Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

УВОД...................................................................................................................стр.5

I. СЪЩНОСТ НА ДДС – ДАНЪЧНА СИСТЕМА, ВЪЗНИКВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, ТЕОРЕТИЧНИ И НОРМАТИВНИ ОСНОВИ НА ОБЛАГАНЕТО С ДДС

1. Данъчна система.............................................................................................стр.5

1.1. Възникване и утвърждаване на данъка върху

добавената стойност......................................................................................стр.6

1.2. Същност и механизъм на облагането с ДДС.....................................стр.7

1.3. Принципи на облагането с ДДС..........................................................стр.8

1.4. Документация при ДДС......................................................................стр.9

2. Теоретични и нормативни основи на облагането с ДДС..........................стр.17

II. ВЪТРЕОБЩНОСТНИ ДОСТАВКИ И ВЪТРЕОБЩНОСТНО ПРИДИБИВАНЕ НА СТОКИ

ВЪТРЕОБЩНОСТНИ ДОСТАВКИ НА СТОКИ (ВОД)

1. Правна регламентация на вътреобщностните доставки...........................стр.19

2. ВОД на стоки – същност.............................................................................стр.19

3. Хипотези на ВОД..........................................................................................стр.20

3.1 Доставката между две регистрирани за целите на ЗДДС в две различни държави членки на ЕС лица (първа хопитеза на ВОД)................................стр.20

3.1.1. Условия при, които е приложим режимът за ВОД, за доставка на стоки..............................................................................................................стр.20

3.2. Режим на вътреобщностна доставка..................................................стр.23

3.2.1. място на изпълнение..................................................................стр.23

3.2.2. данъчно събитие при ВОД........................................................стр.23

3.2.3. данъчна основа при ВОД..........................................................стр.24

3.2.4. данъчна ставка............................................................................стр.25

3.2.5. Данъчно събитие и изискуемост на данъка върху добавената стойност - издаване на фактура.......................................................................стр.25

3.3. Удостоверяване на наличие на обстоятелства за вътреобщностна доставка...........................................................................стр.26

3.3.1. Идентификационен номер за целите на ДДС........................стр.27

3.4. Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, срок за снабдяване с тях и корекции на вида на доставката.......стр.27

3.4. 1. Документи за доставката.......................................................стр.27

3.4.1.1 Фактура...........................................................................стр.28

3.4.1. 2. Протоколи - задължителни реквизити.......................стр.30

3.5. Документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка........стр.35

3.5.1. Транспортни документи........................................................стр.36

3.5.2. Писменото потвърждение от получателя.............................стр.36

3.5.3. Други документи, относими към ВОД..................................стр.37

3.6. Данъчно третиране при недоказана ВОД...........................................стр.38

3.7. ВОД на стоки натериторията на страната във връзка с изпращането и транспортирането им от страната до територията на друга държава членка с цел извършване на работа по тези стоки........................................................стр.40

3.7. 1. Регистрационен режим..........................................................стр.41

3.8. Корекции при вътреобщностни доставки..........................................стр.41

3.8.1. Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка................................................................................стр.41

3.9. VIES декларация...........................................................................стр.43

3.9.1. Промени във VIES-декларацията..........................................стр.45

3.9.1.1. Kорекции на допуснати грешки в подадени декларации и VIES-декларации...........................................................................................стр.46

3.10. ВОД на ново превозно средство (НПС) - (втора хипотеза на ВОД)

3.10.1. Условията, при които е налице ВОД на ново превозно средство...........................................................................................................стр.47

3.10.2. Данъчно събитие..................................................................стр.48

3.10.3. Изискуемост на данъка..........................................................стр.48

3.10.4. Данъчната основа..................................................................стр.48

3.11. Доставките на стоки втора употреба – превозни средства, различни от “нови превозни средства”...........................................................................стр.49

3.11.1. Мястото на изпълнение........................................................стр.50

3.11.2. Данъчно събитие..................................................................стр.50

3.11.3. Данъчната основа.................................................................стр.51

3.11.4. Право на приспадане на данъчен кредит...........................стр.51

3.11.5. Прилагане от дилъра на общия ред за облагане по ЗДДС на доставки на стоки втора употреба - превозни средства, различни от “нови превозни средства”...........................................................................................стр.51

3.12. ВОД на НПС от доставчик – българска фирма регистрирана

по ЗДДС.......................................................................................................стр.51

3.13. ВОД на нови превозни средства от нерегистрирани лица, включително физически лица..................................................................стр.52

3.14. ВОД на акцизни стоки (трета хипотеза)...........................................стр.54

3.14.1. Условия за да е налице ВОД на акцизни стоки.....................стр.54

3.15. ВОД при при изпращането или транспортирането на стоки от регистрирано поЗДДС лице от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС. (Четвърта хипотеза на ВОД)..............................................................................стр.55

3.15.1. Условие за прилагане на режим на ВОД...............................стр.55

3.15. 2. Данъчната основа на ВОД......................................................стр.56

3.15.3. Данъчното събитие..............................................................стр.56

3.15.4. Данъкът по този ВОД - изискуемост................................стр.56

3.16. Дистанционна продажба на стоки................................................стр.58

3.16.1. Дистанционна продажба на стоки - условия....................стр.59

3.16.2. Регистрацията на доставчиците...........................................стр.60

3.16.3. Схеми за облагане на дистанциоонни продажби................стр.61

.

ВЪТРЕОБЩНОСТНО ПРИДОБИВАНЕ НА СТОКИ (ВОП)

4. Правна регламентация на вътреобщностните доставки...........................стр.66

5. Вътреобщностно придибиване (ВОП) – същност.....................................стр.66

6. Хипотези на ВОП.........................................................................................стр.69

6.1. ВОП на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава (Първа хипотеза на ВОП)...............................................стр.69

6.1.1. Условия при който е приложим режима на ВОП на стоки....стр.69

6.1.2.Място на изпълнение на ВОП....................................................стр.69

6.1.3. Данъчно събитие за ВОП..........................................................стр.69

6.1.4.Данъчна основа за ВОП.............................................................стр.69

6.1.5. Данъчно ставка за ВОП.............................................................стр.69

6.1.6.Задължителна регистрация при извършване на ВОП.............стр.70

6.1.7. Основанията за дерегистрация в случаите на ВОП................стр.71

6.1.8. Изискуемост и начиляване на данъка при ВОП....................стр.71

6.1.9. Право на данъчен кредит за ВОП...........................................стр.71

6.2. ВОП на нови превозни средства (НПС) – (втора хипотеза)...............стр.73

6.2.1. Условията, при които е налице ВОП на НПС........................стр.73

6.2.2. ВОП на НПС от българска фирма, регистрирана по ЗДДС..стр.73

6.2.3. ВОП на НПС от нерегистрирна фирма, вкючително физически лица....................................................................................................................стр.73

6.2.4. Придобити или внесени от данъчно-задължени лица различни от “дилър” стоки втора употреба - превозни средства, различни от “нови превозни средства”...........................................................................................стр.74

6.3. Проверка за декларирано ВОП от получателя по ВОП.........................стр.75

6.4. ВОП на акцизни стоки - (трета хипотеза)..............................................стр.76

6.4.1. Условия заВОП на акцизни стоки............................................стр.76

6.4.2. ВОП на акцизни стоки от нерегистрирани по ЗДДС лица...стр.77

6.5. ВОП на стоки, при който българска фирма, регистрирана по ЗДДС получава стоки за целите на икономическата си

дейност (четвърта хипотеза).........................................................................стр.77

6.5.1. Същност на четвърта хипотеза............................................стр.77

6.5.2. Данъно събитие ...................................................................стр. 77

6.5.3. Данъчна основа.....................................................................стр.77

6.5.4. Изискуемост и начисляване на ДДС.................................стр.78

6.5.5. Задължитела регистрация по ДДС......................................стр.78

6.5.6. Основанията за дерегистрация............................................стр.79

7. Тристранни операции........................................................................................стр.79

7.1. Тристранни операции – същност................................................стр.79

7.2. Облагане с ДДС при тристранни операции................................стр.80

7.3. Облагане с ДДС на вътреобщностни тристранни сделки........стр.80

7.4. Кога транспортът е част от доставката.......................................стр.82

7.5. Отразяване на фактурата, получена от посредника в тристранна операция...............................................................................................................стр.85

8. Контрол при вътреобщностната търговия със стоки.....................................стр.87

8.1. ДДС режими в ЕС - Данъчни измами („данъчна въртелешка”).............................................................................................стр.87

8.2. Незаконно облагане с нулева данъчна ставка............................стр.88

ЗАКЛЮЧЕНИЕ....................................................................................................стр.93

УВОД

Със ЗДДС в сила от 01.01.2007г. се осъществява хармонизацията на “Законодателството на Република България с това на Европейската общност “ по отношение на облагането с данък върху добавената стойност. Основна отлика на данъчното третиране на доставките на стоки по новия закон е въвеждането на режима на вътреобщностните доставки /ВОД/ и вътреобщностните придобивания /ВОП/, който е свързан с премахването на граничния и митническия контрол между държавите - членки.

Режимът на ВОД/ВОП се характеризира с нулева ставка на облагаемите доставки при доставчика и право на данъчен кредит при общите условия на закона по отношение на стоките, използвани за извършване на облагаемите ВОД, съответно с начисляване на ДДС със стандартната ставка на държавата членка при получателя за извършения ВОП и правото на данъчен кредит при общите условия на съответния закон. Режимът ВОД/ВОП замества режимите на износ/внос, когато транспортирането на стоките, предмет на доставките, се осъществява между страни членки и доставката е между лица, регистрирани за целите на ДДС в две страни членки. Най - общо казано срещу всяка ВОД, отчетена в държавата членка, където е регистриран доставчикът, следва да бъде отчетено ВОП в държавата членка, в която е регистриран получателят.

I. СЪЩНОСТ НА ДДС – ДАНЪЧНА СИСТЕМА, ВЪЗНИКВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ, ТЕОРЕТИЧНИ И НОРМАТИВНИ ОСНОВИ НА ОБЛАГАНЕТО С ДДС

Данъчна система, възникване и утвърждаване на данъка върху добавената стойност

1. Данъчната система е най–важната съставна част на финансовата система въобще и на приходната система в частност. Тя е продукт на многовековно историческо развитие. Нейната същност може да бъде определена като съвкупност от прилаганите данъци и тяхната организация.

Данъкът е изключително сложна финансово – икономическа категория. Той е част от доходите на физическите и юридическите лица, от покупателната им сила, която безвъзмездно се изземва и предоставя на разположение на държавата. И ако все пак в данъците има нещо хубаво, то това е, че те могат да се планират, анализират, контролират и регулират.

Косвените данъци обхващат и облагат дохода при неговото разходване за покупки на стоки и заплащане на услуги, в цените на които те предварително са калкулирани. За най – значим от косвените данъци се смята данъка върху добавената стойност.

1.1. Възникване и утвърждаване на данъка върху добавената стойност.

Несъмнено, най–същественият иновационен момент в съвременната данъчната система и политика е трансформирането на данъка върху оборота в нов, по–съвършен данък, а именно данъка върху добавената стойност.

Въвеждане в България

В североизточна Европа първата страна, която въвежда този данък е Унгария от началото на 1988г, България е втората източноевропейска страна, която има амбиции, желание и намерение да приложи този данък. В началото това е сторено формално чрез вписване на ДДС сред прилаганите данъци в Указ №56/1988г за стопанска дейност.

След 1988 година се правят поне два опита за изготвянето на проектозакон за ДДС, но тези опити са несполучливи. Законът за ДДС фактически се приема през есента на 1993г. (публ. в ДВ. бр.90/1993г) и прилагането на ДДС започва от 01.04.1994г. С това на практика в България се поставя началото на нова данъчна система, съобразена и хармонизирана със съвременните европейски данъчни структури. Това е реална стъпка на напредък, към внасянето на ред и хармония в пазарните отношения.

Мотиви за въвеждане на ДДС като косвен данък прилаган в България:

Създаване чрез данъка на стимули за стопанските субекти за ускорено внедряване на техническия прогрес и новости;

Създаване на възможности да се обхванат и обложат всички реализирани обороти на стоки и услуги, т.е. данъкът да се превърне във всеобщ и да се приложи многофазното облагане;

Осигуряване чрез механизма на облагане на взаимен контрол върху субектите на данъка за неговото начисляване и внасяне;

Икономическо въздействие върху търговците за своевременно и пълно реализиране на стоките и услугите;

Осигуряване на равномерни, постоянни и по-високи приходи за бюджета на страната.

1.2. Същност и механизъм на облагането с ДДС.

ДДС е косвен данък, който облага нетния оборот, или по-точно неговата нетна величина. Нетната величина на оборота или добавената стойност е сумата от: трудовите разходи или стойността на вложения труд, печалбата и суми, данъци и такси, респ. разходи, ако стоките/услугите предмет на този оборот, подлежат на облагане с такива.

С ДДС се облагат стоките и услугите предназначени за населението и тези стоки които се купуват и използват от предприятията/фирмите за производствени цели. Облагането при този данък е многократно, ДДС се начислява при всеки оборот или доставка.

Данъчната тежест се понася от потребителите чрез цените, в които той е включен. Начисляването и плащането на ДДС е задължение на тези, които продават стоки или извършват услуги.

Принципът на облагане с ДДС изисква облагане на стоки и услуги с данък върху потреблението, пропорционален на цената на стоките и услугите, независимо от броя на извършените сделки в процеса на тяхното производство и разпространение преди начисляване на ДДС. При всяка сделка, ДДС се начислява върху цената на стоките и услугите след приспадане на ДДС, начислен върху различните ценообразуващи компоненти. Облагането с ДДС се прилага на всички етапи на реализация на стоките и услугите, вкл. и продажбата на дребно.

Неслучайно в някои други страни данъкът носи други наименования, които по–точно изразяват неговата икономическа същност – данък върху потреблението, данък върху консумацията, данък върху реализацията на стоките и услугите, всеобщ данък върху оборота и др.

Макар и дефиниран като данък върху потреблението, ДДС се събира от търговците, които го включват в цената на своите доставки. Избягването на двойно данъчно облагане се осигурява чрез метода на данъчния кредит като доставчиците приспадат от ДДС, който те са начислили и следва да платят, ДДС който им е бил начислен от техните доставчици. Тази система гарантира, че данъчната тежест на всеки етап от производството и реализацията на продукта ще се равнява на данъчната тежест понесена от крайния потребител (като процент от цената на стоките и услугите). Данъчната тежест се понася фактически от крайния потребител, който няма право на данъчен кредит. Така се осигурява справедливо облагане на потребителите съобразено с техните доходи – помощните икономически субекти, които потребяват повече стоки и услуги, ще плащат повече ДДС.

Всичко изложено дотук би могло да бъде илюстрирано със следния пример:

Търговец регистриран по ЗДДС купува през определен период от време стоки за 100000лв, при която покупка му се начислява 20000лв ДДС (20%). Независимо от това дали той ще обработва, преработва, дообработва тези стоки или ще бъде само един непосредствен посредник, търговецът по принцип следва да ги продаде с добавена от него стойност, която ще му възстанови разходите и ще му осигури печалба. Ако негавата дабавена стойност е 50000, което означава, че той ще ги продаде за 150000, но ще начисли 20% или 30000лв ДДС.

------------------------------------------------------

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За няколко години ДДС се превърна в най - значимия бюджетен приходоизточник. От неговите постъпления в голяма степен зависят социалните разходи на бюджета. Според мен голямо внимание трябва да се обърне на намаляването на данъчната тежест, тъй като това е само едно от условията за привеждане на данъчната система в съответствие с изискванията на модерното пазарно стопанство. Необходимо е да се промени и “философията” на данъчното облагане, защото данъците не трябва да изпълняват само фискални функции (събиране на приходи за финансиране на държавата), те трябва да регулират потреблението и инвестициите в стопанството, което от своя страна да намери проявление в динамиката на икономическо развитие и благоденствието на обществото. Всичко това предполага радикални изменения в системата на данъчно облагане и данъчен контрол в страната, които в своята съвкупност се квалифицират като данъчна реформа. Да се надяваме, че след пълноправното ни членство в Европейския съюз тази реформа ще е в положителна насока за нас и нашата страна.

И ако все пак данъците имат нещо хубаво, то това е че могат да се планират, анализират, контролират и регулират. В зависимост от това кой извършва управлението се получават различни резултати. Когато управлението е успешно за държавата се пълни бюджетът и опразва джоба на данъкоплатеца и обратното, когато данъците се управляват умело от данъкоплатците, тогава се постигат икономии, правят се инвестиции и т.н.

Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейския съюз. Преди старта на Общата система на ДДС единственото изискване е за хармонизация на националните законодателства в областта на данъчното облагане, включително и за данъка върху добавената стойност. На ниво първично законодателство правното основание за провеждане на тази хармонизация се съдържа в Договора за създаване на Европейската общност. Той препоръчва хармонизиране на онези косвени данъци, които имат отношение към функционирането на Общия пазар и могат да окажат пряко въздействие върху неговото развитие.

Приемането на единна валута налага хармонизиране и на ставките по ДДС в ЕС. Този проблем обаче е много чувствителен за страните-членки. В основата на Общата политика е, че трябва да има някакви законови граници за ставките по ДДС. Предложена е минимална граница от 15 процента и максимална от 25 процента. Таванът от 25 процента в последствие през 1996 година е премахнат от Европейския съвет на финансовите министри и министрите на икономиката. Приет е по-мек вариант – доколкото е възможно страните-членки да се въздържат да увеличават ставките. Новото условие е да поддържат интервал от 10 пункта между минималната и максималната ставка по ДДС. Също така задължително е страните-членки да имат основна ставка по-ниска от 15 процента.

През юни 2000 година Европейската комисия публикува нов ключов документ (COM(2000)348 final) – Стратегия за подобряване на механизма на ДДС-системата в контекста на Вътрешния пазар. В нея са поместени новите приоритетни решения на Европейския съюз. Целта на новата стратегия е да опрости, модернизира и стандартизира ДДС-системата. Придава се особено значение на еднаквото прилагане на правилата във всички страни-членки и по-близко административно сътрудничество между тях в борбата с измамите.

----------------------------------------------------

Коментари на клиенти: