Търсачка

Банер

Каталог Отбрана, Полиция Модернизацията в българската армия като част от националния сектор за сигурност


Реферат, 14 стандартни страници, има литература
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Преди да се заемем с дефиниране и изясняване, а след това и проследяване различните аспекти на модернизацията, трябва първо да обърнем внимание на същността на самото понятие и на пътищата за превръщането му от теоретична постановка в реално явление, процес. Именно това е ключът. Както ще стане ясно по-нататък в изложението, модернизацията е силно обвързана с развитието, трансформацията.

Модернизацията на българската армия трябва да се разглежда като част от процесите на развитие на националния сектор за сигурност. Секторът за сигурност като цяло трябва да притежава способности, адекватни на предизвикателствата на националната сигурност, пред които е изправена Република България в качеството си на член на НАТО, а вече и на ЕС. Оттук следва, че въоръженията, техниката и инфраструктурата трябва да се развиват като се избягва дублиране на функции, а се гарантира оперативна съвместимост между организациите в сектора за сигурност, целяща единствено по-висока степен на ефективност и съгласуваност.

Време е да се открои различието между понятията „реформа“ и „трансформация“, защото въпросът е далеч по-сложен от тези за численост на личен състав, формирования, основни въоръжения и пр.

Трансформацията се разбира като процес на постоянни и всеобхватни промени, насочени към създаване на интегрирани способности за участие в разширяващ се спектър от операции, акцентиращи върху използването на нови технологии. Тук е мястото да споменем и основния обект на трансформация и съответно модернизация. Става дума за принципното единство ДОПОРПИ – съвкупност от доктрини, организация, подготовка, оборудване, ръководство, персонал, инфраструктура.

Що се отнася до въпросите на трансформация в конкретния случай с нашата страна, те до голяма степен се припокриват с изброените по-горе елементи на сектора за сигурност. А те са:

1) Ясно определяне видовете операции, в които ще вземат участие български сили самостоятелно или в коалиция. Критериите тук са място, време, тип и пр.;

2) Формиране на концепция за експедиционните сили – с какви сили и с какъв статут ще участва България;

3) Какво оборудване, подготовка, осигуряване и структура на личен състав ще са нужни;

4) Гарантиране връзката между нашите експедиционни сили и силите за отбрана и сигурност на дадена територия; формиране на съвместни и чужди бази на наша територия;

5) Осигуряване на тези сили с военни и чисто граждански ресурси;

6) Дефиниране ролята на отбранителната индустрия и връзката на военните сили с други елементи на сектора за сигурност.

Следвайки тези основни параметри за развитие и модернизация на българските въоръжени сили, българското правителство, съвместно с президента предложиха на българския парламент да се приеме единна национална стратегия за домакинстване на съюзнически структури, която дава решение на почти всички поставени по-горе въпроси и колебания. Ключовите моменти в нея са:

Ø съвместни полигони и бази:

- полигон за учения – Ново село, Шабла;

- полигон за тестване на оръжейни системи – Змейово;

- военно-въздушна база – Безмер, регионален хъб на САЩ и НАТО;

Ø съвместни учебни центрове – по въпросите на реформите в сектора за сигурност и използването на информационни технологии;

Ø съвместни учения на подготвяните за експедиционни сили от страна на вече участвали в подобни мисии; обмяна на опит, документи, въоръжение, техники и пр.;

Ø домакинстване на структури от комитети, агенции и работни групи на НАТО, както и българско участие в тях;

Ø специално внимание на създаване на програми в интерес на българското образование и наука в областта на сигурността и отбраната, с цел повишаване компетентността на гражданите в тази сфера.

Всички тези основни положения в българската стратегия не са самоцелни. Напротив – те „гонят“ конкретен резултат – запазване държавния суверенитет, въпреки присъствието на чуждестранните бази и структури, и укрепване на сигурността.

Две са стъпките, които водят към укрепване на националната сигурност – включване в дадена военна организация – в нашия случай това е НАТО; увеличаване и модернизация на военните сили. Ще се спра по-подробно на втората стъпка, тъй като при нея нещата не са така конкретни както при първата. Тук мерките са по-абстрактни, по-бавно изпълними, по-трудоемки. Това е така, защото става дума за сложна обвързаност на процесите на трансформация, където никой етап не е маловажен и не може да съществува ако не е изпълнен успешно предходният.

Изключително важна характеристика на трансформирането на българските въоръжени сили е степента на въвеждане на нови технологии, позволяващи коалиционни действия по концепцията за фокусирани операции. Този въпрос обаче не може да се реши само с реорганизация и адаптиране или с използване на налична техника, която е най-много от 80-те години на миналия век. Необходим е технологичен скок. Той пък от своя страна изисква модерна организация като напр. Агенция по модернизация и превъоръжаване, която „произвежда“ работеща система чрез програмни екипи, включващи потребители, учени, агенции на НАТО, фирми-доставчици и системни оператори и пр. Естествен технологични партньори могат да й бъдат БАН, Центърът за изследвания по национална сигурност, различните институти по отбранителна тематика. Тази агенция обаче не може да съществува извън системата от военни помощи и фондове на НАТО и ЕС.

 

-------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

И точно тук възникват колебанията доколко правилно и ефективно Българската армия върви в тази посока. Показателно в този смисъл е, че не се обръща достатъчно внимание на това, че количественият ръст на попълнението с кадрови войници не е съпроводен с високо качество на подбора, което представлява сериозна опасност за бъдещата ефективност. Ето защо преминаването от наборна към професионална армия следва да стане приоритет в държавната политика и общонационална задача. Някои основни черти на успешната стратегия са:

· професионализацията на армията, да се подложи на всестранен политически, военно-стратегически, кадрови и икономически анализ досегашния ход на прехода и да се набележат основните програми за успешното му завършване до 2010 г.

· да се разработи и приеме от НС дългосрочна програма за подобряване на условията за живот и служба на кадровите военнослужещи.

· да се прекрати практиката на набиране сборни отряди от кадрови военнослужещи за различни мисии зад граница, след което те биват разформировани

· да се преодолее периодът от време, през който в едно подразделение или част служат и кадрови и наборни войници.

· да се преодолее стремежът за набиране на колкото се може повече кадрови войници в момент, когато икономиката на страната едва се съвзема от дълбоката криза и да се премине към един по-спокоен и равномерен темп, съответстващ на темповете, с които се развива страната.

· да се разработи обща концепция за ново законодателство за отбраната, въоръжените сили и военната служба.

· да се приемат от Народното събрание група от закони, като Закон за отбраната на страната, Устройствен закон на Българската армия, Закон за военната служба.

Що се отнася до Закона за военната служба, тук също е необходимо да се спазят известни предписания:

- за отделните категории кадрови военнослужещи да се обособят самостоятелни раздели

- да отпадне отслужването на наборната военна служба като задължително изискване за приемане на кадрова военна служба и да се въведе изискване за определена квалификация.

- да се предвиди нова система от звания за кадровите войници, която да създава условия за стимулиране - въвеждане на три класа за досегашното звание "редник" и два класа - за званието"ефрейтор".

- да се намали пределната възраст за приемане на кадрови войници и пределната възраст за оставане на служба със 7-10 години.

- в договорите за служба да се въведе задължителна клауза, съгласно която кадровите военнослужещи доброволно приемат задължението да вземат участие в операции от военен и невоенен характер извън територията на страната.

- да се обособи раздел за наборната служба, в който да се предвиди въвеждане на лотариен способ за избор на наборници, които да постъпват на наборна военна служба до пълната отмяна на задължителната военна служба.

- да се преразпределят и ясно дефинират функциите и кръга от отговорности за всяка категория кадрови военнослужещи и да се въведе ново разписание на длъжностите в българската армия и техните функционални задължения

- да се въведе нова категория военнослужещи като междинна между офицерския и сержантския състав - категорията със звание "офицерски кандидат", като се въведат два или три класа за това звание.

От успешното решаване на проблемите и преодоляването на пропуските зависи и крайният успех на това изключително сложно начинание, което страната ни предприема за пръв път в своята история. Всичко това, обаче трябва да бъде съобразено с конкретните условия – в това число: икономически, социални, политически и пр. - а не да се налага като матрица на успеха.

Използвана литература

1) МЕМОРАНДУМ 3 ( 9 май 2003, София) и 4

2) Българските специални служби – информационни или силови структури? - Николай Павлов

3) Триста деветдесет и трето заседание на 38-мо НС - София, четвъртък, 1 юни 2000 г.

4) От реформа към трансформация на въоръжените сили и сектора за сигурност - Велизар Шаламанов

5) Концепция за реформа в службите за сигурност и разузнаване на Република България - генерал-майор Атанас Атанасов

6) Професионализация на българската армия - Аню Ангелов

7) Промяната на мисленето е част от процеса на трансформация – Симеон Николов.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 1135 посетителя и 33 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.