Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Туризъм Възможни културно-познавателни маршрути в Североизточен район за планиране на България


Дипломна работа, 107 стандартни страници, съдържа таблици, бележки под линия, диаграми, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

Стр.

Увод

3

Глава първа. Същност на културно-познавателните туристически маршрути

1.1. Определение и особености на културно-познавателните туристически маршрути

5

1.2. Видове културно- познавателни туристически маршрути

9

1.3. Условия за организиране и за предлагане на културно-познавателни туристически маршрути

22

Глава втора. Анализ на антропогенните туристически ресурси в Североизточен район за планиране на България като основа за туристически маршрути

2.1. История на земите в Североизточния район за планиране

26

2.2. Характеристика на историко-археологическите туристически ресурси

38

2.3. Характеристика на архитектурните туристически ресурси

45

2.4. Характеристика на етнографските туристически ресурси

52

2.5.Характеристика на религиозните туристически ресурси

56

2.6. Характеристика на културно-познавателните туристически ресурси

61

2.7. Оценка на антропогенните туристически ресурси на района

66

Глава трета. Предложения за културно- познавателни маршрути в Североизточния район за планиране на България

3.1. Възможни познавателни маршрути на културна основа и тяхната калкулация

69

3.2. Целеви пазарни сегменти

84

3.3. Комуникация на културно-познавателните маршрути

87

Заключение

90

Приложения

91

Литература

106


Увод

Според прогнозите на Световната туристическа организация търсенето на културно-познавателен туризъм до 2020 година ще расте с изпреварващи темпове в сравнение със средните темпове на растеж на туристическото търсене като цяло. Съгласно изследване на Европейската комисия 20% от туристическите пътувания в Европа са свързани с културно-познавателни мотиви, а 60% от европейските туристи се интересуват от посещение на културни паметници и обекти по време на своята ваканция.

Дългото и богато историческо развитие на българските земи обуславя наличието на множество културно-исторически обекти с висока общочовешка стойност и възможности за туристическа валоризация. Същевременно, България все още се развива и предлага предимно като дестинация за морски и планински рекреативен туризъм.

Несъмнено антропогенните туристически ресурси на страната са безкрайно разнообразни и атрактивни. Този факт, комбиниран с уникалността и неповторимостта на туристическите ресурси, е явна предпоставка за перспективното и приоритетно развитие на културно-познавателния туризъм в България. Абсолютно задължително е обаче тази реалност да бъде осъзната от отговорните за развитието на националния туристически отрасъл институции и организации. Само така, с помощта на професионалисти и необходимата държавна подкрепа и стимулиране, културно-познавателният туризъм би могъл да се превърне в приоритетен алтернативен вид туризъм за страната ни.

Обект на настоящото изследване са антропогенните туристически ресурси на Североизточен район за планиране на България.

Предмет на настоящата димпломна работа е използването на гореспоменатите ресурси като база за планиране, организиране и реализиране на възможни културно-познавателни туристически маршрути и пътувания в Североизточния район.

Основна цел е формулирането на стойностни и конкурентоспособни културно-познавателни туристически маршрути, които биха постигнали успех, т.е. положителен финансов резултат, както на вътрешния, така и на международния туристически пазар.

 

Конкретните научно-изследователски задачи са както следва:

Ø Да се разкрие същността и видовата диференциация на културно-познавателните туристически маршрути и пътувания;

Ø Да се извърши анализ на антропогенните туристически ресурси на Североизточен район за планиране на България, или по-конкретно на областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище.

Ø Да се направят предложения за използване на наличните и благоустроени антропогенни туристически ресурси за реализиране на културно-познавателни туристически маршрути и пътувания.

Използваните научно-изследователски методи включват: обход и наблюдение на обектите, описание, научен анализ и синтез.

За нуждите на разработката са използвани както първични, така и вторични източници на информация.


Глава първа

Същност на културно-познавателните туристически маршрути

1.1. Определение и особености на културно-познавателните туристически маршрути

Културно-познавателният туризъм е специализиран вид туризъм. За него може да се даде следното определение: “ Пътуване с познавателна цел по предварително набелязан маршрут, който включва еднороднодни или разнородни антропогенни туристически ресурси, което пътуване се реализира чрез създаването и предоставянето на туриста на специфични основни и допълнителни туристически услуги от страна на специализирани туристически и нетуристически предприятия и организации." [1]

Специфичността на културно-познавателния туризъм се дължи предимно на интересите и мотивите на практикуващите го туристи. За разлика от стандартния туризъм (традиционните ваканции на море и на планина), при който туристическото пътуване се предприема с цел отмора и развлечение, при този алтернативен вид туризъм, движещи сили за туриста са дълбоко личностни интереси и мотиви. В тяхната основа стоят духовни човешки потребности - най-вече потребността на отделната личност от обогатяване и разширяване на нейните познания.

Туристът предприема културно-познавателно пътуване с по-обща или с по-конкретна познавателна цел. То може да бъде подчинено на запознаването изобщо с интересни и уникални антропогенни феномени. От друга страна културно-познавателните пътувания могат да кореспондират само със строго специфична група познавателни интереси и мотиви на туриста - научно-познавателни, културно-познавателни и др.

Осъществяването на дадено културно-познавателно пътуване е свързано и с обезпечаване на туриста със своеобразни услуги от страна на туроператорски и турагентски фирми, транспортни, хотелиерски и ресторантьорски предприятия, научни и културни институции, анимационни и екскурзоводски агенции и др.

Освен горепосоченото определение за културно-познавателния туризъм и свързаните с него туристически маршрути, съществуват и множество други определения на различни автори за понятието „културен туризъм”. Същността на този тип туризъм се свежда до потребление на култура в най-широкия смисъл чрез ползване на туристически услуги. Тъй като обаче самата култура е сложен комплекс от матерални и нематериални, духовни, религиозни, правни и други компоненти, то – от гледна точка на чисто практическото възприемане на задачите по маркетиране на една условна оферта за културен туризъм – би било целесъобразно да посочим най-важните елементи в нея към даден хронологически период. Водещото ведомство в сферата на туризма в България – Държавната Агенция по туризма /ДАТ /, с ранг на Министерство, напр. поставя ударение в своята актуална политика за подпомагане на отрасъла върху следните най-важни за страната компоненти на културния туризъм понастоящем, а именно :

- Образователен туризъм;

- Маршутно-познавателен туризъм

- Исторически и археологически туризъм;

- Религиозен /поклоннически/ туризъм;

- Фестивален /събитиен/ туризъм;

- Гастрономически туризъм .

 

----------------------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

Настоящата дипломна работа акцентира върху възможностите и перспективите за развитието на културно-познавателния туризъм и свързаните с него маршрутни пътувания в Североизточен район за планиране на България.

Мотивите ни за разработването на темата се коренят в непознаването и подценяването на културните дадености на региона, както и в недостатъчното разнообразие и обхватност на предлаганите на пазара културно-познавателни туристически маршрути.

Изследванията ни показват, че Североизточният район за планиране е един от тези в страната, отличаващ се с много богата и туристически значима история. Невероятно голям е броят и видовото разнообразие на антропогенните туристически ресурси, създадени от Античността до наши дни. Множество са културните обекти с международно и национално значение, а това, от своя страна, обуславя необходимостта от тяхното представяне на международния туристически пазар.

Предложените от нас културно-познавателни туристически маршрути са еднозначен показател за изобилието от АТР и готовността на района с неговата инфра- и суперструктура да посрещне подобаващо туристическите потоци. Успехът на тези маршрути, обаче, до голяма степен зависи от кадърното проучване и сегментиране на пазара, както и от успешното провеждане на маркетинговия микс.

Очакванията ни са, че в бъдеще опознаването на културата на земите в Североизточен район за планиране на България ще стане една от основните цели на туристическите пътувания тук, наред с ваканцията и бизнеса. Повод да мислим така ни дават данните на Световната туристическа организация, където се посочва трайната тенденция на нарастване на културно-познавателните пътувания в световен мащаб.

------------------------------------

Литература

1. Алексиева, Й., С. Стамов. Специализирани видове туризъм - част II. ”Кота, 2005.

2. Алексиева, С. Връзки с обществеността на културния туризъм. “Консулт. София, 2004.

3. Aнастасова, Л. Маркетингови комуникации в туризма и услугите. ”Ирита”, 2002.

4. Апостолов, А. Туристически ресурси. “ИУ-Варна”, 2003.

5. Великов, В. Екскурзоводство. 2003.

6. Грънчарова, Б. Маркетинг анализ на клиентите за определяне на целевите пазари на българските туристически фирми. “International University, 2002.

7. Груева, Т. Перспективи в развитието на специализираните пътувания, аналитичен обзор. “ЦИНТИ”, 1991.

8. Колев, Н. Българска етнография. “Габерхоф, 2002.

9. Костов, Е. Културният туризъм. Университетско издателство “Стопанство”, 2001.

10. Лозанов, Е., Х. Тишков, Д. Терзийска. Туристически ресурси в България. “Ciela”, 2001.

11. Нешков, М. Въведение в туризма. Университетско издателство, Варна, 2001.

12. Нешков, М., К. Трендафилов. Екскурзоводство, 2008г.

13. Ракаджийска, С., С. Маринов. Маркетинг в туризма. Университетско издателство, Варна, 2004.

14. Ракаджийска, С. Имиджът на туристическата дестинация като конкурентно предимство. Маркетинг в туризма. International University, София, 2002.

15. Ракаджийска, С., С. Маринов. Туристически пазари. Реклама и ПР. Андина, Варна, 1998.

16. Стаматов, С. Специализирани видове туризъм - I издание. “Нов български университет, 1995.

17. Стоянова, М. Екскурзоводство и туристическа анимация. “МАТКОМ”, 2008.

18. Якимов, Н. Рекламата на българското културно-историческо наследство в полза на туризма, Славена, Варна, 2003.




Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 334 посетителя и 168 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.