Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Счетоводство МЯСТО НА ОДИТОРСКАТА ИЗВАДКА ПРИ ВЪНШНИЯ ОДИТ


Дипломна работа, 52 стандартни страници, съдържа бележки под линия, таблици, схеми, формули, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

УВОД

Одитът е една от най-новите конкретни форми на контрол. В последните години тя трайно навлиза в нашата практика. Независимо че има дълбоки исторически корени, десетилетия наред беше в сянката на финансово-ревизионния контрол. В наши дни приложение у нас намират вече всички видове одит - финансов, одит на изпълнението, външен и вътрешен. За целите на настоящата дипломна работа следва да се посочи основното деление на одита - на вътрешен и външен.Външният одит се осъществява от външни независими одитори или одиторски предприятия на основата на договор, а за публичния сектор - от върховната одитна институция - Сметната палата. В този смисъл външният, независимият одит, се проявява в две разновидности – държавен одит и независим одит. [1]

Независимият финансов одит е “съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури, определени от Международните одиторски стандарти, въз основа на които се изразява независимо мнение относно достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети, изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство.”[2]

Независимият одит се извършва от регистрираните одитори в Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), създаден през 1996 г. Според чл. 37(1) от Закона за независимия финансов одит ИДЕС осигурява и регулира упражняването на независимата одиторска професия на дипламираните експерт-счтоводители в интерес на обществото. Той е член на различни международни организации като Международната федерация на счетоводителите (ІFАС) и Съвета за международни счетоводни стандарти (IASB).

Обект на настоящата дипломна работа е одиторската извадка, но при независимия финансов одит, което конкретизира обхвата на разработката. Одиторската извадка има важно значение за извършването на независимия финансов одит, тъй като тя стои в основата на формирането на одиторските доказателства. Прилагат се както в тестовете на контролите, така и в процедурите по същество. Външният одитор използва извадките когато разработва одиторски процедури с цел събиране на одиторски доказателства, които ще използва за изразяване на мнение относно достоверността на информацията в счетоводната отчетност и във финансовия отчет на предприятието.

С тях той си служи, за да спази фундаменталните принципи на независимите одитори, а именно почтеност, професионална компетентност и дължима грижа, поверителност, професионално поведение и най-вече обективност – професионалният счетоводител не следва да допуска предубеденост или непозволено внимание на други страни да вземат преимущество пред професионалните или стопански решения. Според този принцип независимият експерт- счетоводител не трябва умишлено да изопачава съществуващите факти и да формира мнението си, отчитайки мнението на други лица. Той безпристрастно оценява действителността като проверява произволни документи, произволни счетоводни записвания и операции или като направи извадка с постоянен интервал. За целите на одита се използват и различните методи за формиране на извадката - използване на таблици със случайни числа или компютърни програми, систематична извадка и случайна извадка, разгледани по-подробно в Глава трета на настоящото изложение. Предмет на разработката е приложението на извадките при външния одит, факторите, които им влияят, методите за формиране на одиторската извадка и тестовете, които външният одитор трябва да извърши във връзка с изпълнение им. Целта на дипломната работа е да се обединят теоретичните постановки за значението на извадката в целия одитен процес. Задачите, посредством които ще се постигне целта са: изследване на същността на извадката, формирането и приложението й.

Базата, върху която стъпват експерт-счетоводителите са Международните одиторски стандарти (МОС), издавани от Съвета за международни одиторски стандарти и стандарти за изразяване на сигурност на Международната федерация на счетоводителите (МФС или IFAC). МФС е разрастваща се мрежа от 163 членуващи организации в 119 страни, представляващи 2.5 милиона счетоводители, подкрепена от регионални счетоводни мрежи. Според програмата й за регулирането на счетоводството и одита, носещата името „Развитие на зараждащата се одиторска професия” от 28 юни 2005 г. на Световната банка мисията на федерацията е да служи на интереса на Обществото, да заздрави счетоводната професия в световен мащаб и да допринесе за развитието на силна международна икономика.


ГЛАВА ПЪРВА

СЪЩНОСТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И ЗНАЧЕНИЕ НА ОДИТОРСКАТА ИЗВАДКА ПРИ ВЪНШНИЯ ОДИТ

1. Същност на одиторската извадка

В процеса на събиране на одиторски доказателства независимият одитор трябва да вземе решение за това какво количество информация трябва да бъде получено, за да постигне целта си. Още през 1912 г. Р. Х. Монтгомъри признава, че нито една одиторска проверка не може и не трябва да обхваща всички операции и обекти за периода, подложен на одит. Това е свързано, първо, със сроковете за провеждане на одита и обхвата на подложените на одит информационни потоци (например одитът на всички операции на която и да е мултинационална компания е практически невъзможно да бъде извършен за срока, който му е отпуснат) и, второ с разумната стойност на изпълняваната от одитора работа. Затова постоянно възниква проблемът за оптимизацията на обема на одиторската проверка, и одиторите често прибягват до частични изследвания, т.е. към одиторска извадка.[3]

Дипломираният експерт-счетоводител трябва да получи достатъчно и подходящи доказателства, за да направи своето залючение. Според МОС 500 "Одиторско доказателство" е цялата информация, използвана от одитора при достигането до изводите, върху които се базира одиторското мнение, и включва както информацията, съдържаща се в счетоводната документация, от която е изготвен финансовият отчет, така и друга информация. От одиторите не се очаква да обхванат цялата информация, която може да съществува. Одиторските доказателства, които са кумулативни по характер, включват одиторски доказателства, получени от одиторски процедури, изпълнени в хода на одита, но може да включват одиторски доказателства, получени и от други източници, като например от предходни одити и от процедури за контрол върху качеството на фирмата за приемане и продължаване на взаимоотношенията с клиент.
В общия случай счетоводната документация включва първичните документи и подкрепящата документация, като например чекове и записи по електронни трансфери на средства, фактури, договори; главната книга и регистрите на сметки; хронологичните журнали за записвания и други документи за корекции във финансовия отчет, които не са отразени като официални записвания в хронологичните и систематичните регистри, както и други документи, като например работни книжа и таблици, изготвени в подкрепа на разпределението на разходите, изчисления, равнения и оповестявания. Данните в счетоводната документация често се инициират, регистрират, обработват и отчитат в електронна форма. В допълнение, счетоводната документация може да бъде част от интегрирани системи, които споделят данни и подкрепят всички аспекти от финансовата отчетност на предприятието, операциите и целите за спазване н
а законодателството.

Независимият одитор трябва да събере достатъчни и подходящи доказателства, които безусловно да подкрепят заверката на годишния счетоводен отчет. Те представляват цялата събрана информация от одитора по време на неговия одит. Те обхващат освен всички първични и вторични документи, както се посочи, но и доказателства от външни източници. Именно от тези документи, от свързаните с тях счетоводни операции, ще се изберат онези от тях, които ще подкрепят заключението на одитора относно достоверността на счетоводния отчет. Получаването на одитните доказателства може да се основава на различни методики – проверка, наблюдение, искане на справки и потвърждения, анализ, изчисление и др. Одиторът може да приложи тези методики към цялата съвкупност от информация за одитирания обект или да избере да направи заключенията си за съвкупността от данни чрез проверка на представителна извадка от единици. Тази процедура се нарича вземане на одиторски извадки.

Одитната извадка не е процедура от типа процедури за получаване на одитни доказателства - тестване на контроли, съществено тестване, тестване за съответствие и аналитични процедури. Тя е организиран метод за вземане на решения, отнасящи се до оценка на нивото на определения контролен риск при тестване на контролите за съответствие и получаване на доказателство, относно твърдения за резултати от икономически действия при същественото тестване.



----------------------------------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Така формирането на извадката от независимия одитор се явява съществена част от неговата работа, която гарантира по-висока ефективност на целия одитен процес. Ролята й се крие в оптимизирането на популацията така, че да се получат достатъчни и уместни доказателства, определящи формирането на одиторското мнение. Това налага независимия експерт-счетоводител да се съобрази с всички фактори, които влияят върху одиторската извадка – целта на извадката, допустимата грешка, одиторския риск и стратификацията. За фактическото формиране на извадките могат да се използват различни методи, като единственото условие е те да са ефективни при осигуряването на одиторските доказателства. За получаването на тези доказателства се използва подходяща комбинация от тестове на контрола и процедури по същество, осъществени чрез одиторските извадки. След определянето на извадката и извършването на нужните аналитични процедури, полученият резултат се отнася за цялата информация в счетоводния отчет на одитирания обект. Оценяват се всички установени грешки в популацията. Ако те са по-големи от допустимата грешка се извършват допълнителни процедури, прави се по-голяма извадка или по преценка на одитора те намират отражение в доклада. Това позволява да се изрази независимо мнение относно достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети и да се направят цялостни изводи за дейността на обекта.

-----------------------------------------------

Използвана литература

  1. Божков, В., “Международни стандарти за одит на финансовите отчети”, Абагар, 2003 г.
  2. Божков, В., Симеонова, Р., “Независим финансов одит”
  3. Дамянов, Д., “Одит на финансовите отчети”, Свищов, 2005 г.
  4. Динев, Д., “Основи на одитинга”, 2008г.
  5. Динев, М., “Контрол в социалното управление”, Тракия, 1999 г.
  6. Закон за независимия финансов одит – в сила от 01.01.2002, изм. ДВ. Бр. 105 от 22.Декември 2006
  7. Иванов, Г., “Одит”, Свищов, 2008г.
  8. Йорданов, Кр., “Основи на одита”, София, 2005г.
  9. МФС, “Становища за одит и етика”, 2006г.
  10. Министерство на финансите, Наръчник за вътрешен одит, 2006 г. -http://old.minfin.bg/docs/4aneksi.pdf
  11. Томов, Й., Костова, С., „Международни и национални стандарти за външен одит „ Свищов, 2008г.
  12. Делауейт, Фр., „Международни одиторски стандарти: Практически ситуации и задачи, Икономика прес, 2007
  13. http://teststat.hit.bg/file1.html
  14. SIGMA External Audit and Financial Control Glossary (1999)
  15. siteresources.worldbank.org/.../IESBA_Fact_Sheet-bg.doc
  16. www.ifac.org




Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 1182 посетителя и 57 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.