Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика Политика спрямо малките и средните фирми и нейните измерения в България


Дипломна работа, 111 страници малко по-малки от стандартните, съдържа таблици, бележки под линия, липсва апарат, не е добре форматирана
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Глава 1. Увод

Развитието на икономическите отношения винаги е било белязано в една или друга степен от присъствието и намесата на държавата. В модерното стопанство тя изпълнява функции по балансирането на частните и обществените интереси, като в зависимост от конкретния икономически модел регулира определени сфери от икономиката. Една от тези сфери несъмнено е сектора на малкия и средния бизнес.

Изучаването на проблемите на малките и средните фирми присъства сериозно в Западната литература. То става все по актуално и в България на фона на острата икономическа криза отразила се изключително негативно върху този сектор на националната икономика. Дребният бизнес игра и ще продължава да играе все по-важна роля за преструктурирането на икономиката, за туширането на негативните ефекти от реформите, за създаването и икономическия просперитет на средната класа в страната. Затова е крайно належащо той да получи необходимата му подкрепа от страна на държавата.

Настоящата дипломна работа си поставя за цел да изследва основните проблеми по формирането и прилагането на ефективна политика спрямо малките и средните фирми, както и да проектира тези проблеми към реалните икономически условия в България. Изхождайки от разбирането за политика спрямо МСФ като за комплекс от взаимосвързани мерки за целенасочено въздействие от страна на държавата върху сектора на малките и средните фирми с изложението се прави опит да се решат следните основни задачи:

· да се дефинира понятието малък и среден бизнес като се изследват и факторите, които определят неговия облик днес;

· да се изложат основните алтернативи по отношение на тази политика във функционален аспект, т.е. алтернативните цели и инструменти за въздействие;

· да се изследва състоянието на институционалната инфраструктура в България за привеждането на политиката в действие.

Постигането на така формулираните задачи се изправя пред сериозни затруднения. На първо място, възникването и развитието на сектора се свързва най-вече с промените след 1989 г. т.е. дребният бизнес в България все още няма история и традиции. В допълнение, през последните години, проблемите на дребния бизнес като че ли останаха в периферията на интереса на икономисти и политици и в резултат от това в България статистически наблюдения за състоянието и динамиката на сектора просто няма. Така работата по тези проблеми се превръща в истинско предизвикателство, но изкушението е голямо, дори и само заради факта, че МСФ са в основата на средната класа, която е гарант на стабилното и демократично развитие.

Глава 2. Малкият и среден бизнес като обект на икономическа политика

В настоящата глава се изследват основните аспекти на сектора на малките и средните фирми (МСФ) като обект на специфична икономическа политика. По този начин тя полага основите на цялата дипломна работа. Разгледани са две основни групи проблеми – качествените и количествени характеристики на сектора, дефиниращи границите му спрямо останалите икономически субекти и факторите, които оказват влияние върху МСФ. На базата на представените в главата алтернативи се прави опит да се оценят за България конкретните характеристики на сектора на МСФ и факторите, които му влияят.

2.1. Понятие за малък и среден бизнес

Изготвянето на съдържателна и ефективна политика във всяка една сфера на обществения живот предполага отличното познаване на обекта, върху който ще се въздейства. В сферата на регулирането на малкия и средния бизнес първа стъпка в тази посока е определянето на конкретни критерии за разграничаването на малките, средните и големите фирми. Тук се сблъскваме с един от сериозно дискутираните проблеми, както в литературата, така и в практиката.

Изготвянето на максимално коректна и ефективна класификация е от особена важност, както за науката и изследователската практика, така и за изготвянето и прилагането на държавната политика в тази голяма сфера на икономиката. Подобна класификация обаче се сблъсква със сериозни проблеми, произтичащи от:

· хетерогенния характер на произвежданите в сектора на малкия и среден бизнес продукти;

· голямата диференциация в характеристиките на този род фирми по икономически сектори;

· динамичния характер на този сектор, възпрепятстващ в голяма степен стабилността във времето на подобна класификация;

· необходимостта от осигуряване на международно съответствие на класификацията и др.

Проблемът за дефинирането на понятието малък и среден бизнес е широко дискутиран в науката. В повечето случаи се използват два вида критерии за разграничаването малките и средните фирми от големите такива.

2.1.1. Качествени критерии за класификация

Множество автори разглеждат в своите трудове този въпрос като се предлагат различни решения. За нуждите на настоящото изложение обаче ще посочим само два от всичките опити за решаване на проблема за да се придобие престава за неговия комплексен характер.

Едно от определенията, считани все още за меродавни и с най-голям практически ефект, е изготвената от така наречения комитет “Болтън” през 1971 г. “икономическа дефиниция” на малката фирма. Според тази дефиниция, за малки се приемат фирмите отговарящи на следните критерии (признаци):

· имат относително малък дял на пазара;

· управлявани са от собственици и частични собственици (с разделена собственост), без използване на усложнена; йерархична структура;

· независими са в дейността си (не само юридически, но и фактически).[1]

Въпреки неоспоримия авторитет на комитета “Болтън”, с развитието на икономическите отношения, а така също и на науката в областта на малкия и среден бизнес, предложената от него дефиниция търпи все по сериозни критики. В литературата се излагат аргументи, които оспорват коректността и на трите признака в “икономическата дефиниция”. Изследванията показват, например, че управленските функции във множество фирми започват да се делегират на професионални мениджъри, като собственика се отказва дори от правото си да взима редица фундаментални по отношение на бизнеса решения, много преди фирмата да достигне горната граница (под която тя все още може да се счита за малка) съгласно разгледаната по-долу “статистическа дефиниция”. Сериозно се атакува и твърдението, че за характерна черта на малката фирма може да се счита неспособността и да влияе на обкръжаващата я среда. Изтъква се, че в практиката това твърдение, очевидно повлияно от концепцията за съвършената конкуренция, се опровергава доста често сред малките фирми, които заемайки тясно специализирани пазарни ниши, често не действат като съвършени конкуренти. Bradburd и Ross (1989 г.)[2] привеждат пример от САЩ, според които, докато големите фирми като правило отчитат по-висока рентабилност от малките, в хетерогенните сектори, където съществуването на пазарни ниши е по-често срещано, това отношение е точно обратно.

 

 

---------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Глава 1. Заключение

Изследването на сектора на МСФ създава сериозни затруднения поради своя хомогенен характер. Това важи в особена степен за нашата страна, тъй като не е създадена система за наблюдение на дребния бизнес и този въпрос остава в периферията, както на икономистите така и на “полиси мейкърите”. Въпреки това, на основата на изложението могат да се направят някои изводи по отношение на политиката спрямо МСФ в страната.

На първо място трябва да се отбележи, че законодателната рамка на регулирането на дребния бизнес е все още непълна, до колкото такава въобще съществува. България остана може би последната страна, която не е приела специален закон за дребния бизнес, въпреки няколкото предложения през последните години.

Въпреки липсата на законова рамка, секторът на МСФ бързо се разраства в първите години след началото на реформата основно под влиянието на освобождаването на частната инициатива и различията в структурата на търсенето и предлагането на заварената икономическа система. С времето множество фирми набират достатъчно опит и капитал и от сектори като търговия на дребно и услуги, малки и средни фирми навлизат и в по-капиталоемки отрасли като търговия на едро, строителство и някои сектори на промишлеността. Нестабилната икономическа обстановка и най-вече свитото търсене предизвикано от срива на реалните доходи се оказваха сериозно препятствие, както пред нововъзникващите фирми така и пред тези, които притежават потенциал за растеж.

Политиката насочена към този сектор от икономиката реагира бавно на измененията в сектора. Към момента може да се твърди, че използвания арсенал от мерки е скромен. По-важното е, че липсва ясна цел за насърчаването на дребния и средния бизнес, която маже да служи като отправна точка за политиката. Това пречи да се оцени реално ефективността дори и на тези инструменти, които все пак са видели практическо приложение.

Институционалната инфраструктура е още едно проявление на липсата на реален интерес към проблемите на малките и средните фирми. Не малка част от структурите на национално ниво са или току що изградени и все още не изпълняват активно вменените им функции или са все още в проектен стадий. Функциите по подпомагането на сектора на МСФ се изпълняват в голяма степен от неправителствените организации, но неангажираността на държавата създава условия за пропускане на ползи поради липса на координация и взаимодействие.

Тези изводи позволяват да се изведат основните стъпки, които би следвало да бъдат приети с цел да се стимулира качественото и количественото развитие на сектора на МСФ в страната. В краткосрочен план би трябвало да се изготви стратегията за развитието на сектора, като се формулират ясно целите и приоритетите за насърчаване на предприемачеството. Това ще позволи изготвянето на комплекса от мерки, за привеждането на политиката в действие и не по-малко важно, ще позволи акуратно да се оценява ефикасността им. Друга важна стъпка е изграждането на система за наблюдение на сектора на МСФ, с което ще се осигури важен ресурс за управленските решения в тази област.

В средносрочен план трябва да продължи и дори да се ускори преструктурирането на икономиката и по-специално приватизацията на преобладаващата част от активите и демонополизацията на множество сектори. Приключването на тези процеси ще позволи изграждането на благоприятна конкурентна среда за развитието на сектора. В дългосрочен план основна роля би изиграла промяна в системата на образованието, насочена към повишаване на икономическата и най-вече на предприемаческата култура в обществото.

Глава 2. Литература

1. Storey, D.J., “Understanding the Small Business Sector”, Routledge, London, 1995

2. de Koning, Snijders, “Policy on small and medium-sized enterprises in Countries of the European Community: survey and comparative study”, Zoetermeer, 1991

3. European Network for SME Research, “The European Observatory for SMEs”, 1996

4. Nijenrode University, the Netherlands, City University Bratislava, Slovak Rep., University of National and World Economy, Bulgaria, Universite Paris Dauphine, France, “Final Report: The Impact of National Business Cultures on Joint Ventures between Central and Eastern European and Western European Countries”, a Joint PHARE/ACE Project 94-0591-R

5. University Entrepreneurship Development Centre, UNWE, “Internationalisation of Bulgarian SMEs in Food and Clothing Industry”, Intermediate Report, a Joint PHARE/ACE Project, Sofia, 1997

6. Тодоров, К.А., “Стратегическо управление на малките и средните фирми”, Некст, София, 1997 г.

7. Фондация за развитие на предприемачеството, “Състояние на малките и средните предприятия в България”, София, 1997 г.

8. Фондация за развитие на предприемачеството, “Политика спрямо малките и средните предприятия в България”, София, 1997 г.

9. Център за изследване на демокрацията, “Икономически и правни условия за развитието на малките и средни предприятия в България”, София, 1997 г.

10. ССИГ, “Развитие на малките и средните предприятия в България”, Полипринт ЕАД, Враца, 1996 г.

11. “Индустриалната организация и предприемачеството в условията на преход”, материали от международна конференция, Албена, 5-8 юни 1995 г., Информа интелект, София, 1996 г.

12. Университет за национално и световно стопанство, “Изследователски проект: Академичното предприемачество в България”, София, юни 1997 г.

13. БСК, “Как да участваме в международни проекти”, София

14. “Програма 2001 (1997-2001)”, програма на правителството на Иван Костов

15. НСИ, “Статистически справочник 1996”, НСИ, 1997 г.

16. НСИ, “Статистически справочник 1995”, НСИ, 1996 г.

17. НСИ, “Статистически справочник 1994”, НСИ, 1995 г.

18. Закона за данъка върху добавената стойност, ДВ бр. 90 от 22.10.1993 г.

19. Закон за корпоративното подоходно облагане, ДВ бр. 115 от 5.12.1997 г.

20. Закон за облагане доходите на физическите лица, ДВ бр. 118 от 10.12.1997 г.

21. Постановление №314 на Министерския съвет за създаване на агенция за малки и средни предприятия към министерството на промишлеността, ДВ бр. 63 от 6.8.1997 г.

22. “Българска асоциация на агенциите за регионално развитие и бизнес центрове”, брошура, Британика, Бургас, 1997 г.




Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 214 посетителя и 49 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.