Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Счетоводство Методи и принципи на счетоводството


Малка дипломна работа, 35 стандартни страници, съдържа таблици, има литература
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Различните социални условия, при които функционира обществото налагат известна специфика за съотвитния исторически период. Нейното отчитане е от съществено методологическо значение, защото позволява да се вземат предвид конкретните условия, при които се осъществява стопанската дейност; да се прояви многообразието в единството. Казаното се отнася изцяло и за счетоводната наука, като полисистемна единна цялост, в която се съчетава сполучливо всеобщото, изразено в отразяваното битие, с частното, свеждащо до отношение на субекта към обекта (битието). При нея промените в битието се отразяват дори по-чувствително. То се дължи на спецификата й. Както е известно, при нея се постига завидно съчетаване на емпиричното с теоритичното знание. В резултат на това, тя има строга логическа структура - изградена е върху научно обосновани принципи и методологични положения, съобразени с обективните закономерности в развитието на обществото. При нея общата теория е трансформирана успешно в конкретна теория, а тя от своя страна в сполучлива програма за непосредствена дейност, в установена методология. Така се създават условия за оползотворяване на научното знание, за издигане равнището и ефективността на социалната практика, за създаване на необходимото противоречиво единство между теория и практика, при запазване на тяхната обособеност и специфичност.

Неоспоримите достойнства на теорията на счетоводството предават висока ценност и на използваната от него методология, възприемана като съвкупност от способи за прилагане на теорията при опознаване на действителността и постигане на определен резултат в познанието и практиката. Още повече, че приложена в практиката, методологията придобива характер на определена технология, на процес за полезно използване на знанията, които се интегрират сполучливо с постановките, съдържащи се в други научни области. Дава своя принос за прилагане на сетивно-логическия подход при определяне съдържанието на отразяваните стопански процеси и явления и за получаване на по-вярна и конкретна представа за проявлението им в информационния процес.

Казаното превръща счетоводната теория и методология в система, която следва да реагира бързо и адекватно на промените в икономическата политика на страната.

От тази гледна точка, преустройството на икономиката ни чрез последователно прилагане в нея на механизмите на пазара, поставя пред счетоводната теория и методология много въпроси, които се нуждаят от обосновано решаване. Целта е, да се очертаят теоритичните и методологическите проблеми, които възникват в областта на счетоводството при прехода ни към пазарна икономика.

1. Обща характеристика на метода на счетоводството

Възникването на счетоводната наука в условията на търговско-лихварския капитализъм е исторически закономерно явление. То се предпоставя от социалната потребност на епохата за прилагането на стройна система (практико-приложна дейност) за опазване на стопанската действителност. Това се извършва по пътя на теоретичния анализ и синтез, като се измерва стойността на икономическите процеси. Така счетоводството е първата форма на научно икономическото изследване. Това е признание, че е разполагало с определени способи за изучаване на действителността, които постепенно са усъвършенствали и са оформили неговия метод за изследване на стойността. Изясняването на счетоводния метод в исторически аспект е обект на множество публикации. В условията на преминаването към пазарно стопанство въпросът за счетоводния метод отново е обект на теоретично преосмисляне и по нататъшно развитие.

Икономическото знание в счетоводна форма се е утвърдило през вековете благодарение на създадените базови способи за счетоводно изучаване. Тяхната особеност е предпоставена от същността на предмета на счетоводството, т.е. от неговата стойностна природа. Двойствената същност на счетоводните обекти (стопанските ресурси като потребителни и разменни стойности) е заложена в основата на изследователските способи, които счетоводството прилага. Те прецизират същността и спецификата на счетоводното изследване в сравнение с други икономически дисциплини. Тези базови способи са:

§ Двойнствено изследване (анализ) по счетоводните сметки на динамичното състояние на счетоводните обекти под влияние на извършваните операции (сделки);

§ Балансово обобщаване (синтез) на съвкупните счетоводни обекти в тяхната взаимна връзка и обусловеност в статично състояние.

В счетоводната литература се говори за двойнствен анализ, отразяване, записване, регистриране и др. на операциите по сметките за отделните обекти. Във всички случаи обаче се разбира, че става въпрос за най-характерния счетоводен способ за метрификация на стойността на микроикономическо ниво. Наименованията като “двойнствено отразяване” или “двойнствено записване” по счетоводните сметки произтичат от факта, че това е първият базов икономико-аналитичен способ, създаден в началото на капиталистическите производствени отношения. На тази основа той фактически е най-опростената (елементарната, изходната) форма на икономически анализ изобщо. Състои се от изучаване на количествените изменения в стойността на индивидуалните обекти единствено в посока на увеличение и изменение. Ето защо в счетоводната литература двойнственото отразяване по счетоводните сметки се разглежда като първичен счетоводен анализ (изследване). Негов обект са индивидуалните счетоводни обекти, но в тяхната логическа връзка и зависимост.

Балансовият способ или балансовото отразяване (синтез) на обектите е по-сложният (висш) способ за осъществяване на счетоводното изучаване на стойността. Той е естествено продължение на двойнственото отразяване по сметките. Прилага се по отношение на цялата съвкупност от активно и пасивно проявяващи се счетоводни обекти. Балансовият способ може да се разглежда като вторичен счетоводно-аналитичен процес на обектите на счетоводното изучаване, разгледани в статика.

Посочените основни способи на счетоводната наука в единството си най-ярко изразяват характерните черти на метода на счетоводното изследване. Те са признати в световната счетоводна наука като основните (базовите) елементи на счетоводния метод. В условията на обържавената икономика у нас бяха обосновани 4 двойки елементи на счетоводния метод:

§ документация и инвентаризация;

§ счетоводни сметки и двойно записване по тях;

§ оценка и калкулация;

§ счетоводен баланс и периодична сводка на счетоводните данни.

Те обаче са взаимствани от счетоводната отчетност, разработена в бившия СССР.

В световната счетоводна литература понятието “метод на счетоводното изследване” има различно и по-широко разбиране и съдържание. Общото е, че методът на счетоводството се дефинира като съвкупност от изследователски способи за изучаване на стопанските процеси на микроикономическо равнище, на обективните връзки и зависимости в непрекъснатия кръгооборот на стойността.

 

 

---------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

4.10. Стойностна връзка между краен и начален счетоводен баланс

Съставеният в края на текущата година счетоводен баланс е начален баланс за следващата година. Така взаимосвързаните счетоводни баланси изразяват непрекъснатостта на кръгооборота на стойността на фирмата в съответствие с принципа за действащото предприятие.

Принципът за стойността връзка между краен и начален счетоводен баланс е дефинирана в директивата на ЕС така: “Балансът на началото на даден отчетен период трябва да съответства на баланса, в който приключва предишния”.

Понятието съответства в случая има по-широко значение. Същността на принципа трябва да се разбира като прилагането на едни и същи методи за стойностно измерване (оценяване) на елементите на балансовата субстанция – видовете активи и пасиви при прехода от един независим период към друг. Така се гарантира, че ще се реализира дефинираната стойностна връзка между крайния и началния баланс.

Постановката за съответствие между крайния баланс на един отчетен период и началния баланс на следващия период обуславя необходимостта от сравнимост между счетоводните отчети през различните периоди. Именно потребността от сравнение на текущото счетоводно състояние на фирмата с това през предшестващия отчетен период води до формулирането на принципа за стойностната връзка между счетоводните баланси.

4.11. Документална обоснованост на стопанските операции

Като елемент на счетоводния метод документацията е обоснована в българската счетоводна теория под влиянието на бившата съветска счетоводна отчетност. Заедно с инвентаризацията тя е считана за един от основните елементи на счетоводния метод. Трудно е обаче да се определи как чрез документацията се прави ефективно икономическо изследване. При нея просто се регистрират първичните и обработени счетоводни данни.

Задължителното прилагане на документалния способ в счетоводството е аргументът за определяне на документацията като елемент на счетоводния метод. Характерно е, че документацията не е въздигната в ранг на принцип в развитите страни.

Документацията не трябва да се свързва само с качеството на изготвените счетоводни документи като технически носители на информация. Това е само тяхната технико-регистрационна характеристика. Паралелно с нея счетоводните документи изпълняват и важна юридико-доказателствена роля. Изготвянето им е свързано с определени нормативни изисквания, които след съответното спазване правят счетоводния документ носител на материална и финансова отговорност от страна на субектите, чиито подписи фигурират върху счетоводния документ. При съдебни спорове тя се доказва преди всичко с изготвените счетоводни документи.

Характерно е, че счетоводните документи се съставят независимо дали се касае за паричен, или непаричен разход. Движението на паричната форма на стойността задължително се документира.

4.12. Възможно запазване на счетоводната политика

Наименованието на принципа за запазване на счетоводната политика разкрива неговата роля за съхраняване на възприетата счетоводна политика на фирмата, без това да е задължително. Целта на приложението на принципа е да се продължи използването на избраните методи за оценка на активите и пасивите за измерването на пренесената стойност на видовете активи.

Организацията на счетоводството съгласно разглеждания принцип се осъществява така, че да бъдат възможно запазени прилаганите оценъчни методи през отделните отчетни периоди. Чрез това запазване ще се постигне тъждественост в прилагането на счетоводната методология. Квалифицирането на запазването като възможно означава, че са разрешени примени в използваните методи за количествено измерване на стойността, респ. за метрификация на стойността на счетоводните обекти. Промените в методите имат смисъл, когато се прецени, че прилагането на алтернативни методи на съществуващите ще доведе до по-точно измерване на стойността на активите и пасивите и на стойностния резултат. Изисква се обаче задължително отразяване на настъпилите промени в използваните методи за оценка по установения начин в счетоводните отчети.

Използвана литература:

“Теория на счетоводството”, Трифон Трифонов

“Основи на счетоводството”, Рени Йорданова, Валя Йорданова

Закон за счетоводството

Международни счетоводни стандарти



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 560 посетителя и 1 потребител в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.