Търсачка

Банер

Каталог Отбрана, Полиция Място и функции на президентската институция в системата за управление на отбраната Сравнителен анализ между правомощията на президента на България, Гърция и Русия


Реферат, 20 страници по-големи от стандартните, има литература, но няма съдържание
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

1.УВОД

В ситуация на политическа нестабилност и заплахи за сигурността от международен характер, за чиято превенция е необходимо обединение на усилията и пренареждане на интересите на множество интернационални организационни структури, все по ярко изпъква нуждата от силна и респектираща държавническа фигура, която да е в състояние да обединява обществеността, направлява действията на изпълнителните и правораздавателни органи и изповядва национално отговорна политика в сферата на отбранителната проблематика.

Българската законодателна система отрежда тази престижна, но нелека функция да бъде заложена в обсега на действие на президента на републиката.

В конституцията на Република България чл.92 и чл.100 се регламентира позиционирането на президентската институция на картата, очертаваща разпределението на властите в страната.Макар и правомощията, с които разполага държавния глава да се значително ограничени, имайки се предвид рамката на държавно управление (парламентарна република),той все пак разполага с властови и политически ресурс да направлява националното отбранително развитие в определена посока, който по-нататък в курсовата работа ще бъде съпоставен с потенциала на президентските институции във водещи страни по света.Това всъщност е и основната теза на научното изследаване, която предстои да бъде доказана посредстром анализ на информация и международен опит.

Обект на научното изследване е президентската институция в национален и международен план.Обществената и държавническа позиция , която заема обединителят на нацията в България и Гърция като две съседски балкански страни с еднаква форма на управление и на президента на Руската федерация,притежаващ далеч по-обширни правомощия.

Предметът на разглеждане е свързан с правомощията на държавния глава да влияе върху сектора за сигурност и отбрана и да нагала собствена визия за разрешаването на проблеми от подобен аспект и като цяло правата му да участва активно в политическия и обществен живот на страната под различни форми.

Целите на труда са насочени към откриване и анализиране на конституционно регламентираните и взаимствани от практиката на други държави способи за повишаване на ефективността на президентската институция в сферата на политиката за сигурност.

Задачите, заложени като един от приоритетите на курсовата работа, са събиране на релевантна информация по зададената проблематика, проучване на чуждия опит в специфичната сфера на действие и анализиране на степента на приложимост на намерените решения в условията на националната политическа реалност.

Ограниченията, препятстващи дълбочинността на изследванията са предимно от информационен характер и произтичат от спецификата на разглежданата тематика, за която по-голямата част от данните се определят като секретни и достъпът до тях е законово забранен, за лица неработещи в системата са сигурност и отбрана според Закона за класифицираната информация.

Методите на анализ, на които предстой да бъде подложена събраната информация са разнолики, тъй като това позволява да бъде събрана пълнотата на разнообразието и да бъде извлечена най-точната сентенция на емпиричното изследване.По- широко ще бъдат застъпени методът на сравнителен анализ, основан правно релевантна информация за регламентацията на функциите на президентската институция в разглежданите страни.

 

---------------------------------------------------------

 

 

v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ІІІ ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От изложената информация и изведените сравнения, може да бъде направен извода, че президентската институция в различните страни определено притежава някои сходни норми най-вече по отношение на изискванията към кандидатите. Изпълнителната власт остава поле за изпява само на президента на Руската федерация, който има широки правомощия и при съдебната власт с възможността да назначава съдиите в основните съдебни институции.Гръцкият държавен глава макар да разполага с повече възможности да насочва посоката на движение на държавното кормило на властта, тъй пък е крайно зависим от министерският съвет и министър-председателя.

Важно за целите на изследването обаче е регламентацията на функциите им, свързани с армията и войската. Те всички са главнокомандващи на армиите си, с право да назначават и уволняват висшите военни, но само президентът на Русия приема военната доктрина на страната. Президентът на Руската федерация е задължен при възникването на непосредствена заплаха за населението на страната или на част от нея да обяви военно положение, след което да уведоми останалите органи на държавната власт.

Българският президент от тази гледна точка е по-ограничен, но след представения отчет за дейността му в частта за военния сектор, става ясно, че не само липсата на правомощия, а по-скоро отсъствието на конкретна визия на съществуващите проблеми и стратегия за справянето с тях ,стоят в основата на президентското бездействие по отношение кризата във войската и армията.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.Конституция на Република България

2.Конституция на Руската Федерация

3.Конституция на Република Гърция

4.Закон за Консултативният съвет за национална сигурност

5.Business Magazine ,February 2008

6.Интервю вестник”Труд”12 февруари 2008

7.Интервю Нова Телевизия”На четири очи” 16 март 2008


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 682 посетителя и 30 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.