Търсачка

Банер

Дипломни Изобразително изкуство ИЛИЯ БЕШКОВ - ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО


Дипломна работа, 143 страници по-големи от стандартните, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

1. ВЪВЕДЕНИЕ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ИЛИЯ БЕШКОВ Творчеството на Илия Бешков представлява изключително явление, което има разностранни измерения. Те разкриват необикновенно талантливата му личност, в която се уравновесяват преди всичко големият художник и прозорливият общественик-политик - предпоставка за раждането на гениалният карикатурист. В творческата същност на Бешков стоят още философът, белетристът, социологът, музикантът, артистът. Всеки един от тях може да бъде предмет на специално изследване, което да обагати различни области на науката и да хвърли още светлина върху душевността на Бешков, а това значи и върху душевността на нашия народ. За него безусловно важат думите на Боян Пенев, казани за Ботев преди повече от половин век, че „винаги може да бъде учител на поколенията”, защото “това с което се обръща към нас, не е поука, а пример не е теория, а факт...”. Илия Бешков е и ще бъде всякога актуален. Неговият жизнен път (24 юли 1901 - 23 януари 1958) протича интензивно, забързано. Той е една непрестанна защита на прогресивното, революционното в живота със страстната обич на голямо човешко сърце. Времето между паметните 1923-1944 г. е изпълнено с едни от най-драматичните събития в историята на България. Роденият след Първата световна война фашизъм показва своята античовешка природа. Срещу него застават народите и повеждат самоотвержена борба. Малка България е сред първите - в нея избухва първото антифашистко въстание. Важно място в народната съпротива изиграва прогресивният печат. Заел своя позиция в него, Илия Бешков неотклонно, повече от 2 десетилетия воюва умело, остроумно, темпераментно главно със своите карикатури. Те излизат преди всичко в периодичните издания на БЗНС, тъй като той е потомствено свързан с него. На младини сам участва в организационния му живот, сражава се в неговите редици по време на Юнското антифашистко въстание през 1923 г. Своя дебют карикатуриста прави в земеделското хумористично списание “Див Дядо” (1922-1923), пълна изява достига във в. ”Пладне” (1928-1934), а след 9.09.1944 г. във вестниците “Политика” (1944-1945) и “Земеделско знаме” (1944-1945). Освен в земеделския печат, в годините на упорита борба срещу фашизма Бешков печата свой карикатури и рисунки в комунистически, ремсови, демократични, безпартийни и други издания: ”Звънар” (1924-1925), ”Монокл” (1927-1929), ”Жар” (1936), ”Кормило” (1936), ”Брод” (1936), ”Хоровод” (1939), ”Стършел” (1940-1941), ”София” (1940-1941), ”Мир” (1940-1944), ”Работническо дело” (1944-1945), ”Отечествен фронт” (1945), ”Народна войска” (1944-1945) и много други. Периодите на това огромно по обем творчество съвпадат в общи линии с периодите на българската история. Бешков е не само изключителен рисувач и политически широко осведомен, но притежава неповторима творческа интуиция, която му позволява да долови и най-незабележимите, понякога още в зародиш изменения в развитето на обществото, да предвиди и отдалече да прогнозира бъдещи събития. Заслуга на българската изобразителна публицистика е, че тя целенасочено от колоните на прогресивния печат показва моралната грозота на привържениците на фашизма. Бешков, нейният най-добър представител, намира сполучливи образи, за да предаде буржоазната демокрация и фашистката диктатура като различни форми на политическо управление при капитализма, степенува ги и ги зове на борба срещу по-голямото зло. По-късно той изобличава фашизма от международен мащаб, през годините на Втората световна война разкрива машинациите и хитруванията на империалистическите държави и страстно защитава СССР и социалистическото съществуване на света. Всичко това Бешков прави чрез карикатурата, но тя не е единствената му връзка с периодичния печат. Бешков е и щатен редакционен работник в ежедневника “Пладне”, редактира и живо участва с рисунки, карикатури, ”интервюта” в седмичника “Стършел”, а непосредствено след народната победа на 9.09.1944 г. става художествен редактор във в. ”Щурмовак”. От друга страна, прогресивните вестници и списания отпечатват Бешкови мисли и изказвания за изкуството, оценки и отзиви за творчеството му, негови илюстрации. Но потърсим ли основната причина за взаимната привързаност между художника и българския антифашистки печат, ние отново стигаме до карикатурите. Чрез тях Бешков става известен като художник, а периодичните издания които ги обнародват, придобиват свой облик и популярност. Карикатурите на Илия Бешков са сред първокласните произведения на българската публицистика. Тях има в предвид писателят Станислав Сивриев, когато нарича Бешков “най-плътното свързване на българското и световното време”. Професор Тончо Жечев изтъква 9 имена на български публицисти и журналисти, които особено му допадат. Между тях редом с имената на Петко Славейков, Христо Ботев, Алеко Константинов и др., е и Бешков, заради когото авторът изрично подчертава: ”карикатурите в печата са също публицистика”. Да се допуска, че Бешков е позирал, когато от пиедестала си на всепризнат майстор нарича себе си “вестникар” е неправилно и невярно. Той има в предвид карикатуриста, който освен дарбата да рисува, трябва да притежава и други качества. По определението на съветски изкуствоведи, изказано в статия на Бешков, ”карикатурата е една от най-трудните жанрове на графичното изкуство”. Защото “публицистичният характер на сатирата изисква от художника необикновена гражданска доблест, ясна обществено-политическа ориентация, голямо дарование”. Именно чрез трудния публицистичен жанр Бешков навлиза в изкуството и журналистиката. Според него “мястото на карикатурата е вестникът - общественото сърце, което пулсира ежедневно, без чийто ритмичен, правдив и пълнокръвен пулс общественият организъм боледува”. Това е високо категорично признание на мястото и значението в обществото както на вестника, така и на карикатурата. От тази позиция Бешков поставя големи изисквания и пред себе си като карикатурист и пред публикуваната карикатура изобщо. Известно е, че публицистът, какъвто е фактически талантливият карикатурист, трябва да съчетава качествата на обществено-политически деец с чертите на изследовател и художник. Бешков смята, че в карикатуриста трябва да бъдат “щастливо уравновесени” заедно “и гражданинът, и художникът, и сатирикът”. Само автор, в чиято личност са съчетани тези качества, може да създаде карикатурата, добила “плът и кръв”, станала “популярна, трайна и убедителна за всички”. Повод за горните мисли на Бешков е гостуването на югославските карикатуристи в София през 1938 г. Много колегиално той сочи слабостите им, като казва, че югославската карикатура “е пригодена за вестника, който живее само за един ден”, че тя е свързана с шрифта, политическия и обществен дух на вестника, че тя е свидетелство, за гражданската отзивчивост на авторите си, за пламенното им храбро участие в живота на своя народ, Бешков изрежда имената само на няколко души, ”неотстъпващи от своя художнически инстинкт”. Те надхвърлят “и като тема, и като техника всекидневните изисквания на журналистиката”. И Бешков отново подчертава позицията си - предназначената за вестника “истински художествена карикатура трябва да задоволи и всички изисквания на хората”. По-късно Бешков често ще изтъква необходимостта от наличие на няколко таланта, въплатени в личността на карикатуриста, свързал съдбата си с пресата.В това свое твърдение той не е пръв. Още Балзак като сътрудник на парижкото сатиричното списание „Ла Карикатюр” от началото на 30-те години на XIX в. изказва истинско съжаление, че талантливият художник Анри Моние се отказал от карикатурата и напуснал списанието. ”Досадно е - пише той, - че такъв дълбок художник не пое по пътя на политическият памфлет, борещ се със своя молив: той беше сила.” Ако Степанов - пише руският изследовател М.Лекме за карикатуриста Николай Степанов от XIX в. - не притежававаше широко развитие и образование, ако самият той не беше изтъкнат борец за нови идеи, то той не би имал тази необикновенна способност.” Социалната функция на карикатурата занимава българската прогресивна критическа мисъл твърде отрано. ”Карикатурата не е само изкуство - съвсем правилно разсъждава в 1929 г. Т. Генов. - Тя не е само журнализъм. Изкуството и журнализмът, съединени наедно, за да се получи карикатурата... Карикатурата е преди всичко етика, защото тя е критика. Тя е преди всичко мироглед. ”Тодор Павлов смята карикатурата “във висша степен практически действено и ефикасно изкуство”. Високо цени делото на карикатуриста и югославянският журналист Вл. Рибникар. Той го нарича политически художник, ”изразител на тежненията на широките народни слоеве и популяризатор на напредничавите идеи и стремления на съвременното човечество... Иначе - продължава Рибникар, - ако той /карикатуристът/ не се намери между борците за обществен напредък, той се загубва в масата платени илюстратори на реакционната пропаганда, презрян от народа и непознат за историята”. Докато Бешков рядко говори за смелостта на карикатуриста - като че ли нейното присъствие се разбира от само себе си, Рибникар я подчертава – “когато властта е в ръцете на реакционните подисници на народа, когато няма свобода на мисълта и художественото творчество, не е лесно да бъдеш прогресивен политически художник”. Карикатурата във вестника спада към илюстративния материал, който, изпълнен художествено, въздейства от пръв поглед на мислите и чувствата на писателя и има голямо обществено значение. Една от основните й черти е достъпността, която я нарежда сред средствата за борбата за прогресивни идеи. Обърнем ли поглед към историята ние откриваме разцвета на карикатурата, както и на словестната публицистика, там, където има големи обществено-политически конфликти по време на въстания и революции, на войни и класови битки. Зараждането на печатната карикатура като жанр става в първата половина на XVI в., когато в Германия бушува Селската война, по-късно по време на Реформацията и първите буржоазни революции от XVI-XVII в. в Нидерландия, Англия, Франция. За теоретично осмисляне на карикатурата може да се говори едва в началото на XIX в. Но дори в най-първите си прояви тя е дълбоко демократично изкуство, свързано непосредствено с народа. Английският художник Уилям Хогарт, който проправя пътя на карикатурата още в първата половина на XVIII в., е произлязъл от низините на английското общество и остава до края на живота си свързан с тях, макар да получава званието “кралски художник”. А след смъртта на тъста си, когато става преподавател в неговата академия, той поставя обучението на демократични начала. В началото карикатурите се разпространявали чрез сатирични листове. Във Франция карикатури се печат в списанията “Ла Карикатюр” (1830) и “Шаривари” (1832), в Русия особена роля за развитието на карикатурата имат списанията “Ералаш” (1846) и “Искра” (1859). Още с раждането си карикатурата влиза в конфликт с господствуващите класи. Никой друг вид изобразително изкуство не е с такава връзка с живота, като се намесва в социалните и политически конфликти, както карикатурата. Правителството на Юлската монархия във Франция, като забелязва огромното влияние върху народните маси на карикатурите от седмичника “Ла Кариктюр” и ежедневника „Шаривари”, започва да издава свое списание “Шарж” (1832). Той излиза редовно изрядно и е няколко пъти по-евтино от първите две, но не добива популярност и е спряно. В началото на втората половина на XIX в. класови различия и съперничество съществуват и между карикатуристите на революционната руска “Искра”, от една страна, и петербургската “Заноза” и московското “Развлечение” - от друга. Класова битка се води и между българските карикатуристи през годините на монархофашистката диктатура. В началото на 20-те години на пример воюват карикатуристите от списание “Червен смях” и “Див дядо” против преминалия на реакционни позиции “Българан”. За Бешков “карикатурата е пълно отражение на класовата диференциация, класовото съзнание и класовата борба, които обясняват, обхващат и движат света”. Обществената сила на карикатурата се крие в истината, която тя разкрива, обнародва и брани. ”Никаква гениална измислица - пише Бешков - не може да замени простата и неповторима правда”. Според него карикатурата става толкова по-сгъстена и черна, колкото по-обилна и пряка е огряващата я истина. От позицията на обективната истина прогресивните карикатуристи столетия наред са отправяли сатирата си към отрицателните личности и явления в историята. В началото на XIX в. най-популярен герой в карикатурата е Наполеон Бонапард. Карикатурят го художници от Русия, Англия, Италия, Испания, Германия. Тогава във Франция се ражда поговорката: ”Смешното убива”. За да бъде защитен от това Наполеон при сключването на Амиенския договор между Англия и Франция е сключен специален пункт за най-строго наказание на „пасквилисти”, тоест памфлетисти и карикатуристи, които се осмеляват да осъждат личността или политикат на императора. --------------------------------- 6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Илия Бешков неведнъж изтъква взаимозависимостта между общество и творец. Тя важи за него с особена сила. Жизненият му път преминава през наситен с общественополитически събития климат: два политически преврата /9 юни 1923 и 19 май 1934/, три народни антифашистки въстания /Юнското и Септемврийското през 1923 и Деветосептемврийското през 1944/, един атентат през 1925 г. и четири войни /Балканската – 1912, Междусъюзническата – 1913, Първата световна война – 1914-1918, и Отечествената – 1944-1945/. До 1945 г. Бешков участва в повече от 65 вестника и списания, в които отпечатва над 1200 свои творби, без да се имат предвид унищожените от цензурата. Според него за раждането на голямата карикатура е нужно “значително историческо време”. За самия Бешков то настъпва с идването на тревожната 1923 г. Фашизмът на власт означава разгръщане на упадъчни течения в културата, монополизиране на духовния живот, въвеждане на строга цензура. Характерен за българските условия е по-бавния процес на фашизация. Тя се извършва продължително време в остра борба с демократичните сили. Изграждането на новата фашистка политическа система започва едва на 19.V.1934 г., но редица нейни компоненти се формират след началото на Втората световна война. Всичко това рефлектира върху творчеството на художника. Неговата всеотдайност към обществено-политическите проблеми го довежда до изобразителната публицистика. Чрез нея той може активно и бързо да въздейства на общественото мнение. Бешков се отказва от живописта, макар като студент да е показал качества на добър живописец. По-късно той ще покаже разбиране на всички жанрове на изобразителното изкуство. Изключително интересни са неговите разсъждения за скулптурата, живописта, приложните изкуства. Но за него графиката, карикатурата – значат нещо съвсем друго. Затова като професор в Художествена академия той е толкова взискателен към своите възпитаници от Ателието по графика. “Художникът-график – пише Бешков в едно свое “особено мнение” /21.V.1950/ - трябва да бъде добър и сигурен рисувач, тъй като неговата творба, актюелна и отговорна, се отпечатва и разпространява между народа. Не е такъв случаят с една картина, която може да престои по-дълго в ателието, да бъде и поправена.” Другаде /през 1951/ Бешков подчертава, че средствата на графиката са “да споят, за разлика от живописта, по-бързо и по-цялостно един народ в дадено време”, защото “графиката е популярно, многотиражно изкуство”. За Бешков графичната рисунка, каквато е карикатурата, и печатът са неделими. Върховете си като художник той постига в карикатурата. Изкуствоведите откриват в нея неизпалзвани преди Бешков възможности както по отношение на гражданската позиция, така и във връзка с чисто художествените търсения в сферата на графичния изказ. Рисунъчното изграждане на неговите фигури следва обективните закономерности на линейното изграждане. Той винаги успява да съхрани усещането на зрителя за жизнената конкретност на изобразителното събитие. Карикатурата – основния жанр, с който Бешков сътрудничи в печата, е изградена на принципа на правилното разбиране за изкуството и публицистиката. Този принцип е най-добре обоснован теоретически от самия автор в студията “Карикатурата”. Бешков не цитира други автори, а излага собствените си наблюдения, до които е достигнал в практическата си дейност: “... карикатурата търси и открива противоречията, абсолютно вярна на диалектическия принцип. Тя винаги доказва истината ...” Изобразявайки обективната истина от позиция на “пълно знание за обществения живот, явните и скрити фактори на неговото развитие”, Бешков изобличава “обективната лъжа” на господстващите класи. При него художествената функционалност на изкуството е пряко свързана с нуждите на народната борба. Той става последователен защитник на трудовите класи, заради които избира най-широката и достъпна “изложбена зала” за творбите си – страниците на периодичния печат. Бешков подчинява въздействената сила на изкуството на най-върховния дълг – да служи на своя народ. Затова неговото творчество е явление в изкуството и – може би още повече – явление в обществено-политическия живот. Този факт е предпоставка за съвпадението на периодите в творчеството на художника с основните етапи на българската история. С могъщия си интелект той напипва историческия смисъл на епохата, долавя психическата нагласа на българина и от двете страни на класовата бариера. Обикновено той прави това чрез карикатурата. Хуморът на Бешков идва от дълбините на несъвършенствата на обществото. В началото той разсмива, после води до сериозни, много често невесели размисли. Бешковата сатира не примирява към порядките, а отприщва порива на борбата. Бешков е художник-революционер. Има различни степени на това понятие. Различна е и близостта на творците до революционните идеи. Бешковата революционност, заложена в цялостното му творчество, е от висша степен. Тя намира израз и в неговото напрегнато ежедневие, когато без шум, поза и парадиране служи вещо на революционния идеал. В едно толкова силно, граждански ангажирано изкуство националното винаги има общочовешко значение. Още приживе Бешков получава високо признание на световноизвестни личности /”Разговори с Жан Ефел” – сп. “Наша родина”, кн. 4, 1956; “Иля Еренбург за Илия Бешков” – в. “Земеделско знаме”, 12.V.1946 и др./. В “България – писа И. Еренбург – живее един от най-даровитите съвременни карикатуристи ... В черните години на реакцията неговите карикатури на испанските фашисти повдигаха духа на борците ... Те ни напомнят Гоя и Домие. Неговият рисунък е силен и безупречен. Той не е само карикатурист, но е наистина зъл добряк – обвинявайки, той защищава човека. Неговите рисунки са пълни с дълбока душевна правда. Те паказват, че малката по размери България е обладана от голямо сърце, голяма култура и големи мечти.” Бешков е новатор в цялостното си творчество. Той откликва на едва зародили се потребности на обществото, често пъти посрещан без особено разбиране. Неговото схващане за карикатурата е самобитно, изградено на възгледите му за дълг и служба на народа. Тази възвишена цел поставя пред художника високи изисквания към карикатурата. В нея той вижда един “полулитературен, полупластичен образ”, който има повече допирни точки със словото, макар да “си служи със средствата на изобразителното изкуство”. Установените вкусове през втората половина на 30-те години смятат карикатурата за непълноценно творчество, изказват съжаление, че такъв талантлив художник се е заел с нея и е пренебрегнал “истинското” изкуство. Някои от критиците възкликват с облекчение през втората половина на 30-те години: “Бешков бяга от карикатурата”. Те нямат основание, защото рисунките на Бешков /перо, акварел, гваш/ носят същата остра ситуация, в която, както и в карикатурите му, сатиричният герой трябва да разкрие своята социална и човешка същност. В същото време Бешков прави рисунки с графични средства, които съдържат внушението на големи живописни творби, без да използва емоционалното въздействие на багрите. Той не разчита на едри формати и ярки цветове. Това, което показва на своя народ, постига пестеливо, скромно, без външни ефекти. Стилът на Бешков като художник се формира в началото на 30-те години. Характерна за графичния му език е комбинацията между щриха и разлятото тушово петно в съотношение с изразителната му линия. Това съотношение е различно – според сюжета и темата. Обикновено в политическите му карикатури преобладава щрихът. За съвършенството на линията в Бешковата рисунка е писано доста. Най-пълна и точна характеристика й прави Св. Русев. “Линията /на Бешков/ - пише той – насочва обемите в пространството, връща ги обратно, развива ги във всички посоки в онзи вътрешен ритъм и движение, присъщ и на живота, и на пластическия закон. Пространството у Бешков, овладяно като самостоятелен свят в неповторимия негов “закон за сферата”, е наситено с образи и обеми, с ирония и присмех, със сатирическа немощ и чистота на духа.” Всяко изследване за Бешков започва и свършва с мисълта за изключителната му личност. Най-важното в нея е единството между индивидуалното и обществено-социалното начало. Това единство намира най-ярък израз в публицистичното му творчество, наистина уникално по своята същност. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1.Овчарова, М., Илия Бешков в паметната 1923 г., С., 1973 г. 2. Овчарова, М., Ранна рисунка на Илия Бешков, В. Отечествен фронт, 1979 г. 3. Овчарова, М., Езикът на карикатурата, В. АБВ, 1980 г. 4. Овчарова, М., Детето в творчеството на Илия Бешков, Сп. Семейство и училище, 1971, кн. 1 5. Овчарова, М., Карикатури на цар Борис ІІІ и Ал. Цанков, разпространявани в Европа през 1924-1925 г., Сп. Векове, 1973, кн. 5 6. Овчарова, М., Бешков художник – гражданин, Издателство на БЗНС София, 1982 г. 7. Ненков, В., Видни български художници живописни бележки, Издателство Народна младеж, 1961 г. 8. Ягодов, М., Големият най-малък син, Издателство на БЗНС, 1988г. 9. Ивриев, Ст., До видело, Профиздат, 1988 г. 10. Босилков, С., За развитието на изобразителното изкуство в първите революционни години след 9 септември, Сп. Проблеми на изкуството, 1975 г., кн. 1 11. Бакалов, Г., Литературни статии и изследвания, С., 1973 г. 12. Боршуков, Г., История на българската журналистика, С., 1963 г. 13. Владимирова, А., За пластичния възглед на Бешков, Сп. Изкуство, 1977 г., кн. 4 14. Генчев, Н., Външната политика на България през началния период на Втората световна война /1939-1941/, ГСУ-ФИФ, 1970 г. 15. Делчев, Б., Срещи и разговори с Илия Бешков /спомени/, Сп. Септември, 1973 г., кн. 8 16. Делчев, Б., Тия, които се надсмиват над другите, В. Отечествен фронт, 1975 г. 17. Димовски, Б. и Сл. Митев, Вестникът и карикатурата, Сп. Български журналист, 1978 г., кн. 9 18. Зарев, П., Панорама на българската литература, Т. ІV, 1973 г. 19. Каранфилов, Е., Илия Бешков, Сп. Пламък, 1973 г., кн. 10 20. Караславов, Г., Близки и познати, С., 1971 г. 21. Киров, М., Бешков – живописецът, В. Литературен фронт, 1975 г. 22. Киров, М., Идейно-художественият облик на българската политическа карикатура през 30-те години в творчеството на Ал. Жендов и Ил. Бешков, Сп. Изкуство, 1978 г., кн. 1 23. Мичев, Г., Акцентите на сатирата. Политическата карикатура: специфика и задачи, Сп. Проблеми на изкуството, 1975 г., кн. 3 24. Николов, Ст., Наблюдения върху някои тенденции в българската карикатура, Сп. Проблеми на изкуството, 1978 г., кн. 2 СЪДЪРЖАНИЕ 1. ВЪВЕДЕНИЕ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ИЛИЯ БЕШКОВ 1 2. РАЖДАНЕТО НА КАРИКАТУРИСТА 1923 – 1925 г. 12 2.1. Многообещаващо начало 14 2.2. “Когато фашизмът се изяви, и аз се изясних” 16 3. В НАПРЕГНАТИЯ РИТЪМ НА ВСЕКИДНЕВНИЯ ПЕЧАТ 1926 – 1934 г. 23 3.1. Монархът Борис ІІІ в карикатурите на Илия Бешков 28 3.2. Изобличител на второто сговористко правителство 33 3.3. Бешков и “Народният блок” 39 3.4. Борец против влиянието на западните сили и фашистката идеология 45 3.5. Защитник на трудовия народ 51 4. ЕЗОПОВСКИЯТ ЕЗИК НА КАРИКАТУРИСТА 1934 – 1944 г. 63 4.1. Народът, Бешков и управниците 71 4.2. Бешков за мира и войната . В БОРБА ЗА УКРЕПВАНЕ ДЕЛОТО НА ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ И КРАЙНАТА ПОБЕДА НАД ФАШИЗМА 1944 – 1945 г. 101 5.1. Непосредствен участник в организирането на отечественофронтовската власт 103 5.2. За фронта – срещу хитлеризма и войната 107 5.3. На революционни позиции – за здрав тил 125 6. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 138 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 142

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 419 посетителя и 6 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.