Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Финанси, Банки КОЛЕКТИВНИ ФОРМИ НА ИНВЕСТИЦИИ: ДОГОВОРНИ ФОНДОВЕ, ИНВЕСТИЦИОННИ ДРУЖЕСТВА, ДЯЛОВИ ТРЪСТОВЕ И АКЦИОНЕРНИ ДРУЖЕСТВА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ


Дипломна работа, 97 страници по-големи от стандартните, съдържа таблици, диаграми, бележки под линия, приложения, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ:
УВОД    3
ГЛАВА ПЪРВА. КОЛЕКТИВНИ ФОРМИ НА ИНВЕСТИЦИИ – СЪЩНОСТ, ВИДОВЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА    5
1.1. СЪЩНОСТ НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ    5
1.2. ДОГОВОРНИ ФОНДОВЕ    13
1.3. ИНВЕСТИЦИОННИ ДРУЖЕСТВА    15
1.4. ДЯЛОВИ/ИНВЕСТИЦИОННИ ТРЪСТОВЕ    20
1.5. АКЦИОНЕРНИТЕ ДРУЖЕСТВА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ    21
ГЛАВА ВТОРА. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ ФОРМИ НА ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ    28
2.1. КЛЮЧОВИ ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ НА ДЕЙНОСТТА НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ В БЪЛГАРИЯ    28
2.1.1. КОНКУРЕНЦИЯТА НА БАНКОВИТЕ ДЕПОЗИТИ КАТО НАЧИН НА СПЕСТЯВАНЕ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО    28
2.1.2. РАЗВИТИЕТО НА КАПИТАЛОВИЯ ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ    28
2.1.3. ПЕНСИОННАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ    29
2.1.4. МЕЖДУНАРОДНИ ФАКТОРИ    30
2.2. АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ ПРЕД КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ В БЪЛГАРИЯ    31
2.2.1. ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ В КИС    31
2.2.2. КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ КАТО АКЦИОНЕРИ – ОТГОВОРНОСТИ И РАЗКРИВАНЕ    31
2.2.3. КОРПОРАТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ И КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ    32
2.2.4. ДИСКУСИЯ ОТНОСНО НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПОДОБРЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ПО ОТНОШЕНИЕ НА UCITS ДИРЕКТИВА    32
2.3. РАЗВИТИЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕС    33
ЗАКЛЮЧЕНИЕ    35
ИЗПОЛЗВАНИ ДЕФИНИЦИИ И СЪКРАЩЕНИЯ    38
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА    40
ПРИЛОЖЕНИЯ    41


УВОД
Предмет на настоящото изследване е едно значимо явление във финансовите сфери на много страни по света – колективните инвестиционни схеми. Макар и отдавна утвърдили се в международен план, те придобиха популярност в България едва през последните няколко години.
Според Закона за публично предлагане на ценни книжа “колективна инвестиционна схема” е предприятие, организирано като инвестиционно дружество, фонд от договорен тип или дялов тръст, което инвестира в ценни книжа и инструменти на паричния пазар, както и в други ликвидни финансови активи парични средства, набрани чрез предлагане на акции/дялове, и което действа на принципа на разпределение на риска (вж. Приложение №1 Рискове, свързани с инвестирането в КИС) и по искане на акционерите, съответно на притежателите на дялове, изкупува обратно своите акции или дялове по цена, основаваща се на нетната стойност на активите му.
Според Европейска директива 85/611 от 20 декември 1985 година колективните инвестиционни схеми са предприятия, чиято цел е инвестиране в прехвърляеми ценни книжа на публично набран капитал, които действат на принципа на разпределение на риска. Такива предприятия могат да съществуват като договорни фондове, управлявани от управляващи дружества, като инвестиционни дружества и като дялови тръстове, като всички тези колективни инвестиционни схеми са от отворен тип, т.е. извършват постоянна покупко-продажба на дяловете или акциите си (вж. Приложение №2 Правни форми на колективните инвестиционни схеми в някои от европейските страни). Извън обхвата на общоевропейската регулация остават инвестиционните дружества от затворен тип, както и дружествата, инвестиращи в недвижими имоти, т.е. те не се дефинират като колективни инвестиционни схеми и тяхната регулация е оставена на страните-членки.
Според Закона за инвестиционните компании от 1940 година на американската Комисия по ценните книжа и борсите инвестиционната компания е компания, емитираща ценни книжа, чиято основна дейност е инвестирането в ценни книжа. Федералните закони разделят инвестиционните компании в две основни категории: управлявани инвестиционни компании, при които Съветът на директорите, който се избира от акционерите, наема управляваща компания; и дялови инвестиционни тръстове, които набират парични средства и ги влагат в портфолио, оставащо фиксирано за периода на живот на тръста – обичайно спонсор, типично посредник на финансовия пазар, купува портфейл от акции и ги депозира в тръста, след което спонсорът предлага акции или дялове на инвеститорите, които получават лихви и дивиденти от закупените ценни книжа.
Българската правна дефиниция за колективна инвестиционна схема е равнозначна на тази, приета в документите на ЕС. Хармонизацията е абсолютна необходима за целите на интегрирането на страната в европейското икономическо пространство. Единственото несъответствие е липсата на регламентация на формата дялов тръст, но тази форма на колективно инвестиране е рядко срещана в Европа. В САЩ тя също не е основна.
По-интересна е съпоставката между американската класификация от една страна и европейската от друга. Американското понятие взаимен фонд съответства на европейското инвестиционно дружество от отворен тип и при положение, че в САЩ реално договорният фонд не е обособен правно, то взаимен фонд в САЩ означава колективна инвестиционна схема в Европа. И от двете страни на Атлантика, фондовете от затворен тип са с „по-специален” статут, формално отделящ ги от типичните фондове.
В българската практика понятията колективна инвестиционна схема и взаимен фонд отдавна са еквивалентни. За целите на настоящото изследване, тези понятия ще бъдат използвани като синоними и в техния обхват ще бъдат включени и инвестиционните дружества от затворен тип. Основание за това дава не правното регулиране, а икономическите характеристики на тези дружества. За по-пълна яснота при представянето на каквито и да е статистически данни, ще бъде посочвано дали те се отнасят само за фондове от отворен тип, или включват и тези от затворен тип. От друга страна, акционерните дружества със специална инвестиционна цел, също са предмет на изследване, но те няма да бъдат включени в понятието колективна инвестиционна схема и ще бъдат разглеждани винаги отделно.
На развитите капиталови пазари стотици хиляди хора инвестират спестяванията си в колективни инвестиционни схеми. Цел на настоящата разработка е да се направи проучване и анализ на характеристиките на българските колективни инвестиционни схеми на фона на общо описание на съществуващите такива в ЕС и САЩ.
Задачите, които се поставят в разработката, са както следва:
да се дефинира понятието колективни инвестиционни схеми;
да се направи обзор на наличните колективни схеми за инвестиране в ЕС и САЩ;
да се определят основните видове колективни инвестиционни схеми в България;
да се разгледат предизвикателствата и да се прогнозира развитието на колективното управление на инвестиционни схеми в България като страна-членка на Европейския съюз.
Хипотезата, която се защитава в работата гласи, че колективното управление на инвестиционни схеми в България има потенциал на развитие, който е свързан, както с икономическото развитие на страната, така и с различните законови мерки и с прилагането на чужд опит в българските банки и небанкови финансови институции.

ГЛАВА ПЪРВА. КОЛЕКТИВНИ ФОРМИ НА ИНВЕСТИЦИИ – СЪЩНОСТ, ВИДОВЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА

1.1. СЪЩНОСТ НА КОЛЕКТИВНИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ
Изключително актуалният проблем, че свободните ресурси на индивидуалните инвеститори имат относително малък размер, намира едно от най-добрите си решения чрез инвестирането им в мощни финансови институции, наречени взаимни фондове. Инвестирането във финансови инструменти без ползване услугите на индивидуален финансов консултант и брокер се осъществява именно чрез такива фондове, които обединяват и управляват средствата на многобройни дребни инвеститори. Те акумулират ограничените средства на дребните индивидуални инвеститори, като по този начин набират значителен ресурс, който им осигурява предимствата от мащаба. Отделните инвеститори притежават пропорционална част от фонда в зависимост от размера на тяхната инвестиция. От своя страна, фондовете управляват парите на клиентите си, като ги инвестират в определени видове финансови активи на финансовите пазари. По този начин, голямото множество клиенти всъщност ползва фонда като свой агент на пазара на инвестиции, а самият фонд осигурява една специфична и ценна услуга, от която съответно реализира приходи и формира печалба.
Колективните инвестиционни схеми могат да съществуват под разнообразни юридически форми, като например дружествена или корпоративна, като тръст, договорно споразумение или партньорство с основен предмет на дейност да инвестира средствата на своите акционери с цел постигане на определени цели. По същество, колективните инвестиционни схеми представляват инвестиционен портфейл, притежаван от множество акционери, които споделят доходите, разходите, печалбите от търгуването в правопропорционална зависимост на притежаваните от тях акции или дялове. Успехът на такова предприятие в това да удовлетвори своите акционери се състои в това да идентифицира, закупи и управлява такива инвестиции, които притежават характеристики, съответстващи на целите на акционерите.
Най-ключовите предимства, които фондът предоставя на инвеститорите пред самостоятелните форми на инвестиране, са:
Професионално управление и достъп до различни капиталови пазари – фондовете позволяват на инвеститорите да се възползват от професионални експертни решения по отношение на техните инвестиции, т.е. инвестиционен специалист избира подходящите за своя клиент инвестиции, наблюдава тяхното развитие ежедневно и преценява кога да ги продава. Взаимните фондове също така предоставят достъп до пазари, които в общия случай са недостъпни за индивидуалния инвеститор, поради твърде високите разходи или необходимост от специфични знания;
Намаляване на инвестиционния риск чрез диверсификация – паричните средства, набрани чрез публично предлагане на ценни книжа, се инвестират в различни видове ценни книжа, които съответно носят различно ниво на риск. В допълнение, рискът е разпределен и между многото на брой акционери/притежатели на дялове, следователно намален;
Липса на изискуема минимална сума за инвестиране, която е равна на емисионната стойност на една акция/дял – възможност за дребния инвеститор да притежава портфейл от разнообразни ценни книжа, управляван професионално от опитни специалисти, за желаната от него сума;
Висока ликвидност на направената инвестиция, поради задължението на взаимните фондове при поискване да изкупуват обратно акциите или дяловете от своите инвеститори, което осигурява възможност на съответния инвеститор да осребри инвестицията си по всяко време;
Ефективност на разходите – транзакционните разходи на капиталовия пазар са свързани с броя и големината на транзакциите, нужни за покупко-продажбата на ценни книжа и включват различни такси и брокерски комисиони, но колективните инвестиционни схеми търгуват с големи обеми ценни книжа и спестяват значителна част от тези разходи, което не може да бъде постигнато от един индивидуален играч на пазара;
Висока степен на прозрачност на инвестицията – взаимните фондове са задължени по закон да поддържат отчетност за набирането и разходването на паричните средства, като дейността им се контролира от Комисия за финансов надзор и банката депозитар;
Данъчни преференции – физическите и юридическите лица не дължат данъци за доходите, реализирани от сделки с дялове/акции на взаимни фондове, сключени на регулиран български пазар на ценни книжа, включително при обратното им изкупуване на гише от съответните фондове.
Освен предимства, инвестиционните фондове се характеризират и със следните основни недостатъци:
Такси, събирани от фонда – различните такси за участие в един фонд намаляват доходността на инвестицията във фонда, сравнена с доходността, която един индивидуален инвеститор би постигнал, държейки същите ценни книжа;
Загуба на правата, произтичащи от собствеността – ако един инвеститор държи акциите на определена компания пряко, той се ползва от правото да присъства на Общото събрание на акционерите на компанията и да гласува по важни въпроси, докато инвеститорите в колективни инвестиционни схеми не само че нямат никакви права, произтичащи от директното притежаване на акциите, но и по никакъв начин не могат да влияят върху разпределението на собствените си средства във фонда;
Липса на гаранции за вложените средства – за разлика от банковите депозити, които са гарантирани от държавата, парите, вложени във взаимен фонд не са гарантирани от гаранционен фонд, създаден от държавата или с друг вид гаранция, като най-потърпевши от частична загуба на инвестицията си са дребните инвеститори, които са и най-мотивирани да вложат средствата си в колективна инвестиционна схема;
Предишните резултати от дейността на фонда нямат по необходимост връзка с бъдещите им такива.
Изброените недостатъци не са достатъчни за да омаловажат предимствата на колективното инвестиране. Най-сериозна е липсата на гаранции за инвестициите, за която бе споменато, но този факт е валиден за капиталовите пазари изобщо. Взаимните фондове са само начин за участие на тези пазари и по-високият риск, характерен за фондовата борса, не може да не се пренесе и върху тях.

 

 

----------------------------------------------------------

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Активизирането на процеса на раздържавяване в България наложи необходимостта от подобряване дейността на институциите и утвърждаване на ясни критерии и правила към участниците на пазара на ценни книжа, който предстои да се развива като нормативна уредба и инструменти. Тези обстоятелства изискваха активна регулация на професионалните участници в ролята им на инвеститори, посредници или влагащи привлечените капитали в стопанска дейност. От друга страна, развитието на пазара на ценни книжа се характеризира с обособяване на още една група инвеститори - индивидуалните. В условията на структурната реформа, тяхната предприемчивост и желание да вложат част от свободните си финансови средства в инвестиции в ценни книжа задължават държавните институции в сферата на капиталовия пазар да насочат усилията си в две основни направления: първо, към защита на интересите на непрофесионалните инвеститори чрез ефективна лицензионна и контролна политика върху професионалните играчи на пазара на ценни книжа, и, второ, към обособяване на ясни нормативни изисквания и критерии към професионалните участници за анонсиране пред обществеността на информацията, необходима за вземане на инвестиционно решение.
Колективните схеми за инвестиране са широко разпространени в развитите страни. Популярността им се дължи на възможността големия обем акумулирани средства да се инвестират в разнообразни ценни книжа. Минимизираните разходи и активното професионално управление дават възможност за реализиране на значително по-атрактивна доходност за отделния инвеститор в сравнение със самостоятелното инвестиране. Едно от най-големите предимства на колективната инвестиционна схема се постига чрез прилагането на т.нар. диверсификация. Колкото по-голям е размерът на управляваните средства, толкова по-голяма е възможността за постигане на ефективна диверсификация. В този случай, може да се инвестира във финансови инструменти различни по вид и степен на риск. Така, когато даден инструмент генерира загуба, това не се отразява сериозно върху общият финансов резултат на инвестицията, тъй като загубата бива компенсирана от доходността от останалите инструменти в портфейла.
Финансовите решения по управление на акумулираните средства от колективната инвестиционна схема се вземат от опитни професионалисти съгласно инвестиционната стратегия на фонда на базата на задълбочени пазарни анализи. За инвеститорите в съответния фонд не е необходимо да отделят време и енергия, за да навлизат в света на финансите, както и да следят постоянно икономическите и пазарните събития. Предимствата на различните видове колективните инвестиционни схеми се проявяват в различни инвестиционни хоризонти (минималният срок за постигане на целева доходност). При рисковите и балансираните фондове потенциалната доходност е по-висока, като същевременно инвеститорът поема по-голям риск за направената инвестиция и инвестиционния хоризонт е по-дълъг. Консервативните фондове и фондовете на паричния пазар са насочени към инвеститори, търсещи нисък риск и доходност в краткосрочен план.
Възможни са няколко мерки, които биха имали позитивен ефект върху развитието на КИС в България, така че то да стане привлекателно за частния инвеститор, както следва:
Промени в законовата база с цел защита на правата на инвеститорите;
Създаване на благоприятна среда за развитието на частния сектор;
Консолидация на банки, която би могла да допринесе за възстановяване на посредническите функции на повечето малки и средни банки и да им помогне в преодоляването на проблемите с ниската им капиталова база;
Подобряване на надзорните стандарти и практика;
Поява в банковата практика на гарантирани с активи ценни книжа (ипотечни облигации, прехвърлящи облигации) с цел повишаване на ликвидността;
Повишаване на конкуренцията в банкирането;
Развитие на капиталовия пазар, което би дало отражение и върху работата на търговските банки, тъй като биха възникнали допълнителни инструменти за управление на риска и за подобряване на рентабилността.
Ако горецитираните промени бъдат осъществени на практика, то пазарът на колективните инвестиционни схеми в България ще претърпи бурно развитие поради възможностите, които предоставят за висока доходност, професионално управление на инвестираните средства, добра диверсификация на риска и висока ликвидност на инвестицията при стабилен надзор, осъществяван от Комисията за финансов надзор.


ИЗПОЛЗВАНИ ДЕФИНИЦИИ И СЪКРАЩЕНИЯ
АДСИЦ – АКЦИОНЕРНИ ДРУЖЕСТВА СЪС СПЕЦИАЛНА ИНВЕСТИЦИОННА ЦЕЛ
АКЦИИ – ПОИМЕННИ, БЕЗНАЛИЧНИ ЦЕННИ КНИЖА, УДОСТОВЕРЯВАЩИ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ОПРЕДЕЛЕН ДЯЛ ОТ ЕДНА КОМПАНИЯ НА ПРИТЕЖАТЕЛЯ ИМ, ПРАВО НА ПОЛУЧАВАНЕ НА ДИВИДЕНТ, ПРАВО НА УЧАСТИЕ В ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА АКЦИОНЕРИТЕ, ПРАВО НА ЛИКВИДАЦИОНЕН ДЯЛ. ЗА РАЗЛИКА ОТ ИНСТРУМЕНТИТЕ С ФИКСИРАН ДОХОД, АКЦИИТЕ НЕ ГАРАНТИРАТ НА ПРИТЕЖАТЕЛИТЕ ИЗПЛАЩАНЕ НА ГОДИШЕН ПРИХОД ПОД ФОРМАТА НА ЛИХВИ И ДИВИДЕНТИ. ДОХОДЪТ ПРИ ТЯХ СЕ ФОРМИРА ОТ ДВА ВЪЗМОЖНИ ИЗТОЧНИКА – РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ГОДИШЕН ДИВИДЕНТ И КАПИТАЛОВ ПРИРАСТ (НАРАСТВАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА АКЦИИТЕ В ПЕРИОДА НА ТЯХНОТО ВЛАДЕЕНЕ ОТ СТРАНА НА КОЛЕКТИВНАТА ИНВЕСТИЦИОННА СХЕМА)
БАНКА ДЕПОЗИТАР – БАНКАТА, С КОЯТО УПРАВЛЯВАЩОТО ДРУЖЕСТВО НА КОЛЕКТИВНАТА ИНВЕСТИЦИОННА СХЕМА Е СКЛЮЧИЛО ДОГОВОР ЗА ДЕПОЗИТАРНИ УСЛУГИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОРТФЕЙЛА Й ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА АКТИВИ И ИЗВЪРШВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯ
БНБ – БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА
БФБ–СОФИЯ – „БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА – СОФИЯ” АД, ОСНОВАНА ПРЕЗ 1998 ГОДИНА
ВАРАНТ – ЦЕННА КНИГА, КОЯТО ИЗРАЗЯВА ПРАВОТО ЗА ЗАПИСВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕН БРОЙ ЦЕННИ КНИЖА ПО ПРЕДВАРИТЕЛНО ОПРЕДЕЛЕНА ИЛИ ОПРЕДЕЛЯЕМА ЕМИСИОННА СТОЙНОСТ ДО ИЗТИЧАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕН СРОК
ДЕПОЗИТАРНА РАЗПИСКА – ДОКУМЕНТ, УДОСТОВЕРЯВАЩ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ РЕГИСТРИРАНИ В „ЦЕНТРАЛЕН ДЕПОЗИТАР” АД ЦЕННИ КНИЖА
ДЕРИВАТИВНИ ИНСТРУМЕНТИ – ВИД ПРОИЗВОДНИ ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, ЧИЯТО СТОЙНОСТ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ЦЕНАТА НА ОПРЕДЕЛЕН „БАЗОВ АКТИВ” (АКЦИЯ, ОБЛИГАЦИЯ, БОРСОВ ИНДЕКС, СТОКА И ДРУГИ). ОСОБЕНОСТ В ТЪРГОВИЯТА С ПОДОБЕН ТИП ИНСТРУМЕНТИ Е ЧЕ ТЕ СЕ ТЪРГУВАТ НА ПРИНЦИПА НА МАРЖИН ТЪРГОВИЯТА, КОЕТО ОПРЕДЕЛЯ ВИСОКА НОРМА НА ЛИВЪРИДЖ НА КАПИТАЛА И СЪОТВЕТНО ВИСОКА СТЕПЕН НА ИЗЛОЖЕНОСТ ОТ КОЛЕБАНИЯТА НА ЦЕНИТЕ. ИЗПОЛЗВАТ СЕ ОСНОВНО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДВА ТИПА СТРАТЕГИИ – ЗАЩИТНА И СПЕКУЛАТИВНА
ДФ - ДОГОВОРЕН ФОНД
ДЪРЖАВНИ ЦЕННИ КНИЖА ИЛИ ДЦК – ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА, ИЗДАВАНИ И ГАРАНТИРАНИ ОТ СЪОТВЕТНАТА ДЪРЖАВА
ДЯЛОВЕ НА КОЛЕКТИВНИ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ – ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ, ИЗДАДЕНИ ОТ КОЛЕКТИВНА ИНВЕСТИЦИОННА СХЕМА, КОИТО ИЗРАЗЯВАТ ПРАВАТА НА ТЕХНИТЕ ПРИТЕЖАТЕЛИ ВЪРХУ АКТИВИТЕ НА КОЛЕКТИВНАТА ИНВЕСТИЦИОННА СХЕМА
ИД – ИНВЕСТИЦИОННО ДРУЖЕСТВО ОТ ОТВОРЕН ИЛИ ЗАТВОРЕН ТИП
ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ИНВЕСТИТОР – БАНКА, КОЯТО НЕ ДЕЙСТВА КАТО ИНВЕСТИЦИОНЕН ПОСРЕДНИК, ИНВЕСТИЦИОННО ДРУЖЕСТВО, ДОГОВОРЕН ФОНД, ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО, ПЕНСИОНЕН ФОНД ИЛИ ДРУГО ДРУЖЕСТВО, ЧИЙТО ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ ИЗИСКВА ПРИДОБИВАНЕ, ДЪРЖАНЕ И ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА
ИНСТРУМЕНТИ НА ПАРИЧНИЯ ПАЗАР – ИНСТРУМЕНТИ, КОИТО ОБИЧАЙНО СЕ ТЪРГУВАТ НА ПАРИЧНИЯ ПАЗАР КАТО КРАТКОСРОЧНИ ДЪРЖАВНИ ЦЕННИ КНИЖА, ДЕПОЗИТНИ СЕРТИФИКАТИ И ТЪРГОВСКИ ЦЕННИ КНИЖА, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПЛАТЕЖНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ
ИПОТЕЧНИ ОБЛИГАЦИИ – ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА, ИЗДАВАНИ ОТ БАНКА И ОБЕЗПЕЧЕНИ С ВЗЕМАНИЯ ПО ОТПУСНАТИ ОТ БАНКАТА ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИ
КИС – КОЛЕКТИВНИ ИНВЕСТИЦИОННИ СХЕМИ
КОРПОРАТИВНИ ОБЛИГАЦИИ – ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА, ЕМИТИРАНИ ОТ ДРУЖЕСТВА ЗА НАБИРАНЕ НА ОБОРОТЕН КАПИТАЛ И/ИЛИ ИНВЕСТИЦИОНЕН РЕСУРС
КФН – „КОМИСИЯ ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР”
НЕТНА СТОЙНОСТ НА АКТИВИТЕ – СУМАТА ОТ ПАЗАРНАТА СТОЙНОСТ ИЛИ БАЛАНСОВАТА СТОЙНОСТ НА ЦЕННИТЕ КНИЖА В ПОРТФЕЙЛА НА ФОНДА, ВЗЕМАНИЯТА ЗА ЛИХВИ И ДИВИДЕНТИ ОТ ТЕЗИ ЦЕННИ КНИЖА, ПАРИЧНИТЕ СРЕДСТВА ПО БАНКОВИ СМЕТКИ И НА КАСА И ДРУГИ АКТИВИ, НАМАЛЕНА С БАЛАНСОВАТА СТОЙНОСТ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПО ПОЛУЧЕНИ ЗАЕМИ И ДРУГИ
ОБЩИНСКИ ОБЛИГАЦИИ – ДЪЛГОВИ ЦЕННИ КНИЖА, ИЗДАВАНИ ОТ ОБЩИНИ (МЕСТНИ ВЛАСТИ) ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА СОБСТВЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И/ИЛИ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ
ПАЗАРНА ЦЕНА – ПАРИЧНАТА СУМА, ЗА КОЯТО ЕДИН АКТИВ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОДАДЕН КЪМ МОМЕНТА НА ОЦЕНКАТА В ПРЯКА СДЕЛКА МЕЖДУ ИНФОРМИРАНИ, НЕЗАВИСИМИ И ЖЕЛАЕЩИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ СДЕЛКАТА КУПУВАЧ И ПРОДАВАЧ
ПОРТФЕЙЛ – СЪВКУПНОСТ ОТ ПРИТЕЖАВАНИТЕ ОТ ФОНДА ЦЕННИ КНИЖА И ДРУГИ ФИНАНСОВИ АКТИВИ
ПРАВА – ЦЕННИ КНИЖА, ДАВАЩИ ПРАВО ЗА ЗАПИСВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕН БРОЙ АКЦИИ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЗЕТО РЕШЕНИЕ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА КАПИТАЛА НА ПУБЛИЧНО ДРУЖЕСТВО
ЦД – „ЦЕНТРАЛЕН ДЕПОЗИТАР” АД


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.    Асенова, М., Видове пазари на ценни книжа, БИП, 1998
2.    Ганев, Д., Инвестиционните дружества в България, www.karoll.net
3.    Данаилов, Д., Международен финансов мениджмънт: фирмен, банков, София, 2001
4.    Доверително управление на финансови активи, www.trudipravo.bg
5.    Договорните фондове: рискът определя доходността, www.banker.bg
6.    Моравенов, М., Развитие на фондовия пазар в България и насоки за подобряване на неговата ефективност - Българският модел и други източноевропейски модели. Глобализационни процеси и мястото на България в тях, София, Сиела, 2004
7.    Търговски закон, обн. в ДВ. бр. 48 от 18.06.1991 г.
8.    Закон за публичното предлагане на ценни книжа, обн. в ДВ. бр. 114 от 30.12.1999 г.
9.    Закон за дружествата със специална инвестиционна цел, обн. в ДВ. бр. 46 от 20.05.2003 г.
10.    Закон за пазарите на финансови инструменти, обн. в ДВ. бр. 52 от 29.06.2007 г.
11.    Наредба №25 за изискванията към дейността на инвестиционните дружества и договорните фондове, обн. в ДВ. бр. 36 от 02.06.2006 г.
12.    Наредба №26 за изискванията към дейността на управляващите дружества, обн. в ДВ. бр. 36 от 02.05.2006 г.
13.    www.fsc.bg/
14.    www.bse-sofia.bg
15.    www.icifactbook.org
16.        Материали и статии на Института на Инвестиционните компании, www.ici.org
17.    Материали от интернет страницата на Комисията по ценните книжа и фондовата борса, САЩ – SEC, www.sec.gov
18.    www.investor.bg
19.    www.broker.bg
20.    www.profit.bg
21.    www.minfin.government.bg
22.    www.pari.bg
23.    www.capital.bg
24.    ww.dnevnik.bg

 


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 819 посетителя и 6 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.