Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер



Дипломна работа, 56 страници малко по-големи от стандартните, липсва апарат, съдържа графики, таблици, формули
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

УВОД

Социалната цена на прехода в България бе една от най-високите в Централна и Източна Европа. Независимо от това, че процесът на преход бе съпътстван от ползи за населението по отношение на човешките права и гражданските свободи, качеството на живота на много хора се влоши, и намери израз в увеличена бедност, ограничени доходи, нарастваща безработица, задълбочаващо се неравенство и несигурност, и драстично увеличение на престъпността, поради отслабналия законов контрол и влошените икономически условия.

Основната цел в настоящото изследване е да се покаже каква е ролята и влиянието на безработицата върху всички тези негативни явления, които не само деформират социалното функциониране на обществото, но застрашават и неговото съществуване.

Постигането на тази цел е възможно, ако бъдат решени следните задачи от методологична гледна точка:

- да се дефинират проблемите, които оказват негативно въздействие върху социалното функциониране на обществото;

- да се изберат подходящи методи за анализ на социално-икономическата действителност;

- да се извърши описателен анализ на изследваните явления;

- да се извърши причинно-следствен анализ с избрните методи за да се оцени точното влияние на безработицата въху социалното функциониране на обществото и да се направят точните заключения.

От гледна точка на структурата на изложението ще се изследва влиянието на безработицата върху:

- демографските тенденции и свързаните с тях показатели като: раждаемост, емиграция и сключени бракове;

- престъпността;

- жизненото равнище на домакинствата и свързаните с него показатели като структура на потребление и доходи;

- социалната поляризация на обществото и прага на абсолютна бедност у нас.

Описателният анализ има за цел да покаже тендециите и достигнатите нива на посочените явления, които сериозно влияят върху социалното функциониране на обществото.

Причинно - следственият анализ има за цел да покаже как точно безработицата променя посочените показатели, а оттам и нейното отражение върху социалното функциониране на обществото.

Използваните методи за причинно-следствен анализ са предимно статистически като:

- анализ на динамични редове;

- корелационен анализ;

- регресионен анализ.

Изложението ще бъде структурирано в три глави:

- в първа глава ще бъде посочена методологията за анализ;

- във втора глава ще бъде изследвано влиянието на безработицата върху основните демографски показатели и престъпността които са явления с предимно социални измерения;

- в трета глава ще бъде изследвано влиянието на безработицата въху явления, които имат социално-икономически характеристики като структура на доходите и разходите както и поляризацията на общесвото и бедността.

Настоящето изложение няма за цел да изследва генезиса и морфологичното разнообразие на различните видове безработица. Този подход е в ресора на икономистите-макроикономисти. Затова няма и да се посочват варианти за решаване на посочените проблеми, а ще се покаже какви биха били последствията, ако не се вземат необходимите мерки.

Използваните статистически методи не са новост като приложение в областта насоциологията, но работата се улеснява значително от факта, че всички показатели могат да бъдат отразени в метричната скала и прилагането на специализиран софтуерен продукт какъвто е SPSS 11.5.

За различните връзки ще се използват различни периоди за изследване, защото в методологията на получаването на данни от Националния Статистически Институт / НСИ/ има много пропуски като липса на динамични редове по регионален принцип, промяна в методологията при определянето на определен показател и т.н. Този проблем не би се отразил на качеството на анализа, защото основната цел е да се покаже влиянието на безработицата върху социалното функциониране на обществото по принцип, а не за определен период. Където има възможност ще се използват по-дълги динамични редове, защото най-добри резултати се получават при дължина на реда между 8 и 15 члена.

През периода 1995 - 2002 г. се наблюдава тенденция на намаляване на работната сила (икономически активното население). През 2002 г. работната сила е 3 332.0 хил. души, като в сравнение с 2001 г. коефициентът на икономическа активност намалява с 0.2% и достига 49.4%. Най-висока е икономическата активност на населението през юни - 50.3% (3 399.7 хил. души), като в сравнение с юни 1995 г. коефициентът на икономическа активност намалява с 1.9%, а броят на икономически активните лица - с 202.9 хиляди.

През 2002 г. заетостта нараства (средно с 40.8 хил.) в сравнение с предходната година (основно през летните месеци и в края на годината), но остава значително под равнището на 1995 година. Броят на заетите през 2002 г. достига 2 739.6 хил., а коефициентът на заетост - 40.6%. През юни 2002 г. в сравнение с юни 1995 г. коефициентът на заетост намалява с 2.6%, а заетите лица - с 237.5 хиляди. Заетостта при мъжете остава по-висока отколкото при жените - през юни 2002 г. тя е съответно 45.1 и 38.0%. През последните години нараства заетостта на населението в по-високите възрастови групи. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 години се увеличава значително - от 18.9% през юни 1995 г. на 27.7% през юни 2002 година. Подобрява се образователната структура на заетите лица. През юни 2002 г. в сравнение с юни 1995 г. се наблюдава нарастване на дела на заетите с висше и средно образование - съответно с 4.8 и 3.5 пункта, в резултат на което 81.3% от заетите лица са с висше или средно образование.

Броят на безработните лица през 2002 г. е 592.4 хил., а коефициентът на безработица - 17.8%. В сравнение с предходната година безработните намаляват със 71.5 хил., а коефициентът на безработица - с 1.9%. През 2002 г. най-високо равнище на безработицата се наблюдава през март - 19.5%, а най-ниско - през декември - 16.8%. В селата безработицата е значително по-голяма в сравнение с градовете - 21.2% в селата при 16.6% в градовете. В сравнение с 2001 г. коефициентът на безработица намалява повече в селата - с 3.5%, отколкото в градовете - с 1.5%. Той е по-висок за мъжете отколкото за жените - 18.3% за мъжете и 16.9% за жените през юни 2002 година. Равнището на безработица е най-високо при младежите на 15 - 24 навършени години - 34.7%, което е 2 пъти повече от средното за страната. Общият брой на продължително безработните лица (безработни от една и повече години) през юни 2002 г. е 391.2 хил., или 65.3% от всички безработни.

 

------------------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Основните изводи, които следва да направим от проведеното изследване биха могли да бъдат систематизирани в следната последователност:

1. Безработицата в България след 1996 година е способствала за постигането на икономически растеж, защото благодарение на приватизационните процеси нерентабилните икономически структури оптимизираха своя персонал. Само по себе си това негативно явление имаше оздравителен ефект върху икономиката като цяло, но също така допринесе и за деформации в социалното функциониране на обществото.

2.Безработицата в България в разглежданите периоди бе предпоставка за ръст както на вътрешната, така и на външната емиграция. По този начин се постигнаха големи дисбаланси между икономическите райони в нашата страна. В развитите икономически райони населението разчита основно на доходите от работна заплата и предприемачество, докато в изостаналите райони разчитат основно на доходи от помощно стопанство и след това на доходи от работна заплата, като по този начин се възпроизвеждат модели от отминали времена.

3. В икономически изостаналите райони безработицата е предпоставка за намаляване на браковете, докато в развитите райони такава връзка не съществува.

4. Емиграцията и намалените бракове са пряко следствие от нивото на безработица, а сами по себе си те са предпоставка за спад на раждаемостта. Независимо, че не съществува пряка връзка между нивото на безработица и нивото на раждаемостта, наличието на косвена такава е достатъчна да си направим извода, че безработицата подрива самото общество.

5. Независимо от това дали безработицата нараства в икономически изостанал или в икономически развит район, то и в двата случая тя ще рефлектира пряко върху нарастването на престъпността. А това от своя страна също е фактор, който подрива основите на обществото.

6. Емиграцията и насочването на голям процент млади хора към сивия сектор на икономиката са предпоставка за парадоксалната зависимост: по-висока безработица - по-нисък процент бедни семейства. За съжаление подобна тенденция е характерна за нездравите общества.

7. Пряко следствие от спада на прага на бедността е и намалената поляризация, но като се има предвид какви са причините за този спад, е очевидно, че това е временна зависимост. Едно общество, което разчита да намали своята бедност, като увеличи престъпността, е обречено на гибел, и е очевидно, че политиката относно решаването на проблемите свързани с безработицата трябва да бъде активна и доведена докрай. В противен случай, получените тенденции не само че ще деформират социалното функциониране на обществото, но те сериозно биха подкопали неговите устои.

Получените тенденции се проявяват в икономически изостаналите райони с по-голяма острота, отколкото в икономически развитите райони. Но като се има предвид, че икономическата система в една страна обхваща цялата териотория, е очевидно, че ако проблемите в един район не бъдат решени навреме, те могат да се пренесат и в друг - а това безспорно е един от начините за възникване на кризи в социално-икономическата среда.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 713 посетителя и 23 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.