Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Човешки ресурси, Икономика на труда Колективно трудово договаряне в агенция „Митници”


Дипломна работа, 59 страници малко по-големи от стандартните, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД.. 3

ПЪРВА ГЛАВА.. 6

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ. 6

1. Условия и предпоставки за колективно трудово договаряне. 6

2. Обща характеристика - дефиниция, функции, правни основи и предмет на колективното трудово договаряне. 8

3. Колективното трудово договаряне - процедури и нормативна уредба. 12

4. Съдържание на колективния трудов договор. 16

5. Роля, позиция и задължения на работодателя при сключване на колективен трудов договор. 35

ВТОРА ГЛАВА.. 42

АНАЛИЗ НА КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ В СИСТЕМАТА НА АГЕНЦИЯ “МИТНИЦИ”. 42

1. Обща характеристика. Организационно устройство на Агенцията. 42

2. Структура на колективен трудов договор. 43

3. Вътрешна нормативна уредба. 50

4. Анализ на съдържанието на Колективния трудов договор в системата на Агенция “Митници”. 51

ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 56

ЛИТЕРАТУРА.. 58


УВОД

Колективното трудово договаряне възниква под натиска на наемните работници и синдикатите по времето на промишлената революция, след установяването на пазарни отношения и формирането в обществото на социални групи с различни интереси в сферата на труда. Преминало през периоди на подеми и застой, то изживява сложен път на развитие докато заеме сегашното си място в системата на регулирането на трудовите отношения в индустриално развитите страни с пазарна икономика, до превръщането му в обективна необходимост за постигането на баланс между икономическите и социалните императиви.

Взаимодействието между отделния работодател и съответната организация на работниците и служителите е неразделна част от общото взаимодействие между държавата и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите от системата на индустриалните отношения в страната.

Понятието "индустриални отношения" за пръв път се появява в Англия през 19 век, а в началото на 20 век и в САЩ. Тогава то се е употребявало за означаване на трудовите конфликти между собствениците /работодателите/ и наемните работници в индустриалните предприятия, превърнало се в синоним на трудовите конфликти изобщо, независимо от отрасъла в който те възникват.

Индустриалните отношения в България възникват в началото на 20-ти век, когато се създава и организационно се оформя синдикалното движение. Колективното трудово договаряне, като част от индустриалните отношения, се появява в нашата страна през 1905 г. когато е сключен първия у нас колективен трудов договор между софийските печатари и работодателите на софийските частни печатници. С това обаче не може да се счита, че се открива ерата на сътрудничеството между труда и капитала за уреждане на трудовите и осигурителните отношения. Основната причина е, че материята на колективното договаряне по това време няма нормативна уредба не само у нас, но и в развитите в икономическо отношение страни. Едва през 1936 г. в България е регламентирано законодателно със Закон за колективния трудов договор и уреждане на трудовите конфликти.

След национализацията през 1958 г. класическият му вид е заменен с формален, а основната му задача е да способства за изпълнението на производствените планове и да стимулира участието на профсъюзите в решаването на социалните проблеми. Така на практика колективното трудово договаряне престава да съществува у нас в продължение на няколко десетилетия.

Непосредствено след м. ноември 1989 г., когато в страната ни започна прехода от централизирана към пазарна икономика, се създадоха необходимите предпоставки за неговото възстановяване. Този преход и формирането на пазара на работна сила, налага въвеждането на нови правила, изисквания и взаимоотношения между държавата, работодателите и синдикатите, като представители на наемните работници и служители. Колективното трудово договаряне стана неотменен елемент на вътрешния ред в предприятията и ефикасен механизъм за регулиране на отношенията в сферата на труда. Ролята и обхватът на колективното трудово договаряне се предопределят от степента на децентрализация на цялостната трудово-правна система.

С ПМС Nо 129/05.07.1991 г. се приема регламента на колективното трудово договаряне, а по-късно чрез системата от правни норми съсредоточена основно в Кодекса на труда /КТ/ в глава IV, чл. 50 - 60, изменен, допълнен и обнародван в ДВ, бр. 25 от 2001 г. получава законовата си уредба. Направените през годините след 1992 г. дълбоки изменения в основния трудов закон промениха радикално положението и откриха възможност за действие и оползотворяване на потенциала на колективното трудово договаряне.

Целта на настоящата дипломна работа е върху основата на съвременните схващания за колективното трудово договаряне да се анализира състоянието на този процес в системата на Агенция Митници, да се анализира сега действащия колективен трудов договор с оглед да се приложат по-добри решения на третираните въпроси.

За изпълнението на тази цел ще бъдат осъществени следните основни задачи:

Първо. Изясняване на теоретико-методическата основа на КТД и действащата законова уредба.

Второ. Анализирано на колективното трудово договаряне в Агенция Митници, за да се разкрият постиженията, недостатъците и "откритите въпроси".

Предметът на дипломната работа е колективното трудово договаряне в една конкретна организация.

Обектът на дипломната работа е Агенция “Митници”.


ПЪРВА ГЛАВА

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ

1. Условия и предпоставки за колективно трудово договаряне

Непосредствените отношения между работодателя и организациите на работниците и служителите се осъществяват и регулират чрез колективните преговори и колективните трудови договори /КТД/.

Колективното трудово договаряне вече е социален факт и в България. На практика няма предприятие, организация, учреждение, в което съществува синдикална организация и където да не се прилага колективният трудов договор за регулиране на трудовите отношения.

Множество са основанията и факторите, които направиха възможно неговото въвеждане.

Първо. Колективният трудов договор е продукт и инструмент на пазарните отношения в сферата на труда.

Утвърждаването на пазарния характер на трудовите отношения не е възможно без свободно пазарно взаимодействие на действащите на пазара сили - наемни работници и работодатели. Безспорно свободата на пазарните отношения не означава поведение без правила. Разликата е в това, че тези правила и условия не се налагат нито "отгоре", нито "отвън", а се установяват договорно - от позицията на интересите и по волята на страните.

Второ. Ефективното използване на колективното трудово договаряне в максимална степен зависи от либерализацията на трудовото законодателство.

Когато липсва нормална пазарна среда, една радикална правна промяна на най-консервативните пазарни отношения /каквито са трудовите/ и в сферата на най-нееластичния пазар /какъвто е пазарът на труда/, може да предизвика редица негативни социални последици и в крайна сметка да доведе до лишаване на трудещите се от социална защита. От друга страна, създаването и динамизирането на пазара на труда, които са неизбежно условие за адаптиране към създаващите се пазарни условия, не могат да се осъществят без освобождаване на трудовото законодателство от прекалената централизация.

Така очертаните противоречия се подхранват от противостоящите интереси на страните по трудовите и индустриалните отношения. Работодателите имат интерес от дерегулация на трудовите отношения, аргументирайки се с нестабилното положение и все още неясното бъдеще на предприятията, с общата дестабилизация на икономиката, слабата еластичност на трудовия пазар и т.н.

На свой ред синдикатите са заинтересовани от либерализацията на трудовото законодателство, тъй като чрез колективното трудово договаряне се засилват техните позиции и влияние сред работещите. Нееднозначен и противоречив е интересът на работниците. При икономически силни и стабилни предприятия, при добре базирани в тях синдикални организации, децентрализацията на правните норми "работи" в интерес на трудещите се. И обратно - при балансиран пазар на труда с висока норма на безработица, при неефективни предприятия и обща икономическа стагнация, едно прекомерно децентрализиране на правните норми може да доведе до тежки социални последици за самите работници. Всичко това доказва необходимостта от овладяване на противоречивите тенденции и интереси чрез въвеждане на взаимоприемливи и адекватни на общата икономическа и социална ситуация законодателни решения.

Трето. От епохата на своето възникване до наши дни, независимо от цикличното социално-икономическо развитие, не е създадено нищо по-добро за регулиране на индустриалните отношения от колективното трудово договаряне. Каквито и модели на икономическо реформиране да са провеждани, каквито и алтернативи на индустриална демокрация да са прилагани, колективното трудово договаряне си остава незаменим инструмент за регулиране на трудовите отношения, независимо от острите и често основателни критики по негов адрес.

Четвърто. Въвеждането на колективното трудово договаряне получи силно ускорение в резултат на позитивната нагласа на социалните партньори. Синдикатите предприеха активни действия за развитие на социалния диалог. За кратко време те, с помощта на Международната организация на труда /МОТ/ и на синдикални централи от Западна Европа организираха изучаването, осмислянето и адаптирането към нашата действителност на основните принципни положения на колективното договаряне, съдържащи се в нормотворчеството на МОТ, в националните законодателства и социалната практика на развитите страни.

Безспорно колективното трудово договаряне ще продължи да се усъвършенства и да се развива в бъдеще. Неговото необратимо утвърждаване в нашата социална практика, ще зависи от хода на икономическите реформи.

 

----------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Организационното устройство на Агенция “Митници”, структурното разпределение в митническите учреждения се определят от функциите и задачите поставени пред митническата администрация. Необходимостта от повишаването на митническия контрол, пресичане на каналите за контрабанда и ефективната борба с корупция налага към настоящия момент да бъдат обособени нови структурни единици, а именно:

F Разследване и разузнаване на наркотрафика;

F Разследване и разузнаване на митническата измама и мобилни групи за митнически контрол по пътищата.

Основният извод е, че след първоначалния колективен трудов договор на Агенция “Митници” липсва допълнително анексиране или предоговаряне, по него, като уреждането на проблемите /заплати, допълнителни възнаграждения, условия на труд и др./ е оставено да се развиват по административен път, т.е. инициирано от нормативната уредба и приложено от страна на работодателя без участие на работниците и служителите.

Въпреки премахването или изоставянето на принципа на колективното договаряне и то от страна на синдикалните организации в системата на Агенция “Митници”, основните клаузи и по-точно принципи на КТД остават в действие, не се нарушават от другата страна по него – работодателя. Нещо повече, то е доразвил някои от заложените в договора параметри на развитие за заплащането на труда и някои други свързани възнаграждения /въпреки, че някои от тях произтичат от чисто законодателни изменения/.

Същевременно е видно, че воден от своя интерес е изпълнил някои от предвидените действия по начин, който обслужва само правата му на работодател – например разработването на “Стратегия на развитие на квалификацията”, обслужва чисто вътрешно административни и технологични нужди без да има обвързване с заплащането на труда на по-квалифицираните служители, или например кариерното им развитие.

Освен това може да се каже, че нивото на заплащане, като се има предвид основното трудово възнаграждение е по-висока сравнително с други бюджетни организации, като например основната месечна заплата в някои министерства, съгласно размерите на основната месечна заплата по категории персонал, посочено в постановленията на министерския съвет за работна заплата в бюджетните организации и дейности. Разликата средно претеглена е в рамките на 8-15% за отделните видове длъжностни наименования /видове работи/, но с въвеждането на статута на държавния служител в агенцията (ПМС № 1/2001 г.) това се отнася само за служителите по трудово правоотношение.

В тази връзка бих отбелязал, че едно евентуално бъдещо възобновяване на колективното договаряне в системата на митниците би представлявало интерес и за това би могло да се развие за всички категории служители, въпреки известното донякъде ограничение на Закона за държавния служител спрямо Кодекса на труда.


ЛИТЕРАТУРА

1. Шопов, Д., “Индустриални отношения”, София, 1999 г.

2. Шопов, Д., Стефанов, Паунов, “Икономика на труда”, Второ издание, изд. “Тракия-М”, София, 1999 г.

3. Мръчков, В., “Трудови отношения и държавна служба”, София, 2001 г.

4. Кодекс на труда, София, 2001 г.

5. Ангелов А.,Колективно трудово договаряне - наръчник на
работодателя”, София, 1999 г.

6. Закон за Държавния Служител

7. Закон за Митниците

8. Устройствен правилник на Агенция Митници

9. Валутен закон


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 876 посетителя и 35 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.