Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Финанси, Банки Актуален поглед върху инвестиционните характеристики на дълговите инструменти


Дипломна работа, 52 стандартни страници, съдържа таблици, формули, бележки под линия, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

1024x768 Normal 0 21 false false false

Съдържание

Въведение

Глава Първа: Облигациите като инвестиционен инструмент

1. Същност на облигацията и облигационните пазари

2. Приложение на облигациите на еврокапиталовите пазари

3. Инвестиционна характеристика на облигациите

3.1. Възвращаемост на облигациите

3.2. Рискованост на облигациите

3.3. Ликвидност

Глава Втора: Измерване на риска при облигациите

1. Дюрацията като показател за измерване на риска

2. Конвексия – измерител на риска при облигациите

Глава Трета: Роля на облигациите в рамките на капиталовия пазар

1. Облигациите като част от инвестиционния портфейл

2. Облигациите на българския капиталов пазар

Заключение

Използвани източници


Въведение

Облигациите са лихвоносни ценни книжа, които от юридическа гледна точка не са нищо повече от дългово свидетелство. Те са договор за заем, който на практика предприятието – емитент, правителството, общински органи на управление, различни банки продават и по силата на който се задължават да изплатят посочената в него главница и лихва в определен бъдещ момент.

Облигациите са вид гаранционни ценни книжа и са търгувани на фондовия пазар, точно както акциите. Облигацията гарантира на нейния притежател:

v изплащане на заетия капитал (изкупуване) на точно определена бъдеща дата (дата на падеж);

v фиксирана лихва (известна като купон).

На лицевата страна е посочена номиналната стойност, която би се изплатила при задържане на облигацията до датата на падежа, на гърба са отпечатани купоните, които наред с други реквизити съдържат падежа и размера на лихвата. Облигациите могат да бъдат налични и безналични.

Доходността при облигациите може да се определи по три начина:

Ø Номинална доходност се изчислява, като се раздели годишният доход от облигацията на нейната номинална (първоначална) стойност;

Ø Текуща доходност се изчислява, като се раздели годишният доход от облигацията на нейната текуща пазарна цена. При падане на пазарната цена на облигацията, нейната доходност се покачва;

Ø Доходност до падежа - показва каква ще бъде цялостната възвращаемост на облигацията, ако тя се задържи до датата на падеж. Тук се виждат не само лихвените суми, които притежателят на ценната книга ще получи, но също така печалбите и загубите при настъпване на падежа.

Най-популярни в България са държавните ценни книжа (облигациите, емитирани от държавата), или както често се наричат ДЦК.

Държавните облигации (ДЦК в България) се емитират от правителството и се считат за „неуязвими“, тъй като има малка вероятност правителството да не изпълни лихвените плащания. Правителствените облигации се делят на три групи:

v краткосрочни ДЦК, емитирани за срок 1г.;

v средносрочни ДЦК, със срок на падеж от 1г. до 5г.;

v дългосрочни ДЦК, със срок на изпълнение над 5г.

Общинските облигациии са с издател конкретната община, която набира средства за местния бюджет. Те са с висока степен на сигурност, макар и по-ниска в очите на инвеститорите в сравнение с държавните ценни книжа.

За инвестициите на граждани държавата предлага по-подходящи емисии - спестовни облигации, които носят по-голям доход от влогове и имат покачваща се лихва. Те са в левове и евро, като всяка емисия се издава за период от три години. Разликата с обикновените облигации е чувствителна - при спестовните няма вторичен пазар, където да се търгуват. Облигациите се изкупуват от държавата на определен период от време, включително натрупаната лихва за периода на задържане. По този начин цените не се влияят от движението на пазара и защитават вложителите от промяната на пазарната конюнктура.

Въпреки, че облигациите често се смятат за безопасна инвестиция, не всички облигации са еднакви.

Корпоративните облигации се издават от компаниите, като начин за набиране на средства за инвестиция в бизнеса. Няма гаранция, че вложеният капитал ще получи пълна възвращаемост. Организацията – издател може да фалира или да е изправена пред трудности що се отнася до изплащане на лихвите.

Пазарните анализатори предоставят кредитни рейтинги при оценяване на компаниите, изполвайки „А“ и „B“ скали. „А“ се използва за изключителна финансова мощ, а „B“ за задоволителна финансова мощ, като „ААА“ се смята за най-високата оценка, а „B“ за най-ниската.

Компании с по-нисък кредитен рейтинг са склонни да предлагат по-висока лихва на техните облигации, отколкото компаниите с най-висок рейтинг, с цел привличане на инвеститори и компенсация за по-големия риск.[1]

На съвременният финансов пазар могат да бъдат открити няколко вида облигации:

Ø Облигации с фиксирана лихва - Те са сравнително прости спестовни продукти, при които е налице съгласие за депозиране на някаква сума за определен период. В замяна се получава фиксирана лихва, която не се влияе от измененията на лихвените проценти;

Ø Облигации с плаваща лихва - Облигация с лихва, която варира във времето в зависимост от движението на пазарните лихвени проценти. Лихвата, дължима по облигацията се актуализира на равни интервали от време например на всеки три или шест месеца;

Ø Конвертируеми облигации - Облигации, които дават право на своя притежател да ги замени за точно определен брой обикновени акции. Конвертируемите облигации имат всички качества на обикновени облигации – те са документ за емисия на дълг, носят доход под формата на лихва, подлежат на погасяване след изтичане на определен срок;

Ø Облигации с нулев купонOблигация, продавана с голяма отстъпка и без купонни (лихвени) плащания в срока до падежа, която се изплаща еднократно по номинал при настъпване на падежа;

Ø Облигации с опционни свидетелства - Опционните облигации се емитират с допълнителни права, опционни свидетелства. Притежателят на облигация с опционно свидетелство има право да закупи определен брой акции в определен период от време;

Ø Ипотечни облигации - Ценни книжа с фиксиран доход и се считат за едни от най-нискорисковите инвестиционни възможности. Срещу тях стоят раздадени кредити, които са гарантирани с ипотеки върху жилища. Емитенти на ипотечни кредити в България са търговските банки;

Ø Облигации с висок дивидент / Облигации от тип ‘Junk’ - високорискови облигации с много висока доходност;

Ø Общински облигации - През последните години няколко общини издадоха емисии облигации, а част от тях бяха пласирани и в чужбина. Част от тях се търгуват на фондовата борса.

Ocнoвнитe пapични пoтoци oт oблигaциятa ca двa: пpихoди oт caмия инвecтициoнeн инcтpумeнт и пpихoди oт peинвecтиpaнeтo нa пъpвитe. Кoгaтo e нaлицe пopтфeйл oт oблигaции движeниeтo нa тeзи двa пapични пoтoкa oбикнoвeнo e в пpoтивoпoлoжни пocoки. Тoвa oзнaчaвa, чe пpи увeличeниe нa пaзapнaтa дoхoднocт, пapичния пoтoк oт oблигaциятa (цeнaтa) cпaдa, нo пpихoдитe oт peинвecтиpaнeтo нa инкacиpaнитe дo мoмeнтa пapични пoтoци pacтaт и oбpaтнo. Пpи cпaдaнe нa цeнaтa (cъoтвeтнo пoвишaвaнe нa дoхoднocттa) пapичнитe пoтoци oт peинвecтиpaнeтo pacтaт пo-бaвнo oт нaмaлявaнeтo нa цeнaтa, a тoвa вoди дo зaгубa нa cтoйнocт. Oт дpугa cтpaнa пpи увeличaвaнe нa цeнaтa (cъoтвeтнo нaмaлявaнe нa дoхoднocттa) пapичнитe пoтoци oт peинвecтиpaнeтo нaмaлявaт пo-бaвнo oт цeнoвия pacтeж. Тoвa вoди дo cигуpнa зaгубa пpи увeличaвaнe нa пaзapнaтa дoхoднocт.

Целта на настоящата работа е да се направи опит за анализ на инвестиционните характеристики на дълговите инструменти.

Обект на настоящето изследване са облигациите като инвестиционен инструмент.

Като предмет на изследването се определя същността на дълговите инструменти.

Тезата, върху която се работи е, че облигациите са необходим елемент в инвестиционният портфейл с цел уравновесяване на риска.



-----------------------------------------


1024x768 Normal 0 21 false false false

Заключение

През последните години се създадоха възможности за разнообразяване на формите за инвестиране на свободните парични средства на населението.

Влагането им в банките под формата на спестовни влогове или срочни депозити все още остава основният начин на инвестиране за голяма част от населението, защото това не изисква специални познания и допълнителни усилия от страна на вложителя.

Покупката на държавни ценни книжа с фиксиран доход е другата възможност за безрисково вложение, която също не изисква големи професионални умения от страна на индивидуалните инвеститори и носи по-голяма доходност от банковите влогове.

С появата на приватизационни, инвестиционни и пенсионно-осигурителни фондове се даде възможност част от спестяванията на населението да бъдат управлявани от професионалисти и инвестирани в корпоративни ценни книжа.

На организираните пазари на Българска фондова борса сега се търгуват акции на публични дружества, депозитарни разписки върху активи, държавни ценни книжа, корпоративни и общински облигации.

Облигациите са кредитни /дългови/ инструменти. Те принадлежат към групата на ценните книжа с фиксиран доход. През времето на съществуването им техният притежател получава определената лихва /обикновено два пъти в годината/, а в деня на падежа – номиналната им стойност. Държавните ценни книжа са дългов инструмент с най-ниска степен на риск, защото платец по тях е държавата. Корпоративните облигации се използват от фирмите като инструмент за финансиране на бизнеса. Те са по-рискови за инвеститорите и по принцип носят по-голяма доходност на притежателите им.

С други думи, облигацията е ценна книга, удостоверяваща налието на дълг от правна гледна точка. Тя е договор между две страни, при които едната кредитира другата, спазвайки определени условия. Чрез покупката нейният притежател дава заем, а издателят на ценната книга получава необходимите му средства. Той поема задължението да изплаща определена лихва, а с настъпването на падежа да заплати номиналната стойност.

По своята същност облигацията е ценна книга с фиксиран доход, който се формира по един от следните начини:

1. като сбор от изплащаните от момента на имитиране до настъпването на падежа лихви. Това важи при купонните облигации, чиито издатели изплащат на притежателя определена годишна лихва под формата на купон;

2. като разлика между номиналната стойност на облигацията и тази, по която тя се купува/продава. Продажбата се извършва с отстъпка известна като сконто. Нейният размер формира дохода на притежателя;

3. като съчетание между горните два фактора - лихва и сконт. Тази комбинация е възможна в случаите, когато купонната облигация е закупена по цена, по-ниска от номинала. При това положение към дохода от лихви се прибавя и спестената при покупка разлика до номинала.

Фиксирания доход ги прави предпочитано средство за инвестиране от много инвеститори по две причини:

v гарантирано възстановяване на вложената сума при настъпване на падежа;

v периодично изплащане на лихви с фиксиран размер.

Ценните книжа от този вид съставляват част от портфейлите на пенсионните фондове, които се стремят да ограничат максимално възможността от риск за вложенията на своите клиенти. Доходът при облигациите с фиксирана лихва се намира в пряка връзка с равнището на действителния лихвен %. Между него и цената на облигацията съществува противоположна зависимост. Покачването на лихвения % до стойност, по-голяма от определената доходност на облигацията води до спадане на нейното търсене. Спадането на лихвения % под размера на предложената от облигацията лихва привлича инвеститорите, които са готови да заплатят по-висока цена, за да си осигурят по-доходни книжа.

Многообразието при облигациите е голямо и се определя от фактори като: дата, срочност, подчиненост, обезпеченост с активи, сигурност и др.

Както вече отбелязахме, облигациите, като повечето други пазарни ценни книжа, имат две цени. Първата – по-високата – е цената, по която облигацията се продава на борсата от борсовия дилър. Другата, по-ниската цена, е цената, по която дилърът купува облигациите. Разликата между тези две цени, наричана „спред“ , е печалбата на дилъра, респ. на предприятието, за което той работи. По начало, колкото по-дългосрочен е облигационният заем, толкова по-голям е спредът. Това е така, защото по време на дългия срок на облигационния заем могат да произлязат повече и по-големи рискове, отколкото при краткосрочния заем. При краткосрочните облигации спредът обикновено е 1/32 (големите борси обикновено прилагат прости, а не десетични дроби) от стойността на облигациите, които се продават. Това означава, че ако се продават облигации на стойност 1 милион долара, спредът ще бъде 312,50 долара. При покупко-продажбите на средносрочни облигации спредът обикновено е 4/32 (1/8), т.е. 1250 долара за сделка от 1 млн. долара. За дългосрочните облигации спредът обикновено е 8/32 или 1/4, или печалба за дилъра от 2500 долара при сделка за 1 млн. долара. При малки сделки дилърите обикновено начисляват допълнително комисионни, покриващи разноските за изпълнение на операцията. За големи сделки такива комисионни не се начисляват, защото дилърите се задоволяват от големия спред.

Така, обособяването на инвестициите в портфейл е част от стратегия, наричана диверсификация, която има за цел да намали несистематичния риск, тоест тази част от общия риск на портфейла, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи.

Смисълът на портфейла е подобряването на условията за инвестиране. На съвкупността от инвестиционни инструменти се придават такива инвестиционни характеристики, които са недостижими от позицията на отделния инструмент и са възможни само при тяхната комбинация. Отчитайки инвестиционните качества на отделните инструменти, може да се сформират различни портфейли, във всеки от които да има баланс между съществуващия риск, приемлив за рационалния инвеститор и очаквания доход в определен период от време.

Инвестирането в портфейл, за разлика от останалите видове инвестиции, се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от управление. Постоянно променящите се показатели на активите, непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др., изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.

Управлението на портфейла включва избора на активите, какво количество от тях и в кой момент от времето да се закупят или продадат, като се вземат предвид целите на инвеститора и допустимия риск. Тези решения винаги трябва да включват някакъв вид измерване на резултатите, най-често очакваната възвръщаемост на портфейла и рисковете, свързани с тази възвращаемост.

Можем да обобщим, че инвеститорският портфейл е добре да съдържа облигации. Една от причините е, че по принцип облигациите носят по-малък риск в сравнение с акциите. Нека си представим например, че някой дойде при нас и ни поиска 2 хиляди лева, за да ремонтира апартамент, който смята да дава под наем. В замяна ще получаваме 25% от наема. Това е все едно да си купим акции от неговото минипредприятие. Има вероятност обаче да не се намери наемател или пък наемателят да избяга, без да е платил два наема. Както при акциите, така и при това начинание печалбата на инвеститора зависи от резултатите на фирмата, като може да се случи печалба въобще да няма. А същият човек би могъл да ни поиска тези 2 хиляди назаем и да ни връща две години по 100 лева на месец. Това пък е еквивалентът на купуване на облигация - в този случай плащанията трябва да се извършват независимо от състоянието и резултатите на фирмата. Освен това при евентуален банкрут собствениците на облигации са с предимство пред собствениците на акции при разпределението на активите на банкрутиралата фирма. Това, че рискът при облигациите е по-малък, обаче се плаща чрез по-малката възвращаемост в сравнение с акциите.

Добре е да се помни обаче, че рискът при различните облигации не е еднакъв. По-принцип за най-сигурни се водят държавните такива. Все пак зависи и от държавата - може да спре да изплаща задълженията си.

Сравнително най-рискови са корпоративните облигации. Някои от тях се наричат високорискови или junk (боклук), защото носят доста голям риск. Те логично носят и най-висока доходност. Колкото и странно да звучи, такива станаха през 2005 г. например облигациите на големи компании като "Форд“ и "Дженеръл мотърс“.

Друг важен фактор е предвидимостта на печалбата. Облигациите са от финансовите инструменти с фиксирана доходност. Тоест знае се точно кога ще има плащане и в какъв размер ще е то. Това може да е много полезно, когато трябва да се извършат конкретни разходи в сравнително близко време. Тогава не може да се разчита на акциите - цената им е твърде нестабилна в краткосрочен план. Ако примерно е планирано плащане на вноска за самоучастие при покупка на апартамент след три години, инвестирането на парите в облигации е добър вариант.

Друг случай, в който инвестирането в облигации е много полезно, е, когато човек излезе в пенсия. Тогава трябват редовно пари за плащане на сметки и предвидимостта на плащането на лихвата при облигациите е много полезна.

Облигациите биват най-разнообразни. Няма някакво точно правило каква част от портфейла трябва да е в облигации - това зависи от целите на инвеститора и неговата поносимост към риск. Все пак широко разпространено правило в близкото минало е, че е добре процентът от портфейла в облигации да е поне равен на възрастта на инвеститора.


Използвана литература

1. Международни финанси, Кийт Пилбийм, City University, London

2. Elton, Еdwin and Martin Gruber, Modern Portfolio Theory and Investment Analysis, Jihn Wiley and Sons

3. Канарян, Н, “Моделиране и прогнозиране риска на българския капиталов пазар”, Банки Инвестиции Пари, бр. 9, 2003

4. Hemer and L. Leibowitz, Inside the yield Book, New York Prentia Hall

5. Macauley, Frederick, Some Thretical problems suggested by the movements of interest rate, bond yields and stock prices

6. Пътев, Пламен, Управление на портфейла, Абагар

7. Derman, Emanuel, “Valuing Model and Modeling Value”, Journal of Portfolio Management

8. Пасев,В., “Лихвеният процент, основна категория на финансовия пазар”

9. Стоянов,В., “Основи на парично-финансовата теория и политика”

10. www.profit.bg

11. www.investor.bg




Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 997 посетителя и 38 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.