Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер



Дипломна работа, 104 стандартни страници, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ Увод ПЪРВА ГЛАВА: ПРИНЦИПИ И РЕД ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И ЕС 1.Принципи и условия за възлагане на обществените поръчки 2.Ред за възлагане на обществените поръчки 3. Процедури при провеждане на обществените пъръчки в Европейския съюз ВТОРА ГЛАВА: НАРУШЕНИЯ И ПРАВНА ЗАЩИТА ПРИ ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ 1.Констатирани нарушения при обществените поръчки 2.Корупция при провеждането на обществените поръчки 3.Средства за правна защита и ситема на обжалване на обществените поръчки в България ТРЕТА ГЛАВА: ДОБРИ ПРАКТИКИ ПРИ СПРАВЯНЕ С НАРУШЕНИЯТА ПРИ ОБЩИНСКИТЕ ПОРЪЧКИ 1. Намаляване риска от корупция при общестевните поръчки 2.Предложения за подобряване на практиките и мониторинга на обществените поръчки в България 3. Добри практики в процеса на възлагане на обществените поръчки Заключение Използвана литература УВОД Обществената поръчка (също наричана публичен търг) е административна процедура за възлагане на поръчка за доставки, извършване на услуги или строителни работи, които се осъществяват от органи, организации и лица в рамките на публичния сектор. В България тези процедури са регламентирани със Закона за обществените поръчки от 01.10.2004 г., който определя принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение. Чрез механизмите на този специфичен пазарен сегмент се стимулира конкуренцията в предлагането на стоки и услуги за задоволяване на обществени потребности от най-висш порядък и се осигурява ефективно изразходване на публичните средства. Значението на този сектор е още по-осезаемо в условията на глобална финансова криза, доколкото същият се явява естественият регулаторен механизъм за противодействие на рецесията, стабилизиране и укрепване на икономиката и стимулиране на заетостта. Регулацията на пазарът за обществени поръчки се явява основен елемент на икономическата стратегия на всяка държава. Същата стратегия съставлява сложна интердисциплинарна система от нормативни, административни, правоохранителни, образователни и информационни правила, мерки, актове и практики.Въвеждането на ефективни, бързи и прозрачни процедури за обществени поръчки, както и санкции за злоупотреби не търпят отлагане. Прозрачността е един от най-ефективните възпиращи механизми за корупцията в обществените поръчки. Основните проблеми на пазарите за обществени поръчки в европейски мащаб са свързани с ограничаването на реалната конкуренция на същите поради причини не толкова от законодателно, колкото от административно-бюрократично естество. Това обстоятелство се отчита от Европейската комисия, която систематизира проблематиката в няколко основни групи, отнасящи се до обема на поръчките, достъпът до информация, критериите за подбор, критериите за оценка, административно-бюрократичните спънки, плащанията по договорите за обществени поръчки, контролните механизми, обезпечаващи правилното прилагане на действащото законодателство. Обект на настоящата дипломна работа е пазарът на обществените поръчки в България. Предмет на изследването са актуалните проблеми при реда на възлагането и начина на провеждане на обществените поръчки. Тезата на дипломната работа е свързана с анализ на мерките за ограничаване на нарушенията при провеждане на обществените поръчки в България. Целта на настоящата дипломна работа е да се разкрият и опишат принципите и реда зо възлагане на общестевните поръчки в България и практиката в действителност. Задачите, които са поставени в дипломната работа са свързани с описание на:  Принципите и реда за възлагане на обществените поръчки в България и ЕС;  Анализ на нарушенията и правната защита при обществените поръчки;  Анализ на добрите практики при справянето с нарушенията при обществените поръчки ПЪРВА ГЛАВА: ПРИНЦИПИ И РЕД ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ В БЪЛГАРИЯ И ЕС 1.Принципи и условия за възлагане на обществените поръчки Процесът на възлагане на обществени поръчки е свързан с изразходване на публични средства за задоволяване на икономическите нужди на възложителите. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), средно в световен мащаб за закупуване на стоки и услуги в публичния сектор се разходват между 15-20% от БВП на една страна. Чрез своята политиката в сферата на обществените поръчки публичният сектор може да въздейства на структурата на пазара, да окаже влияние на конкурентния процес между участниците на пазара, както и значително и да повлияе стопанското поведение на участниците в съответните публични търгове. Възлагането на обществените поръчки почива на икономическия принцип на търсенето и предлагането, който предопределя двустранния характер на отношенията между възложителите на обществени поръчки и участниците на съответния пазар. По правило, възложителите разчитат на конкурентното състезание в обществените поръчки за постигане на най-ефективно разходване на своите бюджети. Те имат интерес от закупуване на продукти на ниски цени и високо качество, тъй като ресурсите им винаги са ограничени в сравнение с потребностите, които следва да бъдат задоволени. В условията на пазарна икономика ефективният конкурентен процес е този, който може да се доведе до по-ниски цени или по-високо качество, или повече иновации при предлагането на стоки или услуги в процедури за възлагане на обществени поръчки. Законът за обществените поръчки очертава основните принципи, правила и процедури за възлагане на обществените поръчки, както и контрола по разходване на обществени средства и предоставянето на актуална информация за възлаганите обществени поръчки. Целта на закона е да се създаде прозрачност в обществените отношения при възлагането на обществените поръчки, както и да се приведе вътрешното законодателсво в съответствие с основните директиви на Европейския съюз. Принципите, установени в този Закон трябва да бъдат спазвани за всяка една обществена поръчка без значение на каква стойност е и какъв е предмета й. Обществените поръчки се възлагат по процедурата, предвидена в този закон, в съответствие със следните принципи:  публичност и прозрачност  свободна и честна конкуренция  равнопоставеност на всички кандидати. Основна черта на правната уредба на обществените поръчки е, че има императивен характер и в закона преобладават процедурните норми, т.е. норми, които уреждат подробно елементите на процедурите за възлагане на обществените поръчки. Държавната политика в областта на обществените поръчки се осъществява от министъра на икономиката. Той утвърждава образците на обявления и на информацията за възложените обществени поръчки и проекти. Към министъра на икономиката е създадена Агенция по обществени поръчки, с цел подпомагането му при осъществяване на политиката в тази област. Към агенцията се създава Арбитражен съд за разглеждане и решаване на спорове по обществени поръчки.Според чл.20 от ЗОП устройството на арбитражния съд се урежда с устав, а разглеждането на делата- с правилник, които се приемат от Министерски съвет. Министерският съвет определя за председател юрист с над 10 години стаж по специалността. Листата на съда е отворена. Всяка страна може да посочи като арбитър лице, което е пълнолетен български гражданин, неосъждан, който има най- малко 5 години юридически стаж. В закона за обществените поръчки е предвидено действията и актовете във връзка с нарушенията на процедурите за възлагане на обществените поръчки да могат да се обжалват от всеки един от кандидатите, участвали в процедурата. Създава се и регистър на обществените поръчки. Всички възложители са длъжни до първи март всяка година да публикуват в “Държавен вестник” и агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки информация за планираните обществени поръчки през годината по видове. Въведени са задължителни образци на обявленията, което гарантира недопускането на непълноти, които могат да се окажат от съществено значение за кандидатите. Ново е и изискването за изпращане на обявлението в електронен вид, което е важно условие за достигане на подаваната информация до кандидата във вида, в който е изработена от възложителя. Новост в настоящия закон е възможността за осъществяване на предварителен подбор на участниците чрез използване на системи за предварителен подбор, които имат определен срок на действие. В двустранното пазарно отношение, което се създава при възлагането на обществени поръчки, участват кандидатите за изпълнители на поръчките, от една страна, и възложителите на поръчките, от друга страна. Кандидатите най-често притежават търговско качество и осъществяват по занятие „стопанска дейност” на съответния пазар, поради което те представляват „предприятия” по смисъла на правото на конкуренцията. От друга страна, възложителите са държавни или местни органи на властта или публичноправни организации, които се включват в гражданския оборот чрез изразходване на публични средства или средства, предназначени за осъществяване на дейност от обществен интерес. Предвид властническия (административния) характер на актовете и действията на възложителите в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки, тяхната дейност не притежава белезите на „стопанска дейност”, поради което възложителите не представляват „предприятия” по смисъла на правото на конкуренцията. Субекти на обществените поръчки според чл.6 от ЗОП са възложителите, кандидатите и изпълнителите. Възложителите са изчерпателно изброени в чл.7, ЗОП – това са субекти тясно свързани с разходването на обществени средства, или предоставящи услуги от широк обществен интерес. Такива са държавните органи, кметовете на общини, висшите училища, здравно осигурителните пенсионни фондове, търговските експлоатационни дружества и държавните предприятия и др. Кандидат за изпълнител на обществена поръчка може да бъде всяко лице, което има интерес към обявената от възложителя процедура, и което отговаря на поставените от него изисквания. Изпълнител на обществена поръчка е кандидат за изпълнител, с който възложителят е сключил договор за изпълнение на обществена поръчка, и който е регистриран като търговец по смисъла на Търговския закон, или е лице, упражняващо свободна професия. Обекти на обществени поръчки са: - доставките на стоки, осъществявани чрез покупка, лизинг, наемане със или без право на закупуване или покупка на изплащане, както и всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката като инсталиране, тестване на машини и съоръжения и други; - предоставянето на услуги; - строителството, включително: а) изграждане или инженеринг (проектиране и изграждане) на строеж; б) изпълнение или проектиране и изпълнение с каквито и да е средства на една или няколко строителни и монтажни работи, свързани с изграждането, реконструирането, преустройването, поддържането, възстановяването или рехабилитацията на сгради или строителни съоръжения; в) инженеринг и изпълнение с каквито и да е средства на една или повече дейности по изграждане на строеж в съответствие с изискванията на възложителя, като предпроектно проучване, проектиране, организация на строителството, доставка и монтаж на машини, съоръжения и технологично оборудване, подготовка и въвеждане на обекта в експлоатация. -------------------------------- ЗАКЛЮЧЕНИЕ Основният документ, който регулира възлагането на обществени поръчки в Република България е Законът за обществените поръчки (ЗОП). Чрез него се регулират разходите на бюджетни (публични) средства във връзка с възлагането на работи на икономически оператори. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е отговорен за провеждане на политиката в областта на обществените поръчки. Към него е създаден специален орган, Агенцията по обществени поръчки (АОП), който фактически извършва дейностите, свързани с разработване на проекти на нормативни актове, въвеждащи директивите, методологията за прилагането им и поддържането на национален Регистър на обществените поръчки. Нивото на нарушения при обществените поръчки, извършвани от държавните институции и общините, остава високо. Според анализ на Сметната палата най-често администрацията разделя големи обществени поръчки на няколко по-малки. Целта е да се заобиколи законът. За малките търгове правилата не са толкова строги, колкото са при тези, изискващи голямо финансиране. Голяма част от тях са резултат от лоша практика, липса на професионализъм при подготовката и провеждането на процедурите и принизен и неефективен контрол. За преодоляване на другата - по-малка, но съществена част, са необходими законодателни промени с цел постигане на пълна прозрачност и публичност. Наблюдава се високо равнище на корупционни практики, които са причина за ограничаване достъпа на участниците в обществените поръчки при условията на прозрачност и свободна и честна конкуренция. Една от позотивните насоки за разрешаване на този проблем е хармонизирането на правната уредба на държавите – членки на ЕС с директивите в областта на обществените поръчки е начин за гарантиране на равнопоставеността на доставчиците и свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали в рамките на единния пазар. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1.Закон за обществените поръчки 2.Правилник за прилагане на Закона за обществените поръчки 3.Наредба за възлагане на малки обществени поръчки 4.Наредба за възлагане на специални обществени поръчки 5.Устройствен правилник на Агенцията по обществени поръчки 6.Наръчник за добри практики при обжалване на обществени поръчки и концесии – София 2009г. 7.Отчет за дейността на Агенцията за държавна инспекция през 2010 г. 8. Пашев, К., Касчиев Г., Дюлгеров, А., Корупцията при обществените поръчки, статия 9.http://ec.europa.eu/youreurope/business/profiting-from-eu-market/benefiting-from-public-contracts/bulgaria/index_bg.htm 10.http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/04/29/1082331_nai-chesti_narusheniia_pri_obshtestveni_poruchki/?sp=2#storystart 11.http://ec.europa.eu/youreurope/business/profiting-from-eu-market/benefiting-from-public-contracts/index_bg.htm 12.http://www.europroc.eu/public/docs/europroc__good_practice_guide__bg_4edk.pdf 13.http://rop3app1.aop.bg:7778/portal/page?_pageid=93,288249&_dad=portal&_schema=PORTAL

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 1604 посетителя и 62 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.