Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

I. Анализ и оценка на кредитния портфейл на банките

1.Характеристика на кредита като обект на счетоводството и анализа в банките.

Кредитът е икономическа категория, позната още в дълбока древност. Самото му наименование произтича от латинското „credere”, което означава вяра, доверие, а „creditum”- заем, дълг. При дефинирането на кредита не съществува пълно единомислие между различните автори и школи. Така например според Х. Ректенвалд кредитът може да се разглежда като форма за придобиване на допълнителни средства, на допълнителна покупателна сила чрез временно ползване на чужди капитали. Нобениус определя кредита като доверие, което стои във връзка с едно обещание, чрез което едно лице срещу парични ценности се задължава да изпълни бъдещи плащания. За Ад. Вагнер кредитът представлява едно частно стопанско отношение или доброволно предоставяне и получаване на стопански блага между различни лица на основата на доверие на една от страните за по-късно удовлетворяване от друга страна. Рошер определя кредита като доброволно преотстъпено право за разпореждане с чужди блага срещу обещанието да се възстановят техните равностойности заедно с дължимите лихви. От изложение мисли за същността на кредита се вижда, че за едни автори на преден план излиза доверието – като основно проявление на кредита, за други той е механизъм за развитие на производствените възможности, за получаване на допълнителна производствена сила. Рошер пък въвежда и лихвата като неразделна част от кредита като негова цена и заменя елемента на доверието с елемента на обещанието. Някои икономисти считат, че кредитът възниква от бедността, от недостатъчността или ограничеността на имуществото и ресурсите. Други го разглеждат като разрушителен за икономиката, тъй като според тях за кредита се дължи лихва, която подкопава финансовото състояние на кредитополучателите.

Кредитът е пряко свързан с доверие за възвръщаемост, което обаче е аргументирано въз основа на финансово-счетоводна информация за кредитополучателите, даваща достатъчно основание да се приеме, че има необходимата надеждност за връщането му. В условията на пазарна икономика само „доверие” не е достатъчно. Банките се ориентират към изграждането на механизми, свързани с обезпечаване и гаранции за възвръщаемостта на кредита. Не на последно място остава и получаването на блага или парични средства срещу обещанието за бъдещо връщане на предоставения паричен еквивалент и реализирането на доходи посредством лихвата. Същността на кредита като особена форма на движение на стойността намира обобщено проявление в изпълняваната от него функция във възпроизводствения процес. Конкретната икономическа основа, върху която се търси възникването и развитието на кредитните отношения, е кръгооборотът на капитала и общественото разделение на труда. На първия етап от кръгооборота на капитала кредитът в неговата прична форма преминава в средства за производство. На втория етап – в самия процес на производството се създава готовия продукт – стоката. Именно тук производствената форма преминава в стокова и към стойността на средствата за производство се прибавя новата създадена стойност – стоката. Третият етап обхваща реализацията на готовата продукция. Тук стоковата форма преминава в парична, т.е. връща се в своята първоначална изходна позиция, но с определени количествени промени, получени под формата на чист доход. Следователно са придобити източници за нови средства на производство.

В процеса на движение на основния капитал се освобождават ресурси. Както е известно, средствата на труда (дълготрайните активи) се използват в производствения процес продължително време, вследствие на което тяхната стойност се пренася на части в стойността на произвежданата продукция – стоки, услуги. При продажбата на готовия продукт и преминаването му в парична форма става постепенно възстановянане на стойността на основните капитали и реализиране на допълнителни парични средства. Предприятията биха могли да ги използват за придобиване на нови средства на труда, с които да заменят морално и физически изхабените и да увеличат производствените си възможности. Това е обусловено от по-високите темпове на възпроизводство в сравнение с придобитите възможности за самофинансиране. Следователно един от начините за своевременно внедряване на научно-техническите постижения в производството е кредитирането на икономическите единици. Ако изключим съществуването на кредита като форма на външно финансиране, е необходимо да приемем, че внедряването на научно-техническите достижения ще се извършва, когато отделните предприятия натрупат собствен капитал в необходимия размер. Естествено до настъпването на този момент за тях ще бъде характерна ниска конкурентноспособност и недостатъчно успешна реализация на вътрешния и външния пазар.

С възприемането на кръгооборота на капитала като икономическа основа за възникването и развитието на кредитните отношения става необходимо проследяването на присъщите му колебания и неравномерности в различните икономически единици и отрасли. Те се изразяват в освобождаването на парични ресурси на едно място и търсенето на такива на друго място. Многообразие от аналогични колебания се наблюдават и в движението на оборотните капитали (краткотрайните активи). Така например различните стоки се отличават с различно времетраене на производството, при някои е дни, а при други месеци. Следователно при производителите, за които всеки ден не се получават парични постъпления от реализация на продукцията поради относително по-продължителния производствен процес, възниква необходимостта от кредит. Този кредитен ресурс ще послужи за покриване на направени и предстоящи разходи по производство.

При по-детайлно анализиране на оборота на краткотрайните активи се откриват и разлики във времето на обращение на отделните стоки. Едни са бързо реализируеми, при други реализацията изисква по-продължителен период от време. Това може да възникне поради отдалеченост на мястото на производство от мястото на потребление. Тази отдалеченост от пазара увеличава времето на обращението и с цел поддържане на непрекъснатостта на производствения процес се налага ползването на кредит от страна на производителите. С посочването на сезонния характер на някои стоки и услуги се дава възможност за проследяване и на колебанията във връзка със сезонната реализация на изделията от тези отрасли. При тях разходите, направени в периода от една реализация до следващата, могат да се покрият за сметка на парични средства, получени под формата на кредити.

Посочените аргументи дават основание да се направи изводът, че кредитът не възниква от бедността на кредитоискателя, а поради това, че се прояванат колебания и неравномерности в кръгооборота на капитала, резултат от които е появата на недостиг на собствени ресурси в едни отрасли и производства и освобождаване на такива при други производители. Следователно в кръгооборота на капитала и общественото разделение на труда се поражда обективната необходимост от възникване на кредитни отношения.

Кредитирането е основната дейност на търговските банки. Двоякостта на кредитния процес дава възможност за мобилизиране на свободните парични средства на предприятията, банките, бюджетната система и други и за последващото им предоставяне за ползване под формата на кредит. Посредством кредита банките „препродават” чужди парични средства, печелейки от разликата в „цената”.

При изследването на същността на кредита е необходимо да се посочи мястото му в съвкупността от многообразните банкови операции. Както е известно, банковите операции биват пасивни, активни и посреднически. Предоставянето на кредити от търговските банки са активни банкови операции и като такива те се проявяват в актива на баланса на търговските банки. Предпоставка за съществуването им са пасивните банкови операции , свързани с формирането на собствения капитал и привличането на временно свободни парични средства в банките, т.е. посредством активните банкови операции, в т.ч. кредита, се използват акумулираните пасиви с цел получаването на доходи. Кредитите заемат най-голям дял в актива на банките. В развитите страни този дял е около 50-60 %.

Същността на кредита може да бъде изразена като преотстъпване от търговската банка кредитор в полза на кредитополучателя на права върху определен паричен ресурс. Заедно с предаването на тези права се наблюдава и прехвърлянето на редица задължения и отговорности, заложени в условията по кредитната сделка. Така например преотстъпването е винаги за определен срок и при определени изисквания за надеждност, възвръщаемост и доходност. Всъщност смисълът на кредитната сделка е генериране на приход за банката кредитор. Тези приходи се отразяват пряко върху цялостния финансов резултат на търговската банка. Кредитният процес – елемент на активните банкови операции, генерира основна част от приходите на търговските банки, но също така крие и големи рискове за тях. Ето защо този процес поражда необходимостта от счетоводна информация с оглед ефективното му управление и проследяване на влиянието му върху финансовия резултат на банката. Процесът на кредитиране и произтичащите от него счетоводни задачи са свързани с редица сериозни икономически показатели като възвръщаемостта, рисковете, ликвидността, капиталовата адекватност, рентабилността и др. Проявлението на кредита се възприема като обективно обособен икономически регулатор, насочващ освободените парични ресурси от едни отрасли и производства към други отрасли и производства, в които има недостиг на такива. Това проявление и съществуване на кредита във възпроизводствения процес неминуемо го прави обект на контрол от системата на счетоводната отчетност.

За точно структуриране на кредитния портфейл и повишаване ефективността на кредитните анализи е необходимо вярното класифициране на предоставените кредити от банките.

Един от най-широко възприетите критерии за класификация е според степента на обезпеченост. Така стуктурирани кредитите могат да се разделят на:

- необезпечени кредити- такива са обикновено краткосрочните кредити. Общоприето е те да се предоставят на кредитополучатели с добра репутация, стабилно финансово положение, високо равнище на печалба и добър управленски персонал. Понякога този вид кредити се определя като кредити на доверие, доколкото се предоставя на такава основа. Разбира се, доверието не е водещият мотив при предоставянето им. Обикновено такива заеми се предоставят на банкови клиенти, които имат добра кредитоспособност. Следва да се посочи, че съвременните теории разглеждат гаранциите по сигурните кредити като нещо допълнително. За водещ мотив се счита ще успее ли предприятието с помощта на кредитния ресурс да генерира доходи и да осигури нормалната му възвръщаемост;

- обезпечени кредити – покрити кредити, които се предоставят срещу вещни обезпечения и гаранции. Причината да се иска обезпечение е желанието на банката да намали риска от непогасяване на заема, като при необходимост пристъпи към продажба на заложеното обезпечение. При обезпечените кредити е много важно да се изгради вътрешна класификация, която да отчита степента на обезпеченост и ликвидността на обезпечениетот. В тази насока може да се използва широко разпространеният в междубанковата практика модел за оценка степента на обезпеченост на кредитите с автори Avery и Hanweck.

Според целта или предназначението им и икономическите потребности на обществото кредитите биват:

- непроизводствени – потребителски или консумативни кредити;

- кредити с производствено предназначение;

- кредити за оборотни средства, нужди или капитали;

- кредити по износа;

- кредити по вноса и др.

От финансово аналитична гледна точка е необходимо по-нататъшно детайлизиране на кредитите с производствено предназначение в зависимост от сферата на производство. Значимостта на тази класификация се определя от възможностите, които дава, за проследяването на разширяването на възпроизводството посредством кредитирането на отделни сфери, сектори и отрасли на икономиката – промишленост, селско стопанство, търговия и т.н.

Друг белег, въз основа на който могат да се разграничат и характеризират банковите кредити, е фазата на възпроизводствения процес, която обслужват. От тази гледна точка кредитите биват:

- кредити, които обслужват закупуването на суровини и материали, поддържането на запаси, изплащането на производственит разходи и др;

- кредити, които обслужват запасите в готова продукция и тяхната реализация.

Следващо разграничаване може да се направи според размера на предоставения кредит. Според този критерии те биват: малки, средни и големи. С изключение на големите кредити, чийто размер е нормативно регламентиран, тази класификация е много условна, въпреки че може да се приложи от позиция на конкретна търговска банка и следователно да се използва за счетоводно аналитични цели.

Ако като критерий се възприеме евентуалната свързаност на кредитополучателя с банката, се разграничават вътрешни и външни кредит.

За редица анализи на кредитния портфейл е определящо класифицирането на кредитите според риска по тях. Тази класификация поражда необходимост от специфична счетоводно аналитична информация. Класифицирането на кредитите според риска е възможно след цялостно събрана надеждна информация за финансовото състояние на кредитоискателя. Това е изключително важно за определяне срока и размера на кредита.

Според риска по тях предоставените кредити могат да се структурират, както следва:

- категория „А” или „1” – незначителен, почти нулев риск – това са кредити, предоставяни на правителствени организации, т.нар. „кредити на национално ниво”;

- категория „Б” или „2” – нормален търговски риск – кредити, предоставяни на клиенти с добра репутация и стабилно финансово състояние;

- категория „В” или „3” – кредити предоставяни на клиенти, склонни да отсрочат плащанията;

- категория „Г” или „4” – значителен или висок риск – кредити, предоставяни на клиенти, чиято финансова нестабилност е известна или се предполага, че я има;

- категория „Д” или „5” – неприемлив риск – неприемливо слаби във финансово отношение клиенти, т.е. кридити от вида „А” и „Б” са тези с риск до минимална степен, кредити от вида „В” и „Г” са с риск , по-висок от средния, кредити от вида „Д” са с неприемлив риск.

Като специфични кредити, при които вземат участие няколко банки с оглед намаляването на кредитния риск, могат да се посочат консорциалните и паралелните кредити.

Консорциалните кредити се налагат, когато една банка не може или не желае сама да предостави съответните кредитни ресурси поради твърде големия им размер и свързаните с него рискове. Консорциумите се образуват от няколко банки, които избират една от тях за водеща преговорите с клиента кредитоискател и ръководеща консорциума. Предварително между търговските банки – участнички в консорциума, се съгласува еднна кредитна политика, която се следва от водещата преговорите банка. Когато същата постигне съгласие с кредитоискателя, акумулира средствата от отделните банки за последващото предоставяне.

По своята същност консорциалните кредити много приличат на паралелния кредит, с тази разлика, че при паралелния кредит всяка банка поотделно води преговори с предприятието кредитоискател, след което се съгласува единна кредитна политика спрямо клиента и се сключва кредитният договор. Всяка банка самостоятелно предоставя падащата й се част при паралелния кредит за разлика от консорциалния, при който това прави ръководещата банка. Консорциалните кредити са ефективни от гледна точка на разпределението на кредитния риск между банките участнички в консорциума, освен това този вид кредити дават възможност за провеждането на по-ефективен контрол върху правилното и целесъобразно изразходване на кредитния ресурс. Това е наложило широкото им приложение в западноевропейските банки.

За счетоводни цели може да бъде направена и класификация в зависимост от това в какъв вид валута се предоставя кредитът с оглед на съответните счетоводни сметки, по които същият ще намери отражение – в съответната валута.

Ако за база се възприеме срочната възвръщаемост по кредита, може да се направи и класификация за родовни и просрочени кридити. Разликите в характера на тези две групи кредити води и до спицифики в механизма на отразяването им.

----------------------------------------------------------------

II. Кредитен риск и методи за управлението му

В широк смисъл кредитния риск може да се определи като най-фундаменталния от всички видове риск за банките и основна причина за загубите от дейността им. Мотивировката за тази дефиниция е възприемането на кредитирането като основна дейност на банките и следователно определяне на кредитните операции като техни главни приходоизточници.

В по-тесен смисъл кредитният риск може да се дефинира като вероятност или потенциална възможност за претърпяване на загуби и щети от неизпълнение или некоректно изпълнение на договорените задължения между кридитора и кредитополучателя.

Кредитен риск съществува във всяка операция, свързана с движението на пари, и причините, които го пораждат, могат да се определят като:

- природни;

- политически;

- икономически.

При анализа на риска е необходимо банката да оцени и трите причини, но с най-голяма тежест се третират икономическите, каквито са кредитните и валутните ограничения, отказ от плащане, промени на валутния курс и др. Стремежът на всяка кредитна институция се насочва към понижаването на риска от неплатежоспособност или фалит при избора на кредитополучател. За тази цел е необходимо класифицирането и изследването на основните видове риск, а именно: общия, корпоративния и спицифичния риск.

Приема се, че общият риск е свързан с икономическото и социално-политическото състояние на страната в даден момент. Той произтича от икономически, валутни борсови и други сътресения, влошаване на политическата ситуация и т.н. Общият риск е трудно предвидим и редуцирането му е почти невъзможно. Той засяга всички икономически агенти и може да доведе до редица отрицателни последици.

Корпоративният риск е породен от промени в конкретните икономически условия и се отнася само за дадено предприятие или отрасъл. Този риск може да е последствие от недостиг на суровини, енергийни ресурси, от промени в равнището на цените на продукцията, нейното търсене, загуба на пазари, митнически ограничения и др. Корпоративният риск може да бъде ограничен чрез намаляване на кредитите за рисковите отрасли и предприятия, разумно разпределение на кредитния ресурс и избягване съсредоточаването на голям брой кредити в тесен кръг от клиенти.

Специфичният риск е свързан с конкретни кредитополучатели и операции на банката. Такъв риск възниква при отделни кредитни сделки като например кредитиране на нови производства и дейности, за които не съществува достатъчно информация; за предоставянето на кредити на предприятия с незадоволително финансово състояние, слаб управленски персонал, без достатъчно производствени ресурси, силно задлъжнели и неспособни да реагират адекватно на променящата се икономическа ситуация в микро- и макромащаб и др.

Както беше посочено, всяка кредитна операция е свързана с отлив на парични средства от банката и следователно това я прави носител на определени рискове. Те са породени от възможността кредитополучателите в даден момент да се окажат във финансово затруднение и да не са в състояние да върнат предоставения им кредитен ресурс в договорения срок, т.е. да нарушат основни принципи на кредитната сделка, а именно – възвръщаемост, срочност, доходност. Това влияе върху изключително важни икономически показатели за търговската банка – нейната ликвидност и капиталова адекватност.

Взаимовръзката между кредитния риск, ликвидността и капиталовата адекватност на търговските банки доказва важността на точното оценяване на рисковете при кредитните операции и причините, които ги пораждат, като основа за изграждане на способи за управлението им.

Изложените до тук становища относно същността на кредитния риск, факторите, които го пораждат, и влиянието му върху показателите за ликвидността и капиталовата адекватност на търговската банка водят до заключението, че кредитирането е свързано с поемането на определени рискове, които изискват целесъобразни и ефективни методи за тяхното управление. Най-общо методите за управление на кредитния риск могат да се представят като фундаментални, специфични и допълнителни. Като фундаментални методи за управление на кредитния риск се възприемат:

• Анализ на цикличността на икономиката, разкриване на етапа на който тя е в настоящия момент, и възприемане на адекватни на този етап кредитни решения. Този анализ в макро- и микромащаб ще намали общия риск от кредитнити начинания.
• Определяне на уникални кредитни лимити на база класификация на кредитоискателите по степен на риска.
• Избягване на свръхконцентрацията на кредитни ресурси в определени отрасли и региони. Това ще съдейства за редуциране на инвестиционния риск.
• Използване на системата на консорциалните и паралелните кредити с цел намаляване размера на предоставения кредитен ресурс и риска по него.

Като специфични методи за управление на кредитния риск се определят:

• Отделяне не средства под формата на допълнителни резерви за кредитиране на по-високорискови, нови производства.
• Формиране на специфични резерви с оглед предпазване от загуби при кредитните операции
• Осъществяване на пълен и задълбочен анализ на финансовото състояние на кредитоискателите, възможността на кредита да генерира доходи, целевото му усвояване, възвръщаемостта му. Това е изключително важно за ефективното управление на кредитния риск. Именно тук се проявява водещата роля на счетоводната информационна система като система, която се информира и същевременно е информираща, с оглед ефективното управление на кредитния риск.
• Точно оценяване на кредитния риск с помощта на специфични статико-математически способи и нови информационни технологии.
• Допълнителни методи за управление на кредитния риск са обезпечаването на предоставяните заеми и кредитното застраховане.

Като резултат от представените съждения върху методите за управление на кредитния риск и извършените наблюдения на банковата практика у нас се структурират четири групи процедури по управление на рисковото кредитиране, структурирани в следната таблица (Таблица 2):

Таблица 2

Използвана литература:

1. Данаилов, Д., Финансов мениджмънт в бизнеса, С., 1996.
2. Данаилов, Д., Международни бизнес анализи, С., 1999.
3. Стоянов, Ст., Сн. Башева, Д. Фесчиян, Банково счетоводство, УИ „Стопанство”, С., 2006
4. Фесчиян, Д. Милчова, Счетоводството като източник на информация за управление на краткосрочната кредитна дейност на банките, дисертационен труд, С., 2000
5. Наредби на БНБ.
6. Rose, H., Industry Risk and Bank Regulation, L., UK, 1991
7. Sherman, J. Maisel, Robert Jacobson, Interest Rate Changes and Commercial Bank – Revenues and Costs, L., 1996
8. Shilling, J. D., Beyond Syndicated Loans, L., UK, 1992

Съдържание

I. Анализ и оценка на кредитния портфейл на банките ...........................2

1.Характеристика на кредита като обект на счетоводството и анализа в банките..................................................................................................................2

2.Счетоводството като източник на информация за анализиране и оценяване на кредитния портфейл на банките ................................................8

3.Процедури и показатели за анализа и оценката на качеството на кредитния портфейл на банките......................................................................16

II. Кредитен риск и методи за управлението му.......................................21

Използвана литература……………………………………………………..

Коментари на клиенти: