизи, тарифи, митнически такси и други мита) е нейната хаотична същност. Непоследователната държавна политика в тази сфера и действията на администрацията водят по-скоро до данъчен нихилизъм, отколкото до необходимата данъчна култура и дисциплина.

За увеличаване на бюджетните приходи, приоритетна реформа в данъчната политика е създаването на стабилна данъчна среда и данъчен контрол. Задължително трябва да се преустановят практики като събиране на данъци със задна дата и постоянните промени в данъчната политика. Навременни и решителни мерки трябва да се приемат за стягане на финансовата дисциплина, особено подобряване на работата на данъчната администрация и други отговорни финансови органи.

Конкретни действия трябва да се предприемат по отношение на проблемите, с които сектора на малките и средни частни предприятия се сблъсква, поради действащата данъчна политика. Контролът като цяло в данъчната система трябва да се разглежда и анализира в следните направления (определени като негативни тенденции в данъчната практика на страната):

1. Правилникът за годишния данъчен резултат (облагаеми и необлагаеми разходи) е въведен с решение на Министерския съвет, което позволява лесното му и непрекъснато преразглеждане;

2. Списъкът от разходи, които намаляват годишната облагаема сума, постоянно се съкращава;

3. Практиката за отрицателни резултати от предходни години вече не се прилага за формирането на положителни финансови резултати за текущата година;

4. Амортизационните схеми са проблематични и трябва да включват ускорена амортизация на дълготрайните активи;

5. Широко възприета е практиката да се въвеждат ограничения със задна дата;

6. Едва 10% от разходите за обучение са приети за необлагаеми с данъци разходи. Това е сериозна пречка за малките и средните предприятия, за които обучението е от изключителна важност за тяхното оцеляване и стабилизиране;

7. Обичайните за малките и средни предприятия разходи като ремонти, офис оборудване и други подобрения не се приспадат;

8. Механизмът на авансово плащане на данъците трябва да се разработи и стабилизира;

9. Изключително бавна е процедурата по възстановяване на ДДС, като не се начисляват лихви върху така блокираните средства.

10. Дейността на малките и средни предприятия допълнително се затруднява от неефективната и непоследователна работа на данъчните власти. В тази връзка нужно е да се разгледат следните проблеми:

11. Произволно тълкувание на закони и други нормативни актове от страна на държавните служители;

12. Липса на контролни механизми за структурата на данъчната администрация, които да се използват от Министерството на финансите за защита на интересите на икономическите субекти.

13. В много случаи данъчните инспектори са недружелюбни и агресивни. Тенденциозно се търсят грешки и за всяка “сгрешена сума” се получава процент.

В заключение, считам, че промените в данъчните закони през последните години не са достатъчно съобразени с прехода, имат по-скоро фискална насоченост и не се използват за стимулиране на растежа, заетостта и потреблението. Намаляването на данъчната тежест е само едно от условията за привеждане на данъчната система в съответствие с изискванията на модерното пазарно стопанство. Необходимо е да се промени и “философията” на данъчното облагане, като данъците не трябва да изпълняват само фискални функции (събиране на приходи за финансиране на държавата), но те трябва да регулират потреблението и инвестициите в стопанството, което от своя страна да намери проявление в динамиката на икономическо развитие и благоденствието на обществото. Всичко това предполага радикални изменения в системата на данъчно облагане в страната, които в своята съвкупност се квалифицират като данъчна реформа.

 

 

------------------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ИЗПОЛЗВАНИ ИНФОРМАЦИОННИ И ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Динев М., Социалният контрол и трудовият колектив, С., 1984г.

2. Динев М., Контрол и регулиране на икономическите системи, С.,1986г;

3. Динев М., Контрол в социалното управление, С., Тракия, 1999г.

4. Славков Б., Данъчна система и данъчен контрол в Република България, Тракия - М, С., 2003г.

5. Славков Б. и др., Данъчно облагане за 2004г., ИК“Труд и право”, С.,2004г.

6. Динев Д., Модерният вътрешен контрол, С., 1999г.

7. Симеонов, О., Теоретични въпроси на контрола, С., 1997г.

8. Статев, С., Илиев, П. Макроикономика. С., ЦДО, НБУ, 2003;

9. Новото данъчно законодателство през 2004г. – Георги Петков, Людмила Мермерска, Ивайло Кондарев, изд. на ИК “Труд и право”, София 2004г.;

10. Данъчно облагане и счетоводно приключване 2006; ИК "Труд и право; ISBN: 9546081345

11. Писма и становища на Главна Данъчна Дирекция по приложението на данъчното законодателство (2005 и 2006г.);

12. Данни, предоставени от финансово-счетоводния отдел на фирмата за периода 2004-2006.

Нормативна уредба на България:

1. Закон за ДВФК; ЗОДФЛ; ЗДДС;

2. Закон за Сметната палата;

3. Данъчно-процесуалния кодекс на Р. България;

4. Закон за митниците;

5. Закон за счетоводството;

6. Закон за независимия финансов одит;

7. Кодекс за социално осигуряване;

8. Становища за етика и одит, Стела, 2003г.

9. Закон за корпоративното подоходно облагане;

10. Закон за облагане доходите на физическите лица;

Интернет използвани източници:

1. www.taxadmin.bg

2. www.odit.bg

3. www.econ.bg


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 1484 посетителя и 28 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.