Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Счетоводство Развитие на независимия финансов одит в България


Дипломна работа, 62 стандартни страници, съдържа схеми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

Въведение 3

Глава I. Историческо развитие на независимия финансов одит 6

1. Историческо развитие на независимият финансов одит в света. 6

2. Историческо развитие на независимият финансов одит в България до 1990 год.. 12

Глава II. Развитие на независимия финансов одит след 1991 17

1. Организация на независимият финансов одит в България 17

1.1.Нормативна уредба 1991 - 2001 година. 17

1.2.Нормативна уредба след 2001 година 26

2. Роля на ИДЕС в развитието на финансовия одит в България 36

3. Проблеми и перспектива на одита в България. 44

Заключение 54


Въведение

По своята същност одитът е „независима проверка на годишен или междинен финансов отчет и представяне на резултатите от нея в одиторски доклад чрез изразяване на одиторско мнение”.

Той се появява и става все по-търсен в края на деветнадесетия век във връзка със защита интересите на собствениците(акционерите), които са собственици с притежаваните от тях акции, но не участват в оперативното управление на търговските дружества, обособени като самостоятелни юридически лица.

През настоящата година се навършват 79 години от създаването на Института на заклетите експерт-счетоводители в България, 19 години от възстановяването на одиторската институция в страната в лицето на Асоцияцията на дипломираните експерт-счетоводители, 14 години от създаването на сега представляващия професията Институт на дипломираните експерт-счетоводители, както и 3 години от приемането ни в Европейския съюз.

Всички тези постижения са резултат от дългогодишна работа в счетоводната сфера. Това от своя страна изисква преглед на развитието на одита в България. Настоящата дипломна работа ще ни запознае с миналото за да определим състоянието на професията в момента и задачите, които стоят пред нея.

Преди 79 години на 17 април 1931 г. независимия финансов контрол официално е въведен в България чрез приемане на Закона за института на заклетите експерт-счетоводители . Това става у нас много преди да се приеме в редица държави. Такива институции е имало създадени до този момент само в няколко страни : Англия, Франция, Германия, Италия, Холандия и Австрия.

Ние не само можем, но и трябва да се гордеем с това, че сме седмата страна, създала такава институция.

За съжаление Институтът на заклетите експерт-счетоводители (ИДЕС) е съществувал до 1948 г., когато е закрит. Независимият финансов контрол отпада до 1990 г., което е отстъпление от постигнатото, но е неизбежно доколкото на една социалистическа държава такъв контрол не й е нужен. Настъпва едно полувековно спиране на развитието, на застой, една празна страница в историята на независимия финансов одит, която не е останала без следа в развитието ни.

С промените в политическото и обществено-икономическо развитие на страната през 1989-1990 г. се налага и промяна в нормативната уредба на счетоводната дейност. Разработен е вторият за България закон за счетоводството, приет от Великото народно събрание на 03.01.1991 г. С него 60 години след създаването на институцията на експерт-счетоводителите се възстановява независимият финансов контрол под формата на професията на дипломираните експерт-счетоводители. Това дава възможност и да се формира и новата институция. В края на 1991 г. 38 души от 53-мата , придобили правоспособност от международната комисия, от първата българска комисия и няколко заклети експерт-счетоводители, на своя сбирка решават да се създаде собствена професионална организация – „Асоциация на дипломираните експерт-счетоводители в България” (АДЕС).

Тази малка група се състои не само от висококвалифицирани специалисти, но от ентусиазирани хора, които желаят тази професия да се възроди и да бъде на нивото на заклетите експерт-счетоводители в България преди 1948 г.на нивото на чуждестранните институции от подобен вид.

През 1996 г. възниква Институтът на дипломираните експерт-счетоводители, който е естествено продължение на дейността на АДЕС, поради което скоро след това се взема решение за закриване на асоциацията. Институтът съществува и днес и на него се пада отговорността за развитието на независимия финансов одит. Ролята му е голяма, тъй като той подпомага предприятията в разработването на правилното водене на счетоводната им отчетност, проверява за верността на определяне на данъчните основи за отделните видове предприятия, за качествата на приключителния им баланс, както и редица други счетоводни дейности.

В последствие възникналите трудности и различия пред одита в България възпрепятстват прогресивното му развитие в Европейския съюз - потребностите от езикови знания и умения, компютърно майсторство и т.н. Това налага съответните му задължителни промени. Главният извод е непроменим и той е, че са необходими усилия за утвърждаване на типично одиторските процедури, за повишаването на качеството на одиторската дейност, за разнообразяването на прилаганите методи. Няма съмнение, че това трябва да се осъществи в съответствие с международните стандарти и световния опит, при наличието на система за подготовка, обучение и повишаване на квалификацията на одиторските кадри. Необходим е нов подход, различен от досегашния, но близък до световните тенденции.

 

 

-------------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

Известна от дълбока древност, забележително е, че потребността от одиторската професия се проявява като последствие от управлението на собствеността, на собствения капитал и от движението на капиталовите потоци .

В съвремието финансовият одит ясно е определен като независима проверка на годишни и междинни финансови отчети (ФО) на търговец, търговско дружество или друго дружество и представяне на резултатите от нея в одиторски доклад чрез изразяване на одиторско мнение. Независимият финансов одит в момента в нашата страна се утвърждава с „проверка”, „ревизия”. И съответно дипломираните експерт-счетоводители се свързват с потребността да се заверят годишните финансови отчети. Необходимостта от неговото съществуване обаче е очевидна, той представлява ангажимент за изразяване на сигурност. Това значи ангажимент, в който одиторът изразява „заключение, разработено с цел да повиши степента на доверие на предвидените потребители, различни от отговорното лице, относно резултата от оценката или измерването на даден предмет спрямо определени критерии.”

Развитието на независимия финансов одит в България започва с неговото официално поставяне на начало през 1931 Закона за института на заклетите експерт-счетоводители и поставяне началото на Института на заклетите експерт-счетоводители(ИЗЕС). До 1990 г. независимият финансов одит отпада, тъй като 1948 г. ИЗЕС бива закрит. Настъпването на един полувековен застой не остава без последици в развитието на одита в България. Политическите промени в страната налагат през 1989 – 1990 г. промяна на нормативната уредба - Закон за счетоводството. С него 60 години след създаването на институцията на експерт-счетоводителите, се възстановява независимият финансов контрол под формата на професията на дипломираните експерт-счетоводители. В края на 1991 г. е създадена и Асоциацията на дипломираните експерт-счетоводители, а 1996 г. нейното естествено продължение – Институт на дипломираните експерт-счетоводители.

От историята на възникване, развитие и утвърждаване на одиторската професия у нас следва да се учим. Тя ни показва състоянието на позитивите и негативите в развитието, с цел да се извлекат задачите и насоките на прогрес в бъдещето.

Основните задачи, които стоят пред одита в България днес са свързани с законовата дейност, образованието и подготовката на кадри, развитие на научната дейност, етиката и морала на одиторите. Те могат да се формират по този начин:

· Засилено съобразяване с нуждите на обществото и развитие на дейността в негов интерес с каквато цел е създадена професията и институтът.

· Възстановяване на добрите, творчески взаимоотношения и активното участие на ИДЕС в законодателната дейност, но като институция, а не като самостоятелно поканени специалисти, които между другото са и членове на института, без да са упълномощени да го представляват.

· Предоставяне за решаване на професионалните въпроси по професионалните организации.

· Бързото утвърждаване на новите стандарти и промените в съществуващите и довеждането им до счетоводители и одитори.

· Сериозно подобряване на националните стандарти.

· Да продължи положителната практика за придобиване на правоспособност, чрез полагане на изпити.

Развитието на научната дейност

· Коренно да се подобри дейността на комисиите, така че те да са действени, а не формални органи.

· Системата за поддържане на квалификационно ниво подлежи на сериозно преразглеждане, за да бъде по-ефективна.

· Засилване популяризирането на дейността на ИДЕС и неговите членове, което може да се постигне на първо място с качествена работа.

Етика и морал

Всеки от членовете на ИДЕС трябва да направи преценка дали поведението му отговаря на изискванията и дали по този начин се печели авторитет за одитора и за институцията и да направи необходимото.

Постигането на положителни резултати изисква непрекъснато, по всякакъв начин и неуморно да се работи за укрепването, развитието и авторитета на професията от всеки неин член. Ръководството обаче трябва да начертае и предложи пътища и средствата за постигането й. Това е свързано и с извоюване на независимост на професията и подчиняването й само на интересите на обществото.

В една своя статия ст.н.с.Живко Бонев отправя следния апел към всички членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители:

„Силата е в единството, делението, разцепването е пагубно. Нека и сега, и в бъдеще всички дипломирани експерт-счетоводители да бъдем сплотени в името на общата цел – издигане и поддържане висок рейтинг на професията на дипломираните експерт – счетоводители. Нека всеки да даде по малко от себе си за постигането на тази цел.”


Източници

Използвана литература

· Дамян Дамянов ‘’Одит на финансовите отчети’’

Свищов 2005

· Васил Божков ‘’ Одит на финансовите отчети”

Методическо пособие

Издателство‘’Абагар’’

Велико Търново 2008

· ИДЕС Годишник на ИДЕС

2007

· Сборник 70 години независим финансов одит в България и 10 години от възстановяването на одиторската професия

Издателство’’Мисъл’’

София 2001

· Начало на 21 век – доверие в почтеността на одитори и счетоводители

Сборник с доклади от научни конференции

Русе 2004

· Списание Счетоводна политика

3-4/2006

· Основи на одита

Красимир Йорданов

София 2005

· Интервю с доц.д-р Симеон Милев за econ.bg

Нормативни актове

· Закон за Института на заклетите експерт-счетоводители

ДВ бр. 11 от 17.04.1931 г.

· Закон за счетоводството

ДВ бр. 4 от 15.01.1991 г.

· Закон за юридическите лица с нестопанска цел

от 01.01.2001 г.

· Закон за счетоводството

от 01.01.2002 г.

· Закон за независимия финансов одит

от 01.01.2002 г.

· Професионално-етичен кодекс

· Устав на ИДЕС

от 07.12.2009 г.

· Международни одиторски стандарти

 



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 457 посетителя и 11 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.