Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

РЕЗЮМЕ

Екстремният туризъм е сравнително нова форма на туристическо предлагане, като интересът към този вид туризъм и последващо развитие се осъществява в синхрон с някои сравнително нови /нетрадиционни/ форми на туризъм – като алтернативния, приключенския и пр. Така, в най –общ вид, към екстремния туризъм се причисляват еко-, алтернативният и приключенският специализиран туризъм. Екстремният туризъм има съществена роля за:

- привличане на някои целеви групи към туристическото предлагане –например младежи, спортисти и други;

- популяризиране на природните ресурси за даден регион;

- опазване или съдействие за опазване на някои природни ресурси;

- осигуряване на заетост на местното население или на някои специфични групи- например треньори, аниматори, планински водачи и други.

В България има съществени ресурси за развитие на екстремния туризъм, макар и в не толкова разширена форма, както някои други форми на туризъм. Ето защо, актуалността на темата може да се дефинира както следва:

На първо място, следва да се посочи, че в научната литература има значимо много изследвания, насочени към развитие на разнообразни форми на туризъм в България. Съществуват публикации, свързани с възможностите и развитието на еко туризма, селския и религиозния туризъм и пр. Следва обаче да се посочи, че липсват изследвания именно върху екстремния туризъм, което определя интереса към тази тема.

На второ място, както бе споменато, в страната има възможности за развитие на този вид туризъм, като при това, подобни форми на туризъм могат и се предлагат в региони, в които традиционно доходите на населението са ограничени. Това изисква разработки, в това число и стратегически, свързани с възможностите за поощряване и стимулиране на разнообразните форми на екстремен туризъм.

Предвид казаното, цел на настоящата разработка е да направи анализ на същността и възможностите за развитие на екстремния туризъм в България.

Задачите, които се поставят за реализирането на тази цел са:

- да се направи обща характеристика на същността на понятието „екстремен туризъм”;

- да се разгледат някои основни форми за практикуване на този вид туризъм;

- да се анализират ресурсите на България за развитие на екстремен туризъм, както и основните форми на този вид туризъм, които се предлагат в страната;

- да се обобщят възможностите и препоръките за развитие на екстремния туризъм в страната.

Методологията на изследване включва анализ на български и чужди литературни източници, наблюдения и анализ на практиката в страната, обобщение на изводи и препоръки.

Списък с използваните графики и таблици

таблица 1 Фактори, влияещи върху степента на риск от злополуки при приключенския туризъм.. 16

графика 1 Практикувате екстремен туризъм от. 45

графика 2 Вие сте във възрастовата граница от. 45

графика 3 Пол. 46

графика 4 Колко пъти годишно практикувате екстремен туризъм.. 46

графика 5 Считате ли, че това е здравословно за вас. 47

графика 6 Доволен /на ли сте от обслужването на организацията. 48

графика 7 Бихте ли използвали отново услугите на организацията. 48

графика 8 Уверен/ а ли сте по отношение на безопасността на продукта. 49

графика 9 Устройва ли ви съотношението качество - цена. 49

графика 10 Допада ли ви атмосферата в организацията. 50

графика 11 Как протича ежедневието ви след практиката на екстремния туризъм.. 50

графика 12 Какъв тип занимания предпочитате най- много. 51

графика 13 Вярвате ли в професионализма на организаторите. 51

графика 14 Подредете по степен на важност, причините да практикувате този туризъм.. 52

графика 15 Чувствам се удовлетворен от практиката на екстремен туризъм, защото с всяко следващо посещение се доближавам до поставената от мен цел?. 52

графика 16 Как разбрахте за тази организация. 53

графика 17 Вашето отношение към екстремния туризъм.. 53

графика 18 Този вид туризъм създава ли нови работни места в региона. 53

графика 19 Според вас, този вид туризъм може ли да привлича още туристи. 54

графика 20 Екстремните спортове създават ли проблеми на местното население. 54

графика 21 Смятате ли, че правите всичко за привличане на повече туристи. 55

графика 22 Според Вас, какво може да се направи, за да се подобри туристическото предлагане. 56

графика 23 Според Вас, какво приоритетно привлича туристите за закупуване на този вид туристически продукт 56

графика 24 Според Вас, кризата отрази ли се на туристическото търсене при екстремните спортове. 57

Съдържание

Въведение

Параграф първи: Общи аспекти на екстремния туризъм

1.1. Същност на екстремния туризъм

1.2. Мотиви за практикуване на екстремния туризъм

1.3. Изисквания за качество и безопасност при този вид туризъм

Параграф втори: Ресурси и развитие на екстремния туризъм в България

2.1. Видове екстремен туризъм

2.2. Най- често срещани видове екстремен туризъм в България

2.3. Ресурси и региони за практикуване на екстремен туризъм

2.4. Организации, предлагащи екстремен туризъм в България

Параграф трети: Изследване на възможностите и развитието на екстремния туризъм в България

2.1. Обща организация на изследването

2.2. Резултати от изследването

2.3. Изводи и обобщения

Заключение

Източници

Приложение

ВЪВЕДЕНИЕ

Терминът "туризъм" произлиза от френската дума "tour" - обиколка. Под това понятие разбираме пътуване на индивид или група хора, свързано с временно напускане на местоживеенето и посещение на близки и далечни места с цел почивка, развлечение и опознаване. Зараждането на съвременния туризъм е през XIX в. Към този времеви период броят на туристите е твърде ограничен, а туризмът като продукт е достъпен само за най- богатите и аристокрацията във водещите индустриални държави - главно Англия, Франция и САЩ. През последвалите години ,туризмът много динамично се превръща в масово явление, възникват специализирани обекти за предлагане на услуги на туристите (хотели, ресторанти, казина) и се развива комплексна теория за тяхното обслужване.

Туризмът играе значителна роля в развитието на свободната пазарна икономика. Той е генератор на чуждестранни инвестиции и има директен принос за баланса на капиталите на развиващите го дестинации. Създава и поддържа работни места чрез директно или косвено наемане на хора, като резултат от изразходваните от чуждестранните посетители средства в приемащата страна. От своя страна, всяко работно място способства за разкриването на три до пет места в другите отрасли, свързани с него. Това е достатъчно условие за твърдението, че мултипликаторният ефект в туризма има много по-силно проявление в сравнение с другите клонове на икономиката.

Съществуват редица водещи тенденции в отрасъл туризъм, а именно:

- нарастване на търсенето на по-чести, но по-кратки пътувания;

- оптимално съчетание на добро качество на ресурсите и услугите с разумни цени (туристическите продукти с такива качества са най-търсените и най-печелившите);

- задълбочаване координацията и интеграцията между туризма и другите стопански дейности;

- разнообразяване на туристическите оферти и насочване вниманието върху опазване на екологичното равновесие в посетените места;

- ускорено обновяване на туристическата материално- техническа база, с цел постигане на по-високо качество на предлаганите услуги;

- подготовка и професионално усъвършенстване на туристическите кадри;

- доминиращо търсене на туризъм в чиста природна среда - т.е. видове, базирани на природни рекреационни ресурси;

- насочване на вниманието към форми на отдих с екстремен характер;

- динамично развитие на деловите посещения и срещи (бизнес и конгресен туризъм, панаирен и т.н.) като източник на значителни приходи.

Свидетели сме на формирането на нов, различен от сегашния тип туристически пазар. Новите поведенчески модели са резултат от промяната в начина на живот на хората и нарастващото свободно време. Те са свързани преди всичко със стремежа към здравословен начин на живот, желанието да се получи повече от живота, да се живее по-дълго, по-активно и по-съзнателно.

В своята съвкупност, както и в съчетание с традиционните видове туризъм, алтернативните форми разширяват номенклатурата от предлагани туристически маршрути и развиват положителни нагласи и познания в местните общности към опазване на биологичното разнообразие и културното опознаване.

Същевременно, оказват трайно положително въздействие върху продължаването и/или съживяването на местните занаяти и поминък, щадящи природната среда.

Развитието на онези форми на туризъм, които могат да се приемат за алтернатива на традиционните туристически практики, дава значим принос и за разкриването на нови финансови механизми за опазване, консервиране или реставриране на природното и културно богатство. Също така, способства за ориентиране на инфраструктурните решения едновременно към удовлетворяването на потребителя- турист и опазването на природната среда.

Според различни данни и проучвания, туристическия отрасъл е един от петте най- важни източници на доход за съвременните организационни структури. Не по –малко е неговото значение за заетостта на трудоспособното население. Туризмът заема първо място в света като икономически сектор по осигурявани работни места.

Пред туристическата индустрия обаче съществуват и редица проблеми, като например:

- на първо място, настоящата икономическа криза сериозно се отрази върху доходите на населението и предвид нейната обхватност - се очаква туристическата индустрия сериозно да претърпи поражения, което пък ще се отрази върху търсенето на традиционните пакети за почивка;

- на второ място, съществува определено насищане на пазара на туристически продукти, независимо от предлагане на някои иновативни или алтернативни форми на туризъм. Така например, културно – познавателния туризъм, селския туризъм и други се радват на популярност, но се очаква техния продукт да навлезе в период на зрялост, което е съществена предпоставка за търсене на други форми на туристическо предлагане.

В настоящата дипломна работа ще се изследва развитието на екстремния туризъм в България, като форма, която далеч не се практикува от всички туристи, но която успешно може да привлече избрани групи на туристическия пазар.

Мотивите за избор на настоящата тема са следните:

-на първо място, България има съществени ресурси за практикуване на трите основни вида екстремен туризъм – по суша, вода и въздух;

- на второ място, екстремния туризъм има съществено предимство за привличане на широки групи от туристи, които се различават то масовия турист, но които имат силна мотивация за практикуването му;

- на трето място, екстремния туризъм съдейства за повишаване на заетостта сред точно определена група от местното население- например бивши спортисти, треньори и други.

Всичко това определя значението на този вид туризъм за развитието на съвременната туристическа индустрия.

Освен това, този вид туризъм е интересен като обект на изследването, тъй като в литературата не съществуват значими изследвания по отношение на неговото развитие. Нещо повече, голяма част от авторите го причисляват към алтернативния туризъм, други го разглеждат като елемент на приключенския туризъм, трета група автори се отнасят към него като част от спортно –рекреативния туризъм и пр. Следва да се посочи, че екстремния туризъм има елементи от трите посочени форми на туризъм, но предвид неговото развитие след 80- те години на 20 век, има пълни основания, той да се отдели от посочените групи туризъм, за да формира самостоятелен клон на туристическата индустрия.

Цел на изследването е да разгледа настоящето състояние, възможностите и перспективите на развитие на екстремния туризъм в България.

Задачите на изследването са:

- да се направи обща характеристика на същността на понятието „екстремен туризъм”;

- да се разгледат някои основни форми за практикуване на този вид туризъм;

- да се анализират ресурсите на България за развитие на екстремен туризъм, както и основните форми на този вид туризъм, които се предлагат в страната;

- да се обобщят възможностите и препоръките за развитие на екстремния туризъм в страната.

Хипотезата на изследването е, че в България има съществени възможности за развитието на този вид туризъм, като е необходимо популяризиране на неговите основни проявления на територията на страната.

Изследването е осъществено с научна /учебна/ цел. Тъй като в разработката се правят някои изводи и заключения, то се счита, че тя успешно може да послужи както за бъдещи мащабни проучвания на същността и възможностите за развитие на екстремния туризъм, така и би могла да бъде предоставена на местната власт или други власти за разглеждане на предложените мерки и вземане на решения по отношение на бъдещето стимулиране на този клон на туристическата индустрия.

----------------------------------------------------------------

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век в историята на спорта навлиза ново течение, наречено "екстремни спортове" (екстремен - от лат. extremus - краен, извънмерен). Те съчетават спортове с повишен риск, нестандартно мислене и поведение. Някои от тази група спортове, или подобни на тях, са съществували още в древността под форма на древен ритуал или местен обичай, в който се доказвало смелост и безстрашие. Напоследък се увеличават желаещите да практикуват някои спортове, които предизвикват много силни усещания - скачане с еластично въже, делта- и парапланеризъм (delta-, paragliding), скално катерене, "диви води" — рафтинг и кану (white water - rafting; canoeing), скачане c парашут, балони и други. Причисляват тези спортове още към приключенския туризъм.

Този туризъм е един бързоразвиващ се сектор в туристическата индустрия, включително и в България. Ключов въпрос при този вид специализирана форма на туризъм е балансът между тръпката и възбудата от приключенските дейности, от една страна, и сигурността - от друга. Обсегът на екстремния туризъм е широк и се класифицира като въздушен, морски и базиран на земята. Той се харесва най- вече на 20-25 - годишните туристи, но съвсем не са редки и други форми на неговото продуктово разнообразие.

Различните националности туристи имат различна склонност към приключения, а също така отделните дейности имат нееднаква степен на риск. Това, което е очевидно при туристическото участие в такива дейности, е че те привличат хората, търсещи силни усещания, и високо ниво на риск. Най-много инциденти има при колоезденето, пещерните приключения, риболовството, язденето на кон и карането на кану.

Основните фактори, които са задължителни при предлагане на този туристически продукт са:

o наличие на оборудване и съоръжения;

o наличие на кадри, които са специално обучени, в това число и по отношение на риска;

o наличие на ресурси и среда за осъществяване на този вид туризъм;

o активна реклама и промоция;

o настанителна база или съоръжения за такава / палатки, къмпинги и други/.

Следва да се посочи, че развитието на този вид туризъм у нас се отличава с:

- първо, туристическия продукт се предлага „разпокъсано”. За разлика от други форми на туризъм – като например еко туризма или алтернативния туризъм, все още няма изградена асоциация или неправителствена организация, която да предлага методическа или друга помощ на организациите, предлагащи тази форма на туризъм;

-второ, туризмът се практикува най- вече от млади хора. Това предполага и специфика на рекламата и промоцията, свързана с този туристически продукт – най- често продуктът се рекламира чрез онлайн реклама, като разбира се, не са изключени и други форми на реклама;

- трето, за практикуването на този вид туризъм се изисква специално оборудване. У нас има специализирани търговски обекти, предлагащи този вид оборудване, като обаче много често, туристическите организации сами предлагат подобно оборудване под наем. Това, разбира се, повишава разходите и себестойността на туристическия продукт;

- трето, екстремния туризъм е силно зависим от метеорологичните условия, което следва да се има предвид при предлагането на продукта му. Туристическите организации трябва да бъдат подготвени и да могат да предложат алтернативни форми на забавление, ако времето не позволява провеждане на планираното състезание;

- четвърто, екстремния туризъм изисква специално обучени кадри. С изключение на училището за планински спасители, у нас почти липсва институционализирана организация, която да обучава персонал, които да може да предлага качествен туристически продукт.

За адекватното развитие на екстремния туризъм у нас, може да се препоръча:

o първо, обединение в неправителствена организация на клубовете, които предлагат подобни форми на туризъм. Чрез това обединение ще може:

o да се осъществи някакъв стандарт за качество на този продукт;

o да се подготвят методически и други издания, свързани с предлагането на екстремен туризъм;

o да се обменя опит и да се координират усилията при предлагане на съвкупни туристически продукти - като например гмуркане и конна езда, скачане с бънджи и парашутизъм и пр;

o да се осъществи комплексна реклама на българския туристически ресурс за предлагане на екстремен туризъм –като например се популяризират както възможностите за практикуване на екстремен туризъм, така и ресурсите за практикуване на масов туристически продукт - типичен пример в случая може да се даде за реклама на пещерите у нас, в съчетание с практикуването на планински или ваканционен туризъм;

o необходимо е да се помисли за създаване на институционално базирани курсове за обучение на кадри. Такива курсове могат да се създават към Националната спортна академия, чрез обединените усилия на някои университети и други;

o да се създадат туристически клъстери, които са насочени към предлагане на този вид туризъм. Типичен пример за това може да се представи –в насоките- създаване на клъстер за практикуване на екстремен туризъм в Родопите / спелео туризъм, екстремни ски и парапланеризъм/, клъстер за практикуване на екстремен туризъм в Стара планина /конна езда, парапланеризъм и делтапланеризъм/, клъстер за практикуване на екстремен туризъм в региона на Черноморието- водни екстремни спортове, парапланеризъм и гмуркане и други.

ИЗТОЧНИЦИ

Коментари на клиенти: