Търсачка

Банер

Каталог Изобразително изкуство Организиране и провеждане на Пета национална изложба на декоративно -приложните изкуства Ямбол – 2009/2010 година


Дипломна работа, 75 стандартни страници
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

Увод ………………………………………………............................ 2 стр.

І глава Декоративно – приложни изкуства – исторически преглед

1.1. Развитие на авторските декоративно – приложни изкуства в след Освобожденския период …………. ……………………….... 4 стр.

1.2. Ролята на Рисувалното училище за развитието на декоративно – приложните изкуства в България ………………. 7 стр.

1.3. Влияние на стиловете - Сецесион и Ар - Деко за формиране на облика на 20-те години на ХХ век …………………………..…. 10 стр.

1.4. Създаване на ТФ …………………………………………..15 стр.

1.5. Появата на Националните приложни изложби следствие от бурното развитие на декоративно – приложните изкуства през 60 – 70-те и 80-те години на ХХ век. …………………………………….17 стр.

1.6. Характерни особености на текстила, дърворезбата и керамиката. …………………………………………………………... 22 стр.

ІІ глава Развитието на занаятите и търговията в Ямбол през:

2.1. Римската и късноантичната епоха …………………….. 23 стр.

2.2. Феодализма ……………………………………………….. 29 стр.

2.3. Ренесанса …………………………………………………. 35 стр.

2.4. ХХ век ……………………………………………………….. 36 стр.

ІІІ глава Кураторски проект

3.1. Мисия ……………………………………………………….... 53 стр.

3.1.1.Партниращи организации ……………………………… 53 стр.

3.1.2.Селекция на участниците ……………………………… 54 стр.

3.1.3.Времетраене и място на провеждането …………….. 54 стр.

3.2. Цели …………………………………………………………. 55 стр.

3.2.1 Основни цели ……………………………………….. 55 стр.

3.2.2 Дейности ……………………………………………… 55 стр.

3.2.3 Очаквани резултати ………………………………… 56 стр.

3.3. Концепция ………………………………………………….. 57 стр.

3.4. Стратегия …………………………………………………... 57 стр.

3.4.1 Стратегия – за промоция и популяризиране ….. 57 стр.

3.4.2 Мотивация …………………………………………… 58 стр.

3.5. Структура - Времево разпределение на дейностите по организация на изложбата ……………………………….. 60 стр.

3.6. Проекто – бюджет ………………………………………….. 64 стр.

3.7. SWOT анализ ………………………………………………. 66 стр.

Заключение ……………………………………………………….… 69 стр.

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Увод

Целта на настоящата дипломна работа е организиране и разработване на проект за провеждане на Пета Национална изложба на декоративно – приложните изкуства – Ямбол 2009 година.

Във връзка с така формулираната цел възникват няколко задачи свързани с миналото, настоящето и бъдещето на декоративно – приложните изкуства в България. Структурно дипломната работа ще бъде композирана в три глави и заключение.

Първа глава включва:

- Развитието на авторските приложни изкуства в България в след Освобожденския период;

- Ролята на Държавното рисувално училище за развитие на декоративно – приложните изкуства у нас;

- Влиянието на стиловете Сецесион и Ар Деко в облика на 20-те години на ХХ век;

- Създаването на Творческия Фонд – София Камбурова, Стоян Райнов, Стефан Димитров;

- Появата на Националните художествени изложби в областта на декоративно – приложните изкуства, вследствие от бума на 60-те – 70-те , 80-те години;

Втора глава включва развитието на занаятите и търговията в Ямбол през:

- Римската епоха;

- Феодализма;

- Ренесанса;

- ХХ век

Трета глава представя кураторският проект, като разглежда целите, задачите, мисията, стратегията, проекто – бюджета, SWOT анализа.

Заключение.

Литературни източници:

- Изследване на публикациите свързани с анализа на художествено творческите процеси при декоративно – приложните изкуства от гледна точка на изкуствознанието и художествената критика;

- Интервюиране на бившия директор на ХГ „Ж. Папазов” – Ямбол – основен инициатор и организатор на предишните изложби на декоративно – приложни изкуства (1975, 1979, 1983 и 1989 г. );

- Работа с архивни материали от Държавен архив – гр. Ямбол;

- Лична и библиотечна литература.

Приложения

 

-----------------------------------------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

Възраждането на Националната изложба на декоративно – приложните изкуства в България в този кураторски проект има исторически, съвременен, а надявам се и бъдещ резонанс. През 2009 година ще се навършат 20 години от откриването на последната грандиозна експозиция в Ямболската художествена галерия ( 1989 г. ). Целта е да се съберат достатъчно творби на съвременни български автори, а така също и творци от Балканите, в перспектива и творци от Европа, а защо не и от света – обединени от универсалния език на декоративно – приложните изкуства.

В първата глава на този проект се разглеждат историческите особености на развитие при народните художествени занаяти и тяхното сливане с авторските приложни изкуства през времето на Възраждането и следосвобожденския период. Ролята на Рисувалното училище за тяхното развитие се свързва с имена като Стефан Баджов, Харалампи Тачев и др. български творци пренесли европейската култура и реализирали плодовете и на българска територия, като преподаватели в училището, което по – късно се превръща в Художествена академия.

Разглеждат се трите основни източници на вдъхновение за авторските приложни изкуства.

ü Училищния музей, който събира високи достижения на народните художествени занаяти – шевици, тъкани, накити и др.;

ü Влиянието на Европейските приложни изкуства от средата на ХІХ век в Световното промишлено изложение в 1851 година в което се отхвърля дотогавашната практика за копиране на традиционното изкуство и поставяне на високо качество, като критерии в реализацията на първите дизайнерски промишлени изделия;

ü Творчеството на художниците, които се обръщат към създаване на предмети за ежедневието на хората. Това са автори като Стефан Димитров, Стоян Райнов и неговите ученици, Стефан Баджов.

Ямбол в общата история на България се превръща в център на занаятите и търговията, които прославят града далеч извън границите на страната. Този факт е основата върху която се стъпва в създаването на Националното Ямболско квадриенале.

Във втората глава се разглежда Ямбол като икономически, социален и културен център в който са се развили благоприятни условия за разцъфтяването на занаятите, търговията и културата. Именно затова Ямбол през 70-те години на ХІХ век се превръща в своеобразна столица на декоративно – приложните изкуства в страната.

Третата глава включва концепция за реализиране на идеята за възстановяването на традицията на четири години да се открива нова експозиция.

Това може да се превърне в мощен стимул мотивиращ авторите за работа не само духовно, но и материално, като се превръща в повод за връзка между поколенията. Повод творците индивидуалисти по своята същност да бъдат обединени от общия език на изкуството и каузата за неговото Възраждане.

Интерес за изследването във връзка с този проект представлява пътят на нашето визуално изкуство от времето на феодализма, през Ренесанса като осъществява плавна връзка между народното приложно изкуство и авторското приложно изкуство, не само в технологичен, но и в стилистичен и общокултурен смисъл. Продуктите на традиционните художествени занаяти са тясно свързани с човека, природата и предмета. Тази връзка се оказва многотрайна и гъвкава, тя се развива и в декоративно – приложните изкуства. Бидейки авторски т.е. уникални те достигат в днешно време и до абстрактната изчистненост на съвременните концентрирани форми на творчество.

За да се продължи пътят на развитие от особена защита се нуждаят най – вече майсторските изпълнения, уникални по своята технология - ръчни дейности, които имат своите модерни технологични варианти.

Заслужава специално да бъде оценено и насърчено създаването на художествени произведения на декоративно – приложните изкуства на предмети и технологии свързани с позабравените и изчезващи домашни индустрии и в рамките на развиващия се у нас културен туризъм.

Художествените занаяти и декоративно – приложните изкуства не биха могли да съществуват без подкрепа, защото се нуждаят и от печалба за да съществуват.

Днес предаването на художествените умения на новите поколения не трябва да бъде изключение, а да се превърне в специална протекция с оглед съхраняването и оцеляването им, като непосредствен жив човешки опит.

Приложението на декоративно – приложните изкуства е условие за тяхното по – тясно интегриране в съвременния свят. Прилаганите от творците традиционни умения, които са вкоренени в бита ни от незапомнени времена носят жизнеността на човешкия опит предаван на следващите поколения и са важна съставка за идентичността на българина.

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Използвана литература

1. АБС, Статия

2. Ангелов, В., в-к Култура бр. 10, 9 март 1990

3. Ангелов, В., Народна култура бр. 50, 14 декември 1979

4. Ангелов, В., и др., Съвременни декоративно – приложни изкуства в България, ВАН, С, 1989

5. Бирников, А., Занаяти и професии в Ямбол през миналия век и началото на настоящия, Окръжен държавен архив Ямбол

6. Бландчард, К., и др., Едноминутния мениджър, медицина и фикултура, С, 1989

7. Българското изобразително изкуство, ДИ Септември, С, 1988

8. Вакарелски, Хр., Българско народно изкуство, Български художник, С, 1963

9. Василчина, В., Народна култура бр. 5, 3 февруари 1984

10. Джукелов, Ив., Народен другар, бр. 50, 25 април 1985

11. Домусчиев, Ж., и др., Из Ямболския край, малка туристическа библиотека

12. Евън – Джоунс, Дж., Психология на успеха, Егмонт

13. Еко, У., Как се пише дипломна работа

14. Елховска дума, бр. 34, 14 октомври 1997

15. Иванова, Н., Дизайн и градска среда, БАН, С, 1988

16. Иванова, Н., История на дизайна, Наука и изкуство, С, 1984

17. сп. Изкуство, кн. 3

18. Изобразително изкуство за 9 – ти клас, Просвета, С, 2001

19. История на град Ямбол, Издателство на Отечествения фронт, 1976

20. Каталог на Трета национална изложба на декоративно – приложните изкуства, Ямбол, 1983

21. Кръстева, Г., Домашно традиционно тъкачество и орнаментирани тъкани в България, БАН, С, 1981

22. Кръстева, Г., Родопско народно изкуство – тъкани и медникарство, Български художник, С, 1963

23. Народен другар бр. 141, 27 ноември 1971

24. Народен другар бр. 142, 29 ноември 1975

25. Народен другар бр. 12, 23 март 1990

26. Народен другар бр. 6, 15 януари 1985

27. Недялкова – Каприева, Д. и др., Изкуството на текстила в България, С, 2002

28. Немцов, Др., и др., Изобразително изкуство за 9 – ти клас, Булвест 2000, 1997

29. Петкова, Б., Народен другар бр. 151, 22 декември 1979

30. Работническо дело бр. 249, 6 септември 1985

31. Станков, Д., Чипровският килим, БАН, институт за изобразителни изкуства, С, 1960

32. Шешев, Ст., сп. Изкуство бр. 2, 84



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 208 посетителя и 8 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.