Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Човешки ресурси, Икономика на труда Качество на труда и инвестиции в човешки капитал


Малка дипломна работа, 37 стандартни страници, съдържа бележки под линия, има литература, липсва съдържание
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

І. ВЪВЕДЕНИЕ

Учебната дисциплина „Икономика на труда” е функционална икономическа дисциплина, която изучава трудовата дейност на хората в нейните пазарни форми. Предмет на дисциплината е проучването на същността, условията за функциониране и институционализирането на пазара на труда; изучаването на проблемите на заетостта и безработицата като функция на трудовия пазар; изучаването на технологията на инвестиране в човешкия капитал; икономическата характеристика и структурата на цената на труда; изучаването на същността, принципите на организацията и институционализацията на индустриалните отношения, както и взаимодействието с микроикономиката, макроикономиката, управлението на персонала, статистиката, трудовото и търговско право. Основната цел на дисциплината е да се разкрият закономерностите, принципите, пътищата, подходите, средствата, механизмите, стратегиите и политиките за формиране и развитие на трудовия пазар, за разработване и реализиране на ефективна национална иконо­мическа и социална политика за постигане на пълна, доброволно приета, свободна и ефективна заетост, за формирането и ефективното функциониране и използване на човешките ресурси, за достигането на такава ефективност на труда, която да гарантира правото на труд и възможностите на всеки човек да го реализира в условията на равни възможности, съответстващи на неговата подготовка и достойнство, осигуряващи му здравословна и безопасна производствената среда, сигурност и трудово възнаграждение, достойно за неговото съществуване.[1]

Дисциплината „Икономика на труда” разглежда обществения труд като икономическа категория, като система от икономически отношения, които възникват и се реализират на трудовия пазар, под непосредственото влияние на видимите и невидимите пазарни сили, на състоянието на стоковия и на паричния пазар и на възможностите за инвестиране, на съотношението, в което се намират търсенето и предлагането на труд. Труда е същностна, съдържателна страна не само на икономическите, но и на социалните и на етичните императиви, както и в ролята му на средство за препитание, на фактор за постигане на по-добър жизнен стандарт, позволяващ достойното съществуване на хората, на среда за тяхната социална идентификация, интеграция, развитие и себереализация.

Трудът е първата и изходна предпоставка за съществуването на човека, първото и вечно условие за възникване, съществуване и развитие на човечеството.[2] Най-съзнателната и творческа част от живота на трудоспособната част на човечеството преминава в труд. Съществуват редица определения на понятието труд. Но най-често се определя като целенасочена човешка дейност насочена за преобразуване на природата, за производство на стоки и услуги. Произходът на понятието „труд” понякога се свързва с латинското наименование на инструмент за измъчване /trepalium/. [3] При изясняване на понятието „труд” чрез семасиологическият или семантическият подход[4] се търси същността на понятието труд в смисловото значение на думата. Така например, в старогръцкия и в староанглийския език тази дума се е използвала за означаване на мъка, на страдание. В славянските езици като синоним на понятието "труд" се използва понятието "работа", което произтича от роб, робство. И в съвременния български език понятието "работа" се използва като синоним на понятието "труд". В същото време Българският тълковен речник дефинира труда като усилия, мъка, напрежение, тегота, която изпитва човек, когато върши нещо.[5] Изясняването на понятието „труд” чрез другите подходи, а именно физиологически, дейностен, социологически и икономически го определя съответно като изразходване на определено количество физическа и умствена енергия; целесъобразна дейност на хората, насочена към задоволяване на материални и духовни потребности; система от отношения между хората, които участват в трудовия процес и, че труда възниква и съществува при производството на дадена стока или услуга предназначена за пазара.

Функциите на обществения труд биват две групи: икономически и социални. Икономическата функция включва: трудът като създател на материални и духовни блага; източник на средства(доходи), необходими за задоволяване на човешките потребности; като фактор за развитието на икономиката; като фактор за увеличаване на жизнения стандарт на заетите, косвено и на незаетите. От своя страна социалната функция включва: трудът като фактор и предпоставка за осъществяване на социалната политика; като фактор за развитие и усъвършенстване на човека, за хората, участващи в трудов процес; като средство за осъществяване на социалното общуване (социална принадлежност на човека); като средство за себедоказване и реализация на човека.

Трудът има количествени и качествени характеристики. Количествените характеристики на труда се определят с изразходваната физическа и психическа енергия за производството на съответните материални и духовни блага за определен период от време. За измерването на количеството труд се използват следните показатели: брой заети лица, продължителността на работния ден или работна седмица, производителност на труда, интензивност на труда и др. Качествените характеристики се свързват с такива негови страни като професионална обособеност т.е. конкретна форма и вид на изпълнявания трудов процес, с качеството и нивото на ефективност на труда, със степента на отговорност за изпълняваните функции. Качеството на труда се характеризира с равнището на образование и професионални знания и умения, продължителността на трудовата практика и др.

Съвременният труд, обект на изучаване от дисциплината „Икономика на труда”, притежава няколко основни характерни черти. Той не е стока, която се купува и продава, признат е за основно човешко право, полага се свободно и доброволно, а хората, които го полагат, са равноправни.[6]

Определението, че труда не е стока за първи път се формулира във Версайския договор, а след това текстуално се пренася в Договора за мир между съюзните и сдружени сили и България, подписан в Ньой на р. Сена 27 ноември 1919 г. Като се защитава необходимостта от сближаването на условията на труд, които съществуват в отделните страни, тези договори акцентират върху разбирането, че трудът не трябва да се смята просто като търговска вещ. Формулата, че трудът не е стока, е изведена сравнително по-късно в Декларацията за целите и задачите на Международната организация на труда, приета на 26-та сесия на Генералната конференция през 1944 г. във Филаделфия. Свободният гражданин не се продава и не се купува. Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации от 1948 г. провъзгласява, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, че никой не трябва да бъде държан в робство или крепостничество, че робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми.

Съвременният труд е признат за основно човешко право. Всеки човек има право на труд - прокламира Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, приета през 1948 г. Това човешко право е гарантирано чрез чл. 48, ал. 1 от Конституцията на РБългария.

Тази характерна черта на труда намира своето по-нататъшно развитие в Международния пакт за икономическите, социалните и културните права на ООН от 1966 г. Той признава правото на труд като основно икономическо право и го определя като право на всеки човек да изкарва своята и на семейството си прехрана чрез труд.

Съвременният труд е свободен. Всеобщата декларация за правата на човека на ООН прокламира правото на всеки човек свободно да избере своята работа. А според Международният пакт за икономическите, социалните и културните права всеки човек има правото да изкарва прехраната си чрез свободно избран или свободно приет труд.

 

-----------------------------------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Икономически напредък и развитието на обществото като цяло зависят до голяма степен от човешките ресурси – от знанието, което притежават, от техническите професионални умения, компетенции, от качествата им, които позволяват да допринесат, както за своето собствено благоденствие, така и за благото на обществото. Икономиката на труда наложи образованието като ключов фактор за формиране на човешките ресурси. Хората с по-добро образование постигат по-висока професионална реализация, също така се подобрява качеството на производството.


Използвана литература

1. Вачкова, Е., Човешкия капитал, Асоциация на германските търговско-промишлени палати, 2007

2. Владимирова, К., Икономика на труда, Нов български университет, 2002

3. Георгиев, Г., Икономика на труда, Университетско издателство „Неофит Рилски”, 2005

4. Димитров, Д., Управление на човешките ресурси, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, 2007

5. Михов, Д., Икономика на труда, МАУП, 2004

6. Танкова, Е., Мотивираността на човешките ресурси в изграждащото се европейско пространство за висше образование, ВСУ „Черноризец Храбър”, 2007

7. Устапеткова, Ж., Икономика на труда, Велико Търново, 2007

8. Харизанова, М., Управление на човешките ресурси – инвестиция в бъдещето, Авангард Прима, 2006

9. http://www.hrdc.bg/



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 1095 посетителя и 35 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.