Търсачка

Банер

Каталог Отбрана, Полиция Ролята на НАТО История и функции на Алианса и присъединяването на България към него


Реферат, 23 стандартни страници, липсва литература
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

1. Увод

2. Роля на НАТО за гарантиране на сигурността

3. Как функционира НАТО ?

3.1. Консенсус и общо съгласие

3.2. Цивилна структура на НАТО

3.3. Военна структура на НАТО

3.4. Парламентарна асамблея на НАТО

3.5. Генерален секретар на НАТО

4. Основни задачи в областта на сигурността

5. Кой финансира НАТО ?

6. Присъединяване на България към Алианса

6.1 Фактология

6.2 България в НАТО

7. Заключение


Увод

Основната цел на Северноатлантическия съюз е да гарантира свободата и сигурността на всички държави-членки в Европа и Северна Америка съгласно принципите от Устава на ООН. За да я постигне, НАТО използва както политическото си влияние, така и военните си способности, в зависимост от естеството на предизвикателствата пред сигурността, с които се сблъскват страните-членки. С изменението на стратегическия контекст се променя и начина, по койти Съюза реагира на предизвикателствата пред сигурността. НАТО продължава да бъде гарант на стабилност в целия евроатлантически регион и същевременно се развива, за да може да посреща новите заплахи като тероризма и другите предизвикателства към сигурността извън традиционната му сфера на отговорност.

Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е една от ключовите структури, в рамките на която държавите-членки реализират своите цели в областта на сигурността. Тази междуправителствена организация, чиито членове запазват изцяло своя суверенитет и своята независимост, е инстанция, в рамките на която държавите се консултират и вземат решения по въпроси, засягащи тяхната сигурност. Структурите на НАТО улесняват постоянните консултации, координацията и сътрудничеството между държавите-членки по политическите, военните, икономическите и други аспекти на сигурността, както и взаимодействието в невоенни области-наука, информация, околна среда и реагиране при бедствия.

НАТО се ръководи от принципа, че сигурността на всяка една от страните-членки е свързана със сигурността на всички. Когато е заплашена една от тях, това засяга всички. С подписването на Вашингтонския договор, основополагащия документ на НАТО, всички държави-членки взаимно се задължават да зачитат този принцип и да споделят рисковете и отговорностите на колективната отбрана, както и произтичащите от това предимства. Това задължение означава също, че редица аспекти на военното планиране и подготовка, със които дотогава страните са се занимавали поотделно, от този момент се осъществяват съвместно. Разходите за необходимото оборудване за подготовка и операции на въоражените сили също се поделят.

След пет етапа на разширяване към 12 членове-основатели на НАТО-Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Канада, Люксембург, Норвегия, Португалия, САЩ, Франция и Холандия-се присъединиха Гърция и Турция (1952), Германия (1955), Испания (1982), Полша, Унгария и Чешката република (1999), България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения (2004) и при най-новата вълна на разширяване Албания и Хърватия (2008).

 

-------------------------------------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

5.2. България в НАТО

Присъединяването на Република България към Северноатлантическия договор гарантира подобаващо място на страната в европейската и международна политика и сигурност и нови възможности за по-ефективно отстояване на националните интереси.

Участието в най-успешния съвременен военно - политически съюз за колективна отбрана е важна гаранция за сигурността, стабилността и благосъстоянието на България. Процесът на разширяване на НАТО е преди всичко ефективно средство за справяне със сложните предизвикателства към световната сигурност. Членството на България в Алианса предоставя нова, още по-солидна основа за тясно сътрудничество и партньорство с нашите съюзници за общ принос в противодействието на международния тероризъм и другите предизвикателства на ХХІ век. Разширяването на НАТО на югоизток има силен стабилизиращ ефект върху Западните Балкани, укрепва сигурността в Черноморската зона и проектира повече сигурност и стабилност към прилежащите региони. Като член на НАТО България получава допълнителни възможности да допринася за укрепване на сигурността и стабилността в Югоизточна Европа за утвърждаване на ролята на страната в процесите на регионално сътрудничество. В икономически план членството в Алианса създава чувство на доверие към България у потенциалните чужди инвеститори. Засилената сигурност, която НАТО носи, съдейства за ускоряване и на инфраструктурните проекти у нас и в региона, тъй като е доказателство за стабилност, предсказуемост и надеждност. След получаването на поканата за членство в Прага през ноември 2002 г., България отбеляза многократно увеличение на чуждестранните инвестиции, които за 2006 година достигнаха 3,3 млрд. евро, което е 13,7 % от БВП.

Присъединяването на България към НАТО беше важна стъпка и спомогна за приемането на страната за член на Европейския съюз.

България осъществява тясно двустранно сътрудничество със страните-членки на НАТО и поканените за членство страни с цел успешно приключване на процеса на присъединяване и ефективно интегриране в структурите и дейностите на Алианса. Членството в НАТО създава нова, още по-солидна основа за тясно сътрудничество и партньорство със съюзниците за общ принос в противодействието на международния тероризъм и другите предизвикателства на ХХІ век. България има желанието и капацитета да бъде надежден и активен съюзник, който да участва реално в споделянето на отговорностите, задълженията и правата, произтичащи от членството и ще участва с достоен принос в политиката и действията на Алианса в борбата му с новите заплахи за сигурността.

В рамките на разговорите по присъединяване Република България пое ангажимент да се присъедини към всички действащи многостранни споразумения и протоколи, сключени между страните-членки на НАТО, необходими за успешното функциониране на Алианса. Като държава - членка на НАТО България продължи да изпълнява задачите, залегнали в Графика за приключване на реформите в пет ключови сфери – развитие и адаптиране на военните способности, реформа на съдебната система, борба с корупцията, експортен контрол и гарантиране на сигурността на класифицираната информация. България подкрепя трансформацията на НАТО и ще допринася за по-нататъшната работа по реализиране на Пражкия ангажимент по способностите ( Prague Capabilities Commitment), изграждането на Силите за отговор на НАТО ( NATO Response Force) и другите инициативи, предприети от НАТО. Република България подкрепя политиката на “отворени врати” на НАТО и оказа подкрепа на усилията на Хърватия и Албания за подготовка членството им в НАТО, а и оказва такава за Македония. Продължава и подкрепата на дейността на Вилнюската група, насочена към солидарност и сътрудничество за постигането на тази цел. България участва от самото начало в мисията на ИСАФ в Афганистан, проявява активност в състоялите се до момента дискусии по новата роля на Алианса в Афганистан и в разработването на Всеобхватна стратегия на НАТО по Афганистан.

От присъединяването си към НАТО на 29 март 2004 г. България доказа, че е в състояние пълноценно да изпълнява задълженията и отговорностите, произтичащи от членството си в Алианса с утвърден образ на предсказуем, надежден и стабилен партньор. Българският принос към дейностите на НАТО е многокомпонентен. България работи активно за укрепване на политическия диалог и на политическите консултации и координация в рамките на Алианса, дава своя принос към операциите и мисиите на НАТО в отговор на кризи и към развитието на военните способности на организацията. Проведените срещи на външните министри на Алианса в София и Ню Йорк /април 2006, септември 2006/ бяха важна стъпка в подготовката на ноемврийската среща на държавните и правителствените ръководители на НАТО в Рига и дадоха тласък на дискусиите по различните политически аспекти на трансформацията на НАТО, като засилването на партньорствата на Алианса, процеса на по-нататъшно разширяване, укрепване на сътрудничеството с други международни организации, и по-специално на стратегическото партньорство с Европейския съюз.

Въпросът за разширяването на НАТО е един от основните в дневния ред на Алианса, а България подкрепя политиката на „отворените врати”. Друга важна тема е партньорствата – също част от процеса на трансформация на НАТО, по която позицията на България, е че партньорствата на НАТО следва да се базират върху принципите: баланс, прагматизъм, гъвкавост, както и съчетаване на географския и функционалния подход. България, като част от Алианса, има желанието за по-нататъшно развитие на отношенията НАТО-Украйна.

Политиката на Алианса по отношение на Западните Балкани следва да се определя в контекста на развиващата се ситуация в региона, където европейската и евроатлантическа перспектива е най-стабилната гаранция за установяването на трайна сигурност и просперитет. Условието за сътрудничество с Международния трибунал в Хага по отношение на кандидатите за Партньорство за мир е необходимо, но трябва да се прилага динамично и с цел постигане на най-добри резултати.

Заключение

Тъй като продължава да се разширява, НАТО трябва да бди за интересите на все по-голям брой държави, опитващи се да работят в унисон. Същевременно зоната на стабилност в Европа ще се разраства и перспективите за икономически просперитет ще се подобряват. Благодарение на все по тесните отношения на НАТО с Русия, Украйна и други европейски страни, Европа оставя зад гърба си разделението си в миналото и се превръща във все по-стабилен континент. Тези положителни тенденции трябва грижливо да се съхраняват.

Макар че естеството на заплахите, с които се сблъскват страните-членки, и начините, по които НАТО се организира, за да се справи с тях, се изменят, основата на Алианса си остава такава, каквато винаги е била. НАТО предоставя трансатлантическата военнополитическа рамка за справяне с предизвикателствата пред сигурността. Съюзът обединява Европа и Северна Америка и осъществява баланс между различни национални интереси. Освен това, тъй като от организация за колективна отбрана НАТО постепенно се превръща в по-широка организация за гарантиране на сигурността, той се обединява около интерси и общи ценности като демокрацията и зачитането на човешките права.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 516 посетителя и 1 потребител в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.