Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Финанси, Банки Методи за анализ на финансови пазари и инструменти


Дипломна работа, 144 страници по-големи от стандартните, съдържа бележки под линия, таблици, графики, формули, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

Страница:

Съдържание

2

Увод

4

I.

Характеристика и методи за анализ на финансовите пазари

5

1.

Обща характеристика на финансовите пазари

6

1.1.

Участници на финансовите пазари

11

1.2.

Определение и класификация на финансовите инструменти

12

1.3.

Класификация на финансовите пазари

15

1.4.

Механизъм на търгуване на финансовите пазари

18

1.5.

Икономическо значение на финансовите пазари

23

1.6.

Компютърни системи за търговия с ценни книжа

26

2.

Основни подходи за анализ на финансовите пазари

27

2.1.

Фундаментален анализ

28

2.2

Технически анализ

33

2.2.1.

Основни теории и представители на техническия анализ

35

2.3.

Методи на техническия анализ

41

2.3.1.

Класификация на различните видове графики

41

2.3.2.

Термини в техническия анализ

43

2.3.3.

Математически метод на техническия анализ

47

2.3.4.

Пивот точки

53

3.

Видове пазарни индекси

53

4.

Хипотеза за ефективните пазари

57

II.

Стойност на инвестицията

60

1.

Времева стойност на парите

60

1.1.

Сегашна и бъдеща стойност на парите

61

1.1.1.

Олихвяване

61

1.1.1.1.

Декурсивна лихва

62

1.1.1.2.

Антиципативна лихва

65

1.1.1.3.

Връзка между декурсивна и антиципативна лихва

66

1.1.1.4.

Номинална, ефективна и реална лихва

67

1.1.2.

Дисконтиране

69

1.1.3.

Връзка между лихва и дисконт

71

2.

Изчисления с анюитети

72

2.1.

Сегашна и бъдеща стойност на анюитети

73

3.

Нетна сегашна стойност

76

4.

Период на изплащане

76

5.

Вътрешна норма на възвръщаемост

77

6.

Погасяване на заеми

78

7.

Индекс на доходност

79

8.

Възвращаемост на инвестицията

80

9.

Финансови модели

80

III.

Финансови инструменти

81

1.

Ценни книжа с фиксиран доход

83

1.1.

Видове ценни книжа с фиксиран доход

83

1.2.

Облигации с плаващи купони

86

1.3.

Облигации с откъснати купони

87

1.4.

Рискове за инвеститорите и емитентите на облигации

88

1.5.

Оценяване на облигациите

91

1.5.1.

Текуща доходност

95

1.5.2.

Доходност до матуритета (падежа)

95

1.5.3.

Доходност до обратно изкупуване или предварителна продажба на облигациите преди датата на падежа

100

1.5.4.

Промени в цената на облигациите

101

1.5.5.

Цена на облигациите с натрупана лихва и без натрупана между купонните плащания лихва

102

1.5.6.

Криви на доходността

104

1.5.7.

Влияние на равнището на лихвите върху цената на облигациите

105

5.8.

Дюрация

106

2.

Ценни книжа с променлив доход

110

2.1

Обикновени акции

111

2.2.

Книжна и пазарна стойност на акциите

113

2.3.

Котировка на акциите

114

2.4.

Дивиденти

114

2.5.

Обратно изкупуване на акции

116

2.6.

Привилегировани акции

117

2.7.

Други класификации на акциите

118

3.

Оценяване на акциите

119

3.1.

Съотношения за сравняване на фирмите

120

3.2.

Определяне цената на обикновените акции

122

3.3.

Определяне цената на привилегировани акции

126

Заключение:

127

Използвани източници

129


Увод

Бързото развитие на технологиите и комуникациите улесни процесите на глобализация в световен мащаб. Промениха се коренно доскорошните представи за икономиката и възможностите за инвестиране. Тези промени се усещат повече или по-малко от всеки българин. Членството на страната ни в ЕС увеличи притока на финансови ресурси (главно под формата на чуждестранни инвестиции), но същевременно постави българския бизнес в условията на свободна конкуренция. Много фирми не успяха да прескочат високо вдигнатата летва и фалираха. Нагаждането на страната ни към новите условия продължава, но ролята на полуформираното ни гражданско общество все още е латентен фактор, очакващ да развие своя потенциал. Типичната за народа ни интровертност, изразена в съсредоточаване на българина в ежедневните му проблеми, оставя встрани от полезрението му множество неоползотворени възможности за подобряване на личното и обществено благосъстояние. Управляващият ни политически елит не прави изключение. Кризата в образованието се задълбочава. Всеки младеж използва компютър и интернет, но начините за ползването им са ограничени до теглене на игри и филми дори от по-възрастни хора, изкарващи хляба си приведени над клавиатурата. Специализираните изчислителни и финансови продукти не будят интереса на обществото. Гражданите инвестират заделените си пари в традиционните банкови депозити, чиято лихва бързо бива изяждана от инфлацията.

Прословутото изказване на Бил Гейтс, че интернет банкирането ще направи традиционните банки ненужни, вече доказа правотата си. Доста по-далеч стигнаха нещата с финансовите пазари. Доскорошната борсова търговия, изискваща физическото присъствие на участниците, вече е минало. Софтуерните платформи за електронна търговия обединиха милиони хора от различни краища на света на т.нар. виртуални борси. Търговията на тях достигна безпрецедентни мащаби. Техниките за прогнозиране се усъвършенстваха, а някогашното трудоемко чертане на графики върху хартия и безконечни изчисления с молив в ръка, днес се извършват с няколко движения на компютърната мишка и резултатите излизат светкавично бързо. Напоследък дори у нас интернет услугите станаха достъпни за всеки. Наличието на компютър в почти всеки дом също е факт. Възможностите за търговия и инвестиции са огромни, но липсата на интерес и недоверието ги правят невидими за обикновения българин.

Защо се получава така? Нима вложенията на хиляди хора в т.нар. финансови „пирамиди” носеха по-нисък риск? В ролята си на потърпевш от въпросните „финансови организации” мога да заявя, че липсата на информация и на трезва оценка на ситуацията направиха възможно споменатото явление у нас. Същата липса на информация и на рационална оценка на възможностите, предлагани от развитието на технологиите; оставят встрани от полезрението ни електронната търговия от дома. Макар и достъпна за всеки, този вид инвестиция буди недоверие у обикновените хора. Понятия като дериват, мечи пазар, хеджиране, спред, дивергенция, осцилатор, дюрация, нетна сегашна стойност, дисконтиране на парични потоци, матуритет и т.н. със сигурност звучат странно и неразбираемо за повечето хора и в това няма нищо изненадващо. Доскоро нямаше смисъл обикновения човек да ги познава, след като не би могъл да се възползва практически от тях.

Сега ситуацията е друга. Глобализацията в световната икономика направи достъпа до финансовите пазари лесен и бърз за всеки. Седнал зад компютъра си у дома, човек може да инвестира на международните финансови пазари, опитвайки да припечели допълнително чрез покупка на по-сигурни или по-рискови финансови инструменти. Не по-малко важна е и възможността за закупуване на стоки и услуги, което всъщност събуди личния ми интерес по темата. След доста дълго издирване по нашенски фирми за компютърни компоненти на IDE/Sata към USB преходник (представляващ най-общо електронна платка с кабел, свързващ компютърен хард диск към USB вход), бях принуден да се поинтересувам от онлайн търговията чрез E-Bay. Трудно ми бе да повярвам, че богатия набор от продукти и разновидности на търсеното от мен съществуват реално. Нашите консултант-продавачи не бяха виждали такъв продукт. Някои от тях дори не бяха чували за него. Трябваше просто да си извадя кредитна карта и да направя поръчка по интернет до Китай. Девет дни по-късно преходникът стоеше в ръцете ми. При това на учудващо ниската цена от шест долара с включени транспортни разходи. Интересът ми се усили след прочит на информация, относно платформата за електронна търговия COBOS, дело на Българската фондова борса (БФБ). Възможността за инвестиция в ценни книжа директно от личния компютър привлече вниманието ми още повече. Реших да се запозная подробно с финансовите пазари и инструменти и методите за прогнозиране на движението им.

Смятам, че всеки човек трябва да получи един базисен минимум от познания в тази насока, за да може рационално и обосновано да приеме или откаже подобен вид инвестиране. Именно това е целта на настоящата разработка – максимално опростено и разбираемо представяне на основните моменти в анализа на финансовите пазари. Задълбочаващата се криза на международните фондови борси само засилва мнението ми, че обикновените хора трябва повече да се интересуват от глобалните процеси и явления, защото главно върху тях се стоварват последствията.

I. Характеристика и методи за анализ на финансовите пазари

Много различни определения се дават за фондовата борса. Някой анализатори я наричат „пазар на пазарите”, други „двигател”, „нервен възел”, „резервоар на капитали”, „барометър”, „сърце”, „пулс”, „ядро” на пазарната икономика. В литературата се срещат определения като „водовъртеж на милиарди долари и на милиони човешки съдби”, „Рай на хазарта” и др. Всяко от тях описва характерна черта на фондовата борса, но не е пълно.

Счита се, че думата борса произхожда от фламандската благородническа фамилия Ван дер Бурс, в герба на която била вградена торба с пари (или на който били изобразени три кесии – източниците са противоречиви в това твърдение). Пред техния дом в гр. Брюге (Брюж) в Западна Фландрия (сегашна Белгия) се събирали търговци през ранното средновековие. Именно там сключвали сделките си. От тази дума идват названията на всички езици в континентална Европа, но се смята, че българското наименование е навлязло от руското „фондовая биржа”. Прилагателното „фондовая” отпред стои някак не на място, но за него се счита, че произлиза от остарялата руска дума за облигация – „фондм”. Първата борса по исторически данни е създадена в Холандия през 1531 г. Любопитен факт е, че това става осемнадесет години преди първата буржоазна революция в Европа.

Българският капиталов пазар се заражда в началото на XX век. Първият Закон за борсата е приет 1907 г.. През 1914 г. с царски указ се разрешава учредяването на първата същинска фондова борса у нас. През 30-те години борсовата търговия бележи разцвет, но след Втората световна война прекратява дейността си. Възражда се през 1991 г. с приемането на Търговския Закон. В края на същата година се създава и Първа Българска Фондова Борса - АД. От 1992 до 1994 г. у нас се създават около 20 фондови борси. Пазарът е нерегулиран и функционира без ясно уточнени правила. Това се променя с приемането на Закона за ценните книжа и фондовите борси през юли 1995 г. Създава се Комисия по ценните книжа и фондовите борси (КЦКФБ). Към края на 1995 г. повечето регионални фондови борси се обединяват с Българска фондова борса - АД, която остава единствената действаща борса в страната. Централният депозитар е другата основна институция на капиталовия ни пазар. Той е създаден през 1996 г.

През 1996 г. КЦКФБ въвежда изискване за одобрен проспект за всички листирани компании на борсата. Понеже нито една от компаниите не отговаря на изискването, БФБ преустановява търговията с ценни книжа. Тя се възобновява една година по-късно, след като борсата получава лиценз на 09 октомври 1997 год. Отначало търговията се концентрира на Свободния пазар, където се търгуват акциите на дружествата от първата вълна на масовата приватизация. В началото на 1998 г. на официален пазар е регистрирано първото дружество – „Елкабел” АД, като през 1999 г. броят на дружествата, търгувани на Официален пазар, нараства до 32. Общият брой на


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 165 посетителя и 2 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.