Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Счетоводство Държавна финансова статистика и финансов анализ


Дипломна работа, 39 страници по-големи от стандартните, съдържа таблици и бележки под линия, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Съдържание 1. Методология на статистиката (Държавна финансова статистика (2001) и Система на националните сметки) 4 1.1. Обхват 4 1.2. Основни принципи на бюджетното счетоводство 5 1.2.1. Потоци и наличности (запаси) 5 1.2.2. Двоен запис 7 1.2.3. Време на отчитане 8 1.2.4. Брутна и нетна основа 10 1.2.5. Консолидация 10 1.2.6. Класификации на операциите на сектор “Държавно управление” 11 1.3. Сектор “Държавно управление” в СНС93 11 1.3.1. Сметки на сектор “Държавно управление” 12 1.3.2. Отчет за бюджетните приходи и разходи 15 1.4. Ръководство по Държавна финансова статистика на МВФ (2001) 17 1.4.1. Отчет на държавните операции 18 1.4.2. Отчет на касовите операции 21 1.4.3. Отчет на другите икономически потоци 22 1.4.4. Баланс 23 2. Видове бюджетни салда 24 3. Фискален анализ 28 3.1. Анализ на постъпленията 28 3.1.1. Оценка на данъчната система 29 3.1.2. Анализ на данъчното усилие 30 3.2. Анализ на разходите 31 3.2.1. Видове бюджетни разходи 31 3.2.2. Бюджетни разходи и ролята на държавата 33 3.2.3. Макроикономически ефекти на публичните разходи 34 3.3. Финансиране на дефицита 34 3.3.1. Източници на финансиране 34 3.3.2. Неутралност на дълга 36 3.3.3. Инфлационен данък и сеньораж 36 3.4. Устойчивост на фискалната политика 37 3.4.1. Основни понятия 37 3.4.2. Показатели за фискална устойчивост 40 3.4.3. Експозиция към фискален риск 40 Задачи 42 Литература 44 Управлението на една държава се осъществява чрез органите на държавна власт и агенциите към тях. Органите на държавната власт представляват формирования, създадени по силата и чрез политически процес. Чрез тях се упражнява законодателната, съдебната и изпълнителната власт в рамките на определена територия. В по-широк смисъл може да се дефинира “държавен сектор”, който включва органите на държавната власт и всички предприятия, които са собственост на държавата и се контролират от нея и чиято основна дейност има търговски характер. Органите на държавна власт определят целите и инструментите на държавната политика, реализират или активно контролират нейното изпълнение. Финансовият инструмент за реализиране на общата държавна политика е държавният бюджет. Чрез държавния бюджет се определят източниците на ресурси, величината им и разпределението им по отделни разходни пера. Държавната финансова политика (фискалната политика) играе централна роля като част от общата икономическа политика. и влияе върху икономическото развитие. Заедно с паричната политика, политиката на валутен курс и политиката на доходите фискалната политика влияе върху платежния баланс, равнището на дълга, равнището на инфлация, върху икономическия растеж и равнището на безработица. Ако една икономика се характеризира с дълбоки макроикономически дисбаланси, то техният корен обикновено се намира във фискални дисбаланси, които политиката не е успяла до коригира. Фискалната политика включва данъчна политика и политика на социално осигуряване, политика на разпределение и управление на разходите на бюджета, политика на управление на държавния дълг. Чрез тях фискалната политика влияе пряко върху използването на съвкупните ресурси в икономиката и върху равнището на съвкупното търсене и по този начин оказва въздействие върху поведението на производителите и потребителите, както и върху разпределението на дохода и богатството в икономиката. За да се оцени фискалната политика е съществено да се знаят добре основните принципи на счетоводството на бюджета и характеристиките на фискалната статистика. Методологията на бюджетно счетоводство, която се използваше у нас до 2002г., отговаря на Ръководството по Държавна финансова статистика на МВФ от 1986г. Това Ръководство предлага международно възприета рамка за представяне на данните за бюджетните операции. През 2001г. беше публикувано и влезе в сила второто издание на Ръководството, в което се правят съществени промени спрямо първото издание от 1986г. Посоката на промените е към хармонизиране на специализираната държавна финансова статистика със Системата на национални сметки 1993г. Във второто издание на Ръководството на МВФ по държавна финансова статистика принципите на отчитане в голяма степен съответстват на принципите на СНС, голяма част от различията между двете статистически системи вече е елиминирана. У нас от 2003г. се възприема класификацията по второто издание на Ръководството на МВФ, а през следващите години до 2005г. ще се въведат и останалите принципи. Промените в Ръководството по държавна финансова статистика на МВФ доближават тази статистическа система до системата за отчитане на фискалните критерии от Маастрихт, възприета в Европейския съюз. В ЕС се използват показателите за сектор “Държавно управление” от системата на националните сметки ЕСН 1995. Сближаването между методологията на МВФ и системата на националните сметки при отчитане на операциите на държавното управление е важно за България, която от една страна, като член на МВФ трябва да отчита държавните финанси според Ръководството по държавна финансова статистика, а от друга страна, като кандидат за членство в ЕС трябва да изгражда статистическата си база данни според изискванията на ЕВРОСТАТ. Бюджетната статистика се използва при анализа на големината на сектор “държавно управление”; неговият принос в съвкупното търсене, в инвестициите и в спестяванията; влиянието на фискалната политика върху икономиката, включително върху използването на ресурсите, върху паричното търсене и предлагане и задлъжнялостта на страната; данъчно бреме; равнище на защита от внос; мрежа на социално осигуряване. Все по-голямо значение придобива анализът на ефективността на фискалната политика за намаляване на бедността, на устойчивостта на фискалната политика, нетната задлъжнялост, нетната стойност и потенциалните вземания към правителството, включително задълженията по държавното пенсионно осигуряване. 1. Методология на статистиката (Държавна финансова статистика (2001) и Система на националните сметки) 1.1. Обхват Основната градивна статистическа единица в СНС93 е институционалната единица, която се дефинира като икономическа единица (формирование), която има право да притежава активи, да поема задължения и да участва в икономически дейности и транзакции с други единици (формирования). Единиците, които формират сектор “Държавно управление”, могат да се опишат като уникални по характера си юридически лица, установени чрез политически процес, които имат законодателна, съдебна или изпълнителна власт над другите институционални единици в рамките на дадена територия. Основните функции на сектор “Държавно управление” са: отговорност по предоставяне на стоки и услуги на обществото като цяло или на индивидуалните домакинства, задължение за финансиране предлагането на тези стоки и услуги от данъци или други приходи, отговорност по разпределение на доходи и богатство чрез трансфери и участие в производството на непазарна продукция. С други думи: А) единица, включена в сектор “Държавно управление” обикновено има правомощия и власт да набира ресурси чрез събиране на данъци или задължителни трансфери от другите институционални единици. За да отговори на критериите за институционална единица в рамките на СНС единицата, включена в сектор “Държавно управление” – независимо дали е на национално или регионално ниво – трябва да притежава собствени финансови ресурси или събрани като данъци, или получени като трансфери от други единици от сектор “Държавно управление”, както и да притежава правомощия да разпределя част или всичките си финансови ресурси за постигане на целите на политиката. Този тип институционална единица трябва да има правомощията да получава заеми за собствена сметка. Б) Единиците от сектор “Държавно управление” по принцип извършват три типа крайни разходи: - първа група: състои се от действителни или начислени разходи по безвъзмездното предоставяне на общността на колективни услуги като държавна администрация, отбрана, прилагане на закона, здравеопазване, и др., което се налага поради невъзможност на пазара да предоставя тези услуги и трябва държавата да ги организира и да ги финансира от общите данъци или от друг приход; - втора група: състои се от разходи за безвъзмездно или по икономически незначителни цени предоставяне на стоки и услуги за отделните домакинства. Тези разходи съзнателно се поемат и се финансират от данъци или други приходи на правителството, дори ако е възможно индивидите да бъдат принудени да платят за тяхното използване, за изпълнение на социални и политически цели; - трета група: състои се от трансфери, които се изплащат на другите институционални единици, предимно домакинства, с цел преразпределение на доход и богатство. В рамките на една държава сектор “Държавно управление” може да включва много институционални единици, когато има различни нива на управление – централно, щатско (регионално) или местно (общинско). В допълнение фондовете за социално осигуряване също представляват институционални единици в сектор “Държавно управление”. Фондовете за социално осигуряване съставляват специален тип институционални единици, които могат да съществуват на всяко равнище на държавно управление – централно, щатско (регионално) или местно (общинско). Схемите за социално осигуряване са предназначени да гарантират социални помощи за членовете на обществото, или за групи от индивиди като наетите в едно предприятие и техните семейства, като се използват ресурси, набирани предимно чрез социално осигурителни вноски. Схемите за социално осигуряване представляват схеми за социално застраховане, които покриват обществото като цяло или големи части от обществото, като тези схеми се въвеждат от държавната власт и се контролират от нея. По принцип тези схеми включват задължителни вноски от страна на наетите или на работодателите или и от двете страни, а условията при които се получават помощите от тези фондове се определят от държавната власт. Тези схеми покриват голямо разнообразие от програми, които осигуряват помощи в брой или в натура при достигане на определена възраст, при инвалидност или смърт, за наследници, при болест и майчинство, при трудови злополуки, помощи при безработица, семейни добавки, здравеопазване и др.Обикновено няма връзка между размера на вноската, която се плаща от индивида и риска, на който този индивид е изложен. Социално осигурителните схеми трябва да се разграничават от пенсионни схеми или други схеми за социално застраховане, които се определят на основата на взаимно съгласие между работодател и работник и величината на помощите по които са свързани с размера на вноските. Социално осигурителните фондове могат да се различат по това, че те се организират отделно от другите дейности на държавната власт и притежават свои активи и задължения отделно от активите и задълженията на държавната власт. Те са самостоятелни институционални единици тъй като те са автономни фондове, те могат да притежават свои активи и задължения и да влизат във финансови транзакции за своя сметка. В обобщение, сектор “Държавно управление” се състои от следните групи от резидентни институционални единици: А) всички единици на централната, щатската (регионална) или местната (общинска) власт; Б) всички социално-осигурителни фондове на всяко равнище на управление; В) всички непазарни нетърговски организации, които се контролират и се финансират изключително от институционалните единици на сектор “Държавно управление”. Секторът не включва държавни корпорации, дори когато всички дялове или акции на тези корпорации се притежават от единици от сектор “Държавно управление”. В него не се включват и квази-корпорации, които се притежават и контролират от единици от сектор “Държавно управление”. Обхватът на сектор “Държавно управление” е идентичен по СНС93 и по второто издание на Ръководството по държавна финансова статистика на МВФ. 1.2. Основни принципи на бюджетното счетоводство 1.2.1. Потоци и наличности (запаси) Данните, които се отчитат в бюджетното счетоводство са или потоци или наличности (запаси). Потоците представляват паричен израз на икономическите действия, в които участват институционалните единици и други събития, които въздействат върху икономическия статус на единицата и които се случват през отчетния период. Наличностите (запасите) се отнасят до притежаваните от една единица активи и задължения към определен момент от време и отчитат като резултат нетната стойност, която е равна на общите активи минус общите задължения. Всички потоци се класифицират като транзакции или други икономически потоци. Транзакцията е взаимодействие между две единици по взаимно съгласие или действие в рамките на една единица, което е полезно да се третира като транзакция. Взаимното съгласие означава, че има предварителна информация и съгласие между единиците, но не винаги това означава, че двете единици влизат в транзакцията доброволно. Някои транзакции, като плащането на данъци, са наложени чрез закона. Въпреки че индивидуалните единици не са свободни да определят величината на данъците, които те плащат, съществува взаимно и всеобщо признание и приемане от обществото на задължението да се плащат данъци. Така че плащането на данъци се отчита като транзакция, въпреки че те се налагат по насилствен начин. Всяка транзакция е или размяна или трансфер. Една транзакция е размяна, ако една единица предоставя стока, услуга, актив или труд на втора единица и получава стока, услуга, актив или труд на същата стойност в замяна. Специално, когато обект на размяна е актив, се има предвид или смяна на собствеността или предоставянето на актива за ползване при запазване на собствеността. Компенсацията на наетите, покупката на стоки и услуги, задължението за изплащане на лихва, продажбата на сгради и всички вътрешни транзакции са размени. Една транзакция е трансфер, ако една единица предлага стока, услуга, актив или труд на друга единица, без да получи едновременно в замяна друга стока, услуга, актив или труд на каквато и да е стойност. По принцип, единиците от сектор “Държавно управление” участват в множество трансфери, които могат да бъдат задължителни или доброволни.Данъците и социално-осигурителните вноски са задължителни трансфери, наложени от единиците на сектор “Държавно управление” върху другите институционални единици от другите сектори. Субсидии, помощи, социално подпомагане са доброволни трансфери от сектор “Държавно управление” към други единици. Данъците се третират като трансфери, независимо че единиците, които извършват тези плащания може да получават някаква полза от услугите, които предоставя държавната единица, която получава данъците. По принцип е трудно да се определи пряката връзка между данъчното плащане и ползите, които се получават от индивидуалните единици. Освен това, стойността на услугите, получени от единицата обикновено нямат връзка с количеството на данъците, платени от същата единица. Социално осигурителните вноски също се отчитат като трансфери. Транзакциите могат да бъдат парични или непарични. Парична транзакция е тази, при която една единица извършва плащане или поема задължение, определени в единици от една валута и втората единица приема плащането или другия актив, също определен в единици от една валута. Всички останали транзакции се класифицират като непарични, но на тях трябва да им се определи парична стойност. Стойностите, които се присъждат на непаричните транзакции нямат същото икономическо значение, както би имала парична транзакции от същата стойност, тъй като при непаричните транзакции няма на разположение сума пари. Но тъй като отчетната система е интегрирана система е необходимо да се присъди най-добрата оценка за пазарната стойност на непарична транзакция. “Други икономически потоци” отчита промяна в обема или стойността на актив или задължение, която промяна не е резултат на транзакция. Промените в обема се наричат други изменения в обема на активите или, по-просто, други изменения на обема, и стойността на измененията се описва като холдингова печалба или загуба. “Други промени в обема на активите” покрива широко разнообразие от събития. Тези събития най-общо могат да се разделят в три групи. Първата група включва събития, които представляват добавяне или заличаване от баланса на съществуващ актив или задължение, без да има изменения в неговото количество или качество. Например, технологическият прогрес и измененията в относителните цени могат да придадат икономическа стойност на актив, който е съществувал, но икономическата му стойност е била нула – залежи от полезни изкопаеми, предоставяне на патент. Или, отново поради промяна на технологическия прогрес и относителните цени даден актив може да загуби икономическата си стойност - кредитор може да реши, че дадено задължение е несъбираемо поради фалит на длъжника. -------------------------------------- 3.4. Устойчивост на фискалната политика 3.4.1. Основни понятия Няма все още всеобщо призната дефиниция за това какво представлява устойчивата фискална политика. За сметка на това има широко съгласие, че фискалната политика не е устойчива, ако сегашната и бъдеща фискална позиция водят до увеличение на отношението държавен дълг към БВП. По тази причина ключови индикатори за устойчивостта на фискалната политика са величината и скоростта на изменение на отношението дълг /БВП. Опитът на много страни е показал, че упорито високи стойности дълг / БВП водят до загуби за обществото и евентуално могат да доведат до неустойчивост, в смисъл на необходимост от промяна на политиката. Високото отношение на дълга към БВП води до загуби, защото то повишава реалните лихвени проценти и съответно повишава равнището на разходите за обслужване на дълга. По този начин ресурсите за извършването на други разходи спадат, а с това намалява гъвкавостта и маневреността на фискалната политика. Високото отношение на дълга към БВП е неустойчиво, защото в един момент финансовите пазари могат да променят очакванията си, ако разберат, че водената политика не може да се приема повече на доверие и трябва да бъде променена.Тази промяна в очакванията ще направи изключително трудно, а вероятно и невъзможно, държавата да продължава да продава дълг. Пазарът ще разбере, че колкото е по-висок държавния дълг, толкова по-трудно държавата ще се вмести в бюджетните си ограничения чрез ограничаване на разходите и създаване на първичен излишък, и следователно рискът от монетизиране на дефицита или преструктуриране и разсрочване на дълга нараства. На база на тези разсъждения се достига до следния подход за оценка на фискалната устойчивост, при който се дефинира като устойчива такава позиция на фиска, която не води до повишаване на отношението дълг/БВП, т.е. фискална позиция, която стабилизира отношението дълг / БВП при реалистични прогнози за темпове на растеж, лихвени проценти и инфлация. Този показател, въпреки че е прост, има два основни недостатъка. Първо, икономическата теория не предлага критерий за оптимално равнище на отношението дълг/БВП. Второ, опитите да се стабилизира отношението дълг/БВП могат да наложат прекомерно ограничителни рамки върху фискалната политика. За се избегнат тези недостатъци, се прилага друг, по-хлабав критерий, който се основава на понятието за платежоспособност. Платежоспособността, необходимо условие за фискална устойчивост, изисква отношението дълг/БВП да се увеличава с темп, който да бъде по-нисък от реалния лихвен процент минус реалния растеж на БВП. Равносилно на това, номиналният дълг трябва да расте с темп под равнището на номиналния лихвен процент. Извеждането на показателя за платежоспособност се базира на бюджетното ограничение на общото правителство: Dt+1= Rt*Dt + Pd Dt , Dt+1 – дълг в началото и края на периода; Rt = (1+rt ) представлява сконтов фактор, който се прилага между двата периода t и t+1; Pd е съответно първичния дефицит на бюджета. Може да се покаже, че времевото бюджетно ограничение на общото правителство като отношение към БВП може да се запише така: Темп на изменение на отношението дълг/БВП = Първично салдо + [реален лихвен процент - реален темп на растеж] * [отношение дълг/БВП от предходния период] – сеньораж Или Δdt/dt-1 = pdt +(rt-yt)d t-1 - st където Δdt/dt-1 е темпът на изменение на отношението дълг/БВП в текущия период; dt-1 е отношението дълг/БВП в предходния период; pdt е първичното салдо в отношение към БВП; rt е реален лихвен процент; yt е реален растеж на БВП; st е сеньораж. В тази формула първичният излишък означава, че pdt 0. Изменението на отношението на държавния дълг към БВП може да се представи като функция от основните макроикономически показатели и по следния начин: dt/dt-1 = rt – yt + t-1 - t + (G – T)/D – (t x M)/D – (yt x M)/D където: d – отношението на държавния дълг към БВП; rt – реален лихвен процент; yt – реален темп на растеж на БВП;  - инфлация; D – държавен дълг в номинално изражение; М – широки пари в края на периода; (T – G) – първично салдо на бюджета. Това уравнение представлява друг израз на времевото бюджетно ограничение на правителството. Независимо от формата времевото бюджетно ограничение означава, че: - Изменението на отношението дълг/БВП се определя от първичното салдо, сеньоража и растежа. Когато реалният лихвен процент е по-висок от темпа на растеж на БВП, отношението дълг/БВП се увеличава, тъй като лихвените плащания прибавят повече към дълга, отколкото растежът прибавя към БВП. Тази ситуация е допустима само, ако правителството има първичен излишък, с който покрива частично разходите за лихви. Ако първичното салдо е на дефицит и реалните лихвени проценти са по-високи от темпа на растеж на БВП, то за правителството става невъзможно да поддържа постоянно първичното салдо на дефицит, който се покрива с приходи от сеньораж. Тъй като величината на сеньоража е ограничена, то идва момент, от който нататък правителството трябва да предприеме мерки и осигури първичен излишък. Колкото по-високо става отношението дълг/БВП и колкото повече се отлага необходимата коригираща мярка, толкова по-голяма корекция ще трябва да се направи в условията на много тесни граници за маневриране. - Ако реалният лихвен процент е по-нисък от темпа на растеж на БВП, то тогава отношението дълг/БВП може да нараства, първичното салдо може да бъде на дефицит. Това не означава, че в този случай няма граница за отношението дълг/БВП. Ако отношението дълг/БВП расте, то от един момент нататък лихвените проценти ще започнат да се повишават и евентуално ще надминат нивото на темпа на растеж на БВП. - Устойчивостта на фискалната позиция се определя не само от променливи, които правителството може да контролира като приходи и разходи, но зависи и от други фактори като лихвени проценти и реален растеж, демографските тенденции. - Адекватното измерване на дълга в тъждеството на бюджетното ограничение е на нетна основа. Нетният дълг е най-близък измерител на нетната стойност на правителството (активи минус задължения), въпреки че тези показатели за правителството се изчисляват по счетоводна стойност и не се коригират за нефинансови активи. - Тъждеството на правителството може да се използва за изчисляване на бюджетните цели, чрез които ще се постигне определено желано равнище на дълга като стабилизиране или редуциране на отношението дълг/БВП. Може да се изчисли, че стабилизирането на отношението дълг/БВП означава, че отношението на касовия дефицит към БВП не трябва да надвишава първоначалното равнище на отношението дълг/БВП умножено по растежа на номиналния БВП. Изразено чрез времевото бюджетно ограничение отношението дълг/БВП може да се запише: Отношение дълг/БВП = Сегашна стойност на очакваните бъдещи първични салда в процент към БВП + Сегашна стойност на очаквания бъдещ сеньораж в процент от БВП Платежоспособността може да се дефинира като ситуация, при която правителството е в състояние да покрие напълно задълженията си. Оценката на платежоспособността на правителството включва не само оценка на текущите приходи и разходи, но също така и очакванията за бъдещи приходи и разходи. Изходната точка за оценка на платежоспособността по принцип е баланса на публичния сектор, т. е. обобщена картина на държавните активи и задължения. Държавните активи включват натрупания към момент запас от активи (вътрешни и външни), както и очакваните бъдещи приходи (сегашната стойност на бъдещите приходи ). Държавните задължения включват текущите задължения, както и сегашната стойност на бъдещите разходи. По този начин балансът на правителството се превръща в документ, обърнат към бъдещето, в който се интегрират както краткосрочното, така и дългосрочното изпълнение на фискалната политика. Разликата между така оценените активи и задължения на правителството се дефинира като неговата нетна стойност (net worth). Ако нетната стойност е положителна, то правителството е платежоспособно. Ако нетната стойност е отрицателна, то правителството е неплатежоспособно и ако не предприеме мерки за повишаване на активите си, правителството няма да може да посрещне задълженията си. От гледна точка на времевото бюджетно ограничение това означава, че отношението дълг/БВП в първоначалния момент на анализа трябва да бъде равен на сегашната стойност на очакваните бъдещи първични салда и сеньоража в процент към БВП. 3.4.2. Показатели за фискална устойчивост Показателите имат за цел да оценят величината на необходимата корекция на бюджета, ако такава се налага, за да се стабилизира отношението дълг/БВП. - Положителна нетна стойност. Това означава, че сегашната стойност на първичните баланси е по-голяма или равна на дълга. Разликата между отношението дълг/БВП към момента и сегашната стойност на първичните салда представлява показател за необходимата фискална корекция. - Дупка в първичното салдо. Този показател представлява сегашната стойност на първичното салдо, което стабилизира първоначалното отношение дълг/БВП, минус действителното първично салдо.Ако разликата е положителна, то е необходимо да се предприеме фискална корекция, за да се стабилизира отношението дълг/БВП. За да се изчисли тази разлика е необходима информация за действителното първично салдо, отношението дълг/БВП в началния момент на анализа, реалния лихвен процент и реалния темп на растеж. Този индикатор е еквивалентен на подхода с положителна нетна стойност, когато трябва да се стабилизира първоначалното отношение дълг/БВП. - Средносрочна дупка в данъчните приходи. Този показател измерва необходимата корекция на отношението на данъчните приходи към БВП, която е необходима за стабилизиране на отношението дълг/БВП при дадени траектории на изменение на нелихвените разходи и трансферите (като процент от БВП), на реалните лихвени проценти и темпове на растеж. 3.4.3. Експозиция към фискален риск Експозицията на правителството към фискален риск може да се оцени на база на следната таблица: Каре 1. 1: България – Матрица на фискалните рискове Източници на фискален риск Преки (задължение при всички случаи) Условни (задължение при настъпването на определени обстоятелства) Явни (експлицитни) Задължение на държавата, произтичащо от закон или договор • Външен и вътрешен държавен дълг [размер и структура] [В] • Бъдещи разходи за пенсии, според закона [С] • Определени със закон разходи за здравеопазване [С] • Отделни държавни гаранции по не-държавни заеми и задължения [Н] • Задължения за възстановяване на минали щети върху природата, договорени при приватизацията и други задължения по околната среда [С] • Задължения на Насърчителната банка [Н] • Задължения на Агенция за застраховане на износа (застраховки, покриващи политически и средно-срочни търговски рискове) [Н] • Задължения на фонд “Земеделие” [Н] Неявни (имплицитни) “Морално” задължение на държавата, отразяващо обществени очаквания или натиск от определени групи • Натрупани и очаквани публични инвестиции, свързани с осигуряването на определени обществени услуги, както и свързани с присъединяването към Европейския съюз [В] • Бъдещи повтарящи се разходи, произтичащи от минали инвестиционни проекти • Опазване на околната среда – неизвестни към момента задължения, както и преработката на токсични и радиоактивни отпадъци [?] • Изчистване на просрочия и задължения на предприятия [С] • Неплащане на общински негарантирани заеми, гаранции, и/или задължения за осигуряването на основни обществени услуги [С] • Подкрепа на банковия сектор в случай на нужда [Н] Ниво на риск: [В] – високо; [С] – средно; [Н] – ниско; [?] – неизвестно Посочените задължения се отнасят само до правителството – не обхващат централната банка. Литература A Manual on Government Finance Statistics (IMF), второ издание; Barro R., Macroeconomics, ch. 14; М. Ненова,“Фискална политика”, в сборник студии “Преходът”, изд. Агенция за икономическо програмиране и развитие, под ред. на В. Антонов и Р. Аврамов, София, 1994 г.; М. Ненова, “Сеньораж и парична политика”, в “Паричната политика в условията на преход. Конференция, Боровец, 25-27 април 1996г.”, изд. на БНБ, София, 1996г.; М. Ненова, Н. Мичева, Ц. Манчев, А. Михайлов, “Финансовата политика в България в условията на преход към пазарна икономика”, изд. на БНБ, София, 1997 г. М. Ненова, “Фискална политика и макроикономическа стабилизация”, глава 4 на “Паричният съвет в България (Началото и по-нататък)”, Г. Минасян, М. Ненова, В. Йоцов, ГорексПрес, София, 1998г. (бълг.) “България. Икономически меморандум. Двойното предизвикателство на прехода и присъединяването към ЕС.”, Световна банка, 2001г., глава 1; Bulgaria: Public Finance reforms in the Transition, 1994, February, The World Bank, report No 12273-BUL Carmichael J., On Barro’s Theorem of Debt Neutrality: The Irrelevance of Net Wealth, 1982, March, American Economic Review, vol. 72, no 1; Buiter W., Aspects of Fical Performance in Some Transition Economies Under Fund - Supported Programs, 1997, April, IMF WP/97/31; Blejer M., Cheasty A., The measurement of Fiscal Deficits: Analytical and Methodological issues, 1991, December, Journal of economic Literature, vol. XXIX; Blanchard O., Debt, Deficits, and Finite Horizons, 1983, Journal of Political Economy, vol. 93, no 21; Chalk N., Hemming R., Assessing Fiscal Sustainability in Theory and Practice, April 2000, IMF Working Paper; Easterly W., Schmidt-Hebbel K., The Macroeconomics of Public sector deficits, 1991, October, The World Bank WPS 775; Polackova H., Contingent Government Liabilities. A Hidden Risk for Fiscal Stability, 1998, October, The World Bank, 1989.

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 624 посетителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.