1024x768 Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Стр.

Въведение ..................................................................................................... 1

Глава първа. Икономически предпоставки за възникване на

приватизацията в България ................................................................. 2

1.1. Структура и елементи на икономическата реформа …...................... 2

1.2. Видове раздържавяване ....................................................................... 4

1.3. Видове приватизация ............................................................................ 4

1.4. Темпове на приватизация ..................................................................... 5

1.5. Насоки и критерии за приватизация ..................................................... 6

1.6. Основни цели в сферата на приватизацията ...................................... 8

Глава втора. Идеята, ролята и мястото на Р М Д в

приватизационния процес на република България ........................... 10

2.1. Методи на мениджърския екип ............................................................. 10

2.2. Предприватизационна подготовка ....................................................... 11

2.3. Участие на работниците и служителите в собствеността .................. 16

2.4. Участие на работниците в разпределението на печалбата ............... 18

Глава трета. Регламент за участие на РМД в приватизацията

на държавни и общински предприятия ................................................ 19

3.1. Правно регламентиране участието на РМД в приватизацията ........ 19

3.2. Варианти за продажба на акции (дялове) ............................................ 22

Глава четвърта. Обзор и анализ на участието на РМД в

приватизацията на държавни и общински предприятия .................... 28

4.1. Анализ на приватизацията в България ................................................. 28

4.2. Недостатъци на приватизацията в България ....................................... 32

4.3. Новата приватизационна политика ....................................................... 33

Глава пета. Примери за успешни и неуспешни приватизационни сделки

с РМД. Предимства и недостатъци от използването на РМД ............ 36

5.1. Пример за успешна приватизационна сделка с РМД ........................... 36

5.2. Примери за неуспешна приватизация ................................................... 43

5.3. Предимства на метода на работническо-мениджърското

изкупуване ............................................................................................... 46

5.4. Недостатъци от използването на формата РМД за целите на

приватизацията в Р България ............................................................... 46

Глава шеста. Изводи и препоръки ................................................................ 49

Приложения .................................................................................................... 50

Литература ...................................................................................................... 51

ВЪВЕДЕНИЕ

Като социално-икономическо и правно явление приватизацията е позната от древността. Тя е свързана със заместване на държавната и общинска собственост с частна собственост.

Приватизацията е актуален проблем и във всички държави в Източна Европа, където се осъществява процес на смяна на икономическата система и преход от централизирано планиране към пазарно стопанство с различни видове собственост.

Разработената от мен дипломна работа разглежда един от начините за приватизация – Работническо-мениджърската приватизация, която е широко разпространена в практиката на различни страни. Смисълът на това се определя от ефекта в социален, организационен, политически и най-вече икономически план. Основната идея на работническо-мениджърското участие е работниците и служителите да станат собственици на предприятието, в което работят или на голяма част от него, т.е. да могат да работят за самите себе си, получавайки за това дивидент. В този случай, те биха имали най-добрата мотивация да работят за успеха на предприятието.

Формата на приватизация чрез работническо-мениджърски дружества (РМД) е подходяща за страна като България, която е бедна на ресурси и с ограничен пазар, т.е. по-малко атрактивна за чуждите инвеститори.

Така се дава възможност на хората натрупали управленски опит, да се пробват в частния бизнес, но в същото предприятие и отрасъл, формирайки новия частен сектор в икономиката и разгръщайки частната инициатива.

Това е един от начините за съживяване на производството и за осигуряване притокът на налични средства за националната икономика.

ГЛАВА ПЪРВА

ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА

ВЪЗНИКВАНЕ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Без съмнение политическите промени в бившите социалистически страни и преходът им към пазарна икономика е най-голямото събитие в края на двадесетия век. Това явление засяга всички области на обществено икономическия живот на тези страни, то измени тяхната природа и очерта контурите на нова обществена система.

Процесът обхвана и икономиката, където разширяването на демокрацията се потърси в създаването на механизми за функциониране и управление на стопанството, опиращи се на пазарните фактори и икономическа самостоятелност на стопанските агенти.

За преодоляването на кризата – както и на стопанството, така и на икономическата система и за формирането на пазарната икономика, в България бе предприета мащабна реформа. Решението за начина на провеждане на реформата бе взето от управляващите в началото на 1991 г., като практически модел за тях послужи започналата аналогична реформа в Полша, както и натискът оказан от Международния валутен фонд, който обвързваше евентуалното отдаване на заеми със започване на реформата.

1.1. Структура и елементи на икономическата реформа

Погледнато цялостно, структурната реформа има три главни елемента или насоки:

1.1.1. Икономическият – свързан с въвеждането на разнообразни форми на собственост върху средствата за производство и премахване на държавния монопол върху тях.

1.1.2. Организационно-стопански елемент – свързан с изграждането на действени, обособени и напълно самостоятелни структурни единици.

1.1.3. Формиране на подходяща за нашите условия отраслова и продуктова структура на производството, обусловена от новата външноикономическа среда.

Смисълът на реформата е централизираното държавно административно управление на стопанските отношения да се замени с пазарно. Но за да се постигне това са необходими подходящи пазарни структури. Без тях няма върху кого да се въздейства. Наследената организационно-стопанска структура, в която господстваше държавната собственост, обособена във вертикално обвързани предприятия и централизирано управлявана система, противостои на пазарната икономика и лишава предприятията от възможност да получават преки пазарни сигнали и стимули.

Икономическото преструктуриране се свежда най-напред до разрушаване монопола на държавна собственост чрез нейното приватизиране. При тълкуване и прилагане на нормативните актове трябва да се избягва разнообразието от термини, които не са еднозначни. Съществуват два варианта за развитие на приватизацията в България. Според единия бъдещото стопанство на страната трябва да се основава на господството на частната собственост, при което държавна или общинска собственост ще има второстепенно и подчинено значение. Според другия вариант алтернативната структура е смесената, при която се търси балансираност между частната и обществената собственост.

Като крайно трябва да се определи разбирането, че чрез приватизацията трябва да се обхване цялата публична собственост. Откакто има държава и публична власт има и публична (държавна и общинска) собственост. Държавна собственост са тези стопански обекти, които са свързани със сигурността и защитата на държавата, на паричната система и други дейности.

Нужно е да се определят разумните предели, като се държи сметка за социалните функции на държавата и необходимостта от съществуването на определени структури. Държавната собственост не противоречи на пазарната икономика.

Терминът приватизация има латински произход (от privatus – частен). Той навлезе в българския език и се превърна вече и в легален. Наред с него се използват и някои други термини, част от които са синоними, а други – близки по значение. Използва се терминът раздържавяване в противоположност на одържавяване. Говори се още за денационализация, която обаче има предвид само придобити от държавата обекти на собственост чрез национализация. Терминът реституция има предвид възстановяване на предишна частна собственост.

----------------------------------------------------------

1024x768 Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ГЛАВА ШЕСТА

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Развалянето на договорите с РМД няма да даде добри резултати. В миналото РМД-тата изместиха в някои случаи касови инвеститори с обещания за плащане и инвестиции в “близкото бъдеще”. Сега може само да се влошат нещата, ако държавата отново стане собственик на акции, върнати от РМД. Може да се мисли за вариант да бъдат предложени на борсата, или чрез масовата приватизация пакетите, които са заложени пред агенцията за приватизация при систематично неплащане на вноските.

Всеки нов собственик (в това число инвеститор) трябва да започване нова инвестиционни програма, която да е насочена към обновяване на оборудването, подобряване на качеството и асортимента на продукцията в съответствие с новите пазарни условия. За жалост повечето РМД нямат възможност и желание за инвестиции и развиване на предприятията. Това се приема за нормално, тъй като на всеки е ясно, че тези РМД не влагат собствени средства при покупката на предприятията, а купувайки ги на кредит, те трябва за значително кратки срокове да се издължат.

Изходът от ситуацията може да се окаже лесен. Просто РМД, които не могат да се справят, рано или късно, ще трябва да потърсят сътрудничеството на истински стратегически инвеститори. За съжаление няма такова сътрудничество, в което едната страна предлага минимални умения и ресурси и на практика няма с какво да допринесе за бъдещото развитие на съответното дружество. Затова далеч по-лесния начин ще бъде РМД да продадат дружествата на реални инвеститори, които възможно най-скоро да поемат инвестиционните процеси и бъдещото развитие на предприятията. Добре е по-бързо да започнат процесите по реструктурирането на собствеността в предприятия придобити от РМД, за да може икономическият ефект от реално работещата икономика ще бъде по висок.

Според Министърът на икономиката Николай Василев “За да се спре вегетирането на закъсалите предприятия, трябва да отпаднат всякакви ограничения за следприватизационна продажба на други инвеститори, като единственото ограничение при тяхното влизане, трябва да са свързани с произхода на средствата, за да не се допусне изпиране на мръсни пари”.

П Р И Л О Ж Е Н И Я

1. Приложение № 1 – Сключени приватизационни сделки по месеци

2. Приложение № 2 – Сключени сделки на органите по чл. 3 от ЗППДОП

3. Приложение № 3 – Финансов резултат от приватизационните сделки в България

4. Приложение № 4 – Справка за вина на купувача по сключените сделки от органите по чл. 3 от ЗППДОП

5. Приложение № 5 – Сделки с РМД за периода 01.01.1993 до 30.09.2001 г.

6. Приложение № 6 – Сделки с РМД от град Русе 1995-2001 година

Л И Т Е Р А Т У Р А

1. БЪЛГАРИЯ. Закони и др.п. Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Закон за ценните книжа, фондови борси и инвестиционните дружества: Със всички изм. и доп. към 15 юли 1998 г. – София: Нова Звезда, 1998. – 88 с.

2. АНГЕЛОВ, Иван В. и др. Масовата приватизация в реформиращите се страни /И.В.Ангелов, Боян В. Гюзелев.–София: Да, 1995.– 96 с.

3. АРОЙО, Жак. Преходът към пазарна икономика. 1997.

4. БОЯДЖИЕВА, Юлия. Приватизацията и престъпността /Юлия Борисова, Евелина Трайкова. – София: МВР, 1999. – 158 с.

5. ГЕОРГИЕВ, Илия. Корпоративно управление на приватизираните предприятия /Илия Георгиев, Спартак Керемидчиев.–София: Бълг. асоциация за развитие на мениджмента и предприятията, 1999.–112 с. Модел на мениджърско-работническа собственост (с.41-43).

6. Доклад на Агенцията за приватизация 1997-2001 г.

7. МАКФОРЪН, Дезмънд. Икономическата реконструкция и приватизацията в България /Дезмънд Макфорън. – София: Информа, 1997. – 172 с. Приватизиране чрез мениджърска и работническа приватизация (с. 148-152).

8. ПЕТКОВ, Петко Иванов. Приватизацията: Масова (бонова), касова, работническо-мениджърска /Петко И. Петков, Георги Герганов, Борислав Борисов. – Свищов: Стоп.акад.Д.А.Ценов, 1995. – 153 с.

9. ТАДЖЕР, Витали. Приватизация. 1992.

10. ЦАКОВА, Виолета. Всичко за касовата и масовата приватизация /Виолета Цакова. – София: Юрапел, 1996. – 112 с.

11. ЦАКОВА, Виолета. Приватизация: Форми; Методи; Процедури /Виолета Цакова. – София: УИ Стопанство, 1994. – 68 с.

СТАТИИ

12. АПОСТОЛОВ, Апостол. Не бива да има привилегии за РМД: Интервю [с] Апостол Апостолов, изп. Директор на Агенцията по приватизация.//Д н е в н и к, № 164, 11 септ. 2001, с.8.

13. ГЕРГИЕВА, Любомила. За работническо-мениджърските дружества и за използването на инвестиционните бонове. //И н ф.бюлетин на Агенция за приватизация, 1999, № 4, с. 14-17.

14. ДАНЕВ, Божидар. Работническо-мениджърската приватизация, черният пазар на акции, ликвидацията /Божидар Данев. // И н ф. бюлетин на Агенция за приватизация, 1997, № 6, с. 3-4.

15. ИВАНОВ, Любомир. Дунав прес-инвест – Русе, купи 80 % от дяловете на печатница Дунав прес. //И н ф. бюлетин на Агенция за приватизация, 1996, № 5, с.7-8.

16. МАНЧЕВА, Миглена. В годината на РМД-сделките раздържавяването замря. //К а п и т а л, № 10, 13-19 март. 1999, с.36.

17. МАТЕЕВ, Александър. Работническо-мениджърската приватизация добри намерения и реалност. //Ф и н а н с и н а ф и р м а т а, 1995, № 8, с.27-31.

18. МИХАЙЛОВА, Светлозара. Преференциално участие на работещите в приватизацията на тяхното предприятие. //Инф. бюлетин на Агенция за приватизация, 1994, № 4, с.16-17.

19. НЕДЕЛЧЕВ, Д. Работническото участие в управлението – активизиращи фактори. //И з в. Сп. Икон.унив.- Варна, 1991, № 3, с.3-10.

20. НЕНКОВ, Николай. Работническото участие в приватизацията. //И к о н о м и к а, 1994, № 8, с. 10-14.

21. РМД – Счетоводното и данъчно третиране по чл.5, ал.2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общ. предприятия. /С ч е т о в о д с т в о ХХІ, 2002, № 1, с. 24-26.

22. САЕВ, Атанас. Работническо-мениджърско изкупуване. //И к о н. ж и в о т, № 49, 6 дек. 1995, с.3.

23. СЪБОТИНОВ, Александър и др. Изкупуване на предприятията от работниците и управленския екип /А.Съботинов, Е.Ганева. //И н ф. бюлетин на Агенция за приватизация, 1993, № 4, с.7-8.

24. ЯНКОВ, Владимир. Варианти за изкупуване на дружеството от работниците и служителите на етапи по договорно установен график за срок от 5 до 10 години по смисъла на чл.25, ал.1, т.5 от ЗППДОП /И н ф. бюлетин на Агенция за прив. 1995, № 6, с.11-14.

25. ЯНКОВ, Владимир. Управленско работническата приватизация. //И н ф. бюлетин на Агенция за прив. 1996, № 7, с.11-14.

Коментари на клиенти: