Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Счетоводство Същност, необходимост, роля и значение за документален и фактически контрол


Дипломна работа (доклад), 43 стандартни страници, съдържа таблици, снимки, приложения, схеми, има литература
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Контролът се разглежда като материален и документален въз основа на специфични особености на обекта и субекта на въздействие. Документален контрол е този, който се извършва върху цялата документация и съдържащото се в нея. Материалния контол се извършва върху съдържащите се в документа процеси, които може да се разглеждат и като инвентаризация.

I ) Способи за документален контрол. Видове проверки върху документи.

Мотиви за тези проверки са чрез проверката върху документите се установява както тяхното качество, така и законосъобразността и правилността на сделките и операциите отразени в тях. За редовни документи с доказателствена и юридическа стойност се приемат само тези, които по форма и съдържание отговарят на действащото законодателство (Закон за счетоводството, ЗДДС, Албум с първични документи използвани в РБ).

Основни причини за проверки на документите са:

· При съставянето, обработването, ползването и съхраняването се допускат множество слабости, в това число злоупотреби, което от своя страна обуславя своевременен контрол както върху документите, така и въз основа на тях;

· Набиране в достатъчна степен на качествена критична информация с цел вземане на правилни оперативни решения за извличане на икономическа изгода;

· Акумулиране на достатъчно надеждна и точна информация за вярно, правилно и честно съставяне на годишните и междинните финансови отчети.

Способи на документалния контрол:

1) Обща проверка върху документите.

Начален етап на контролния процес, чрез се установява състоянието на документите, добива се представа за документооборота в дружеството. Определят се обобщаващи показатели въз основа, на които се правят преценки какви въпроси да се включат в програмите за ревизии и одит, в какви посоки да се задълбочат проверките. Общата проверка се извършва въз основа на анализ по счетоводните регистри.

Пример: Във всяко едно предприятие се изгражда система за контрол на документооборота. Тя спомага всеки един документ да притежава необходимите реквизите и спомага за коректната работа в административния отдел.

2) Действителна проверка върху документите.

На проучване и анализ се подлагат отделни документи (първични и вторични), за конкретните обекти и стопански операции. Чрез проверките в детайли се създават условия за идентифициране на нарушенията, за измерването им, определяне на извършителя на нарушението и момента на възникването му.

Пример: Всяка една действителна проверка представя готовността и действията които дадено предприятие извършва по време на своята контролна дейност и при изискване за нуждите на външен контролен орган при постъпили съмнения за незаконосъобразността на дейноста.

3) Цялостна проверка ( Изчерпателна ).

При нея на проучване и анализ се подлагат всички документи, в които е отразена целокупната дейност на търговеца. Характерна и типична е за условията на вътрешния контрол.

Пример: Цялостната проверка сама по себе си показва, че ще бъдат обхванати абсолютно всички видове документи и ще се съблюдава за тяхната коректност. При смяна на собствеността на предприятието следва да се извърши цялостна проверка за получаване на точна информация за действителното състояние на обекта.

4) Извадкова ( Репрезентативна ) проверка.

Характерна и типична за условията на външния контрол. Изискване към нея е да бъде достатъчно представителна за да послужи за формиране на обективна констатация. Това е проверка, която концентира вниманието на проверяващите върху един отделен компонент или съвкупност от компоненти по отделни документи, което цели да се постигне точна и ясна представа за детайлите в документооборота.

Пример: При проверката от страна на данъчните контролни институции за размера на ползвания данъчен кредит от предпиятието се изисква предоставянето на точна информация за начисления данък по получените и издадени фактури.

5) Несистематизирана проверка. Извършва се без да се държи конкретна сметка на състава на документите и на отразените по тях операции. Изискване към тази проверка е да се спазва хронологията на извършените операции и последващото им отразяване по документите. Извършването е съпроводено с редица трудности поради, това че се проверяват различни обекти, регламентирани с различни нормативни актове и регистрирани в различни първични и вторични документи. Приложението й е подходящо при онези търговски дружества, които са възприели и прилагат едностранно счетоводство или счетоводна форма Дневник – Главна Книга или Мемориално – Ордерна счетоводна форма т.е. търговски дружества с относително малък документооборот.

6) Систематизирана проверка. При тази проверка се установява състоянието и резултатите от еднородни обекти или стопански операции отразени в едни и същи първични и вторични документи, регламентирани в едни и същи нормативни актове. При тази проверка предварително документите са сортирани по еднородни обекти или операции в отделни папки и подредени по хронология. Прилага се в онези търговски дружества, които ползват автоматизирано счетоводство или Журнално – Ордерна счетоводна форма.

7) Формална проверка. В обхвата й се включва използваната типова бланка на документ, външно оформяне и наличието на изискуемите реквизити по Закона за Счетоводството:

- Наименование на документа;

- Дата на издаване;

- Наименование, адрес и булстат на издател и получател на документа;

- Предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

- Име, фамилия и подпис на съставителя на документа;

Чрез формалната проверка става възможно да се установят поправки върху документите, добавяне и изтриване на текстове, имитиране и фалшифициране на подписи. При проверката за някои обекти и стопански операции е необходимо да се проучи съществували разпоредителен акт за тези обекти или извършените стопански операции.

8) Аритметична проверка. Чрез нея се установява верността на отразените в документите аритметически действия. От технологична гледна точка се изисква повторното извършване на тези аритметични действия и сверяване на резултатите със записаните в документите. Прецизни трябва да бъдат и аритметични проверки по отношение на засечките в различните счетоводни регистри.

Проверка: При получаването на няколко доставки сборът на стойността от всички тях трябва да дава сумата уговорена в договора между доставчика и клиента.

9) Проверка по същество. С нея се установява дали отразената в документа стопанска операция отговаря на изискванията за законосъобразност и покривали критериите за ефективност, ефикасност и икономичност ( Целесъобразност = икономичност, ефективност, ефикасност).

Пример: Такав е процедурата при закупуването на консомативи и материали, които не са съобразени със стандартите за страната и тяхното влагане в производството намаля качеството на продукцията, което може да зоведа до рекладации.

10) Нормативна проверка. С нея се установява доколко и в каква степен се спазват утвърдените норми. Извършва се чрез анализ на утвърдените норми от гледна точка на реалност и съответствие между фактически разходи и утвърдени норми. Известна е още като аналитична проверка върху документите. Разновидност на тази проверка е взаимната проверка върху документите – търси се връзка между информацията от първичните документи и последващото им отразяване по вторичните документи и регистри.

Пример: Всеки един документ и неговата деиствителност се определя според правилата на законодателния орган. Такива са обстоятелствата около случая със засечената пратка части за гаубици от “Арсенал” ООД Казанлък за Либия, представени в митничесите документи за износ като резервни части за развойна дейност.

 

 

-------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Основни документи на вътрешния одит и възражения на длъжностните лица по констатациите в тях

Структурата и съдържанието на одитния доклад съществено се различават от тези на ревизионния акт.Съгласно ППЗДВФК отидния доклад има следната структура:

  • Въведение
  • Фактически констатации
  • Изводи
  • Препоръки

За ръководителите и финансовите контрольори на одиторните обекти най-голям интерес,безспорно,представлява съдържанието фактическите констатации.В този раздел от одитния доклад се обхващат резултатите от проверките по всички пунктове от одитния план,като обективно се отразяват установените факти.В раздела за фактическите констатации се отразяват и данни за евентуално съставените актове за начет и актове за установени административни нарушения.

Установените при вътрешен слабости,нарушения и вреди се отразяват в одитния доклад под формата на констатации,в които се съдържат изяснени от фактическа и правна страна факти и обстоятелства.

Всяка констатация трябва да съдържа името и длъжността на виновното лице,конкретния период от време,през който са допуснати отрицателните явлления,и какви са последиците за одитирания обект.

В раздела „Изводи” на одитния доклад се включват изводите на вътрешните одитори,които трябва да бъдат мотивирани и обосновани.Съществена част от съдържанието на този раздел заемат оценките за изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол.В този раздел от одитния доклад се проявява оценъчно-контролната дейност.

В последния раздел на одитния доклад се включват препоръките на вътрешните одитори,които трябва да са обосновани на базата на установените констатации и направените изводи.Препоръките трябва да са конкретни и целенасочени. Предназначението на този раздел е да се допринесе за отрстраняване на установените слабости,нарушения и недостатъци и за цялостно подобряване и усъвършенстване на системите за финансово управление и контрол в одитираните обекти.

Не са ли установени слабости и недостатъци във финансовата дейност на одитирания обект,в одитирания доклад се включват само първите три раздела: въведение,фактически констатации и изводи.

Незабавно след съставянето на предварителния доклад се връчва на ръководителя на одитирания обект.Съставя се протокол,в който се отбелязва датата на връчване и се посочва възможността ръководителят да даде становище по доклада в 14-дневен срок.В становището си ръководителят може да се съгласи с констатациите в доклада или да ги отхвърли изцяло или частично.

В одитните доклади,както е известно,се отразяват нарушения и слабости допуснати не само от ръководителя,а и от главния счетоводител,съставителя на годишните финансови отчети и други длъжностни лица.

Акт за начет

Акт за начет се съставя,когато при вътрешен одит са установени вреди,които попадат в приложното поле на имуществената отговорност по ЗДВФК.

Актът за начет е процесуална предпоставка за започване на финансово-начетно производство в съда по реда на чл.299-301 от Геажданския процесуален кодекс.В акта за начет трябва да се съдържат необходимите данни както за одитирания обект,така и за извършения вътрешен одит.

Обиконовено останалите данни и констатациите на вътрешния одитор-актосъставител за установените вреди се посочват в три раздела на акта за начет:

· Легитимация на задълженото лице

· Предварителни бележки.Този раздел е необходим,само когато вредите в акта за начет са установени чрез прилагане от вътрешните одитори на специфични способи за разкриването им,като количествен анализ в обектите със стойностно отчитане метода на нулевата наличност,или когато в одитирания обект има някои особености в осъществяването на отчетността или несъответствия с изискванията на Закона за счетоводтсвото.

· Неиздължения(вреди).В този раздел се включва най-съществената част от съдържанието на акта за начет.В нея се посочват установените факти за виновно причиняване на вредата и предпоставките,обуславящи възникването на имуществена отговорност.Вредоносните факти и обстоятелства трябва да бъдат конкретно посочени под формата на констатации.

В акта се изясняват противоправните действия или бездействия на виновните лица,причините за това и факрическите условия,при които е работено.Важно изискване е посочването на нормативните актове,които са нарушени,и размерът на вредата,определени в левове или във валута.задължително изискване е,когато актът се отнася за вреди от липси,да е съставена равносметка на касата или склада(магазина).С оглед обема на изложението ще посочим само примерна схема на равносметка за дейността на одитирания обект.

Приложение: Равносметка

Актът за начет се съставя в четири екземпляра:за съда или прокуратурата.за одитирания обект,за НАП и за начетното лице.Когато актът за начет е съставен за вреди,причинени от управител,или член на управителен съвет,се съставя още един екземпляр,предназначен за органа,упражняващ правата на собственост.

Констатациите по акта за начет се считат за истински,когато са подкрепени с доказателства.Това не изключва възможността начетното лице да оспорва констатациите с всички допустими от закона доказателствени средства,включително и пред съда.

Използвана литература:

1. Одиторски контрол

Автор: Михаил Динев

Издателство: ФорКом Висулчев,София, 1992 год.

2. Албум на счетоводните документи

Автор:Иван Душанов

Издателство:Икономика-Прес, София, 2009 год.

3. Контрол в социалното управление

Автор: Михаил Динев

Издателство: Тракия-М, София, 1999 год.

4.Теория на контрола и одита

Автор: Йордан Томов

Издателство:Академично издателство '' Ценов '', Свищов, 2002 год.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 2432 посетителя и 54 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.