Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер



Дипломна работа, 52 страници по-големи от стандартните, съдържа таблици, схеми, формули, бележки под линия, диаграми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

I. УВОД............................................................................................................................................................... 1

II. ИЗЛОЖЕНИЕ.............................................................................................................................................. 8

1. Характеристика на инвестициите във формирането на човешкия капитал................... 11

2. Методи за оценка на възвръщаемостта на индивидуалните инвестиции в човешкия капитал................................................................................................................................................ 16

2.1. Методи пренебрегващи риска..................................................................................................... 19

2.1.1. Метод на нетната съвременна стойност............................................................................... 20

2.1.2. Метод на вътрешната норма на възвръщаемост (рентабилност) - Internal rade of return - IRR.............................................................................................................................................. 23

2.1.3. Метод на срока на откупуване (изплащане) на инвестициите - Payback period -PP 27

2.1.4. Метод на рентабилността (индекс на рентабилността)- Profita bility index, Benefit - cost radio - BCR....................................................................................................................................... 30

2.1.5. Метод на критичната точка..................................................................................................... 32

2.2. Включване на риска в решенията за инвестиции в човешкия капитал........................ 34

3. Сравнителен анализ и оценка на възвръщаемостта от индивидуалните инвестиции в човешкия капитал в България............................................................................................................... 37

3.1. Сравнителен анализ по форми на обучение (редовна, задочна, дистанционна)..... 42

3.2. Сравнителен анализ по професии с висше образование................................................ 45

III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ.................................................................................................................................... 50

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА................................................................................................................................. 54

ПРИЛОЖЕНИЯ............................................................................................................................................... 55

СЪДЪРЖАНИЕ.......................................................................................................................................... 66

----------------------------------------------------------

I. УВОД

През последните години все повече се утвърждава разбирането, че хората са най-голямото богатство, най-значимият капитал на една страна и за всяка организация. Възможностите, които те притежават за труд, предопределят материалното и духовно развитие на всяка държава и индивид, успеха на всяка организация. Качествата на индивидуалния труд като създател на предопределят както възможностите за неговата реализация, така особено резултатите от него. Най-важните негови характеристики се формулират чрез обучение, включващо общо образование, професионална подготовка и квалификация. Тяхното равнище и съдържание преопределя използването на човешкия капитал и производителността на труда. Формирането на тези характеристики на човешкия капитал изисква инвестиции.

Управлението на човешките ресурси, както и много други дейности в организацията е процес, който протича във времето. Промените във външната среда, организационните цели и стратегии и други вътрешни фактори изискват системата за управление на човешките ресурси да бъде гъвкава и адаптивна. Този проблем придобива голяма важност и в резултат на факта, че с течение на времето, с нарастването на цената на труда, растат и трудностите, свързани с осигуряване на компетентни и квалифицирани мениджъри и сътрудници.

"Човешки капитал" означава съвкупността от знания и умения на отделния индивид, водещи до нарастване на неговата производителност. Затова формирането на човешкия потенциал, придобиването на знания и умения в образователната система и вън от нея, се разглежда като създаване, формиране на капитал - за индивида, за организацията, за държавата. Времето и средствата, вложени за придобиването на образование и професионална подготовка, се определят като инвестиции в човешки капитал.

Индивидите са много различни от гледна точка на техните вродени способности, склонности, желания, с различни предпочитания към характера на труда. "Производството" на човешки капитал от тази гледна точка при различните индивиди е различно ефективно. Затова се говори за различни видове човешки капитал. Ако се правят инвестиции в образование на основата на индивидуалните способности, то те ще бъдат толкова по-ценни, колкото по-силни са стремежите към образование по-високи са способностите.

Формирането на набор от производствени фактори се възприема като пряк резултат от инвестиционните процеси в икономиката, чието оптимално съчетаване впоследствие да генерира един рентабилен производствен процес. В рамките на тези фактори съвременните изследвания включват освен класическите: капитал, труд и земя, и допълнителни фактори, сред които е и факторът човешки капитал. Основното намерение на процесите по формиране на човешкия капитал в национален мащаб е постигането на едно подобрение, в качеството на съвкупната популация, което подобрение, в паричен смисъл води и до повишаване на производствените възможности на обществото и на икономиката като цяло.

Изследването на процесите по формиране на човешкия капитал включват пет основни групи дейности:

- здравеопазването и здравните услуги;

- "on-the-job" тренингът;

- официално организираното образование;

- програмите за квалификация и преквалификация, организирани извън фирмите ( "off-the-job" тренинга);

- миграцията на индивидите и семействата им в търсене на по-добри алтернативи за работа.

Развитието и управлението на човешките ресурси е национален и приоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на комплексна, целенасочена, последователна правителствена политика, както и обединение и координиране на действията на органите на властта, институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво. Настоящата стратегия е основен документ, който формулира основните цели, приоритетни направления и задачи в областта на човешките ресурси с оглед осигуряване на високо качество на човешкия капитал.

Известно е, че икночическите, социалните, културните и други постижения на много страни се дължат най-вече на високата степен на образованост и квалификация на населението и доброто здравеопазване на техните народи. В същото време известни са и примери, които показват, че дори човешките ресурси да притежават необходимите количествени и качествени характеристики за реализация на възходящо икономическо реализация на възходящо икономическо развитие, те не са в състояния да осигуряват автоматично желани икономически и социален прогрес. Те могат да изиграят своята важна роля единствено в съчетание с другите фактори, оказващи влияние върху икономическото развитие.

Именно поради това е необходима активна държавна политика, която да осигурява това съчетание и подходящи условия за действия на комплекса от фактори. Тя трябва да бъде насочена към създаването на икономическата, социалната, институционалната и културна среда, които наред с образователната, квалификационната и здравословна среда, да създадат подходящ климат за развитие на човешкия капитал. В процеса на интеграция на България към ЕС и в условията на глобализация тези условия стават все по-необходими и в известна степен задължителни за осъществяване на стратегията и политиката на догонващо икономическо развитие.

Формирането на човешкия капитал е сложен и продължителен процес, който трябва да бъде управляван в съответствие с принципите на държавната политика насочена към човешките ресурси. Последните трябва да бъдат способни да понасят предизвикателствата на времето и същевременно да станат решаващ фактор за икономическия просперитет. Необходимостта от дефиниране на понятията "човешки капитал" и "човешки ресурси" е продиктувана от особената им важност за социално-икономическото развитие.

Тяхното значение и роля в рамките на прехода в България, са осъзнати при подготовката на редица документи на национално равнище и особено във връзка с подготовката на документите по присъединяването на България към ЕС. В хода на хармонизацията на нормативната база в различни сфери на икономиката уточняването на категорията апарат е повече от положително. Участието на страната в различни европейски инициативи и европейски програми също потвърждава необходимостта от осмисляне на понятията и допринася за оценка на важността им, за успеха на страната в интеграционните процеси. При изграждането на стратегията и политиката по формирането на човешкия капитал и развитието на човешките ресурси, заетостта и безработицата, пазара на труда, образованието, професионалното обучение и реализация, здравеопазването и здравното обслужване на населението, са въведени и утвърдени като основни понятия. Оценката на тяхното състояние дава представа за развитието на човешкия капитал.

Връзката между човешкия капитал, човешките ресурси и икономическото развитие е твърде тясна и в известен смисъл двупосочна. Инвестициите в човешкия капитал са основополагащи и определящи за насоките и динамиката на развитие на човешките ресурси. Техният обем и насоченост е от първостепенно значение за формирането на човешки ресурси, които да отговарят на съвременните изисквания.

В икономиката, базирана на знанието, съобразно целите поставени на сесията на Европейския съвет в Лисабон през март 2000 г. за по-конкурентноспособна и динамична икономика основана на знанието, човешкия капитал и неговият най-важен компонент - образованието и обучението се превръщат в основен фактор за икономическото развитие. В новите социално икономически условия, високото качество на човешкия капитал е в основата повишаване на конкурентно способността на икономиката.

Концепцията за пожизнено обучение на хората е задължително условие за увеличаване на човешкия капитал, повишаване на неговото качество и ефективното му използуване. През последните години функцията по управление на човешките ресурси се трансформира в управление на човешкия капитал. Развитието и усъвършенстването на човешкия капитал трябва да стане обект на внимание както от страна на държавата, така и от страна на бизнеса. Интересът е еднопосочен и е пряко свързан с инвестициите в човешкия капитал за постигане на ускорено икономическо развитие и повишаване конкурентно способността на икономиката.

В този смисъл, инвестициите в човешкия капитал трябва да бъдат обект на дългосрочно планиране, в което да се отразяват виждането за икономическото развитие в средно срочен и дългосрочен аспект. Краткосрочните инвестиции под формата на курсове за квалификация, с периодично финансиране в областта на здравеопазването и други временни инвестиционни решения не носят желания резултат. Инвестициите в човешкия капитал трябва да са резултат от прилагането на дългосрочна политика и да се насочват в образованието, здравеопазването, науката, културата и други, които имат най-пряко участие във формирането на човешки ресурси.

Взаимовръзката между демографската ситуация, пазара на труда, сектора на образованието и пенсионната система е основната социално икономическа корелация, осигуряваща развитие на конкретния човек и обществото като цяло. Същественото място на образованието в структурата на социалното битие се определя от това, че колкото е по-високо и качествено образованието на преобладаващата част от обществото, толкова по-добри са параметрите на пазара на труда, съответно на това се повишават приходите на пенсионната система, подобрява се семейното планиране и възпроизводството на работната сила и тенденциите в прираста на населението.

Според преобладаващата част от съществуващите изследвания към настоящия момент равнището на професионална квалификация на работна сила, особено на безработните лица, е недостатъчно адекватно на пазарните изисквания. Недостатъците се проявяват с най-голяма сила на регионално ниво.

Налице е тенденция към разширяване на несъответствието между квалификацията на лицата с професионално образование в основните възрастови групи, от една страна, и уменията, които те търсят на пазара, от друга. Разминаването между предлаганата и търсената квалификация е най-вече в групата на младежите със завършено средно общо образование, лицата с основно и по-ниско образование и без квалификация, в групата на лицата със завършено образование и професионална квалификация, но без трудов опит, както и в групата на продължително безработните лица.

Резултатите от анализа на проблемите в образованието алармират факторите, отговорни за образованието към търсенето на решения за провеждането на образованието към изискванията на съвременната икономика и обществото.

Всеобщо е признанието, че в справянето с проблемите на съвременността решаваща роля ще имат човешките ресурси - а именно, способността на всеки индивид да се изправи пред предизвикателствата и да работи за промяната. Ето защо на образованието и обучението на отделния индивид се гледа като на най-надеждния инструмент, с който днес разполага обществото.

В движението към нов тип икономика, достъпът до актуална информация, мотивация и умения трябва интелигентно да се използват от всеки гражданин в условията на динамичен пазар на работната сила, се превръщат в ключови предимства на всеки индивид в условията на конкуренция.

В периода на преход пазарът на труда като цяло се характеризира с количествен и качествен дисбаланс. Търсенето на работни места значително превишава предлагането. Същевременно качествените характеристики на наетата работна сила не съответствуват на качествената структура на предлаганите работни места.

Негативните тенденции в развитието на демографските процеси водят и до промени във възрастовата структура на населението. Продължава да се задълбочава процеса на неговото остаряване, което оказва влияние върху формирането на трудовия потенциал и най-вече върху неговото възпроизводство. Отрицателният естествен прираст, както и значителната външна миграция, се отразяват неблагоприятно върху абсолютният брой и структура на трудовите ресурси. Наблюдава се трайна тенденция към намаляване на населението в трудоспособна възраст.

 

----------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} table.MsoTableGrid {mso-style-name:"Table Grid"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; border:solid windowtext 1.0pt; mso-border-alt:solid windowtext .5pt; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-border-insideh:.5pt solid windowtext; mso-border-insidev:.5pt solid windowtext; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Всепризната необходимост през последните години е интегрирането на развитието на човешките ресурси в стратегиите за развитие - на страната и на всяка отделна организация.

На съвременния етап това, което дава предимства в конкуренцията, са структурите и хората. Преуспяващите организации приемат стратегия за развитие на човешкия и социалния потенциал в хармония със своята стратегия. Те очакват от функцията "човешки ресурси" да допринесе значително за успеха и ефективността, да повиши конкурентно способността

Политиката, стратегията и съдържанието на конкретните функции и дейности по управлението на човешките ресурси (капитали) се предопределя в значителна степен от: типа пазарна икономика; степента на развитие на пазарните механизми и политиката на държавата в областта на труда, намесата и в регулирането на отделните пазари и особено пазара на работната сила; социално-икономическото развитие, типа и развитието на индустриалните отношения и силата, стратегията на социалните партньори и други характерни за пазарното стопанство отношения.

За производството на стоки и услуги са необходими преди всичко производствените фактори труд, капитал, суровини, земя, които се осигуряват по пазарен път.

Човешките ресурси, населението на всяка страна, е основа и субект на производството и социалния процес на обществото. От тяхната численост, демографски и качествен състав, от тяхната ценностна ориентация и мотивация, от степента на участие в икономическата дейност зависи в значителна степен динамиката и ефективността на икономическия растеж. На всеки етап са различни както възможностите на населението за развитие на производството, така и конкретните потребности на производството от работна сила по количество и качество. От степента на съответствие на тези две страни се предопредели в значителна степен равновесието на икономическата система и по-конкретно равновесието на пазара на труда.

В условията на пазарна икономика и при развити индустриални отношения, в управлението на човешките ресурси участват три страни - представителите на държавата, на организациите на работодателите и на организациите, представляващи и защитаващи интересите на работниците и служителите. При централния модел индустриални отношения (какъвто е и в България) те участват (страни са) при управлението на човешките ресурси на всички равнища - табл. 7.

табл. 7

Страни и равнища в управлението на човешките ресурси

страни

равнища

държава

представителни организации на

работниците и служителите

работодателите

национално

Народно събрание

Министерски съвет

съдебна власт

конференции

организации и др.

на синдикати

- КНСБ

- КТ „Подкрепа”

палати (БПТП)

камари (БСК)

съюзи (ССИ, „Възраждане”)

отрасли, браншове

отрасли

подотрасли

браншове

професии

министерства и ведомства

отраслови

браншови

професионални

федерации на конфедерациите и организациите

отраслови структури на палатите, камарите, съюзите и др. организации

регионално

общини

областна, общинска и друга администрация

регионални федерации на конфедерациите и организациите

регионални структури на палатите, камарите, съюзите и др. организации

организации

(фирми, предприятия)

синдикална(и)

професионална(и)

организация(и)

ръководството на организацията (президент, директор и др.)

Оптималното разпределение на разходите за инвестиране във формиране на човешки капитал се постига в точката, в която пределните обществени ползи са равни на пределните обществени разходи. На тази база разходите за образованието за единица се разпределят и финансират оптимално посредством обществени субсидии, фирмени контрибуции и частни такси.

В реалната за България ситуация, изпълнителната власт трудно обезпечава достатъчно фондове за продуциране на необходимото качество. Това налага търсене на алтернативи за мобилизиране на допълнителни ресурсоизточници за обезпечаване на инвестициите във формиране на националния човешки капитал. Интерес представляват възможностите за прилагане на: данък образователна степен, система на студентските ваучъри и системата на студентските заеми. За основни критерии за оценяване на системите на финансиране на образованието се приемат потенциалът за осигуряване на приходи, достъпността, приемливостта, диверсификабилността, административността, гъвкавостта и прозрачността.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Доц. д-р Младенов, Ю. – “Производствен мениджмънт”, Русе, 2006 год.

2. Проф. д-р Владимирова, К. – “Управление на човешките ресурси” – „АБАГАР”, Велико Търново, 2004 год.

3. Гл. ас. д-р Захариев, А. – “Финансово управление на човешките ресурси” – НБУ - ЦДО, София, 2001 год.

4. Проф. к. ик. н. Спасов, К. – “Принципи, концепции и техники за управление на персонала”, София, 2003 год.

5. Проф. д-р Василев, Д. и др. – “Теория и методика на професионалното ориентиране” – УИ, София, 2003 год.

6. Доц. д-р Николов, Н. и др. – “Икономика” – УИ, Варна, 2006 год.

7. Проф. маг. д-р Шнайдер, В. и др. – “Икономика на предприятието” – „Тилиа”, София, 2006 год.

8. http://www.government.bg


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 1739 посетителя и 66 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.