Търсачка

Банер

Каталог Отбрана, Полиция Сигурността и суверенитета


Реферат, 22 стандартни страници, има съдържание, но няма литература
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

І Въведение

- Понятието: Суверенитет

- Малките държави и техния суеренитет

ІІ Заплахи за суверенитета

- ЕС като заплаха?

- Военно нападение

- Сепаратизъм, иредентизъм и тероризъм

- Глобализация

ІІІ Средства за защита на националният суверенитет

- Дипломатически средства

- Военни средства

IV примери и заключение

І ВЪВЕДЕНИЕ

Бердяев - принуждаващата и насилствена природа на държавата сама по себе си не е зло, тя е последица от злото и реакция на злото. Принудата и насилието могат да бъдат за добро,действащо сред зло и мрачна стихия. Но това не означава, разбира се, че всяка държавна принуда и насилие е нещо добро, а точно обратното, самото то може да бъде зло и мрак. Но като се поставя гранична линия на държавната власт т.е. на политическото, и след като политическата власт се отнася дефинитивно към обществото като цяло т.е като ред който се противопоставя на хаоса, то тогава на преден план излиза етиката на отговорността, която отпраща етиката на дълга при отделните индивиди, които са нейни членове.

Суверенитет

Един от базисните и най-важните белези на държавата, гарантиран и закрепен в най-високия акт в една държава - Конституцията е суверенитета. Държавната власт се смята за напълно възстановена доколкото притежава вътрешен и външен суверенитет на държавната си територия. Вътрешният суверенитет означава че държавната власт в собствената територия е най-висша и най-голяма и единствената с този мащаб, важност и мощ и предвижда наказателни мерки срещу какъвто и да е опит да се оспори нейното върховенство. Тъй като тя не може да оцелее изолирано от останалите държави, а е член на международната общност където влиза в различни отношения с другите субекти на международния живот, и доколкото нейното учество в тези отношения е на еднаква основа с останалите участници тогава притежава и своята външен суверенитет, относно, независимост от каквато и да е правителствена власт извън границите на страната. Изразява се в правото на държавната власт да сключва международни договори или да обяви война. Понятията вътрешен и външен суверенитет се използват с цел по-точно разделяне на съставните елементи на “пълният суверенитет”. В действителност тези две понятия не може да се разделят защото непрекъснато се влияят едно от друго и са взаимосависими- липсата на едното автоматично поражда губене и на другото. От тази причина, по отношение на държавата суверенитетът има същия смисъл, както за личността понятието “права и свободи“.

Жан Боден се сочи за създател на първата стройна теория за суверенитета, сочейки го като едно иманентно качество на държавата. Това става в края на XVI в. Тогава вече е факт централизацията на някои европейски държави. Държавата става пълновластния политически субект, а той твърди че суверенитетът е абсолютният критерий дали имаме държава или не. Счита се че думата суверенитет произхожда от латинската дума superanus означаващо нещо върховно . Приема се, че основите на сегашния международноправен ред се полагат с Вестфалския договор от 1648 г. След близо тридесетгодишна война с него се установява върховенството на суверенната власт на държавата в система от независими и равнопоставени субекти като начин за закрепване на реда и мира в Европа. Главните елементи на държавния суверенитет се кодифицират през 1933 г. в конвенцията от Монтевидео за правата и задълженията на държавите. Те включват три необходими изисквания: перманентно население, определена територия и функциониращо правителство. Важен компонент на суверенитета винаги е било адекватното осъществяване на държавната власт в териториални рамки с изключване властта на други държави.

Днес, понятието обикновено се използва, за да обхване всички сфери, в които международното право разрешава на държавата да упражнява властта си без външна намеса. Тези области включват избор на политическа, икономическа, социална и културна системи и формулирането на собствена външна политика. Свободата на вземане на решения не е неограничена, но зависи от развитието на международните отношения и съответно на международното право, както и от доброволно сключени международни договори.

Емпирично погледнато, суверенитетът рутинно е нарушаван от великите сили. В днешния глобализиращ се свят е всеобщо прието, че културните, икономическите и екологичните влияния не искат виза за вход. Концепцията за държавния суверенитет е добре окопана в политическия дискурс. По същото време териториалните граници се заличават не толкова от технологиите и комуникациите, колкото от политическите измерения на вътрешни безредия и кризи, които рефлектират на световно ниво.

 

-----------------------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Заключение

Държавният суверенитет, националният суверенитет и народният суверенитет /всеки със различната си същност/ съчетани в едно цяло трябва да се отражение и характеритика на суверенната демократична държава днес. Идеята която самият суверенитет носи със себе си е гаранция за защитата на правата и свободите на гражданите, териториялна цялост, стабилна вътрешна политика която ефективно фукнционира и реализира националните и обществените интереси /запазване на общественото благо/, активно участие в международните отношения и приятелски отношения със съседните си държави, развита и просперираща икономика. В качеството си на най-важен държавен белег /покрай територията и населението/ суверенитетът предоставя на суверенът/държавната власт/ всичките правомощия , задължения и отговорности към своя народ, като единствен субект с върховна легитимна власт да донася решения , да ги спровежда и да контролира техното спазване. Заплахите които реално или потенциално нарушават суверенитета се появяват вътре в границите на самата държава или от международната среда /външен фактор/. Не винаги означава че суверенитетът може да е накърнен от военна заплаха или сепаратистични движения, напротив съществуват /особено днес/ бройни различни средства за мирна, политическа намеса /един вид на политически диктат чрез поставяне на условия и принципи , необходими реформи, двоен стандарт,глобализация, фаворизиране на една ценностна система с която трябва да се съобразяват всички държави/. Малките суверенни държави страхувайки се от възможността да са застрашени от първата категория заплахи, непременно и самите навлизат /създават си основа за намеса/ във втората категория на манипулативните заплахи. Големите и богатите държави, като главни фигури във световната политика, добре зацвърстили своите позиции на световни лидери въстановяват международни принципи и правила, разбира се, изгодни за техните интереси и утвърждават ги като универсални критерии за правилното, доброто и изгодното на международно равнище. От друга страна малките държави, особено по-бедните едва ли имат много избор. Тъй като не са с особен капиталов потенциял и налице е липсата на различни видове ресурси която действа като спирачка и ограничава алтернативите им за избор на действие те просто са наклонени/донякъде принудени/ да се откажат частично от собственият си суверенитет “споделен суверенитет” с цел получаване на международна закрила от по-силните чиито ресурси и мощ са способни да им го обезбедат. По тази логика държавният суверенитет който е доброволно споделен се превърща във фикция и едва ли не е излишно да се говори за средствата за негова защита. Макър че, добрият политик винаги може да извлече нещо добро от всяка една ситуация,но просто намиращите се в незавидно положение никога не диктуват правилата на играта а постигането на целтта винаги изисква някаква жертва и оправдава средствата за нейното постигане, стига да си струва. В крайна сметка затова и съществуват категориите на мощни и слаби, богати и бедни, голями и малки.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 581 посетителя и 2 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.