Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

1. Въведение

Незаконният добив на дървесина е сериозен проблем, който не се отнася само за тропиците. В някои Източноевропейски страни нивото на незаконния дърводобив достига до 50 % от общия добиван годишен обем. Незаконните дейности в горския сектор причиняват огромни щети на горите, на местните общности и на икономиката на съответните страни. Световната Банка оценява, че загубите от приходи за правителството са 5 милиарда US долара за година, а други 10 милиарда долара губи националната икономика. На глобално ниво, проблемът, свързан с незаконния добив на дървесина, става все по-важен. Европейският съюз прилага план за действие FLEGT (Изпълнение на законите за горите, управлението и търговията) с оглед контрол върху вноса на незаконно добита дървесина. С присъединяването на новите страни-членки незаконният добив на дървесина става вече вътрешен проблем на ЕС и вероятно ще се задълбочи с приемането на Румъния и България.

Както в повечето Източноевропейски страни и в България, преходът от централно-регулирано към пазарно стопанство не е гладък, контролиран процес. Той е съпроводен с нарастване на множество незаконни обществени практики, чийто основи са предимно социално-икономически и по различен начин са свързани с оттеглянето на държавата от стопанска дейност. Подобна незаконна дейност е и т.н. “незаконен дърводобив” (illegal logging).

Трябва да се отбележи, обаче, че много от неправилните дейности в дърводобива са законни и че законният и незаконният дърводобив често са свързани.

Поради това, съсредоточаването на вниманието само върху незаконно добитата дървесина може да не е достатъчно, за да се очертаят всички аспекти на проблема.

Дейностите, които предхождат дърводобива, като избора и маркирането на дърветата, определянето на обема и сортиментирането могат да бъдат извършени както по законен, так и по незаконен начин, за да подготвят почвата за незаконен добив. Незаконни дейности могат да бъдат извършени и след транспортирането на добитата дървесина и особено при търговията, където се цели скриване на добити количества дървесина в нарушение на законовите разпоредби, а също скриване на данъци и др..

Целта на настоящото проучване е да се посочат ключовите предпоставки и главни механизми за практикуване на незаконни горски дейности в България, с акцент към незаконния дърводобив (сеч, извоз, транспорт) и пазара на дървесината, с оглед разработване на адекватни превантивни мерки. Поради това е анализирано настоящото състояние на горското стопанство и горското законодателство в България. Събрани са данни, чрез които да бъдат определени несъответствията между производството и потреблението на дървесина, които произтичат от незаконен дърводобив.

Проведена е анкета в горския сектор, насочена към установяване наличието на корупция, причините и необходимите мерки за нейното намаляване. Тъй като в анкетата са включени едва 18 служители от различни йерархични нива в горската администрация (Национално Управление по Горите, Районни Управления по Горите и Държавни Лесничейства), което тя няма претенции за представителност, но служи за основа на експертните становища, изложени в заключението.

Проучването покрива само част от дейностите, определени като незаконен дърводобив от WWF. Често срещани незаконни дейности в горите, които не са проучвани, са:

• Незаконно заемане на горски територии. Това представлява важен проблем в някои райони и е в резултат от бързо развиваща се туристическа, промишлена, или друга инфраструктура;
• Умишлени палежи на гори, или други дейности, насочени към унищожаване на дърветата на корен (напр. опръстеняване – сваляне на кората под формата на пръстен около основата на стъблата) с цел осигуряване на допълнителни количества дървесина за добив. Това е широко разпространена практика и заслужава систематичен контрол. Концепциите за разрешаване на този проблем бяха разгледани на проведените Национални кръгла маса и донорски срещи, посветени на защитата на горите от пожари (2001, 2002 г – НУГ- БШПГ – Фондация “Силвика” - Intercooperation), и приетите от НУГ концепции в тази връзка. Прилагането, обаче, на препоръчаните дейности все още е слабо. В резултат на обсъжданията беше направено заключението, че основната част от опожарената дървесина се изнася на ниски цени от няколко дърводобивни и дървопреработвателни фирми. Това беше широко разпространена практика между 1999 и 2001 г., докато се забрани износа на опожарена дървесина. Информация по този въпрос е представена на интернет страницата www.sylvica.org.
• Незаконно преработване на дървесина, вкл. незаконно добита, често съчетано с нарушаване на трудовото или екологично законодателство. Това е много важен социален, икономически и екологичен проблем в много планински райони на страната и е свързан с други незаконни дейности в горите. Частично въпросът се засяга при разглеждане на “пазара на дървесина”.
• Незаконни дейности, като иманярство, свръхдобив на билки, унищожаване на защитени растения с търговска цел. Тъй като гората не е съставена само от дървета, причиняваните значими увреждания и върху други елементи на екосистемите (почва, скали, тревисти растения, гъби...) също се смятат за незаконни дейности в горите. Например, събирането на еделвайса (Leontopodium alpinum) и други защитени растения причиняват сериозни екологични щети. Особено важен е този проблем за някои защитени територии (ЗТ), тъй като при тези случаи се подлага на риск главното предназначение на ЗТ.

-----------------------------------------------------

5. Заключение

Обемът на незаконно добита дървесина може да бъде оценен, макар и приблизително, на около 3.7 млн. m³. От тях 2.7 млн. m³ (73 %) се използват като дърва за горене и около 1 млн. m³ (27 %) се обработват от дървопреработвателната и целулозно-хартиената промишленост. Действителният обем би могъл да бъде дори по-висок, тъй като тези стойности не включват дървесината, използвана за други цели, освен обработка и отопление (колове за огради, минни подпори и др.). Ако се добави и незаконно добитатат дървесина, се оказва, че от горите на България годишно се добиват общо 8.3 млн. m³ дървесина. Според тези данни 45 % от общия добив (законен и незаконен) е незаконен.

Нивото на незаконния дърводобив в България е тревожно високо. Неговият обем от 3.7 млн. m³ годишно съответства на 80 % от отчитания годишен дърводобив. Обемът на законния и незаконния дърводобив превишава предвиденото в лесоустройствените проекти ползване с 1.5 млн. m³. Общо, той не превишава годишния прираст на горите в България, но би могъл да го превиши в отделни райони и в леснодостъпни гори. Поради това, трябва да се проведе инвентаризация, която да определи най-засегнатите райони, където да се предприемат незабавни мерки за борба с незаконния дърводобив и за предотвратяване на неустойчива свръхексплоатация.

Незаконният дърводобив е свързан с множество нарушения на текущата законова и нормативна уредба, като ролята на корупцията е значителна. В следващата част са посочени някои препоръки за ограничаването на незаконния дърводобив, но на първо място следва да се посочи повишаването на мотивацията и защитата на служителите в горите. Ако се ограничи незаконният дърводобив, нарушенията при транспортирането, търговията и преработката на дървесина също ще намалеят. За тази цел трябва да се усили контролът на място – в гората. Правителството, изглежда, не приема напълно тези факти и настоящата политика позволява съществуването на “допустими нарушения в горите”, макар това никога да не е обявявано официално.

Настоящото проучване не може да отговори на всички въпроси, които поставя, но авторите му са убедени, че то може да бъде полезна част от необходим обществен дебат за незаконните дейности в горите. Подобни дейности имат многостранен неблагоприятен ефект, защото:

Влияят негативно върху устойчивото развитие на горското стопанство и горския сектор като цяло. Това противоречи на “Националната Горска Стратегия и Политика” (2004), според която горите в България ще се стопанисват устойчиво.

Създават се предпоставки за дълготрайно нарушаване на екологичното равновесие в някои региони, където тази дейност е по-значима. Неблагоприятно се въздействува върху биоразнообразието, опазването на редки и ценни видове, както и върху местните общности.

Създават се предпоставки за развитие на “сивия” сектор в икономиката на страната, за непазарно изкривяване цената на дървесните продукти и цената на труда на заетите в горския сектор.

Накърнява се авторитетът на служителите по горите и държавното горско ведомство в дългосрочен план и се създават рискове за изместване на специалисттите по горите от други – икономисти, природозащитници и т.н.

Препоръки

• Подобряване на приложението на законите и прилагането на съдебно преследване на нарушенията в горите.
• Подобряване на мотивацията на държавните горски служители чрез отстраняване на политическите и икономически пречки в тяхната работа и не на последно място, повишаване на възнаграждението им. Горските служители следва да прекарват повече време в гората, за сметка на административната работа в офисите, както често се случва в момента.
• Създаване на механизъм на свободен пазар за задоволяване на нуждите на местното население от дървсина.
• Включване на местните общности в подкрепа на защитата на горите. Това включва инструменти като материално стимулиране и Многофункционално планиране в горите, което включва участие на населението и обществото в планирането и управлението на горите.
• Въвеждане на горска сертификация (FM, CoC, non-timber forest products)
• Въвеждане на предмитнически контрол при износа на дървесни продукти
• По-широко взаимодействие между НУГ, данъчните власти и митниците, вкл. разработване на компютърни продукти за бърза оценка на количествата и реалната стойност на изнасяните или внасяни дървесни продукти;
• Забрана за износ на несертифицирана дървесина;

ЛИТЕРАТУРА:

Андонова, М. – 2003 Горски парадокси, в-к Капитал, 1-7.03.2003

Анализ на горския сектор в България 2003 – МЗГ

Пенева Л. – 2003 – Ефективното управление на горите може да бъде и факт, в-к Икономически живот, бр. 40, 2003

Отчет на НУГ за 2002 и 2003 г.- НУГ

Отчетни форми на ГФ 1-7 – 2000 г. – НУГ

Статистически годишник на Р.България, 2002,2003- НСИ

Тричков, Л. С.Петров 2003 – Анализ на производството на обла дървесина, от ДГФ на Р.България и на износа на обли и фасонирани дървени материали и дървени въглища за периода 2000-2002 г. Сп. Управление и устойчиво развитие, бр.1-2, 2003;

Bouriaud, L., A. Niskanen – 2003 – Illegal logging in the context of the sound use of wood – Report on the seminar, Poiana, Brasov, Romania.

Guertin, C. 2003 – Illegal logging and Activities in the Forestry sector – UNECE Timber Committee, Switzerland

Коментари на клиенти: