Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

1 Класификация на лизинговите рискове 1

1.1 Рискове на лизингодателя 1

1.2 Рискове на лизингополучателя 2

1.3 Рискове на финансирането 2

2 Oсновни понятия 3

3 Обект на застраховката 4

4 Отговорност на застрахователя 4

5 Задължения на застрахования 7

6 Застрахователна премия 10

7 Сключване на лизингова застраховка 12

8 Период на застраховката 18

9 Ликвидация на щетите 20

9.1 Първи етап 21

9.2 Вторият етап 22

9.3 Трети етап 23

1 Класификация на лизинговите рискове

Класификацията на лизинговите рискове в чисто икономически аспект може да бъде направена, разграничавайки следните категории: институционален риск, риск от финан­сови загуби от неплащане на лизинговите вноски, ин­вестиционен риск, риск от ликвидност, риск от лихвени проценти, риск от валут­ни курсове, кредитен риск и др. Всяка от тях може да се разчлени на по-малки елементи. Например инвестиционният риск за получените премии по лизинговото застраховане може да се раздели на риск от съучастия, риск от депозити и средства на доверително управление, риск от ценни книжа, риск от недвижимо имущество и др. От своя страна рискът от финансови загуби от неплащане на лизинговите вноски, рискът от депозити и средства на доверително управление, както и кредитният риск могат да се разделят на падежен риск и риск от неизплащане и т.н. Видовете лизингови рискове, подобно на рисковете въобще, обаче не могат да бъдат групирани в една научнообоснована и пълна класификация по­ради невъзможността да бъдат установени, изчерпателно изброени и точно отг­раничени областите на проявление на риска и множеството източници на опас­ностите за хората и техните имущества. Застрахователят е изправен пред необ­ходимостта да проучи естеството и да оцени последиците на най-различните рис­кове, осъществяването на които може да обуслови плащания от негова страна. Затова в специалната литература са предложени различни класификации на рис­ковете, които, адаптирани към лизинговото застраховане, са следните:

1.1 Рискове на лизингодателя

Те са най-разнообразни в зависимост от при­чините за тяхното появяване - прекратяване плащането на лизингови вноски от лизингополучатепя по различни субективни и обективни мо­тиви; причини, обуславящи разрушения, повреждане или влошаване на лизинговия обект; рискове на научно-техническия прогрес; рискове от намесата на законодателя по стопански, данъчни, социално-политически и други съображения; промени в търсенето на лизингови обекти поради конкуренция, конюнктура, мода, асортимент; ценови и качествени, транспортни и други причини; лични рискове поради несъвър­шенства на човешките знания и действия и други.

1.2 Рискове на лизингополучателя

Към тях се включват рискове, свързани със загуба или повреждане на ползващия лизингов обект, намеса на законодателя в лизинговия процес.

1.3 Рискове на финансирането

Към тях се отнасят инвестиционният риск, рисковете от курсови разлики, за пари, за лихвени проценти, движими ценности, кредитни, ликвидни, валутни, и пр.

----------------------------------------------------------------------

9 Ликвидация на щетите

В случай на настъпване на застрахователно събитие по лизинговите застраховки се извършва ликвидация, по условията и указанията на съответното застрахователнодружество. При лизинговата застраховка за застрахова­телно събитие се приема неплащането на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя.

При извършването на ликвидацията се прилага индивидуален подход за всеки отделен случай, защото тя има специфични особености при всеки вид лизингово застраховане и зависи от свойствата на застрахования лизингов обект, степента на щетата и други фактори. Въпреки това са налице някои общи изисквания, които трябва да се съблюдават в ликвидационната дейност. Те се свеждат до проверка на някои предварителни данни преди започване на самата ликвидация и в процеса на нейното осъществяване:

а) правилността на сключените застрахователен и лизингов договори, тях­ната валидност и дали е започнала да тече отговорността на застрахователя;

б) правилността на оценката;

в) съответствието на застрахователната премия на застрахователната сума;

г) изследване на причините за реализирането на лизинговия риск;

д) събиране на данни за евентуалната вина на застрахования лизингодател и за предприетите от него мерки за събиране на лизинговите вноски;

е) проучване на причините за преустановяване изплащането на лизинго­вите вноски от лизингополучателя (смърт, финансови затруднения или изпадане в неплатежоспособност и др.) и пр.;

Ликвидацията се извършва в определена последователност и преминава през три основни етапа.

9.1 Първи етап

При първия етап се констатира размерът на щетите. В началото се уста­новява правото на застрахования лизингодател да получи застрахователно обезщетение. Заедно с това се дава точно описание на настъпването на застрахователното събитие и на съпътстващите го обстоятелства, завежда се ще­тата, проверяват се всички обстоятелства и причини за неплащането на лизингови вноски от лизингополучателя.

Образуването на ликвидационната преписка при настъпване на застра­хователния случай се извършва от упълномощено за целта лице (експерт по ликвидацията, инспектор, застраховател и др.) в съответствие със застрахо­вателните условия на дружеството. За образуване на ликвидационна препис­ка застрахованият лизингодател предоставя на застрахователя всички необ­ходими документи (уведомление за щета по образец, оригинален застрахова­телен договор, валиден към датата на събитието, и специфичните документи за застраховката на лизинговия риск, удостоверяващи прекратеното плаща­не на лизинговите вноски, застрахователен договор или декларация от заст­рахования за наличие или неналичие на застраховка за дадения лизингов риск при друг застраховател и др.).

След окомплектоване на ликвидационната преписка с необходимите до­кументи, експертът по ликвидацията сверява всички данни и завежда щетата в специален дневник със задължително посочване на индекса на клона или на оторизирания представител, завел първи щетата.

В дневника за завеждане на щети се нанасят задължително следните дан­ни: номер по ред, дата на завеждане, номер на щета, застрахован лизингода­тел, адрес на лизингодателя, описание на застрахователното събитие, дата на застрахователното събитие, инициалите на експерта, номер на застрахова­телния договор, валидност от/до, застрахователна сума, характеристични дан­ни за застрахования лизингов обект, сума на изчисленото застрахователно обезщетение, сума на утвърденото и изплатено застрахователно обезщетение, номер и дата на разходния документ, регресни права, номер на щетата на клона,забележка.

При констатация на нередност на документите или несъответствия екс­пертът може да откаже завеждане на щета, съгласно Общите условия на заст­рахователя за лизинговата застраховка.

Констатираните неизплатени лизингови вноски се описват в Опис-заключение в три екземпляра, от които първият се прилага към преписката, вто­рият се дава на застрахования лизингодател, а третият остава във вещото ли­це за обработка.

Общият размер на изплатените застрахователни обезщетения по дадена лизингова застраховка не може да надвишава застрахователната сума по до­говора.

Експертът по ликвидация класира всички документи в образуваната пре­писка (щета) за съхранение, чиято продължителност е 5 години от датата на настъпване на застрахователното събитие.

9.2 Вторият етап

Вторият етап от ликвидацията на щетите по лизинговата застраховка е най-важният. На този етап се прави оценка на размера и степента на щетата или на финансовата загуба. Оценката на щетата се извършва на основата на схемата за погасяване на лизинговите вноски и фактически изплатените вноски от лизингополучателя. Оторизиран експерт контролира правилността напредставената документация и изготвя експертиза по съответен образец, в оп­ределения срок с вътрешна заповед на застрахователното дружество. В нея се предлага размерът на застрахователното обезщетение. Достоверността на дан­ните се удостоверява с подпис.

При наличието на застраховка за дадения лизингов риск и при друг застраховател застрахованият лизингодател получава обезщетение, пропорцио­нално на отношението на застрахователната сума по тази застраховка към общата застрахователна сума по всички лизингови застраховки.

Резултатите от оценката на щетата се оформят в Доклад по щета. Той се изготвя по образец в два екземпляра от съответния експерт. Определеното в него застрахователно обезщетение трябва да бъде съобразено с всички за­конови изисквания и тези по Общите условия за лизинговата застраховка. писмените заповеди и разпореждания на ръководството на застрахователно­то дружество.

Докладът се подписва от експерта и в комплект с цялата преписка се пре­доставя за проверка и утвърждаване от съответния ръководител.

9.3 Трети етап

На третия етап се изплаща застрахователното обезщетение. Засега то се осъществява в парична форма по касов или безналичен начин. Своевремен­ното изплащане на застрахователното обезщетение е гаранция за реалността на застрахователната защита.

Използвана литература

1. Лично и имуществено застраховане - Хр.Драганов, М.Нейков;

2. Застрахователно право - Илиев, Димитър;

3. Застрахователен пазар - Илиев, Боян Кръстев;

4. Основи на застраховането - И.Йотов, Б.Илиев.

Коментари на клиенти: