Търсачка

Банер

Каталог Хранителни технологии Бизнес план на ресторант "Родопски кът"


Малка дипломна работа, 30 страници по-големи от стандартните, съдържа таблици, формули, схеми, липсва апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Въведение и технико – икономическа обосновка

Храната е основа на човешкото здраве и същевременно важна съставка на бита. В ХХв.-века на научно-техническата революция силно се разви хранителната промишленост. Списъкът на хранителните продукти непрекъсната се увеличава, както и източниците за тяхното получаване. Учените обърнаха поглед към богатствата на моретата и океаните, към химичния синтез на нови храни. Но не можем да пренебрегнем естествените природни суровини (плодове и зеленчуци)- източник на разнообразие в националната ни кухня. Големият брой национални ястия, приготвяни от нашите предци и надживели вековете са критерий за нашата национална идентичност, естетически критерий и култура.

Проектираният от мен ресторант “Родопски кът” е търговски обект на фирма “Стенли-ВН” регистриран като едноличен търговец по закона за корпоративното подоходно облагане. Комплексът е разположен на пътя в близост до град Смолян. Поради предстоящото натоварване на този път, в резултат на настоящото отваряне на пътя България-Гърция, през Рудозем-Ксанти, съществуват реални шансове за посещаемост на комплекса.

Неговата цел е да предлажи богат асортимент от вкусни национални ястия, за пътуващите минувачи, както и за хората от региона. Проектът предвижда многомащабна рекламна кампания, с която да осигури максимална посещаемост и висок оборот на заведението. В крадкосрочните ми цели се предвижда построяването на мотел до ресторанта. Смятам, че това ще увеличи както работното време, така и оборотния капитал.

Основните фирми, от които се снабдява обекта са:

1. Месо и месни продукти – “Родопа”ЕООД, месокомбинат гр. Смолян

2. Мляко и млечни продукти – “Родопи”ООД гр.Чепеларе, “Сердика”ООД гр.Кърджали.

3. Безалкохолни и спиртни напитки – от търговия на едро.

4. Хляб – Хлебозавод-гр.Смолян и частни производители.

5. Пресни плодове и зеленчуци от частни производители.

Съгласно наредба №2 за категоризиране от държавен вестник бр.296 от 14.04.2003г. съм приел проектираният от мен ресторант да е категория три звезди. Общите задължителни изискванията към обзавеждането на заведения за хранене и развлечения от този тип категория са следните:

 

-------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Други принадлежности. При обслужването на сервитьора са необходими портфейл и в частност портмоне. Те трябва да са малки и удобни за носене и да са с повече прегради. При започване на работа сервитьорът трябва да има не по-малко от 10 лв. Дребни пари за връщане. Това улеснява разплащането в началото на работната му смяна.

Сервитьорите работещи в заведения, в които се пуши, трябва да имат кибрит или запалка.

Работното място на сервитьора това е търговската зала. Нейното предназначение е да осигури подходящи условия за реализация на кухненска и друга родукция за почивка и развлечение съобразно типа и категорията на заведението. Предвидила съм проектираният от мен ресторант да бъде тип битово заведение. Този вид заведения се развиват въз основа на определени елементи от нашия бит. В повечето от тях е застъпен атракционен елемент. Предлагат се ястия и напитки от българската национална кухня.

Заведението за хранене е мястото, където много хора прекарват част от своето време. Ето защо е необходимо чрез естетическото си въздействие то да спомага за приятно настроение и отмора. Това се постига чрез: подходяща архитектурно-художествена композиция на заведението;правилно подбрана и изискано подредена художествена украса на залата; естетично разпределение на мебелите и съоръженията; правилна зареждане на масите; чисто и изискано облекло на обслужващия персонал. От особено значение са архитектурно-художественото решение на интериора на търговската зала, използваните материали, колоритът осветлението и др.

Видът на материала определя усещането за меко и твърдо, топло и студено, гладко и грапаво, тъмно и светло и др. Материалите в интериора на търговската зала трябва да съответстват на общия архитектурен замисъл. Където е необходима прохлада, използват се мрамор, видим бетон, метал. Основните материали, на които съм се спряла това са дърво, керамика, килими, черги, кожи и др. – те предизвикват чувството за топлина и уют. Колоритът е силно средство за целенасочено въздействие върху посетителите. Известно е, че всеки цвят предизвиква определени асоциации. Поради това се говори за топли и студени, за възбуждащи и успокояващи, за радостни и скръбни цветове. В интериора на търговската зала е много трудно да се създаде цветна хармония. В практиката се използват два основни метода за нейното изграждане – чрез контрастни и чрез нюансни съчетания. Аз съм се спряла на контрасното съчетание. Стените са варосани в бяло, таванът е от тъмно дърво, а така също и подът е от дървени дъски. Осветителните тела в тях имитират свещи, лампи и фенери. В заведението ще се използват подходящи декоративни елементи. Масите също са дървени, застлани с битови покривки, изработени в различни цветове и шарки. От същата материя са и салфетките. В същия стил е и инвентарът, който се използва в търговската зала. Това са керамични съдове-чинии, чаши, кани, купички, паници, солници, керемиди, вази и др. Употребяват се още дървени чинии, тарелки, гаванки, друг вид инвентар от ковано желязо.

Осветлението в търговската зала оказва силно влияние върху посетителите. То бива естествено и изкуствено. Естественото осветление действа пряко, отразено и разсеяно. В първия случай то заслепява, поради което се отбягва. Предпочита се разсеяното осветление. То е най-спокойно, меко и особено подходящо за хранене и почивка в заведенията. Изкуственото осветление дава възможност за оказване на определено оптично и емоционално въздействие. Обикновено търговски зали в битов стил са по-ниски и по-слабо осветени.

Озеленяването спомага за общото художествено оформление на търговската зала. Освен това у посетителите се създават чувство за прохлада и усещане за връзка с природата. Използват се различни по вид и големина декоративни растения. Засаждат се в специални керамични съдове, които се разполагат направо на пода или върху специални поставки.

Обзавеждане на търговската зала. От правилното разположение на мебелите в търговската зала зависят добрата организация на работа, пропускателната й способност, нейният уют и интериор.

Масите и столовете са основната мебел в търговската зала. Те са подредени в система, съответстваща на геометричната форма на залата.

Обзавеждането се разполага така, че посетителите и обслужващият персонал да имат свободен достъп до местата за издаване на храна и масите за консумация. Обръща се внимание на организацията на основния поток от посетители и транспортирането на нечистите съдове и прибори. Предвиждат се главни и второстепенни проходи. Ширината на главните проходи (между столовете) не трябва да бъде по-малка от 1,2 m(1,2 до 2,0m), което осигурява свободно придвижване на посетители в две направления или на една количка и един ред посетители (фиг. 2 а). В зависимост от предназначението си второстепенните проходи биват: за разпределение на потока ( с ширина 0,9- 1,2m) и за подход към отделно място (0,4-0,6m) фиг.2б.

Разстоянието между стените и разположените до тях маси да не бъде по-малко от 0,1m. При диагонално разположение на масите разстоянието им от ъгъла до стената е 0,4m, а между ъглите на две съседни маси- не по-малко от 0,6m.

Формата и размерите на масите са различни и се определят най-вече от типа на заведението. Големината на плота на масата за хранене се предопределя от т. нар. “активна площ за зареждане”. Това е площта от масата пред консуматора, върху която трябва да бъдат разположени съдовете и приборите. Определя се от следните антропометрични данни: височина на лакътя при сядане – средно 44см, дължина на пищяла – средно 44см, разстояние между свити лакти – 45см. Фронтът на хранене, заеман от един човек е 50 – 60см. По такъв начин се оформя квадрат със страни 50х50см. Получената площ е максималната, върху която трябва да се подреждат различни съдове, прибори и друг инвентар, ползван по време на хранене. Означава се като активна площ за зареждане.



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 622 посетителя и 25 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.