Търсачка

Банер

Каталог Отбрана, Полиция Управление на подразделенията от БА – основна задача на командира като мениджър


Дипломна работа, 77 стандартни страници, съдържа таблици, има апарат
Цена: 4.80лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ 4

Глава първа

СЪЩНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА УПРАВЛЕНИЕТО

1. Същност на процеса управление 6

2. Принципи на управление 10

3. Методи на управление 14

4. Стилове на управление 19

Глава втора

КОМАНДИРЪТ (МЕНИДЖЪРЪТ) – ОСНОВНА ФИГУРА В ПРОЦЕСА НА УПРАВЛЕНИЕ

1. Място на командирът в управленският процес 27

2. Видове мениджъри 29

3. Мениджърски роли 33

4. Знания и умения, които трябва да притежава мениджърът 36

5. Качества на командирът 38

6. Управленско решение 41

6.1 Същност на управленското решение 41

6.2. Етапи на процеса на изработване на управленско решение 42

6.3. Методи за изработване на управленски решения 44

Глава трета

АНАЛИЗ НА УПРАВЛЕНСКАТА ДЕЙНОСТ НА КОМАНДИРА

1. Същност на управленската дейност на командира 55

2. Характеристика на личността на командира 64

3. Анализ на решението на командира 68

4. За обратната връзка в управленската дейност на командира 71

5. Изводи от управленската дейност на командира 74

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 76

ЛИТЕРАТУРА 77

ВЪВЕДЕНИЕ

Непрекъснато усложняващите се условия на живот и дейност в армията все по-остро поставят проблема за по-нататъшното усъвършенстване на управленската дейност на командният състав на Българската армия. И един от начините за разрешаване на този проблем е да се повиши неговата управленска култура, която включва определени знания по управление. Една значителна част от командният състав на БА са командирите на подразделения и за това в настоящата дипломна работа се прави опит да се разгледат някои аспекти на управленската им дейност.

Целта на настоящият труд е да се анализира ръководното, организаторското начало в командира, неговата управленска дейност. Нужно е да се има предвид, че предмет на анализ ще бъде само мирновременната управленска дейност на командирът.

Настоящата дипломна работа е разработена в три глави. В първа глава са разгледани въпросите свързани със същността на управлението. Мястото и ролята на командирът (мениджърът) в управленският процес е засегнато във втора глава. В трета глава е направен опит да се анализира управленската дейност на командирът, като по-подробно е обърнато внимание на личността на командира , вземането на решение от него и обратна връзка с подчинените.

Независимо от явната необходимост на това командирът да притежава знания и умения, които да му позволяват ефективно да управлява подчинените си, в действителност на този въпрос не всякога се отдава достатъчно значение както при подготовката на офицерските кадри във висшите военни училища и военната академия, така и при издигането в длъжност или повишаването на квалификацията на командният състав. Все още специалната подготовка на командирите доминира над управленската. А би следвало те да са равностойни, защото всеки офицер без нужните му знания по управление, още повече и без сериозен житейски и професионален опит непосредствено след завършване на военното образование почти е невъзможно да бъде пълноценен ръководител. За това към резултатите от управленската дейност на командирът трябва да се подхожда изключително сериозно.

Глава първа

СЪЩНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА УПРАВЛЕНИЕТО

1. Същност на процеса управление

Своевременната интердисциплинарна по характер и предмет на приложение наука мениджмънт е напуснала икономическата сфера и все по-вече навлиза в други области на обществените отношения. Това се отнася и за националната отбранителна система, както и за колективните системи за сигурност. При това няма да е пресилено да се твърди, че може да се наблюдава двупосочно развитие и обогатяване на теорията, тъй като отделни елементи на мениджмънта произтичат от армейската практика – например матричната структура на формалните организации първоначално се прилага в британската армия още преди края на първата половина на миналият век. Икономическите основи на мениджмънта са важна позиция за анализ на армейската система тъй като армията е вид предприятие за производство на национална сигурност. Освен това тя като отделна и сложна социална система, включително и до най-малките войскови единици, представляващи предмет на управление. Ето защо е необходимо да разглеждаме и представяме мениджмънта като съвременна наука и социална практика, но в контекста на националната армия.

Да си припомним, че думата “мениджмънт” идва при нас от американският английски, но тя е с латински произход. Мениджмънта като теория и практика не случайно възниква в условията на безпрецедентно динамично обществено-икономическо развитие на САЩ още в началото на XX век, а после става достояние, разпространява се и придобива своя специфика в европейските страни, Япония и други страни от Югоизточна Азия т. е. в целият свят.

Управлението или мениджмънта е естествено преди всичко да съответства на своя обект – неизбежно това е човешката работна сила. При това в определен смисъл на думата не може да се твърди, че един шофьор управлява автомобил или един стругар управлява струг, те шофират (манипулират) с определени технически средства. Всъщност именно хората са обект на управление или мениджмънт. Разбира се, често се твърди, че хората се манипулират – от политици, началници, медии, - и това не е случайно. Защото в тези случаи се предоставя, макар и негласно, че хората не могат самостоятелно и по своя воля да изразяват и заемат свободна позиция в общественото битие – третирани са като някакви технически средства за постигане на чужди намерения. В икономическата игра те са свободни да изразяват собствена воля при покупко-продажбите, в които участват. Точно като такава работна сила е обичайният предмет на мениджмънта или управлението.

Следователно мениджмънта в икономиката е управление на колективи от работни сили от страна на мениджъри. С други думи, в икономиката се управляват личностите, а не технологичните процеси. Ето защо може да се заключи, че предмет на анализ на мениджмънта в икономиката са процесите при които един тип работна сила поставя целенасочено действие или икономическа принуда спрямо друг тип работна сила, чрез което по определен начин се задвижват останалите производствени фактори (материални, духовни, организационни, финансови, информационни ).

Човек може да управлява както себе си, така и другите. Това той може да прави:

А) съзнателно, като обмисля своята дейност ;

Б) интуитивно ( подсъзнателно) .

При съвременните условия акцента следва да се постави на първият начин.

Независимо от вида и характера на системата управлението е присъщо за нея, т.е. не може да съществува система без управление. Тъй като всяка система се състои от множество елементи има определена самостоятелност и може да се разглежда като подсистема. Това означава , че всеки елемент може да проявява инициатива и да се саморегулира, но е задължително да се координира тяхната дейност. Както вече отбелязахме, това се осъществява при управлението.

От изложеното е видно, че понятието “управление” е многоаспектно и универсално и се използва при различни случаи, което затруднява неговото конкретно икономическо, социално, философско и т.н. понятие.

За придобиване на по-ясна представа за управлението е необходимо да се посочат по-важните му характеристики. Макар то да се влияе от сферите, където се реализира, е възможно да се посочат някои по-важни, универсални характеристики :

А. Управлението е обективно необходим процес, тъй като без него е невъзможно съществуването на каквато и да е било система.

Б. Управлението представлява вид въздействие от страна на субекта върху обекта на управление (фиг. 1) :а) въздействието е от страна на субекта на управление върху обекта, а не обратното. Макар че, за да осъществява ефективно въздействие на субектът му е необходима обратна връзка. В управлението ролята на обратна връзка играе управленската функция “контрол”

б) всяко управление представлява вид въздействие, но не всяко въздействие е управленско ;

 

------------------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Съвременният етап в развитието на военната област показва, че управлението на войските се превръща в основен фактор за победата във въоръжената борба (операцията и боя).

Опитът от войните красноречиво сочи, че реалното съотношение на силите на воюващите страни се определя не толкова от потенциалните, колкото от реализираните бойни възможности на противостоящите групировки. Особено важно е да се подчертае , че степента на реализация на бойните възможности зависи най-вече от ефективността на управлението на войските. Историята на войните показва, че благодарение на високото изкуство да се управлява победата във войните се е постигала с равни или по-малки сили от тези на противниковата страна.

Пред командирите винаги са стояли задачите за изучаване, обобщаване и анализ на опита ; разкриване на факторите и условията, под чието влияние се развиват органите за управление на всички равнища ; техническите средства за управление ; способите и методите за управление.

Въвеждането на въоръжение на нови средства за воюване наложи, наред с внедряването на нови технически средства за управление и коренно изменение на методите за работа на командирите, щабовете и другите органи за управление на войските.

Несравнимо сложните условия на обстановката, които могат да възникнат в съвременната война (бой, операция), поставят повишени изисквания към подготовката на военните кадри (командири и началници). Наложи се всички офицери да имат висока управленска подготовка.

Във военната наука все по-голямо значение за изпълнението на задачите придобива управлението на войските. Неговото назначение е да обединява общото, присъщото на разностранната воинска дейност, като широко се ползват постиженията на науката за управлението, военното изкуство и другите науки.

ЛИТЕРАТУРА

1. Андреев, М. Управление на персонала. София , 1995.

2. Амстронг, М. Преуспяващият мениджър. “Делфин прес “, 1993.

3. Graham, H., E. Bennett. Human Resources Management. London, 1991.

4. Дилков , С. и др. Съвременни методи и техники в управлението. Свищов , 1988.

5. Каменов, К. и др. Човек, екипи, лидери. София, 2000.

6. Каменов, К. и Кр. Хаджиев. Човешкият фактор и екипната дейност в управлението. София , 2000.

7. Mann, C. People a Organizations. London, 1996.

8. Наков, А. Теория на управлението на войските. София, 1996.

9. Палешутски, К. Мениджмънт. Благоевград, 1994.

10. Пенчев, П.и И. Пенчева. Основи на управлението. Велико Търново, 2002.

11. Ставрев, С. Основи на управлението. София, 1999.

12. Тодорков, К. психологически аспекти на управленската дейност на командира. София, 1998.

13. Янкулов, Я.и др. Мениджмънт. София, 1997.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 226 посетителя и 48 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.