Търсачка

Банер

Каталог Отбрана, Полиция Психологически проблеми при осъществяването на вербовката на секретни сътрудници


Дипломна работа, 87 страници по-големи от стандартните, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод..........................................................................................................................стр.3

Първа Глава

1.Същност, съдържание, функции, дейност на контраразузнаването...............стр.4

2.Секретни сътрудници в контраразузнаването...................................................стр.6

3.Понятие за вербовка. Връзка с други науки .......................................................стр.10

А: Понятие за вербовка.................................................................................стр.10

Б: Връзка с други науки.................................................................................стр.10

В:Основа на вербовката................................................................................стр.12

Г: Методи на вербовката.............................................................................стр.13

Д: Форми на вербовката...............................................................................стр.13

Е: Тактика на вербовката............................................................................стр.14

Втора глава

Основни поведенчески фактори във вербовъчния процес.....................................стр.18

1.Особености на вербовъчната дейност.........................................................стр.18

2.Етапи в развитието на вербовъчната разработка.....................................стр.19

3.Подготвяне на условията за извършване на верновка................................стр.22

4.Личностни качества и умения у вербовчика.................................................стр.22

Трета глава

Социално-психологически измерения на вербовката и вербовъчния процес.................стр.27

1.Човешкото поведение и вербовката..................................................................стр.27

1.1Външни фактори на човешкото поведение..........................................стр.27

1.2Вътрешни фактори на човешкото поведение.....................................стр. 28

2.Мотивация на поведението на личността.......................................................стр.28

2.1Основни съставки на мотивацията......................................................стр.29

2.1.1 Емоции....................................................................................................стр.31

2.1.2 Познание................................................................................................стр.31

2.1.3 Ценностна ориентация........................................................................стр.31

3.Мотивацията в отношенията на вербовка......................................................стр.32

4.Връзка между мотивацията на агента и неговото поведение......................стр.33

5.Изследване на мотивацията на агента.............................................................стр.34

6.Контраразузнавачът и обекта на вербовка като социална група.................стр.38

7.Фактори, сплотяващи оперативната диада....................................................стр.32

А: Социално-емоционални фактори.............................................................стр.40

Б: Социално-оперативни фактори..............................................................стр.41

8.Особености в отношенията между контраразузнавача и обекта на вербовка...............стр.42

9.Властта в отношенията на вербовка.......................................................стр.46

А: Източници на властта на вербовчика....................................................стр.47

10.Комуникацията в отношенията на вербовка..................................................стр.50

Четвърта глава

Възприемане на обекта на вербовка.......................................................................стр.54

1. Оценка на събеседника.........................................................................................стр.54

1.1Статична оценка.....................................................................................стр.55

1.2Динамична оценка....................................................................................стр.56

2. Източници на информация за изучаване на събеседника.......................стр.58

2.1Съдържание.............................................................................................стр.58

2.2Контекст..................................................................................................стр.58

2.3Външни признаци на заболявания и болестни изменения в поведението ................стр.59

2.4Невербална комуникация.........................................................................стр.59

3. Невербални източници на информация за обекта на вербовка...............стр.59

3.1.Физични параметри........................................................................стр.61

3.2.Мимиката.........................................................................................стр.63

3.3.Кинетични източници...................................................................стр.66

3.4.Социално-психологични параметри на невербалната комуникация………..стр.74

3.5.Комплексен израз на поведението в конкретна ситуация......стр.76

Заключение...............................................................................................................стр.79

Библиография................................................................................................стр.81


УВОД

“Мистериозна”, “тайнствена”, “загадъчна”, “тъмна”, “необяснима”, и много други са все определения, използвани от обикновените, хората неспециалисти, когато става въпрос за дейността на специализираните служби за сигурност и оперативните работници към тях. Или по-точно, когато става въпрос за разузнаване и контраразузнаване. Но дали това е така и днес, в XXI век – век на информацията и електрониката. Век, в който няма разстояния и граници, няма непреодолими бариери за силата на комуникационните и информационните технологии.

Тайнствената маска, обаче на тези служби е свалена, а тяхната мистериозност – просто обяснена. Днес всеки може да прочете за това що е разузнаване, що е контраразузнаване, както и за това що е шпионаж, за двойните и тройни агенти, за проследяване, подслушване, за вербовка и пр.

Дейността на тайните служби за сигурност вече не е приоритет само и единствено на държавата и на държавните служители, а напротив – цели се постигане на все по-голяма прозрачност и яснота по този въпрос. Сигурността на гражданите на Рбългария е конституционно регламентирана, поради, което всеки има правото да бъде информиран по какъв начин е гарантирана неговата защита, както и тази на семейството му, от държавните и частни институции.

В този ред намисли ще конкретизираме и задачата на настоящата разработка, която дава отговори на следните интересуващи ни въпроси:

Що е контраразузнаване, секретен сътрудник или още агент? Що е вербовка? Кога и при какви условия се осъществява тя? Можем ли да кажем, че вербовката е изкуство, което не всеки владее? Защо смея да твърдя, че психологическото въздействие, наречено вербовка е в изключително тясна взаимовръзка с науката психология? И защо това е така?

Разбира се, тези няколко въпроса далеч не изчерпват съдържанието на темата, но достигайки до техните утвърдителни отговори ще достигнем до идеите и схващанията на автора, които накратко-формулирани изглеждат така:

Вербовката е вид манипулативно психологическо въздействие, осъществявано от хора върху хора, с определена цел. А умението да се извършва подобно въздействие е изкуство, чиито тайни се коренят най-вече в основите на науката психология, а след това в други науки. Човекът, наречен вербовчик трябва да притежава, да развива и възпитава у себе си определени качества, способности, умения, за да се нарече изключителен, успешен и резултатен оперативен работник. Той трябва да се обучава и запознава, изключително с откритията и постиженията на всички направления на науката психология, които са във връзка с дейността му.

Теорията за вербовката тепърва започва своето “прохождане”, което не трябва да бъде спирано или забавяно.

В настоящата дипломна работа ще разгледаме психологическите проблеми при осъществяването на вербовка на секретни сътрудници предимно в дейността на контраразузнавателните служби.

I ПЪРВА ГЛАВА

1.Същност, съдържание, функции, дейност на контраразузнаването.

Контраразузнаването като теория и практика е познато още от Древни времена, когато в битките между племената и народите за съществуване и надмощие се използва както разузнаването, така и противопоставянето му. През Средновековието разузнавателните прийоми се използват от държавите и мощни религиозни организации. По време на колониалните завоевания тайните разузнавателни служби стават важен инструмент на държавите за осъществяване на техните външно-политически и икономически цели. Появата на нациите и оформянето на буржоазните държави регламентират дейността на тайните служби и те стават важен инструмент за решаване на външни и вътрешни политически, икономически и социални проблеми. Разузнавателните и контраразузнавателните служби започват по-категорично да се разграничават във функционално и институционално отношение. Значението на тези служби нараства изключително много през ХХвек.

В съвременния обществено-политически живот понятието контраразузнаване в системата на държавния апарат включва в себе си два основни елемента.

Първият са специализираните служби, които са създадени от всяка държава за защита на нейната национална сигурност и които най-общо се наричат контраразузнавателни. Те включват кадровия щатен персонал, работещ открито или под прикритие, а също и извънщатни /нещатни/ служители. Те имат дадени от закона съответни права и задължения.

Вторият обхваща специфичната дейност на тези служби, която има за основна цел да разкрива, неутрализира и подпомага откритото пресичане на посегателства. Постигането на тази цел става с използването на специфични средства /секретни сътрудници, специални разузнавателни средства/, методи / комбинация, проникване, дазинформиране/, а самата дейност се осъществява в определени организационни рамки / проверка, разработка, издирване, наблюдение/.

Основната цел, заради която са създадени контраразузнавателните служби e защитата на националната сигурност. Като понятие националната сигурност включва в себе си онези политически, икономически, военни, социални, правни, екологични и други фактори и условия, които в своята съвкупност гарантират защитата на цялостта на държавата, стабилността на обществото и правата на гражданите в страната.От правна гледна точка националната сигурност на република България обхваща системата от обществено-политически, икономически и идеолгически отношения, установени в страната с Конституцията, които със своето действие осигуряват нормалното функциониране на държавата и защитата на националните интереси.В понятието национална сигурност се включват само онези отношения, които засягат интересите на на българските граждани, на на гражданското общество и на държавата и които в своята съвъкупност представляват националните интереси.

Ще се спра конкретно върху специфичността в дейността на контраразузнавателната служба, която се определя от три фактора:

а/ Те се противопоставят на конкретни посегателства срещу националната сигурност – съзнателни, тайно-извършвани действия или бездействия, с които се нанасят вреди на националните интереси.Това могат да бъдат деяния посочени от закона като престъпления срещу Република България, противоправни и ообщественоопасни деяния, действия, които нанасят вреди или създават заплаха за националната сигурност.

б/ Kонтраразузнавателната служба се противопоставят на конкретни сили, които извършват посегателства срещу сигурността на Република България. Това са вътрешни и външни сили, които използвайки законспирирани средства и методи, извършват дейност, с която нанасят вреди на националната сигурност. Външните сили могат да бъдат държави, разузнавателни органи на чужди държави, различни организации, центрове, движения, сдружения, съюзи, фирми, групи или отделни лица, намиращи се основно извън територията на страната. Вътрешните сили са отделни антиконституционни организации, групи и граждани в страната.

в/ Начинът, по който контраразузнавателните служби се противопоставят на посегателствата, извършвани от външни и вътрешни лица. Тези сили се стремят да прикриват своята дейност, като използват конспиративни методи и форми. Контраразузнаването също се е специализирало в използването на такива методи и форми, което позволява успешно да се противопоставя на тяхната дейност.

Специфичността в дейността на тези служби определя и особеното място и роля, които те играят сред останалите държавни институции. Тя е заложена и в основната им цел – да защитават националната сигурност, като използват своите специални средства, методи и форми за разкриване, неутрализиране и подпомагане пресичането на дейността на онези външни и вътрешни сили, които извършват посегателства срещу установените в Република България политически, икономически и идеологически отношения.

По своя характер контраразузнаването е познавателен процес за всяка служба в света, която се занимава с подобна дейност. Обект на изучаване и изследване от страна на всяка контраразузнавателна служба са действия, явления и процеси, които са забулени в тайна. Най-ярко и класически това проличава в двубоя на контраразузнаването с чуждите разузнавателни служби. Те се стремят да узнаят тайните на разузнаваната страна, да завоюват определени позиции в нея, да се доберат до определена информация, да привлекат на своя страна нейни граждани, да вършат антиконституционна дейност и всичко това да остане скрито за контраразузнаването. В същото време контраразузнаването се стреми да разкрие замислите им, да се добере до техните тайни и да указва скрито въздействие върху тях. И тъй като най-често, първоначално то не разполага с никаква или оскъдна информация, цялата дейност на контраразузнаването за преодоляване на неопределеността, за демаскиране на скритите действия на другата страна, на “противника”, независимо от специфичния начин на осъществяването на тази цел, по същество представлява познавателен процес. Този процес протича трудно, тъй като “противниковата страна” се стреми да затруднява пътя на познанието, да “подава” неверни следи, да “подхвърля” лъжливи факти и обстоятелства и да отклонява силите и средствата на контраразузнаването в погрешна посока. Познавателния процес в случая протича при активна съпротива на обекта на изучаване, което поставя контраразузнаването в по-неблагоприятни позиции.

За още по-ясно обяснение на понятието контраразузнаване ще разгледаме основните ръководни идеи и правила, с които контраразузнавателните служби се съобразяват в своята дейност – основни принципи на контраразузнаването.

Тези принципи са законодателно установени или са възприети от практиката. Те се разделят на три основни групи – общи, организационно-управленски и специфични.

В дейността на контраразузнавателните служби общите принципи произтичат от факта,че действат в една установена обществено-политическа и икономическа система с определени от Конституцията и закона правила, които са общовалидни за цялото общество, за нейните държавни, обществени и икономически организации, за нейните граждани. Те произтичат и от факта, че опазването на националната сигурност е задача на цялото общество, тъй като се защитават неговите интереси като цяло. Към общите принципи трябва да отнесем законността, хуманизма и демократизма. Към организационно-управленските принципи в контраразузнаването се включват принципи, имащи значение за дейността на КРСл. като цяло или на отделни нейни структури. Към първите спадат принципите на централизъм, планиране и взаимодействие, а към вторите – линейният, обектовият, териториалният и смесен принцип на организация на дейност, осъществявана от отделните контраразузнавателни поделения.

Специфичните принципи в контраразузнаването са принципи, изискващи от контраразузнавателната служба високо професионално умение. Тяхното прилагане дава възможност за най-ефективно осъществяване на поставените цели и задачи. Те са валидни за цялостната дейност на служителите и пронизват всяко тяхно действие.

Основните специфични принципи, които трябва да се спазват в контраразузнаването са секретност, настъпателност, оптимално използване на силите и средствата, гъвкавост и обективност.

-----------------------------------------------------------

v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В края на ХХ век настъпиха важни обществено-политически, социални и идеологически промени в световен мащаб. Рбългария също пое по нов път на развитие – пътят на демокрация и интегриране с Европа и света. Нови са и теориите и практиките за изграждане и гарантиране сигурността на страната. И при новото развитие на света, на Европа и на България, потребностите от специлизирани служби като разузнаване и контраразузнаване не отпадат. Напротив, дейността на тези служби все повече се утвърждава като полезна и необходима за съвременото общество. Пред контраразузнавателните служби в Р България, независимо, дали са държавни или фирмени, се поставят нови задачи, свързани с глобалните промени в света и в нашата страна. От тях се изисква непрекъснато да се усъвършенстват и развиват. За постигането на тази цел важно значение има подготовката на кадрите. Те трябва да съчетават в себе си богатият опит и традиции на контраразузнаването, владеенето на теорията и практиката, боравенето на най-новите достижения на науката и техниката. Само така ще могат да отговорят на предизвикателствата на ХХI век и да служат на човечеството да изгражда по-съвършен и хармоничен свят.

Важно значение за подготовката на контраразузнавателните кадри има развитието на контраразузнавателната теория и все по-широкото приложение на постиженията на други клонове на науката и научното познание. Усъвършенстването на гражданското общество и повелите на съвремения свят изискват все по-открито да се говори и пише по проблемите на разузнаването и контраразузнаването и да се излиза извън рамките на излишна тайнственост и секретност. Без да се отрича необходимостта от спазване на принципа на конспиративност, той трябва да бъде в рамките на необходимото и да не води до превръщането на контраразузнавателните и други специани служби в неизвестна сила, действаща анонимно в обществото, по свои закони, стоящи извън него. И в една или друга степен, бавно или бързо можем смело да твърдим, че това вече става. Все повече се пише и говори за дейността на специалните служби, а да не говорим за многобройните романи и филми на тази тема.

В тази разработка се опитах да покажа още една страна на този въпрос, като разгледах една неизменна част от контраразузнавателната дейност – вербовъчната дейност и нейното практическо приложение. И тъй като това е дейност осъществявана единствено от човек (т.е. техническите средства в случая играят второстепенна роля), се спрях най-вече върху личностните характеристики, умения, качества и способности, които са необходими на всеки вербовчик.

От друга страна психологията е наука за психиката (съзнателно, безсъзнателно) у човека, у личността, която е в изключитвлно тясна връзка с вербовъчния процес и осъществяването на вербовката. Как една личност (Х) оказва психологическо въздействие върху друга личност (У), така че втората (У) да се превърне в инструмент за постигане на целите на първата (Х), може да бъде обяснено най-точно от науката психология (социална психология, психология на личността, поведенческа психология и т.н). поради тази причина смятам, че е уместно и дори препоръчително при бъдещото развитие на теорията на вербовката, учението за психологията трябва да е застъпено в голяма степен. При изучаването на проблемите на вербовъчната дейност от студенти, преподаватели и специалисти е необходимо да се наблегне особено на психологическите проблеми и особености при осъществяването на вербовката. Необходимо е бъдещите млади вербовчици да натрупат известни теоритични познания в тази насока, преди да започнат практиката по конкретни задачи.

Приносът на психологията в изучаването и разбирането на вербовъчната дейност не се отчита така, както би било редно. Във висшите учебни заведения не се отделя нужното внимание по тези въпроси и като, че ли дори се пренебрегват в известна степен.

Силата на психологическото оръжие, каквото е “вербовката” е с изключително големи възможности, известни, все още на ограничен кръг хора. За да бъде използувана резултатно и в положителен аспект тази сила трябва да бъде много добре овладяна и изучена. В противен случай човек би могъл да навреди на други хора, дори на самия себе си. Ето защо личностните характеристики на вербовчика и уменията му са от особена важност.

И съвсем накрая, само в няколко думи можем кратко да и съдържателно да определим вербовката като изкуство, за което безспорно се изисква и талант.


БИБЛИОГРАФИЯ

1. Асенов, Б., Кипров, П. “Теория на контраразузнаването”;

2. Момов, Б. “Полицейска психолигия” – Сф. 2001;

3. Бояджиев, Т. “Шпионажът като занаят” – Сф. 2002;

4. Начев, Й. “Вербовка и агентура” – Сф. 2000;

5.Тарас, А. “Наръчник по разузнаване и сигурност” – Сф. 1999;

6. проф. Дим. Кайков “Психодиагностика по мимиката на лицето” – Сф. 1998;

7. Льобон, Г. “Психология на тълпата” – Сф. 1994;

8. Петков, А. “Психомотивационно съдържание на човешката дейност” – Сф. 1980;

9. Пийз, А., Гарнър, А “Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите” – Сф. 2000;

10. Пирьов, Г. “Психологията в твоя живот” – Сф. 1976;

11. Аристотел “Физиогномика” – Сф. 1998;

12. Дако, П. “Фантастичните победи на модерната психология” – Сф. 1995;

13. Киршнер, Й. “Манипулирайте, но правилно” – 1995;

14. Куши, М. “Лицето не лъже” – 1998;

15. Начев, Й. “Вербовъчен потенциал на властта” – военен журнал, том 107, Сф. 2000;

16. Дюрвил, Г., Дюрвил, А. “Определяне на характера, темперамента и болестните предразположения по лицето” – Сф. 1992;

17. Гълбрайт, Д.К “Анатомия на властта” – 1993;

18. Начев, Й. “Отношенията на вербовка и техният оперативен анализ” – военен журнал, том 106, Сф. 1999;

19. Тепервайн, К. “Познай болестите по лицето” – 1994;

20. Енциклопедия – психология – 1998;

21. Стойнишева, Р., Пеев, И “Икономическа психология” – Вн.1999.



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 358 посетителя и 12 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.