Търсачка

Банер

Каталог Отбрана, Полиция Криминологични параметри на корупцията Определение на корупцията като социално явление Мрежови характер на корупцията


Реферат, 21 стандартни страници, има литература
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

I. Криминология

Криминология- от латинския „крим” - престъпление и от гръцкия „логос” - наука. Криминологията е наука за престъпността - сбора от всички престъпления извършени на една територия. Криминологията е юридическа наука, която изучава престъпността и нейните прояви форми и тенденции, личността на престъпника, превенцията на престъпността и дава възможност за формиране на криминологичната политика на държавата и стратегия за противодействие на престъпността.

Понятието криминология в тесен смисъл има три области на научни изследвания:

- престъпление като масово социално явление - изучават се такива въпроси, като състояние, структура и динамика на престъпността, причини и условия;

- личността на престъпника - механизми на индивидуално престъпно поведение;

- превенция/профилактика/ - понятие, ролята на държавата, възможностите за обществена превенция.

Особености на криминологията:

- разглежда престъпността като сложно социално явление

- съчетава теоретични познания с емпиричен характер

- има синтезиращ характер

- разработване теорията на криминологичната политика, наказателната политика и противодействието.

Основните понятия на криминологията са от наказателното право – престъпление, вина и др. Връзката с наказателния процес, е че когато се анализира връзката, органите събират доказателства за личността на нарушителя и причините за това, че е стигнал до там. Наказателното процесуално право има пряко отношение към криминологията – работейки с правонарушителите, органите, използват криминологията да изследват личността на извършителя – методики.

Криминологични параметри на корупцията

Престъплението, което в най-голяма степен съдържа в себе си признаците на корупционно поведение е, подкупът. Законът разглежда като подкуп всяко получаване от страна на длъжностно лице на дар или имотна облага, която не му се следва, заради това че ще извърши или не е извършило действие по служба. Трябва да се подчертае, че по основния състав деянието е наказуемо и в случаите, когато длъжностното лице не е нарушило службата си като следствие от подкупа.

Подкупът в най-голяма степен олицетворява корупцията в наказателното право-заради особения субект и користния характер. На практика в НК няма друго престъпление, което в такава висока степен да отговаря на всички критерии, по които съдим за корупционните престъпления.

Наред с подкупа като корупционно престъпление със същата степен на обществена опасност трябва да се третира и длъжностното присвояване, което е едно от най-характерните престъпления против собствеността. Същевременно, неговият користен характер, обстоятелството че се извършва от длъжностно лице и особено фактът, че чрез него се засяга не само собствеността, но и обществения интерес в стопанската сфера, а в някои случаи - и управлението на страната, правят това престъпление една от специфичните форми на корупция.

Едно от престъпленията, което в много голяма степен олицетворява понятието за корупция се съдържа в състава на чл. 282 от НК. Там е предвидена наказателна отговорност за длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда.

Престъплението по чл.282 от НК е едно от най-често срещаните в практиката длъжностни престъпления. То отговаря кумулативно на две основни характеристики на корупционното престъпление – особен субект и специфична цел – преследване на облага, която от своя страна може да бъде материална и нематериална.

Престъпление, разкриващо белезите на корупция, се съдържа и в състава на чл.283 от НК, в който е предвидено наказание за длъжностно лице, което използва своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго материална или нематериална облага. На практика тук са инкриминирани най-драстичните форми на ходатайства, чрез които се подменят принципите, на които трябва да се основава дейността на държавния апарат.

Друго престъпление, което също може да има отношение към уредбата на корупцията в НК, се съдържа и в чл.289 от НК, в който се наказва онзи, което склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство, прокурорските или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването.

Ако трябва да обобщим, престъпленията по чл.282, чл.283 и чл.289 от НК, заедно с подкупа и длъжностното присвояване съдържат в себе си най-значимия корупционен потенциал и съставляват най-характерните форми на корупция, инкриминирани в НК. Разбира се, те далеч не изчерпат списъка на корупционните престъпления в наказателното право.

Така например, чл.220 от НК е уредено престъпление, свързано със съзнателното сключване на вредоносна и неизгодна сделка. Това престъпление може да се третира като проява на форма на корупция не само заради особения му субект – длъжностното лице, а и преди всичко заради възможния мотив за сключването на такава сделка – користния. Друго престъпление, което може да съставлява корупция е уредено в чл. 228 от НК, в който е предвидена наказателна отговорност за онова длъжностно лице , което умишлено нареди или допусне производството на недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени производства. И от тук користния мотив се очертава като напълно възможен. Чрез едно подобно поведение длъжностното лице може да увреди конкуренцията в стопанската сфера именно заради получена облага. Престъпление от подобен характер се съдържа в чл.224 от НК, където е предвидена наказателна отговорност за лице, което получава дар или друга имотна облага, за да даде или затова, че е дал на чужда държава, чужда организация или дружество или на чужд гражданин сведение, от които са произлезли или са могли да произлязат значителни вреди за стопанството.

 

--------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

I. Мотивация на корупционното поведение

Мотивите за корупционното поведение на служителите в обществения сектор са недвусмислени – лично или групово облагодетелстване. По-разнообразни са мотивите за участие в корупционното взаимодействие на плащащите “корупционна цена”, които могат да бъдат най-различни в зависимост от конкретната сфера, в която то се осъществява – обществени услуги, държавна администрация, съдебна система и др. Най-общо тези мотиви са два основни типа: за получаване на определени изгоди или за избягване на определени загуби – икономически, политически, морални и др. Някои от типичните мотиви са:

1. Желанието на хората да получат някакво специално отношение или допълнителна услуга, при което предлагащия подкуп иска нещо повече от това, което му се полага /например специални грижи в болнично заведение/.

2. Стремеж да се “надхитри” тромавата бюрократична машина и да се получи търсената услуга в максимално съкратен срок.

3. Търсещият услуга може да бъде лишен от потенциала сам да се справи с дадена ситуация и поради тази причина прибягва до даване на подкуп /например “купуване” на изпити и дипломи/.

4. Реализиране на изгодни икономически операции чрез “заобикаляне” на регламентираните процедури / контрабанден внос или износ, спечелване на търг, получаване на изгоден кредит, възлагане на държавна поръчка и др./.

5. Предоставяне на преференции на частни политически или нестопански организации /разпределяне на субсидии, финансиране на определени проекти и др./.

6. Реализиране на определени лични изгоди /назначаване на определена длъжност, получаване на социални помощи без основание и др./.

7. Стремеж да се избегне отговорност – най-често се среща когато се иска нещо “в нарушение на закона” /благоприятно съдебно решение, “затваряне на очите” от контролни органи и др./.

Разпространението на корупционните практики се подкрепя по няколко важни мотива:

Първо, представата за масовия характер на корупционните практики. Това води до убеждението, че корупцията е неизбежна, превръща се в норма на социалното поведение на хората и дори се възприема като ефективно средство за решаване на частни проблеми.

Второ, усещането за безнаказаност на нарушителите, което е един от най-важните фактори за насърчаване на корупцията.

Трето, отсъствието на легални канали за социален просперитет стимулира възпроизводството на корупцията сред служителите в обществения сектор.

Четвърто, страхът насърчава прокорупционни нагласи, което е сериозно социално-психологическо препятствие в борбата с корупцията. Алтернативата на отказа от взимането на подкуп в много случаи изглежда твърде непривлекателно – заплахи и насилие, застрашаващи служителите и техните семейства. Един друг аспект на усещането за несигурност, свързан с корупцията, е липсата на гаранции и защита на подчинен, който подава сигнал за корупция на висшестоящи.

Анализът на типовете, механизмите и мотивацията на корупционното поведение има не само теоретична стойност, но е необходимо условие за успешно противодействие на корупцията.

Използвана литература

1. Корупцията в парламентарната практика и законодателния процес. Коалиция 2000/Център за социални практики,1999,София

2. Международни актове за противодействие на корупцията. Коалиция 2000/ Информационен център на Съвета на Европа,1999,София

3. Икономическата цена на корупцията. Коалиция 2000/Център за икономическо развитие, 1999, София

4. Борба срещу корупцията и злоупотребите в публичната администрация. Коалиция 2000/Институт за икономическа политика, 2000, София

5. Съдебна власт и корупция. Коалиция 2000/Съюз на съдиите в България, 2000, София

6. Наказателно- правни аспекти в борбата срещу корупцията, София 2000, Център за изследване на демокрацията.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 358 посетителя и 8 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.