Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Реферати Икономика Международни Отношения (МИО) Съвременната глобална финансова криза - как тя се глобализира, от какво е породена Ще засегне ли България тази криза?


Реферат, 20 стандартни страници, има литература, но липсва съдържание
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

1. Въведение

Без съмнение, най-дискутираният в този момент проблем е глобалната финансова криза. Тя е особено интересна за икономическите общности, защото всяка една икономическа школа има свой подход в разглеждането на кризата, причините за нейната поява, отражението й върху икономиката и политиката за противодействие на негативните последици, в следствие на рецесията, която обхвана най-големите икономики в света. Единодушни в твърденията си обаче са икономистите, които твърдят че кризата започна от САЩ. Това е закономерно, като се изходи от факта, че американската икономика е най-мащабна, независимо, че делът й в световния брутен обществен продукт спадна от 40 процента в края на Втората Световна Война до около 20 процента през 2008 година. Затова едно нейно забавяне предизвиква забавяне и на другите световни икономики, защото Европа, Япония и Китай в сегашния си вид няма как да се противопоставят на това положение.

Днес ние не сме изправени пред началото на една нова глобална ера, а пред края на един дълъг глобализационен цикъл. Междувременно глобализацията достигна размери, които не могат да бъдат наречени необратими. Напротив, глобализацията достигна размери, които не могат да бъдат наречени трайни. Твърде много са напрегнати силите на всеки един от нас, твърде много са натоварени социалните структури на отделните нации и на икономическото пространство като цяло, за да могат да работят добре в дългосрочна перспектива. Без съмнение глобализацията следва американските правила. Те определят темпа на финансовите пазари и модела на международните компании.

Настоящата криза, характеризирана като неповторима от някои автори, има поведение аналогично с предишните такива. С развитието на технологиите се ускори и развитието на кризите, като се очаква да стават още по-бързи, заради съкращаване на технологическото време. Кризите обаче се зараждат винаги в епохи на еуфория и оптимизъм. Днешната криза е криза на свърхликвидност и погрешното разпределение на инвестициитеe и спестяванията в световен мащаб, на пълното разрастване на финансовия сектор без движение на реални блага. Плашещо е че още през 2005 година спестяванията на американските домакинства достигнаха отрицателна квота. Станали сме свидетели и на глобализацията на финансовите потоци.

Негативните тенденции се доминират и от съществуващата криза на доверие. За съжаление постигнатото доверие с държавна намеса е краткосрочно, а истинското доверие идва от пазарните участници, но такъв тип доверие е дългосрочно и трябва значителен времеви период за реализирането му. Основната причината за сегашната кризата е паричната дискреция.2 Има първоначално поддържане на по-ниски пазарни лихвени проценти (които се определят от предпочитанията към спестяване, потребление и инвестиции), в сравнение с естественото им ниво и в последствие, тези пазарни проценти рядко надвишават това ниво. Тези инициирани колебания на лихвените процентите, предизвикани от увеличението на парите в обръщение, имат като резултат разрушаване на структурата и предпочитанията към спестяване, инвестиране и потребление. От години емисионните банки на индустриалните държави под ръководството на американския Федерален резерв се опитват да ускорят икономическия растеж чрез провеждане на крайна политика на „леките” пари. Но тази политика на екстремално ниски лихви и на наводняване на пазара с парични знаци не постигна ефекта, който желаят емисионните банкери. Потреблението на населението в най-добрия случай си запазва посредствените темпове, а компаниите инвестират доста сдържано в закупуването на нови технически съоръжения. Ето защо паричните потоци все повече се насочват към спекулативни инвестиции в акции на технологични компании, недвижими имоти, хедж-фондове или цели държави и предизвикаха превръщането им в спекулативни балони. Междувременно глобалната финансова система се превърна в пирамида от кредити, които и при най-добра воля няма да могат да бъдат погасени. Ситуацията днес е много по-опасна, защото най-богатата и икономически най-мощната световна сила е предвестникът и двигателят на глобалното задлъжняване.

2. Кризата и човешкото знание за света:

Знанието стои в основата на всичко. Без знание за света, за технологиите, за икономиката или без знанието във всички сфери на социално-икономическите области, не би било уместно да се счита, че просперитета и развитието биха имали значение. Проблемът за знанието на човека за света е повече философски, отколкото икономически, но въпреки това има важно значение за разбирането на днешната криза.

Проблемите, които се разглеждат сред либертарианските общества, са повече насочени към знанието на човека, за проблеми, разглеждащи равновесието, за структурата на капитала или по-точно за неговата структура във времето. Дали обаче действително формалния икономически анализ носи някакво знание за това, което се случва в реалния свят. Поставя се въпроса и за мястото на традиционният равновесния модел?

Самото понятие за равновесие и методите, прилагани в чистия анализ имат ясно значение, само когато се придържат към анализа на действията на отделния човек. И това че ние преминаваме в една различна сфера и незабелязано привнасяме нов елемент с различен от цялото характер, обяснявайки взаимодействието между много различни индивиди, т.е. превръщаме икономиката в раздел от чистата логика. Проблематичен е момента, с действията на отделния човек и неговите решения. Доколкото съществуват равновесни отношения между последователните действия на даден човек, те са част от изпълнението на един и същ план, всяка промяна в съответното знание на този човек, тоест всяка промяна, която го води към промяна в неговия план, прекъсва отношението на равновесие между неговите действия, предприети преди и след промяната в неговото знание. Равновесното отношение обхваща само действията на човек през периода, в който очакванията му се сбъдват. Доколкото равновесието е отношение между действия, а действията на един човек трябва по необходимост да се извършват последователно във времето, очевидно е, че отрязъкът от време е важен, за да се придаде на понятието за равновесие някакво значение. Това заслужава да бъде споменато, тъй като много икономисти се оказват в състояние да не намерят място за времето в равновесния анализ и поради това ни внушават, че равновесието трябва да се възприема като безвремие. Положението обаче е различно при планове, определени едновременно, но независимо един от друг, от много хора. В първия случай, за да се осъществят всички тези планове, е необходимо те да се основават на очакването на един и същ пакет от външни събития, докато, ако различни хора основават намеренията си на конфликтни очаквания, нито един сбор от външни събития не би могъл да направи възможно изпълнението на всички тези планове. И второ, в едно общество, основано на размяната, плановете в значителна степен ще предизвикват действия, изискващи съответни действия на другите индивиди. Това означава, че плановете на различните хора трябва да бъдат в съчетание по един особен начин, ако дори само се предполага, че всички те са състояние да бъдат изпълнени. Може да се направи извода, че проблема, свързан с човешкото знание за света е насочен, по-специално към отношението „знание и икономика” и различните икономическите школи, заради техните различни разбирания. А според пазарния принцип, „колкото повече държавата планира, толкова по-трудно става планирането от страна на отделния човек”.

 

-------------------------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

Обобщавайки резултатите от настоящата разработка, може да се направи извода, че глобалната финансова криза е криза на държавното управление на икономиката.

Причините могат да се обобщят като създадения морален хазарт, провежданата експанзионистична парична политика, държавните гаранции и интервенцията на държавата в икономиката. На база направените анализи, може да се заключи, че сегашната криза, не е криза на капитализма, а е по-точно криза при действията на правителствата, които се противопоставят на пазарните механизми на капитализма.

Направен е кратко становище, че няма криза на човешкото знание за света, но има проблем със знанието, при разбирането и приемането на определени допускания в икономиката. В следствие на икономическия разбор на икономическата ситуация в България, може да се заключи, че сегашната ситуация поставя българската икономика в трудна и предизвикателна обстановка, но същевременно се предоставя възможност за данъчни реформи, използвани като икономически стимул за бизнеса и отделния работник и възможност за реформиране на висшето образование, в посока на намаляване на безработицата по време на икономически кризи, увеличаване на бъдещата производителност и разширяване на кредитните пазари. Да глобалната финансова криза засегна и България.

БИБЛИОГРАФИЯ

1) Айн Ранд – „Добродетелта на егоизма”

2) БНБ – Платежен баланс

3) БСК - Задлъжнялост

4) Георги Ангелов – Приложна Икономика – „Твърде голям за да фалира”

5) Дейвид Боаз – „Либертаранството: Въведение”

6) Димитър Чобанов – “Спестявания и инвестиции в България - кризата и отражението и върху някои показатели” – ИПИ

7) Ивайло Николов – Приложна Икономика – „Краят на Кризата”

8) Калин Христов – „Ограниченията на антикризисните мерки” – Приложна Икономика

9) Лудвиг фон Мизес – „Антикапиталистическото мислене”

10 )Мак Оте – „Кризата идва”

11) НСИ – Безработица

12) Проф. Николай Неновски – „Бележки за кризата”

13) Проф. Г. Минасян – Безпощадното IV-то тримесечие’ 08

14) Румен Аврамов – „Паниката ’07” – Приложна Икономика

15) Симеон Дянков, Георги Ангелов – „Увеличаване на броя на студентите като антикризисна мярка”

16) Симеон Дянков, Георги Ангелов – „ Данъчен стимул като отговор на кризата”

17) Фридрих Хаейк – „Икономика и знание”

18) CATO Institute – David Boaz – “The return of big government”

19) Lawrence H. White – “How did we get into this financial mess?” – CATO Institute Briefing Papers

20) Roger Garrison – “The Austrian Theory of the Business Cycle”

21) Source: Federal Reserve Bank of St. Louis, Monetary Trends (October 2008)



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 692 посетителя и 22 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.