-----------------------------------------------------------------------


Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Като традиционна форма на реализация във вътрешната стопанска дейност, отдаването на активи под формата на лизинг се развива с бързи темпове, поради неоспоримите предимства на този вид сделки. Разбира се съществуват и някои негативни моменти, като например оскъпяването на актива при разсроченото му плащане. Макар много често в практиката да се срещат изрзази като “безлихвен лизинг”, може да се твърди, че безлихвен финансов лизинг няма. Когато един актив се предлага при условията на лизинг, винаги има някаква цена, оскъпяване за това, че цената му няма да бъде платена веднага, тъй като при случаи на “лизинг без оскъпяване”, ако поискаме да платим веднага актива, вероятно ще получим някакъв процент отстъпка от цената. От друга страна завишението на цената с определен процент може да се разгледа като защита на интересите на всички страни.

Негативен момент е съществуването на рискове от обезценка и морално остаряване на отдаваното оборудване, но пък от друга страна се създават възможности за действена реклама на продукцията, без конкретно да се инвестират средства за това.

За това е необходимо при избор между лизингова сделка и традиционна покупка да сме добре запознати с предимствата и недостатъците и на двете. Освен проблемите и недостатъците, които съществуват в световен мащаб,

• След изтичане на лизинговия срок, в лизингодателя могат да се върнат морално остарели активи, които са практически непродаваеми;

• Съществува вероятност за антиреклама, ако в процеса на лизинга лизингополучателят открие редица недостатъци на обекта, то това може да стесни кръга на бъдещите продажби, особено ако лизингодател е самият производител;

• Всички разходи по поддръжката на обекта се поемат от лизингодателя.Това предполага, че той трябва да има добра производтвена и финансова база;

• За да има изгода, лизингополучателят трябва да притежава солидни капитали. Затова е много трудно малки и средни предприятия- производители да развият лизингова дейност;

И за които България не прави изключение бихме могли да очертаем и някои допълнителни:

• Закона за банките и кредитното дело, не дава право на банките да извършват пряк лизинг.При обстановката у нас, липсата на правила за извършване на лизингови сделки не е за предпочитане.Лизингът и по- точно финансовия лизинг е операция много близка до кредитната.Рисковете, които се поемат от участниците в лизинговите сделки, както и капиталите, с които се оперира, са от същите мащаби като при кредитните операции. Затова не е разумно финансовият лизинг да излезе от обсега на определена регламентация на субектите и условията при които функционират те.

Най-удачно е да се приемат изискванията към институциите, които ще имат право да осъществяват финансов лизинг и да се определи начинът за контрол на тази дейност.Тази регламентация трябва да посочи типа на търговското дружество, минимално изискуемият капитал, начинът на отчитане на лизинговата дейност и контролът върху нея, както и компетентността на управленския екип;

• Един от мотивите за прилагането на лизинга в световната практика е ползването на различни данъчни облекчения.Трудно е да се определи дали в България, данъчното законодателство влияе негативно или положително на лизинга. Така например, във Великобритания, лизингодателят ползва данъчни облекчения чрез амортизациите или инвестиционни намаления, коити може да преотстъпи и на лизингоплоучателя.В САЩ лизингът, наречен още данъчно ориентирано намаление, позволява наемателят да претендира за данъчни облекчения, подобно на реален собственик на актива.В България ,нормативните документи, регламентиращи данъчното третиране на на лизинговата деиност, разграничават два вида наемни договори, спрямо които се установява различна трактовка за целите на данъчното облагане- експлоатационен (когато става въпрос за оперативен лизинг) и финансово обвързан (за финансов лизинг).При експлоатационния наемен договор наемодателят отчита наемите като приход, а като разход- начислената амортизация и всички пряко свързани с наемния договор разходи. Финансово- обвързаният наемен договор се смята за продажба, откъдето следва,че наемодателят се счита за продавач, а наемателят за купувач и собственик на актива.Експлоатационният и финансово- обвързаният наемен договор се приемат като взаимно изключващи се понятия.Тук като недостаък можен да изтъкнем факта, че съществуват някои неясноти.Така например всички разходи, които са извърщени от лизингодателя и са пряко свързани с лизинговия договор, но са посочени в договора и се включват в лизинговата цена, не се отчитат като разход.Явно при нормативното третиране се имат предвид изплатените суми за юридически услуги и комисионни. За недостатък може да се отбележи и приемането на финансовият лизинг като чиста продажба.Той е близък по смисъл до продажбата на изплащане, но въпреки това, тези два вида дейности не са тъждествени, защото лизингът съдържа финансов елемент- получаването на лихва.Тогава можем да си зададем въпроса- По силата на какво се отъждествява финансовият лизинг с продажбата в чл.23, ал. 2 от Закона за данък върху печалбата?

Специфична особеност на финансовият лизинг е постепенното преминаване на собствеността от лизингодателя към лизингополучателя, въз основа на изплащаните вноски, като обикновено в края на лизинговия срок лизингополучателят става пълноправен собственик на актива.Възниква въпросът- Как от гледна точка на данъчните органи лизингополучателят, ще се третира като реален собственик, например след първата или втората лизингова вноска?

По силата на Закона за данък върху печалбата всички ресурси, инвестирани в материални и нематериални дълготрайни активи, включително и чрез финансов лизинг, както и погащенията по банкови кредити се облагат като печалба.Вместо принципа на данъчни преференции е въведен нов- на преотстъпване на данъка, но той не включва в обсега си лизинговата дейност.

Лизингът е обект на облагане и по Закона за данък върху добавената стоиност.Всяко плащане за съответния период се смята за отделно изпълнение и се документита отделно с данъчна фактура.База за изчисляване на ДДС е размерът на цялата лизинговата вноска , както и лихвата упомената договора.Така начисленият данък ускъпява лизинга и той губи своята атрактивност в сравнение с другите алтернативни форми на финанситане.

• Лизинговата вноска в сравнение с евентуалния анюитет по банковия кредит е сравнитенно завишена;

• Като се има предвид, че към наема чрез лизинг на активи прибягват предприятия, които нямат стабилно финансово състояние, при рязко влошаване на икономическите условия и невъзможност на лизингополучателя да изплаща лизинговите вноски лизингодателят може да прекрати договора за лизинг и да си върне обекта.Ако чрез този актив лизингопополучателят е осъществявал производствена дейност, то губи не само средствата, изплатени като лизингови вноски, но и бъдещата печалба от производствена дейност.

Като цяло може да се каже, че предимствата на договорите за финансов лизинг надделяват. Значението и приложимостта на финансовия лизинг се крие най-вече в качеството му на един ефективен аналог на инвестиционен кредит. Финансовият лизинг предполага 100% финансиране, по-благоприятен режим на гаранции, облекчен данъчен, митнически, амортизационен режим и др.

Лизингът е хибриден инструмент ( наем-покупка), който е алтернатива на банковото финансиране. За разлика от него обаче, лизингът се урежда при по- опростени процедури и по- бързо. Той е лесна и достъпна форма за финансиране на стопанските субекти, поради което е получил такова широко приложение през последните десетилетия.

Въпреки всичко в условията на непрекъснато свиващо се потребление и междуфирмена задлъжнялост лизингът е вариант за увеличаване на стокооборота и за преразпределение на търговския риск, което е неоспорима причина за все по-голямото развитие на този вид сделки в национален и световен мащаб.

---------------------------------------------------------


Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЦИТИРАНА И ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Добрева Д.,”Организация и отчитане на търговските сделки”, Свищов,2003г,

2. Домостенов С.,”Кредит и банки”,печ.”Камбана” 1929г.

3. Йовчев И.,”Финанси на предприятието”,”Кръг”,2000г.

4. Кантарджиев А.,”Търговско право”,Асоциация „ВСУ”,Варна,1994 г.

5. Каракашева Л.,Менчева Л.,Динков Д.,Маркова Б.,”Международен бизнес”изд.”Призма”, София, 1999г

6. Костова Н.,”Банково счетоводство”,”Актив-К”,Варна, 2000г.

7. Пиперкова Л.,”Външнотърговски договори.Лизинг и факторинг”,София,1992г.

8. Проданов С.,”Капиталово бюджетиране”,”АБАГАР”,В.Търново,1999г.

9. Пътев Пл.,”Международен финансов мениджмънт”,”АБАГАР”, В.Търново,2000г

10. Спасова Е.,Камеларов А.,Петров Д.,”Учебно помагало по финансов мениджмънт”,Варна,1998г.

11. Спиридонов Ив.,Захариева Г.,”Външнотърговски операции”,Свишов,2003г.

12. Адамов В., „Управление на капиталите във фирмата”, „АБАГАР”, В.Търново, 2003г.

13. Адамов В., Холст Дж., Захариев А.,”Финансов анализ”,”АБАГАР”,В.Търново, 2006г.

14. Бъчварова М.,”Търговските предприятия и сделки с тях”, „Малео-63”,Варна, 2001г.

15. Бъчварова М.,”Търговско и осигурително право”,Варна, 2002г.

16. Данаилов Д.,”Финансов мениджмънт в бизнеса”, ИК „Люрен”,София,1996г.

17. Закон за данък върху печалбата- ДВ, бр. 33,1996г.

18. МСС, Изд.”Форком”, 2003 г.

19. МСС 2002- 2003 г. (Коментари и приложения), Изд.”Кабри”

20. НСС 4 и 17, ДВ,бр.22, 2002 г.

21. Маринова Р.,”Лизингът”, „РИА Интернешънъл” 1997г,

22. Найденов Н.,”Лизингът- финансов и правен аспект”, „Сиела”,1995г.

23. Павлова М.,”Икономически и финансово- счетоводни проблеми”,”АБАГАР”,В.Търново, 1997 г

24. Петров Г.,”Основи на финансите във фирмата”, ИК”Труд и право”,1997г.

25. в-к „Пари”, бр.16,2003г., Лизингът е невъзможен без участието на застрахователи

26. сп.”Алтернативи”,1-2/ 2001г., Анализ на прилаганите в практиката специфични техники на оскъпяване на финансовият лизинг в качеството му на източник за дългосрочно финансиране на предприятията

27. Стоянов В.,”Основи на финансите”,изд.”Галик”,1997г.

28. в-к „Капитал”, бр.33,2000г.,Лизингът- грижа или улеснение за клиента

29. сп.”ИДЕС”, бр.6, 2003г.,Прилагане за първи път на Международните стандарти за финансово отчитане

30. Martinek,Michael.Moderne Vertragstypen.Bd.I-Leasing und Faktoring,Verlag C.H.Beck,Munchen,1991;Bd.II-Franchising,Know-how Vertrage,Management- und consutingvertrage, Berlin, 1992

31. WWW.INVESTOR.BG

---