Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Реферати Икономика Застрахователно дело Риск и контрол при застрахователните дружества


Реферат (малка дипломна работа), 27 стандартни страници, има апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Постановка на проблема

2. Традиционен поглед върху рисковете в застрахователните дружества

3. Рисковете в застрахователните дружества. Видове

4. Контрол върху дейността на застрахователните дружества.

5. Видове системи. Контрол в България

6. Контролна дейност

7. Дистанционен контрол


1. Постановка на проблема

Животозастрахователните дружества и дружествата по общо застраховане са изложени на определени рискове, поради което те трябва да поддържат различни по размер застрахователни резерви и да работят по определени нормативни правила. Резервите на животозастрахователните компании формират 80% от пасивите, като те отразяват сумите, с които ще бъдат заплатени евентуалните искове по полици. Във всяко общество, в процеса на своята дейност, хората и техните колективи стъпват в определени взаимоотношения по между си. За да се осъществят тези отношения нормално е необходимо тяхното регулиране. Необходимостта на това правилно разбиране в пълна степен се отнася и за застраховането. Чрез застраховането се натрупват огромни парични средства. В каква степен и в какви направления могат да бъдат използвани финансовите възможности, с които разполагат застрахователите, зависи от един или друг установен държавен надзор върху дейността на застрахователните дружества.

Оттук основният проблем, който възниква за животозастрахователните дружества е дали резервите са достатъчни за покриването на исковете по полиците и дали се осъществява качествен контрол. Финансовите рискове, на които са изложени тези дружества се определят от инвестициите, които правят, като главно техните експозиции са на пазарен и кредитен риск. При застрахователните дружества по общо застраховане резервите са близо 60% от пасивите, което е по-малко от животозастрахователните дружества, но несигурността на пасива на дружествата по общо застраховане е по-голяма. Животозастрахователните дружества над 90% от активите им са в инвестиционен портфейл, който подсигурява ликвидност, с цел изплащане на полици по искове. До каква степен инвестициите осигуряват достатъчна възвръщаемост, за да се поддържа нивото на резервите зависи от инвестиционния риск, който се поема. Тъй като инвестиционният риск включва потенциалните загуби от инвестициите, то той обхваща пазарния и кредитния риск. По принцип животозастрахователните дружества управляват инвестиционния риск като прилагат подхода на управлението на активите и пасивите, а дружествата по общо застраховане въз основа на динамичния финансов анализ. През последните няколко десетилетия сме свидетели на финансовата интеграция на продуктовите линии между големите финансови институции, което е следствие на нарастващата глобализация на финансовите пазари, развитието на нови финансови инструменти и напредъка на информационните технологии. Това от своя страна накара тези институции да се сблъскат с редица рискове, да разработят методология за тяхното оценяване и техники за намаляването им. Този процес изисква не само променя в подхода на управление на инвестициите в застрахователните дружества, но и преоценка на рисковете, които те са подложени в условията на интеграция на финансовия сектор. Това налага систематизация на изследванията за рисковете на застрахователите и да се преоценка на постановките. Във връзка с това целта на изследването е да се разгледат рисковете на застрахователните дружества в условията на финансова интеграция.

2. Традиционен поглед върху рисковете в застрахователните дружества

Според Хр. Драганов рискът е икономическо понятие, което е естествено проявление на целенасочена дейност. Неговото реализиране води към отклонения от очакваните резултати. Той отбелязва, че думата “риск” има италиански произход (risico), която в превод означава “вземане на решение, резултатът на което е неизвестен, той е несигурен”. В. Бауер и К. Моравски дават друг превод на италианската дума “възможни вреди или негативни последствия поради непредсказуеми обстоятелства”.

Те предполагат, че “risico” произлиза от арабската дума “rizq”, която означава “нещо от което се извлича полза” или “ нещо, което е дадено на човек без печалба”. “Дневна дажба, която Господ дава на човека” е религиозното ислямско определение на термина “rizq”.

По-задълбочените изследвания върху произхода на термина “риск” на В. Бауер и К. Моравски водят до армейският език, който идва от сирийския, а той произхожда от древния език пахлеви. На пахлеви “rôcik” означава “дневна дажба (хляб)”. Смята се, че до средновековието думата “риск” е имала неутрално значение по отношение на човешкия доход, който е обект на несигурност. Предполага се, че той се е превърнал в негативен резултат в средновековния италиански език.

В литературата рискът на застрахователите се дели на три вида – застрахователно-технически, административен и технически.

Застрахователно-техническият риск произтича от самата дейност на застрахователното дружество и се определя като “вероятност за колебания над допустимата максимална граница около средната честота на щетите”. Според Б. Илиев той се “изразява чрез разпределението на общата щета и се характеризира с нейната очаквана стойност и разсейване”.

В специализираната литература се посочват няколко елемента на застрахователно-техническия риск, а именно случаен риск, риск от промяна, риск от грешки, риск диагноза и риск прогноза. Б. Илиев твърди, че последните два елемента отговарят на риска от грешки и риска от промяна, респективно. Като цяло в българската литература се достига до класификацията на застрахователно-техническия риск, предложена от Д. Фарни.

Административният риск е налице, когато “калкулираните добавки за разноски са по-малко от извършените”, а управленският риск е свързан със загубите, които застрахователното дружество претърпява в следствие на неадекватни управленски решения.

Тъй като това разграничение на рисковете е непълно и не включва рисковете, които пряко са свързани с дейността на застрахователните дружества, то Хр. Драганов ги разделя в две основни групи – рискове, свързани със застрахователната дейност и рискове, които не са свързани с дейността на застрахователя.

Рисковете, свързани със застрахователната дейност се разделят в две подгрупи – тези свързани с обслужване на договори и рискове, приети по договори за застраховане. Към първата подгрупа спадат рисковете, върху които дружеството се излага при сключването на различните видове застраховки. Втората подгрупа рискове са специфични за застрахователното дружество. Тук се причисляват: рискът, свързан с андерайтинга, рискът от неефективно презастраховане, рискът свързан с управлението на застрахователния портфейл, и рискът, свързан с формирането и инвестирането на свободните парични средства и резерви.

Рисковете, които не са свързани със застрахователната дейност се разделят на две подгрупи – рискове присъщи на вътрешната среда и рискове от външната пазарна среда. Към първата подгрупа спадат загуби от кражби, диверсии, нелоялност на персонала, пренапрежение на технологичните системи, недобра управленска структура . Втората подгрупа включва редица рискове като: природни, икономически, политически, презастраховане. Б. Илиев, Д. Гущеров и В. Василев дават друга класификация на рисковете в застрахователното дружество, но от гледна точка на платежоспособността . Според тях видовете риск, на които застрахователните дружества са изложени се разделят в две групи – технически и инвестиционни. Техническите са резултат от дейността на различните видове застрахователи и се разграничават на текущи и специални рискове. Към текущите спадат седем вида рискове: риск “грешна калкулация”, риск “отклонение”, информационен риск, риск “неправилна оценка”, риск “презастраховане”, риск “оперативни разноски” и риск “катастрофични загуби”. Специалните рискове са свързани с текущите включват: риск от прекомерно и некоординирано нарастване на квотата на щетите, риск от увеличение на коефициента на разноските, ликвидационен риск.

Финансовата и застрахователна теория дават различни определения на инвестиционния риск. Според Д. Дечев и Т. Недев рискът е възможното отклонение на реалната норма на възвръщаемост от очакваната. Хр. Драганов правилно защитава тезата, че в застраховането понятието “риск” трябва да се третира по-различен начин и не трябва да се покрива с общоприетото определение за риска. Това произтича от спецификата на дейността на застрахователното дружество, тъй като то е подложено на въздействията на случайни събития, които нямат определена закономерност.

Следователно, инвестиционните рискове са свързани с доходността, ликвидността и структурата на инвестиционния портфейл на застрахователното дружество. Тук спадат риск “обезценка”, ликвидационен риск, риск, свързан с разпределението, лихвен риск, риск, свързан с оценката на инвестициите и риск, свързан с използването на деривати. Й. Йотов и Ж. Христозов използват разделението на рисковете от финансовата теория на систематични и несистематични.

Групата на систематичните рискове включва онези фактори, които са свързани с микро и макро факторите в икономиката, т.е. състоянието на икономиката, ефективността и, лихвените проценти, доходите на икономическите агенти, инфлацията. Рисковете от тази група не могат да се диверсифицират, но някои от тях могат да се хеджират. Тук спадат: рискът от промяна в стойността на активите, инфлационният риск, лихвеният риск, политическият риск, валутният риск. Несистематичните рискове зависят от спецификата на дружеството и отрасъла, в който се намира. Те могат да се намалят чрез диверсификация. Към тази група спада актюерският риск, кредитният риск, индустриалният риск и ликвидният риск.

 

-------------------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

5. Контролна дейност

Контролната дейност се осъществява в две направления - постоянен дистанционен контрол и проверки на място. Целта на тази дейност е да се установи спазването на законовите разпоредби за капиталова адекватност и пазарно поведение, за да се предотвратяват или разкриват закононарушения. Комисията за финансов надзор осъществява контрол по отношение на спазването на Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за застраховането, Закона за здравното осигуряване, Кодекса за социалното осигуряване и действащите подзаконови нормативни актове в сферата на инвестиционните, застрахователните и пенсионноосигурителнитe услуги.

6. Дистанционен контрол

Дистанционният контрол, който Комисията за финансов надзор упражнява върху дейността на поднадзорните лица, се изразява в проверка на предоставяните годишни и периодични отчети (тримесечни и шестмесечни), както и на други нормативно изискуеми документи, специфични за различните поднадзорни лица. При установяване на непълноти и несъответствия с нормативните изисквания Комисията изпраща писма до поднадзорните лица с искане за отстраняване на неточностите по постъпилите документи.

Използвана литература

1. Тодоров , Р., „Поглед върху застрахователните дружества”, С., 2001г.

2. Закон за КФН, Закон на застраховането

3. Интернет сайтове:

www.euroactiv.com

www.refetari.com

www.google.bg


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 1102 посетителя и 32 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.