Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Счетоводство ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА ПРЕДПРИЯТИЕ


Дипломна работа, 61 страници малко по-малки от стандартните, липсва апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД…………………………………………………….…….3

ГЛАВА І

1.Годишното счетоводно приключване в предприятие…….……..9

1.1. Способът сводки от “Метод на счетоводството”…….……..9

1.2. Периодичното счетоводно приключване………….………...9

1.3. Годишното счетоводно приключване…………….…….…..10

1.3.1. Нормативна уредба………………….………………………13

1.3.2. Провеждане в предприятие…………………….………..….17

ГЛАВА ІІ

2. Годишният финансов отчет на предприятие……….………..19

2.1. Съдържание на годишния финансов отчет на предприятие……………………………….………………….19

2.2. Съставители на ГФО……………………….………………..26

2.3. Публичност на ГФО……………………………….………...28

ГЛАВА ІІІ

3. Информацията в ГФО на предприятие……………………….30

3.1. Счетоводен баланс…………………..………………………30

3.2. Отчет за приходи и разходи…………………………………34

3.3. Отчет за паричните потоци………………………………….47

3.4. Информацията в ГФО и счетоводния анализ………………49

ЗАКЛЮЧЕНИЕ………………………………………………61


Увод

Всяка организацията на счетоводството зависи от:

а) изискванията на нормативните актове;

б) от технологичната и организационна структура на предприятието;

в) от професионалната подготовка на лицата, заети със счетоводна дейност;

г) от пазарните условия;

В България са познати три закона за счетоводството:

а) първият закон за счетоводството е приет през 1948г., а отменен през 1951г.

б) вторият закон за счетоводството е в сила от 1 април 1991г. до края на 2001г.;

в) понастоящем има трети закон за счетоводството, приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник - бр. 98 от 16.10.2001г.

Новостите в последния закон за счетоводството са:

- Основното е съвременното третиране на счетоводната система в съответствие с изискванията на четвъртата и седмата директива на ЕС. С важност е законовото уреждане на проблема за директното прилагане на Международния счетоводен стандарт, т.е. счетоводната ни система става част от международната (на теория и практика). Законовите и подзаконовите решения ще изпреварят редица елементи на стопанския и социалния живот в нашата страна.

Счетоводството следва да се осъществява като се обхващат всички стопански операции в хронологичен и систематичен ред. То ще се осъществява при спазване на два основни, най-важни принципи, които в международните счетоводни стандарти се посочват като основни положения:

- текущо начисляване;

- действащо предприятие;

Също се осъществява и при спазване на следните принципи:

- предпазливост;

- съпоставимост между приходите и разходите;

- предимство на съдържанието през формата;

- запазване при възможност на счетоводната политика от предходния отчетен период;

Извършените стопански операции се записват в счетоводни документи, които биват: първични, вторични и регистри. Основният счетоводен документ е първичният, тъй като в него се съдържа информация за извършена стопанска операция. Поправки и добавки в първичните счетоводни документи не се разрешават.

При създаването и подражанието на счетоводната система на всяко предприятие се изисква да са налице:

- всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции;

- систематични счетоводни регистри за обобщаване на счетоводната информация, които се откриват в началото на отчетния период и се приключват в неговия край;

- синтетични и аналитични счетоводни регистри с равенство и връзка между тях;

- междинно и годишно приключване на счетоводните регистри и съставяне на оборотна ведомост;

- изменения в извършените счетоводни записвания чрез съставяне на коригиращи счетоводни статии;

Регламентира се възможността, когато първичните счетоводни документи се изготвят чрез технически средства, подписът върху тях може да бъде заменян с идентификационни шифри или електронни подписи. Всеки първичен счетоводен документ трябва да съдържа съгласно чл.7 от Закона за счетоводството:

1) Наименование и номер на документа, дата и място на съставяне;

2) Наименования и адреси на предприятията – издател и получател на документа.

3) Номер по националния данъчен регистър и БУЛСТАТ на издателя (съставителя ) и на получателя на документа, а за получатели които са физически лица – ЕГН;

4) Основание, предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция;

5) Собствено и фамилно име на съставителя и на получателя на документа;

6) Подписи на лицата, отговорни за осъществяването на стопанката операция.

Дейността в предприятията е различна както по характер, така и по размери. За тази дейност от предприятията разполагат с определени ресурси, които се наричат стопански средства или активи. Те имат конкретен състав, форми на проявление и изпълняват определена роля в стопанския живот. Активите имат източник на образуване и целево предназначение. Тези източници представляват задължение на предприятието към съответни лица и организации-наречени капитал.

Постигането на целите, свързани със стабилизирането и развитието на стопанските единици, налага добро познаване на икономически условия, на изискванията на икономическите закони, които проявяват своето въздействие чрез пазара и пазарните механизми. За да постигне тези цели, всяко стопанско звено в своята организационна, управленска и стопанка дейност трябва широко да прилага възможностите на икономическия анализ, който е основно средство за разкриване на допуснатите слабости, погрешни управленски решения и произтичащите от тях негативни резултати. По същество икономическият анализ представлява система от методи и средства, използвани за оценка на постигнатите резултати, за разкриване на факторите, които влияят върху тях, за количествено измерване и отразяване на това влияние. В процеса на управление анализът се явява междинен етап между събирането на информацията и вземането на управленско решение. Растящата несигурност в националната икономика налага с особена острота необходимостта от динамична оценка и анализ на финансовото състояние на предприятието, тъй като рационалното използване на финансовите ресурси на предприятието е едно от основните изисквания на съвременното пазарно стопанство и успехът на всяка операция в значителна степен зависи от компетентния анализ на използването на активите и източниците за финансирането им.

Особено внимание следва и да се обърне на годишното счетоводно приключване. В края на годината се прави сводка на отчитаните данни. Сводката е специфичен способ на счетоводството като се използва през различните етапи на счетоводното отчитане. Сводката се проявява при разработването на счетоводния баланс. Данните от отделните пера се обобщават по групи и раздели, но за извършването на сводки е необходимо да се приключат счетоводните сметки. Годишните финансови отчети са едни от най-важните части от счетоводството на всяко предприятие. Тя е и най-голям по обем в Закона за счетоводството. Членовете са групирани в три раздела:

- съдържание на годишните финансови отчети (ГФО);

- съставители на годишните финансови отчети;

- публичност на годишните финансови отчети.

Годишният финансов отчет се съставя в хиляди левове към 31.12. Основното изискване към него е вярно и честно да представи имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетният финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал. В закона за счетоводството са предвидени изисквания, на които трябва да отговаря съдържащата се информация в ГФО:

- разбираемост;

- уместност;

- надеждност;

- сравнимост;

- независимост на отделните отчетни периоди и стойностната връзка между начален и краен баланс.

Изключително важното значение за всяка една уважаваща себе си и развиваща се в положителна насока стопанска организация е годишният финансов отчет и точно тази значимост ме накара да спра на темата за тази дипломна работа-“ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ НА ПРЕДПРИЯТИЕ”, като се опитам да представя законовата уредба и формирането на ГФО на предприятие.

Целта на дипломната работа е научното и приложното от фундаменталната икономическа наука “ Счетоводство”, като се опитам да ви представя в следващите три глави от дипломната работа теоретичното и практичното представяне на ГФО на предприятие.

 

-------------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Изготвяне на отчета за паричния поток

За по-голяма нагледност и по-тясна обвързаност на отчета за па­ричния по ток с оборотната ведомост в структурата на съставяния отчет са обособени допълнително две ко­лонки. В първата се посочва парич­ната сметка, от която се черпи ин­формация за паричното постъпление или плащане, а във втората – кореспондиращата сметка, която характеризира предназначението на паричното движение, а поради това и съответния ред за дадената дейност от отчета за паричния поток. И в двете колонки информацията произтича от една и съща таблица – таблицата за съответната парична сметка в разгърнат вид, взаимствана факти­чески от главната книга. За пости­гане на нужната съпосгавимост с па­ричните сметки, когато при форми­рането на стойностната величина за съответния ред на отчета за парич­ния поток трябва да се използват данни от няколко парични сметки, те се дават на отделни редове, след ко­ето се посочва и сборът, който реал­но трябва да намери отражение в от­чета при неговото съставяне като елемент на годишния счетоводен от­чет.

Като цяло сумарните (дебит­ни или кредитни) обороти по даде­на кореспондираща сметка, нами­ращи отражение в разделите и за трите вида дейности, могат да съв­падат с тези обороти (дебитни или кредитни), отчетени в оборотната ведомост. Това се отнася например за кредитния оборот по сметка 411 Клиенти (87 720 хил.лв.) или за де­битния оборот по сметка 401 Дос­тавчици (50 000 хил.лв. в плаща­нията за оперативна дейност + 8000 хил.лв. в плащанията за ин­вестиционна дейност). Понякога обаче такава връзка не може да се проследи. Такова е положението със сметка 421 Персонал, тъй като дебитният й оборот се формира от парични плащания (платените зап­лати за 9500 хил.лв.) и непарични ( без налични ) начисления - удръжки (данъци, начети и други удръжки), последващото плащане на които можела се отклонява във времето от размера на направеното вече на­числение (в случая е начислен данък върху общия доход за 1400 хил.лв., но е платен ДОД за 1406 лв.). Подобно е положението и със сметките за материални запаси, ко­ито могат да се придобиват срещу заплащане в брой, но и на кредит, който пък може да остане незаплатен към момента на съставяне на годишния счетоводен отчет. Това "разминаване" на данните от обо­ротната ведомост, а значи от ба­ланса и отчета за приходите и раз­ходите, от отразяваните в отчета за паричния поток още по-красно­речиво подчертава мястото, роля­та и значението на последния в структурата на годишния счетово­ден отчет като доуточняващ и до­пълващ дейността на предприяти­ята информационен източник.

За удобство на читателя някои от перата за постъпления и плаща­ния, дадения в официалния форму­ляр на отчета за паричния поток са детайлизирани, поради което полу­чилият се в крайна сметка доку­мент се отличава по структура от приложения в Закона за счетовод­ството. Това се отнася преди всичко до постъпленията, свързани с оперативната дейност.

Началните наличности на па­рични средства са определени в размер на 4156 хил.лв., които се из­числяват като сбор от 4016 хил.лв. - началните наличности на средст­ва но паричните сметки (група 50 Парични средства), намерили от­ражение в гр. IV Парични средства на раздел В Краткотрайни активи от счетоводния баланс и парични­те еквиваленти за 140 хил.лв. от сметка 422 Подотчетни лица, на­мерили в случая (случайно) самос­тоятелно място в баланса в т. 7. Други краткосрочни вземания на група II на същия раздел В Крат­котрайни активи. От своя страна сумата от 4016 хил. лв. е получена от сбора на балансовите статии "парични средства в брой" (начал­ното салдо на сметка 501 Каса в левове - 28 хил.лв.) и "парични средства в банкови сметки" (начал­ните салда на сметка 503 Разпла­щателна сметка в левове - 330 хил.лв., на сметка 504 Разплаща­телна сметка във валута - 158 хил.лв., и на сметка 507 Предоста­вени депозити - 3500 хил.лв.).

Самото попълване на раздели­те за оперативна, инвестиционна и финансова дейност изисква най-напред за всяко перо постъпления или плащания да се уточни съот­ветната кореспондираща непарична сметка. В технологичен план то­ва става така. Следейки колонки­те с кореспондиращите сметки от списъка на паричните сметки, за всяка сметка, която не отчита вът­решен оборот, се търси подобава­щото й се място в отчета за парич­ния поток. След намиране на нуж­ното перо за постъпление или пла­щане за дадения вид дейност смет­ката се отразява в добавената ко­лонка за кореспондиращи сметки, като се посочва от коя парична сметка идва. Така например на реда "Постъпления от продажби на клиенти на кредит" се отнасят събраните вземания от клиенти(по кредита на сметка 41 1 Клиенти).

Такива постъпления има по сметка 503 Разплащателна сметка в левове и в сметка 504 Разплаща­телна сметка във валута. От друга страна на реда "Изплатени данъци" се посочват всички данъчни сметки, по дебита на които са отразени направени плащания. В случая плащанията са извършени само от една сметка - сметка 503 Разплащателна сметка в левове.

Когато всички сметки се раз­несат по отчета, започва попълва­нето на колонка "текуща година", като се прави общ сбор по дадена­та кореспондираща сметка за съответния ред от отчета въз осно­ва на данните от всички парични сметки. По отношение на събра­ните вземания от клиенти това изглежда така. Постъпленията от събрани вземания но сметка 503 (52 120 хил. лв.) се сумират с постъп­ленията от събраните вземания по сметка 504 (25 600 хил. лв.), за да се получи общият сбор (87 720 хил. лв.), който се вписва на реда "Постъпления от продажби на клиенти на кредит". Величината на "Изплатените данъци" се получава като се сумират всички видове платени данъци - данъкът за общините (1 млн. лв.), данъкът върху печалбата (2 млн. лв.) и данъкът върху общия доход (1406 хил. лв.), получавайки общото плащане от 4406 хил. лв., отразено в отчета за паричния поток.

След тази процедура се изчис­лява общият размер на плащанията и постъпленията по видове дейнос­ти. С измерване положителните парични потоци (постъпленията) с отрицателните (плащанията) разделно по видове дейности, се определят нетните парични нокти, които мо­гат да бъдат с положителен знак, ко­гато постъпленията превишават пла­щанията, или с отрицателен знак, ко­гато плащанията са по-големи от постъпленията. За оперативната дейност нетният паричен поток е положителен - плюс 16 699 хил. лв. (постъпления за 166 835 хил. лв. минус плащания за 150 136 хил. лв.). За инвестиционната дейност той е минус 8110 хил. лв. (постъпления за 8 890 хил. лв. минус плащания за 17 млн. лв.), а за финансовата дейност - минус 5 834 хил. лв. (постъпления за 100 000 лв. минус плащания за 5 934 хил. лв.). Като цяло обаче предприятието не може да "излезе на чер­вено". В най-лошия случай в края на отчетния период то може да бъде с нулев размер на паричните средст­ва, но не и с отрицателен, защото плащания могат да се извършват са­мо с налични ликвидни средства (па­ри). В получения примерен отчет за паричния поток две от дейностите (инвестиционната и финансовата) са завършили с нетни отрицателни па­рични потоци, които обаче се ком­пенсират от значителния нетен по­ложителен паричен поток, генериран от текущата, оперативна дейност. Това взаимно компенсиране между нетните парични потоци от различ­ните дейности трябва да намери из­раз в получената наличност на па­рични средства към края на отчет­ния период (31 декември). От своя страна този остатък трябва да е равен на сумата от крайните салда по всички сметки за парични наличнос­ти и парични еквиваленти. Аритметически това изглежда така. Начално салдо (4156 хил. лв.) плюс оперативен нетен паричен поток (16 699 хил. лв.) минус инвестиционен нетен паричен поток (8110 хил. лв.) минус финансов нетен паричен поток (5834 хил. лв.) равно на налич­ностите от парични средства към 31 декември (6911 хил. лв.). От друга страна остатъците по паричните сметки са: по сметка 422 - 40 хил. лв., по сметка 501 - 393 хил. лв., по сметка 503 - 3320 хил. лв., по сметка 504 - 658 хил.лв., по сметка 505 - 2 млн. лв., по сметка 515 - 500 хил. лв. Тяхната обща сума възлиза на 6 911 хил. лв., колкото е наличността, получена по отчета за паричния поток. Но както може да се види вед­нага, този остатък не съвпада с на­личностите от парични средства в баланса на предприятието, което са­мо подчертава недостатъчната (по­не засега) обвързаност на двата от­четни документа.

За да получи отчетът за па­ричния поток своя завършен вид, накрая трябва да се определи и из­менението на паричните средства през годината. За целта от налич­ностите на паричните средства в началото на отчетния период се из­важдат наличностите на парични средства в края на отчетния пери­од. Изменението може да бъде с положителен знак, когато е налице увеличение на паричните средства, или с отрицателен знак, когато е реализирано намаление.

Същност на косвения методСмисълът на косвения метод се заключава във възможността балансовата печалба или балансовата загуба, изведени и фиксирани в отчета за приходите и разходите и намерили подобаващо­то им място в група VI на раздела за собствения капитал в счетовод­ния баланс, да се трансформира в "звънка монета". Така "нематериалният" финансов резултат, представ­ляващ също като всички останали някакъв, макар и собствен, източ­ник на активи, се опредметява, при­добива нужната чувствена осезаемост и завършеност в постигането на поставената цел. Това е така, защото в отчета за приходите и раз­ходите в пълен обем се разкриват всички "счетоводни" фактори (при­ходи и разходи), допринесли за по­лучаването на "счетоводния" фи­нансов резултат. Поради особенос­тите на счетоводната отчетност и самия характер на "счетоводните" приходи и разходи, действието на тези "счетоводни" фактори не винаги се съпровожда и дублира ведна­га от движение на пари. Част от по­лучените парични средства през те­кущия период може да са "израбо­тени" на по-ранен етап, макар че оказват съдействие за получаване на по-добри текущи резултати. Съ­щото се отнася и за паричните сред­ства, които текущо се използват, без да имат пряко отношение към текущия финансов резултат, но тях­ното благотворно влияние ще се прояви на някакъв по-късен етап. Ето защо отчетът за паричния по­ток, изработен по косвения метод, разкрива не толкова различните направления в движението на парич­ните потоци, колкото подсказва ре­алната (парична) "тежест" на получения финансов резултат и начин на нейното измерване. В този си вид в противоположност на пряката форма той повече допълва отчета за приходите и разходите, отколко­то счетоводен баланс, макар че по-активно и всеобхватно ползва данни от последния.

Трябва да се отбележи, че е обичайно явление печалбата да се третира като пари. Поради това се изпада не само в комични, но и в доста драматични ситуации - особено когато в предходен период се отчете голяма печалба, а в следващия предприятието изпада в неликвидност. Затова косвеният ме­тод може да се използва и с образо­вателни цели, защото той фактичес­ки разкрива сложната процедура по приравняване на печалбата или загубата с парите, което само под­чертава ра


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 1060 посетителя и 92 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.