Търсачка

Банер

Дипломни Отбрана, Полиция Логистично осигуряване на формирования от Сухопътни войски при участие в хуманитарни операции


Дипломна работа, 95 стандартни страници, съдържа схеми, приложения, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

Съдържание. 2

Увод. 3

Глава I Същност на хуманитарните операции и възможности за участие на формирования от Сухопътни войски в тях. 6

1.1. Същност на хуманитарните операции. 6

1.2. Сравнителен анализ на гражданските и военните способности в хуманитарни операции. 15

1.3. Място, роля и задачи на Веоръжените сили в хуманитарните операции. 29

1.4. Изводи. 39

Глава II Анализ на логистичното осигуряване на формирования от Сухопътни войски участващи в хуманитарни операции 40

2.1. Материално снабдяване. 40

2.2. Ремонт и възстановяване. 46

2.3. Транспорт и придвижване. 51

2.4. Медицинско осигуряване. 58

2.5. Административни и полеви услуги. 66

2.6. Гражданско-военно сътрудничество. 71

2.7. Изводи. 76

Общи изводи. 79

Заключение. 81

Използвана литература. 83

Приложения. 85


Увод

Развитието на човечеството се характеризира с един непрекъснат възход към подобряване живота на хората, демократизиране на обществено-политическите отношения и глобализиране на икономиката в световен мащаб. Обществата, сблъсквайки се с негативната страна на своето развитие, която им е донасяла беди и страдания, са се обединявали и са създавали фактори за защита на своята ценностна система каквито днес са Организацията на обединените нации, Северно-атлантическият договор, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други организации, към които са изградени съответните структури. Създадените структури с мандата на ООН и ОССЕ допринасят драстично да бъдат намалени негативните резултати от антихуманните събития съпътстващи живота ни през последните години.

Съвременните армии, наред със своето основно предназначение - да се противопоставят на агресията на неприятелските сили, все повече изпълняват едни по-нови функции - да налагат със своята сила волята на правителствата и обществата, решаващи изхода на възникнали хуманитарни кризи.

Необходимостта адекватно да се отговори на динамичните промени на обстановката в глобален и регионален мащаб изисква система от нови стратегически възгледи, принципи и схващания. Новите условия поставят и нови задачи пред Българската армия. Те са отражение на основните насоки за подготовка и участие на войските и силите при овладяване на кризисна ситуация и вземане на своевременни и правилни решения при хуманитарни кризи и катастрофи.

Съгласно Военната доктрина, при осъществяване на своята политика за национална сигурност, Република България подкрепя дейността на международните организации за поддържане на мира и осигурява участие на български военнослужещи и формирования в международни военни и хуманитарни мисии в съответствие с принципите на ООН. Една от мисиите на БА е “Подкрепа на международния мир и сигурност, като въоръжените сили изпълняват, следните функции: сдържащи и отбранителни; за поддържане на мира; хуманитарни, спасителни, интернационални и социални.[3]

Актуалността на разгледаните въпроси и проблеми в дипломната работа се налагат поради наличието в редица региони на планетата нарушения на човешките права, хуманитарни кризи и катастрофи, както и реда за намеса на разумния човешки фактор в регулирането и управлението им.

Целта на разработката е на основата на задълбочен анализ на миналия и настоящ наш и чуждестранен опит и съществуващите литературни източници да се обобщят, обосноват и предложат постановки относно логистичното осигуряване на формирования от СВ при участие в хуманитарни операции.

За изпълнението на тази цел са поставени следните основни изследователски задачи:

- анализ на същността на хуманитарните операции;

- анализ на мястото, ролята и задачите на формирования от СВ при участие в хуманитарни операции;

- анализ на хуманитарните организации като елемент на хуманитарните операции;

- анализ на сравнителните преимущества на военните и гражданските средства при предоставяне на хуманитарна помощ;

- анализ на съдържанието по основните логистични функции в хуманитарните операции.

За даване на отговор на тези основни задачи са използвани методите на: анализ, синтез, aбстрахиране, обобщение и класификация.

При разработването на дипломната работа са приети следните ограничителни условия:

- хуманитарните операции се разглегдат като съставна част от операциите по поддържане на мира, а не като самостоятелни операции;

- не се разглеждат хуманитарните операции, провеждани в резултат на природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и терористични действия;

- не се разглеждат въпросите за управление и осигуряване на потоци от бежанци и разселени лица;

- не се разглеждат въпросите по устройване, осигуряване и управеление на бежански лагери;

- анализира се оказването на хуманитарна помощ извън територията на Република България.


Глава I

Същност на хуманитарните операции и възможности за участие на формирования от Сухопътни войски в тях

1.1. Същност на хуманитарните операции

След края на Студената война, международната общност е силно ангажирана с осигуряването на хуманитарна помощ в областите на текущ въоръжен конфликт. Тя трябваше да анализира и съответно да адаптира своите дейности съобразно новите реалности, а именно предоставяне на помощ когато липсва законно правителство, когато няколко групировки се борят за власт, когато е налице партизанска война и други случаи. Списъкът на новите дейности разшири концепцията “Хуманитарна помощ”. Все повече хуманитарната помощ обезпечава сигурност на нестабилни общества, които могат да стигнат до въоръжен конфликт, ако не им се помогне бързо. Затова хуманитарната помощ може да обхване такива дейности като: строителство на казарми, изграждане на полицейски сили и дори изграждане на затвори. Нито една от тези дейности не е била определяна като “хуманитарна”, но без тях е на лице перспектива за нарастване насилието над гражданското население.

В резултат на тези усилия се появява нов термин – “комплексна критична ситуация”. Той е широко употребяван като път за различаване на ситуации, където въоръжен конфликт и политическа нестабилност са главните причини за предоставянето на хуманитарна помощ, от ситуации, където естествените рискове са причини за такива потребности. [16]

Терминът ”Комплексна критична ситуация” служи за разграничаване на ситуациите с многообразен характер, които използват възприемането на специални подходи и техники за отговор на международната общност за разрешаването на такива кризи. [18]

Болшинството от конфликтите в настоящето са вътрешно държавни (често охарактеризирани като граждански войни), а не междудържавни. Най-честите причини за тези конфликти са противоречията между част от населението и съществуващите структури на управляващото правителство. В много ситуации целта на опозицията или метежниците е сваляне на правителството или установяване на нова автономна държава. Степента на разбиране на мотивите или на статута на дадена опозиционна групировка от международното общество е чувствителна тема. Това разбиране има важна роля за действията на международните организации и военни сили, за юридическите основи на хуманитарната операция и правата на засегнатото население.

В много от последните вътрешно държавни конфликти се доказаха трудностите в разграничаването на въоръжените групировки и гражданското население. В такива конфликти най-често униформи не се носят. Бойците могат да се хранят със своите семейства или с храна получена от местното население на доброволна основа или чрез принуда. В такива ситуации участниците в хуманитарните операции често не са в състояние да гарантират, че предоставените помощи ще използвани от действително нуждаещото се население, а не от воюващата фракция. [15]

В съвременните конфликти гражданското население е умишлено атакувано за да се постигне конкретна цел, даваща преимущество на военна фракция, а в някои случаи за да се извърши етническо прочистване. Освен гражданското население, цели на атака стават и икономически инфраструктури за да се внушат дадени опасения в населението на конкретен район или на етническа група, за да потърсят убежище на други места. По този начин военната фракции разчиства терена за последващо използване. Потенциални цели могат да бъдат обекти, които заемат специална роля в културното и историческото наследство на конкретна група (места за религиозно поклонение и значими културни паметници).

 

 

-----------------------------------------------

 

 

v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

Идеята за използване на въоръжените сили в решаването на редица проблеми по предоставянето на хуманитарна помощ, намира все по-голямо приложение през последните години. Свидетели сме на едно ново реализиране възможностите на огромната мощ, която притежават армиите на демократичните страни.

В резултат на новите реалности и предизвикателствата на съвремието ни в международната общност бяха създадени специални структури, обединяващи силите и средствата на правителствата, хуманитарните организации и въоръжените сили. Управлението на хуманитарни кризи е един сложен и труден процес, който изисква разработване на нормативна база, изграждане на съвременни структури и система за управление, подготовка на квалифицирани кадри и създаването на запаси. Развитието на сътрудничеството на Балканите и в Европа е пътя, който ще спомогне не само за по-ефективното и навременно овладяване на инциденти и кризи от хуманитарен характер, но и способства за намаляване на напрежението и повишаване на доверието и сигурността.

Провеждането на една хуманитарна операция е един сложен процес, но както всяка една нация трябва да бъде готова за хуманитарна дейност, така и Р.България трябва да бъде готова да действува самостоятелно или съвместно с други нации, при възникване на хуманитарни кризи извън територията на страната.

Настоящата разработка обобщава някои от основните постановки, свързани с хуманитарните операции и разкриване характерните им черти, анализ на ролята, мястото и възможните задачи на формирования от Сухопътни войни при участието им в тях, като основно внимание е отделено на логистичното осигуряване в тези операции.

Вземането на решение за логистичното осигуряване на формирования от СВ при участието им в хуманитарни операции изисква съчетаването на комбинация от трайни теоретични знания и практически умения от страна на командирите и логистичните органи, прилагане на колективен и индивидуален подход за действия в сложни ситуации. В тази насока са направени и изводи, от които е видно, че е необходимо творческо прилагане на собствения и чуждия опит при осъществяването на хуманитарни операции и логистичното им осигуряване .

Операциите по оказване на хуманитарна помощ обхващат широк спектър от дейности, където военните инструменти от национален и международен мащаб се използват за постигане на цели, различни от тези в широко мащабните бойни действия. Те се явяват като един от инструментите на държавната политика за подкрепа и оказване на помощ на местното население, за разрешаването на възникнала нужда от хуманитарна помощ и за нормализиране на обстановката.


Използвана литература

1. Буров, Валентин. Гражданско-военно сътрудничеството според схващанията на САЩ и Франция. ВЖ, бр. 1, 2000, стр. 62-70

2. Вербрюген, Лео. Оценка на рисковете и управление на кризите, ВЖ, 1994, бр.5, стр. 142-150

3. Военна доктрина на Р. България, ДВ, бр.34, 1999

4. Давидов, Стефан. Материално-техническо (логистично) осигуряване на войскови контингент при участието му в мироопазваща операция под егидата на ООН. Военно-исторически сборник, МО Св. Георги Победоносец, кн.3, 1999, стр. 178-197

5. Доктрина за логистика на БА. С., 2001.

6. Доктрина за операции различни от война. С, ВИ, 2000.

7. Използване на Въоръжените сили в мирно време, при кризи от невоенен характер и в операции различни от война. Сборник-материали от научно-практическата конференция 30 и 31 октомври 2000 г. МО, ГЩ на БА, С., 2000

8. Основна оперативна инструкция за операции на ООН по поддържане на мира. С., 1999

9. Пеев, Илия, П. Момчева. Хуманитарни операции. Военнопсихологически проблеми при тяхната подготовка и провеждане. ВИ, С., 2001

10. Стойчев, Стойчо. Организиране и планиране на операции за хуманитарно подпомагане, ВЖ, бр.4, 2001, стр. 69-78

11. Узунов, Стефан. Медицинско осигуряване на форнирования от БА в операции различни от война. Дисертация за присъждане на образователна научна степен “доктор”, С. , 2004

12. Цветанов, Валентин. Основни различия между военните операции и операциите по поддържането на мира. НАТО&България, бр.1, 2002, стр.36-39

13. A UNHCR Handbook For The Military On Humanitarian Operations, United Nations High Commissioner for Refugees, 1995

14. David Smock, Humanitarian Assistance and Conflict in Africa, The Journal of Humanitarian Assistance, http://www.jha.ac/articles/a014.htm

15. Dennis Gallagher, Michel Moussalli, David Bosco, Civilian and military means of providing and supporting humanitarian assistance during conflict, http://www.oecd.org/dac,

16. Guidance for evaluating humanitarian assistance in complex emergencies, Organization for economic co-operation and development, Development assistance committee, http://www.oecd.org/dac

17. John Mackinlay, А guide to peace support operations, http://www.brown.edu/Departments/Watson_Institute/

18. Larry Minear, Humanitarian Action and Peacekeeping Operations, The Journal of Humanitarian Assistance, http://www.jha.ac/articles/a018.htm

19. Lisa Witzig Davidson, Margaret Daly Hayes, James J. Landon, Humanitarian and Peace Operations: NGOs and the Military in the Interagency Process, http://www.dodccrp.org/ngoIndex.html

20. Pilkinton, Jeffrey. Improving Military Civilian Co-operation in Humanitarian Relief Operations. Forced Migration Review, April 1997, www.fmreview.org


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 639 посетителя и 5 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.