Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Макроикономика Анализ на емисионната политика


Дипломна работа, 43 стандартни страници, съдържа таблици, диаграми, схеми, графики, бележки под линия, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ:

У В О Д 1

1. Какво е валутният борд 1

2. Как работи валутният бор 2

ГЛАВА I Валутният борд – досадна рестрикция или гаранция за стабилност 6

1. Класическа система на валутния борд 6

2. Рестриктивни особености на паричния съвет 7

3. Финансова дисциплина 7

4. Валутен борд – необходим или не 8

5. Предимствата на фиксирания валутен курс 8

6. Как се въвежда валутен борд 10

ГЛАВА II Въвеждането на валутния борд – основа на икономическата
стабилизация 13

1. Икономическата криза, растеж, инфлация 13

2. Политически развития 15

3. Ранни предложения за въвеждане на валутен борд 16

4. Какво представлява валутният борд? 17

5. Приемането на валутния борд 18

6. Резултати от наличието на валутен борд 21

ГЛАВА III Емисионната политика на БНБ в условията на валутен борд 11 години
по-късно 26

1. Валутен борд 26

2. Политики, провеждани от БНБ 27

3. Инфлацията 28

4. Предложения и идеи за развитие 29

5. България в международните класации 30

6. Намаление на депозитите в търговските банки през февруари 31

заключение Резултати от наличието на валутен борд 35

ИЗЛОЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 39

ПРИЛОЖЕНИЯ 40


У В О Д

1. Какво е валутният борд

Валутният борд (в чист вид) е монетарна институция, създадена чрез специален закон, която издава банкноти и монети в местна валута, напълно покрити от чуждестранна резервна валута. Банкнотите и монетите са напълно конвертируеми в резервната валута по фиксиран курс при поискване. Резервната валута е конвертируема чуждестранна валута, избрана поради стабилността си. Като резерви валутният борд държи нискорискови ценни книжа или други активи, платими в резервната валута. Резервите са 100% равни или малко повече от емитираните банкноти и монети в местна валута, както е определено от закона. Валутният борд не приема депозити, в противен случай те трябва да са напълно покрити с резервна валута. Печалбата на валутния борд се формира от разликата между дохода върху активите в резервната валута и цената, която се плаща за емитирането и поддържането в обращение на местната парична единица. Тази печалба се трансферира към правителството или другаде, както се определи със закон.

Основното за валутния борд е, че не може да емитира местни банкноти или монети по собствено желание. Емисията на местна валута е просто равна на стойността на резервната валута по фиксирания курс. Така чисто пазарни сили определят наличността на резервна валута и количеството местни пари в обращение. По този начин се избягва основният източник на инфлация - безконтролното печатане на пари, което е характерно за политически зависими централни банки.

Валутният борд е част от цялостна финансова система, включваща и търговски банки, други финансови институции, както и определени правила на валутен курс, финансиране на правителството.

Друго предимство на валутния борд в недисциплинирана финансова система е неговата невъзможност да финансира бюджетния дефицит чрез директни кредити (част от печатането на пари) и директни покупки на ДЦК. Валутният борд не е и източник на рефинансиране за търговските банки. Така бордът не провежда парична политика, подвластна на решения на група експерти, които могат да са и политически зависими. При него просто паричната политика е едно просто правило - единица чужда валута, влязла в борда, се равнява на съответен брой единици местна валута по фиксиран курс. Или максимумът инфлация, който може да генерира валутният борд, е равен на инфлационния индекс на страната, чиято валута се ползва за резервна - която обикновено е първокласна икономика. По този начин системата на валутен борд по просто правило предпазва от необмислени държавни разходи и безконтролно кредитиране от страна на търговските банки, тъй като не им предоставя парични средства за това.

2. Как работи валутният борд

При валутния борд количеството на банкнотите и монетите в обращение се определя на пазарен принцип. Същото важи и за общото парично предлагане, което освен банкнотите и монетите в обращение, включва и депозитите в банките.

Както при системата на златен стандарт, при валутния борд кредитът, който банките отпускат (следователно и общото парично предлагане), е ограничен от необходимостта да поддържат достатъчно резерви, за да се предпазят от ликвидни затруднения. Това не означава, че възможностите за кредитиране при валутния борд са по-ограничено или то е по-скъпо от това при централната банка. При тази система обаче икономиката се предпазва от висока инфлация, която е напълно възможна при централната банка.

Валутният борд поддържа резерви, деноминирани в избраната резервна валута. Принципно те нарастват при излишък по платежния баланс на страната. При определени условности може да се твърди, че има пряка връзка между състоянието на платежния баланс и парично предлагане на местната валута. Резервът нараства при излишък по платежния баланс и обратно.

 

----------------------------------------------

 

v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

заключение

Резултати от наличието на валутен борд

Най-непосредственият и пряк ефект от действието на валутния борд е силното намаление на инфлацията и на нейната променливост. Средната инфлация преди въвеждането на валутния борд е над 210% годишно, а след въвеждането му тя е по-малко от 6%, т.е. инфлацията намалява повече от 35 пъти. Бавното нарастване на цените намалява т.нар. инфлационен данък (намаляването на покупателната способност на парите) който е средно 55% в годините преди въвеждането на борда и спада до малко над 5% след 1997 година. Ниската и по-лесно предвидима инфлация прави възможно по-дългосрочното планиране от страна на фирмите и отделните хора, което се отразява положително на икономиката.

Икономическият растеж преди валутния борд е средно минус 4,6% годишно, поради което между 1989 и 1997 година икономиката отбелязва икономически спад от 32%. След въвеждането на борда ръстът е положителен, средно 4,11% годишно (най-високият ръст е през 2000 година, когато достига темп от 5,4%).

В периода до 1997 година инвестициите са намалявали средно с почти 9% годишно. След въвеждането на валутния борд инвестициите нарастват средно с над 20% годишно. Това е отражение на факта, че печатането на пари, което се практикува преди 1997 година при дискреционна монетарна политика, не само не осигурява повече средства за инвестиции, а напротив, то ефективно намалява инвестициите и спестяванията.

Друго нещо, което показва огромната разлика между периодите преди и след въвеждането на валутния борд, е нивото на бюджетния дефицит. До 1997 година дефицитът средно е 6,3% от БВП годишно. След въвеждането на валутния борд бюджетът е много близо до балансиран – в някои години има малки излишъци, а в други има умерено малки дефицити (под 1% от БВП).

В резултат на икономическия спад и емитирането на нов дълг, за периода до въвеждането на валутния борд отношението на държавният дълг към брутния вътрешен продукт е средно 168%. След 1997 година този показател постепенно спада, достигайки стойност от 48,7% през септември 2003 година (според статистиката на Министерството на финансите).

Един от важните индикатори за доверието в икономиката е нивото на чужди инвестиции, които влизат в страната ежегодно. Разликата между периода преди и след приемането на валутния борд е над десет пъти – от 1990 до 1996 година чуждестранните инвестиции са средно 63 милиона долара годишно, а от 1997 до 2002 година те средно са 692 милиона долара годишно. Като дял от брутния вътрешен продукт те нарастват от 0,8% до 5,6%.

Друг индикатор, който е силно зависим от режима на валутен борд, е равнището на международните резерви, включващи тези на БНБ и на търговските банки. Обемът им расте стабилно след въвеждането на валутния борд, като достига безпрецедентни за българската икономика нива от 13,4 милиарда лева. Тези резерви имат много важна роля, тъй като те определят предлагането на банкови резерви, банкноти и монети. Свръхрезервите действат като стабилизатор, тъй като могат да бъдат разглеждани като буфер срещу вътрешни и външни шокове. Те са също източник на ликвидност в чуждестранна валута и са необходими за страната, поради неперфектния достъп на българската икономика към международните капиталови пазари.

Икономиката преди и след въвеждането на валутния борд

Показатели (средногодишно)

1990-1997

1998-2002

Инфлация (%)

210.1

5.7

Инфлационна данъчна ставка (%)

54.9

5.3

Растеж на БВП (%)

-4.6

4.1

Ръст на инвестициите (%)

-8.8

20.1

Бюджетен дефицит (% от БВП)

-6.3

-0.1

Държавен дълг/БВП

168%

75%

1990-1996

1997-2002

Чуждестранни инвестиции (милиони долари)

63.2

692.4

Чуждестранни инвестиции (% от БВП)

0.8

5.6

*Източник: НСИ, БНБ, МФ, АЧИ, собствени изчисления

След въвеждането на валутен борд заради входящите капиталови потоци се наблюдава наличие на дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Тези породиха загриженост за конкурентноспособността на българската икономика и поставиха под въпрос устойчивостта на текущото равнище на фиксиране на валутния курс. Настоящото състояние на външния сектор обаче се обяснява по-скоро с временни или циклични колебания, отколкото с влошаване на същинската конкурентна позиция на българската икономика.

Множество фактори пораждат движенията в равновесното равнище на реалния ефективен валутен курс след въвеждането на валутния борд. Най-значителните от тях са; либерализацията на цените, която все още не е приключила, нарасналото търсене на услуги и на други нетъргуеми артикули и промените във вътрешното производство и износа.

Отклонение между текущия и равновесния реален валутен курс

*Източник: Dimitar Chobanov

Като цяло изводът е, че няма значително отклонение между текущия реален ефективен валутен курс и кратко- и средносрочните му равновесни нива (виж графика 3). Несъответствието е относително малко и не може да повлияе на конкурентоспособността на българската икономика. Така развитието на реалния курс е обусловено изцяло от фундаментални фактори и при това трендът е насочен към намаление на отклонението. Следователно няма никакви причини за промяна на курса, по който левът е фиксиран към еврото.

Без стабилност на паричната единица икономическото развитие е силно забавено. В този смисъл въвеждането на валутния борд е радикална реформа, която осигурява едно от необходимите условия за него. Разбира се, би било пресилено да се твърди, че по-бързото икономическо развитие след 1997 година се дължи единствено на наличието на валутен борд. Не бива да се забравят и другите важни реформи, извършени след 1997 година.[1]


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Определениеза „Валутен Борд” Според Стив Ханке и Курт улер, публикувано във в-к „Капитал” , 11-17 ноември 1996 г.

2. Електронно издание на „Институт за пазарна икономика”; Статия на Георги Ангелов и Димитър Чобанов; http://www.easibulgaria.org/Currency_Board.doc

3. Dimitar Chobanov, Piritta Sorsa, Behavioral Model of the Real Effective Exchange Rate of the Bulgarian Leva, IMF, March, 2004 (http://www.imf.org/external/pubs/cat/longres.cfm?sk=17187.0 ).

4. Статия на Димитър Чобанов, публикувана в И.П.И. (Институт за пазарна икономика), публикувана на 02.07.2008 г.

5. Статия, публикувана в Официалния уебсайт на Министерството на финансите, Секция „Парични агрегати” – м. февруари209 г.

6. Извадка от статия на Георги Ангелов, озаглавена „Въвеждането на валутния борд – основа на икономическата стабилизация”, публикувана на 12 март 2004 г. във в-к„International Monetary Fund






 


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 885 посетителя и 30 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.