Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Дипломни Икономика Публична администрация Корупционни практики при възлагането на обществени поръчки


Дипломна работа, 55 стандартни страници, съдържа бележки под линия, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

СЪДЪРЖАНИЕ Увод I. Корупция – дефиниции, причини и фактори, сфери на разпространение, контролни органи……………4 II. Процедури за възлагане на обществени поръчки според ЗОП на Република България....10 1. Открита процедура 2. Ограничена процедура 3. Състезателен диалог 4. Процедура по договаряне III. Нарушения при възлагането на обществени поръчки..........23 IV. Проблемни зони в ЗОП, предполагащи възникването на корупционни практики. Мерки за тяхното ограничаване .... 29 V. Административнонаказателни разпоредби при установени нарушения в процедурите за възлагане на обществени поръчки ...33 Заключение.....40 Допълнение....42 Увод Корупцията е обществено явление, което е познато на човечеството от хилядолетия. В последните години то отново е обект на интензивно обсъждане в публичното пространство и се коментират многобройни случаи на корупция в различни обществени сфери. Необходимостта от противодействие на проявите на корупция все повече се тълкува като ключов критерий за утвърждаването на демократичните институции и въвеждането на съвременните стандарти за прозрачност и демократичен контрол в управлението на обществото. Антикорупционното законодателество и практика придобиват особено голямо значение в контекста на интеграционните процеси на България в европейското и евроатлантическото пространство. Намаляването на равнищата на корумпираност и ефективността в борбата срещу това явление се превърнаха в основен показател за напредъка на страната в предприсъединителния период. И нищо чудно, че е така, според международни статистики България заема едно от първите места по корумпираност в сферата на Публичната администрация. Всъщност идеята на тази работа е да представя пред вас различните видове и форми на корупцията унас, начините, по които неправомерно се източват огромни суми държавни пари за лични облаги. Начините, по които се злоупотребява с гласувано доверие и власт. Начините, по които едни печелят, за сметка на други, ощетявайки дръжавата, пишейки закони и поправки в закони, за да си отворят вратички. Идеята ми е да ви покажа в какво се е превърнално нашето законодателство, в какво се е превърнало обществото ни и ние самите. До какво е довело загубата на морал и лична принципност, безхаберието на институциите и алчността. Всички тези качества или по-точно липсата на такива, макар и не дотам свързани с икономиката, оказват голямо влияние върху развитието ѝ, върху развитието на бизнеса. За жалост в българското общество все още липсва ясна и добре структурирана обществена представа за същността и характеристиките на това явление. В общественото съзнание няма изградено и наложено общоприето разбиране за това що е корупция, а за нея често се мисли като за нещо, което се подразбира и няма нужда от специално уточняване. Проблемът се усложнява и от отсъствието на категорична правна дефиниция на понятието “корупция”, макар че то се използва като официален и законов термин. В него обаче, се влага различно съдържание в различен институционален и правен контекст. Неяснотата се допълва от широката и нееднозначна употреба на понятието “корупция” в областта на икономиката, политологията, етиката и особено в журналистическата практика. В тази ситуация е необходимо по-прецизно очертаване на възможните интерпретации (ежедневни, законови, международно-правни, аналитични) и внасянето на определено единство в разбирането на термина “корупция”. I. Корупция – дефиниции, причини и фактори, сфери на разпространение, контролни органи Понятието ‘корупция’ произлиза от латинското ‘corrumpo’ – развалям, развращавам, подкупвам. В най - общ смисъл се приема като злоупотреба с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно - поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт. Подобно определение дава и „Тълковен речник на Българският език” - “корупция” - “поквареност на длъжностно лице; продажност”. Тази интерпретация е най-близко до ежедневното разбиране на корупцията от масовото съзнание, но тя е твърде обща и не може да послужи нито за целите на научните изследвания, нито като правно определение на това понятие. В изготвената от Съвета на Европа Гражданска конвенция за корупцията, открита за подписване през 1999 г., се дава следното определение на термина “корупция”: “Искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагащата се облага или обещаването на такава” . В контекста на тази дефиниция реализацията на корупцията предполага наличието на четири необходими елемента: а) служител (или група служители в обществения сектор); б) дискреционна власт (възможност за вземане на самостоятелни решения по усмотрение); в) злоупотреба с публична власт от страна на служителя; г) извличане на лична или групова полза (финансова, материална, услуга) от служителя/служителите. В една друга не до там академична дефиниция на корупцията се предполага, че в корупционните механизми участват три страни: принципал (държава, акционери, други общности от хора, групирани по определен признак), агент – лице което е включени в структурите на принципала и което осъществява определени функции и едно трето лице, което влиза в отношения с агента и в повечето случаи е източник или предпоставка за възникването на корупционни отношения. Според основните корупционни състави по българско право, корупцията се приема преди всичко като подкуп в двете му форми – активен ( този, който дава пари или имотна облага като дар на друго лице, за да го мотивира да извърши действие по служба или за вече извършено такова действие) и пасивен ( този, който получава дар или друга облага, за да извърши действие по служба или за вече извършено такова действие). Това деяние е наказуемо дори в случаите, когато лицето не е нарушило службата си като следствие на подкупа. Наказание се предвижда също и за деяния като обещание или предложение за подкуп, без да се е стигнало до реално облагодетелстване. Наказуемо е също посредничеството и създаването на предпоставки за взимане или даване на подкупи. Последният основен състав на корупционно престъпление, на което се спираме е престъпление по служба чл.282 НК – “длъжностно лице, което наруши или неизпълни служебните си задължения или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда.” Корупцията се проявява преди всичко в зоната на взаимодействие на публичния сектор с гражданите и частния бизнес. Най-често се разграничават два основни типа корупция (голяма (политическа) и малка), които се различават по своите мащаби, субектите на извършване и механизмите на реализация. Под „Голяма” корупция се разбират случаите, когато висши държавни служители, магистрати и политици злоупотребяват със своите правомощия и използват позициите си, за да извличат крупни облаги в свой личен, партиен или корпоративен интерес. В нея са въвлечени лица, които вземат решения за разпореждане със значителни ресурси. „Малка” корупция се осъществява най-често от служители с по-нисък ранг, които непосредствено контактуват с гражданите и с представители на малкия и среден бизнес. Тя се характеризира преди всичко със злоупотреби административни правомощия и по-малки мащаби на подкупи, услуги и подаръци, но има и по-масов и ежедневен характер, а „корупционниият оборот” може да достигне значителни размери. Корупцията е нерегламентирана социална размяна на блага, която е незаконна, неморална и недопустима. Причините за нейното възникване са много изхождайки от основата на човешката същност и имайки предвид начина на функциониране на едно демократично общество. 1. Причина за корупцията е човешкият егоизъм (“Искам да имам повече блага”); 2. Причина за корупцията е човешката слабост (Морално-етичните и законовите забрани не са достатъчна бариера за получаване на нерегламентирани облаги); 3. Причина за корупцията е незнанието (Ниската професионална квалификация на икономическите и гражданските агенти създават предпоставки за корупция); 4. Причина за корупцията е лошото възпитание (Липсата на морални устои, както на ниво обществено самосъзнание, така и на по-ниски нива – групови, семейни, религиозни, медийни и др.); 5. Причина за корупцията е желанието за по-добър начин на живот (Желанието за едно по-добро материално и духовно задоволяване на потребностите на отделния индивид не следва да се толерира от обществото, ако осъществяването на това желание е в разрез с моралните и законовите устои на това общество); 6. Причина за корупцията са ниските доходи (Една от най-трудно разрешимите дилеми в борбата с корупцията – как длъжностно лице, което получава няколко стотин лева, а управлява и/или контролира активи или икономически процеси за няколко стотин хиляди, понякога за милиони да не се поддаде на корупционния натиск); 7. Причина за корупцията е нелоялната конкуренция (Икономически неизгодно за обществото е в процеса на конкуренция да спечели онзи икономически субект, чиито продукт е с по-ниско качество, но който има механизми за влияние върху решението за избора на продукт – пр.обществените поръчки); 8. Причина за корупцията е политическата демагогия (Липсата на ефективен обществен и медиен контрол върху политиците за мониторинг на процеса “обещано-изпълнено”); 9. Причина за корупцията е неконтролируемата власт (Постулат, който не се оспорва от никой. В основата на демократичната правова държава е баланса и взаимното контролиране на отделните власти); 10. Причина за корупцията е бюрокрацията (Доколко всяка административна структура се състои от хора, централният въпрос тук е за намаляване и/или правилно “дозиране” на дискреционната власт, която се дава на отделните длъжностни лица); 11. Причина за корупцията е липсата на информация (Тук стои въпросът за тази информация, която длъжностните лица са задължени да предоставят на обществото в изпълнение на публичните си функции, а не за тази информация, която отделните лица са длъжни да знаят, за да участват пълноценно в стопанския оборот – пр. достъпността на условията за участие в програмите на ЕС); 12. .Причина за корупцията е многото информация (Невъзможността на икономическите агенти да дефинират и да защитят своя собствен интерес поради незаинтересованост, непрофесионализъм, липса на ресурси и капацитет и др. – “По коя програма на ЕС да участвам?”); 13. Причина за корупцията е липсата на правила (Липсата на правила създава възможност дадено длъжностно лице да действа дискреционно (по свое усмотрение) в рамките на широк кръг от правомощия) 14. Причина за корупицята е (недостига на) време(то) (Пр. трябва да се регистрира фирма за 5 дни вместо нормалния срок от 20-30 дни); 15. Причината за корупцията е ненамерения баланс между правото, морала и справедливостта (Трите кита”, на които се крепи този баланс и които следва да очертават неговите контури са политическата класа, свободните медии и гражданското общество в лицето на неправителствените организации); Както може да се види по-горе, само за част от предпоставките за корупция би могло да се обвинява Държавата и създадената от нея администрация. Останалата част от корупционния натиск би могъл да се осъществява от всяко лице, всяка социална група, всеки стопански субект. Разкриването на причините за всеки корупционен механизъм, ще ни даде отговорите за неговото избягване. ----------------------------- Коалиция 2000” Коалиция 2000 е инициатива на неправителствени организации, насочена към борба с корупцията чрез изграждането на партньорство между гражданските сдружения, бизнеса и неправителствените организации, от една страна, и държавните организации, от друга, с цел прилагането на успешна стратегия за борба с корупцията в България. Коалиция 2000 започва работа през март 1997 година по инициатива на Центъра за изследване на демокрацията и група неправителствени организации с подкрепата на Американската агенция за международно развитие. Официалният старт на дейността на Коалиция 2000 е даден на 7 април 1998 година. По-важните предпоставки, които обуславят фокусирането на вниманието на Коалиция 2000 върху корупцията, са: Глобалната тенденция към прозрачност и отчетност в държавното управление. В това отношение проблемите не се свеждат единствено до корупцията, а са насочени и към такива процеси, като засилване прозрачността на държавното управление, гарантиране на личните права и свободи и пр. Остротата на проблемите на корупцията в страните от Централна и Източна Европа в условията на преход към демокрация и пазарна икономика. Корупцията се оказва една от сериозните трудности на прехода, тъй като създава условия за дестабилизиране на държавното управление и реформите. В повечето страни съответните правителства и международната общност отчитат нарастващата роля и значение на усилията на неправителствените организации (НПО) в борбата с корупцията. В това отношение Коалиция 2000 е една от първите широкомащабни инициативи за обединяване усилията на публичния и частния сектор в борбата срещу корупцията. Мисия - Мисията на Коалиция 2000 е да повиши обществената нетърпимост към корупцията като елемент на демократичните ценности и да подпомогне практическото прилагане на механизми, осигуряващи прозрачност и доверие. Ограничаването на корупцията изисква не само институционални и законови мерки, но и създаването на условия за правов ред в обществото. В този смисъл от решаващо значение е създаването на политическа и икономическа култура, основана на доверие и уважение към държавните и правителствените институции, на прозрачност и откритост в действията на публичната администрация и на стремеж към стабилност и предвидимост на икономическата и социалната среда. Цели - Основната цел на Коалиция 2000 е повишаването на обществената нетърпимост към корупцията като елемент на демократичните ценности и практическото прилагане на механизми, осигуряващи прозрачност и доверие. За постигането на тази цел Коалиция 2000 е разработила План за действие срещу корупцията. По-конкретно този план предвижда: 1. Чрез публично образование и разпространяване на знания и информация да се допринесе за развитието на общественото съзнание за корупцията с цел да се осигури максимална публична подкрепа за действия, насочени срещу нея. 2. Да се подпомогнат изграждането и развитието на демократичните институции и утвърждаването на демократичните ценности чрез разработването на конкретни мерки за борба с корупцията. С помощта на законодателната власт и експерти да се подготвят изменения и допълнения към нормативната уредба и институционалната рамка с цел възпиране и ограничаване на корупцията, особено сред държавните служители. 3. Да се осъществява непрекъснат мониторинг върху процеса на въвеждане и функциониране на механизми, насочени към прозрачност, ясни правила на играта и възможности за демократичен контрол. Концепция - В контекста на Плана за действие на Коалиция 2000 понятието "корупция" се разбира като "злоупотреба с публична власт с цел лично/частно облагодетелстване". В тази аспект Планът за действие е насочен преди всичко към онези форми на корупция, които засягат държавните служители. Предвид факторите, способстващи за разпространение на различните форми на корумпирано поведение, усилията за борба с корупцията трябва да се насочат в следните по-важни области: промяна на законовата рамка, на начина на устройство и действие на държавната администрация, промяна на съществуващите нагласи и представи на обществеността по отношение на корупцията, на разпространените модели на поведение и др. В този контекст дейностите по Плана за действие на Коалиция 2000 са основани на концепцията за социалния маркетинг, развита от експерти на Световната банка. Предложеният модел съдържа следната система от действия: • постигане на познавателна промяна (т.е. диагностициране на проблема и разработване на стратегия, основана на емпирични проучвания); • постигане на емоционална реакция (т.е. лансиране на послания, които се превръщат в приемани от хората морални/емоционални оценки); • постигане на поведенческа промяна (т.е. превръщането на моралните оценки в нови регулатори на поведението и респективно промяна на поведенческите модели). Основните целеви области в модела за борба срещу корупцията обхващат: монополното положение; правата за вземане на самостоятелни решения от страна на държавните служители (чрез въвеждане на ясни правила и процедури); и отчетността, която обхваща съществуването и ефективното функциониране на контролни механизми и институции, които осигуряват защитата на публичните и частните интереси. Източници на информация 1. „Управление на международни инвестиционни проекти” – проф.д.ик.н. Лилия Каракашева 2. „Корупционни нарушения при възлагане на обществени поръчки в България” - Асоциация „Прозрачност без граници” www.transparency-bg.org 3. „Корупцията при обществените поръчки” – Център за изследване на демокрацията www.csd.bg 4. Закон за обществените поръчки 5. Наказателен кодекс на Р.България 6. www.pomagalo.com 7. “Антикорупционни реформи в България” – Коалиция 2000 www.anticorruption.bg 8. www.wikipedia.org

Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 1422 посетителя и 56 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.