Търсачка

Категории

Археология, История Аграрни науки Биология, Екология География, Геология Европейска интеграция Етнология, Фолклор Журналистика Икономика    Финанси, Банки    Маркетинг    Мениджмънт    Туризъм    Счетоводство    Международни Отношения (МИО)    Човешки ресурси, Икономика на труда    Макроикономика    Публична администрация    Реклама и PR    Планиране и прогнозиране    Бизнес комуникации и кореспонденция    Социални дейности    Търговия    Стопанска дейност на фирмата, Микроикономика    Агробизнес    Производство, технологии    Транспорт, Логистика    Застрахователно дело Информатика, ИТ Изобразително изкуство Литература Математика Отбрана, Полиция Право Психология Педагогика Политология, Политика Религия Социология Технически науки Физика Философия Чужди езици Горско стопанство Хранителни технологии Съобщения
Банер

Каталог Икономика Международни Отношения (МИО) АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ГЕРМАНИЯ


Реферат, 25 стандартни страници, съдържа таблици, има апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

1.Общи сведения за двете държави.

2.Предпоставки за икономическо сътрудничество:

2.1.Географски – географско положение, климат, релеф, полезни изкопаеми, почвено разнообразие, води, растителност и животински свят;

2.2.Икономически – макроикономически показатели, стопанска обстановка, икономическа имиграция, международен транспорт и туризъм, икономически връзки, приватизационни сделки;

2.3.Културни – образование и реализация;

2.4.Политически – Евроинтеграция, договорни отношения;

3.Сфери на икономическо сътрудничество:

3.1.Търговия със стоки и услуги;

3.2.Международни инвестиции;

3.3.Международен транспорт;

3.4.Международен туризъм;

3.5.Приватизация;

3.6.Финансиране;

3.7.Техническо сътрудничество.

4.Изводи за състоянието и перспективите на икономическите отношения между България и Германия.

5.Литература.


ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА ДВЕТЕ ДЪРЖАВИ


БЪЛГАРИЯ

ГЕРМАНИЯ


Местоположение

Източните части на Балканския полуостров, Югоизточна Европа

Средна Централна Европа

Площ

110 993 км2

356 755 000 км2

Население

7 517 973*

естествен прираст: –0,92%;

градско население:

5 500 695;

заетост: 3 222 200

81 730 000

естествен прираст: 1,0

средна гъстота на населението: 228,9хил./км2

средна продължителност на живота: мъже-74 г; жени–80г.

Политическа система

Парламентарна република

Федерална република

Държавно устройство

· Основен източник на правото: Конституция на Република България;

· Законодателна власт: Парламент(Народно събрание);

· Изпълнителна власт: Правителство (Министерски съвет);

· Съдебна власт: система от съдилища

· Държавен глава:

Георги Първанов;

· Министър-председател: Симеон Сакс-Кобургготски.

· Основен източник на правото:Конституция (das Grundgesetz)

· Законодателна власт: Двукамарен парламент Бундестаг (палата на депутатите) и Бундесрат (представители на 16те провинции)

· Изпълнителна власт: Федерално правителство (das Bundeskabinett)

· Съдебна власт: система от съдилища

· Федерален президент: Хорст Кьолер

· Канцлер:Герхард Шрьодер


През последните години икономическите отношения между страните в Централна и Югоизточна Европа, в състояние на реформи , и Федерална република Германия се развиват много динамично. Регионът постепенно се превръща в един от най-важните икономически партньори на Германия. България не прави изключение и има постоянно нарастваща роля за интензивното икономическо сътрудничество между Германия и Югоизтока.

В основата на икономическото сътрудничество между България и Германия стоят редица политически, икономически, географски и социокултурни фактори.

ГЕОГРАФСКИ ФАКТОРИ. В качеството си на европейска, балканска, придунавска и черноморска страна България се радва на завидно географско положение. На нейната територия се пресичат пътищата от Западна и Централна Европа за Близкия и Средния Изток и от Балтийско за Средиземно и Адриатическо море. Стратегическото кръстопътно местоположение на България е изключително благоприятно за установяване на икономически, политически и културни взаимоотношения с Европа, Азия и Африка. Морските и речните пътища на страната още от древността привличат вниманието на големите държави от континентална Европа и тяхното желание да ги контролират. На тази основа България има традиционни съюзни и дори приятелски отношения с Германия. За целите на многостранното европейско партньорство са изградени трансевропейски коридори, пет от които пресичат територията на България. Коридор №4 (Нюрнберг-Берлин-Дрезден-Прага-Братислава-Будапеща-Арад-Крайова-Калафат-Видин-София-Кулата-Солун) и коридор №7 (обхваща всички пристанища по дунавския бряг на Централна и Източна Европа, включително Русе и Лом) осъществяват директна връзка между България и Германия.

Освен благоприятното географско разположение, България разполага с природни богатства, което я прави желан икономически партньор за много европейски държави. Многообразието на релефните форми и специфичните условия на умерения климатичен пояс, в чиито най-южни части се намира страната, в близост до границата със субтропичния климатичен пояс, благоприятстват за наличието на плодородни почви, неповторимо разнообразие на животински и растителни видове и полезни изкопаеми. От съществено значение е и водното ни богатство, чиито основен източник са множеството пълноводни реки на територията й (р.Дунав, р.Марица, р.Искър и др.) Високопланинските езера са около 400, а лечебните минерални извори, предизвикват интереса на туристи от цяла Европа.(над 600 естествени и повече от 370 сондажни извора)

Природните условия формират разнообразна географска среда, благоприятна за стопанско усвояване. Плодородните почви и благоприятният климат създават условия за развитие на земеделието и животновъдството (България разполага с големи растителни площи, подходящи за пасища). Вътрешното потребление на стоки на хранително-вкусовата промишленост в Германия се задоволява предимно от износ, в който българските изделия имат голям дял. В страната ни съществуват възможности за усъвършенстване в областта на транспортните връзки, строителството, промишлеността, развитие на туризма и задълбочаване на стопанските връзки на България с развитите страни от Европа и света.

Съседството на Германия със силни, в икономическо отношение, страни (Дания, Полша, Чехия, Австрия, Швейцария, Франция, Люксембург, Белгия и Нидерландия), важните международни пътища пресичащи територията й, удобното за пристанища, дълго морско крайбрежие с пряк достъп до световния океан, както и близостта до най-големите пристанищни промишлени комплекси на съседните страни, способстват за интензивно стопанско развитие. Река Дунав свързва Германия със страните от средното и долното течение на реката и черноморския басейн, което е предпоставка за традиционни търговски отношения с България, а каналните връзки на Рейн и Мозел с френските реки осигуряват пряк излаз към Атлантика и Средиземно море. Единствено алпийската дъга на юг представлява по-сериозна пречка за връзките с Южна Европа.

Климатът на Германия се формира под влияние на Атлантика и течението Гълфстрийм, което не позволява на водата в заливите на Северно море да замръзва и корабоплаването не спира. Гъстата речна мрежа се образува от реките Рейн, Дунав, Майн, Везер, Елба, Одер и др.,свързани с изкуствени канали. Германия се слави с лековитите си минерални извори и балнеоложки центрове. (Баден-Баден, Висбаден и др.)

Предимно планинският релеф предполага богати залежи на разнообразни полезни изкопаеми - черни и кафяви въглища, нефт и природен газ, желязна, манганова, ураниева, сребърна, медна руда и др.

ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ Обширната територия на Германия и богатите й находища са определящи за икономическото и развитие. Тя е най-силната индустриална държава в Европейския съюз. По обем на промишленото производство е на трето място в света, по размер на външната търговия е на второ място, а по БВП заема трето място след САЩ и Япония. Отрасълът на промишлеността формира половината от съвкупния обществен продукт и почти целия износ. В него преобладава готовата продукция – изделия на машиностроенето, особено автомобили, електротехника, тежко машиностроене, оптика, метали, химикали. Германия печели от износ на промишлена продукция и суровини, тъй като притежава сравнителни предимства при добив и производство. Съвременната тенденция е към експорт на въглища, атомна енергия и др., за сметка на петрола и хранителните продукти, които Германия внася от съседни държави и България.

Чуждестранните инвестиции имат значителна роля за икономиката на страната, докато делът на държавния сектор е по-малък от този на повечето развити европейски държави. Силно развит е стопанският туризъм (най-посещавани са Баварските Алпи, Шварцвалд, Харц, Бодензее, Долината на Рейн и големите градове), но страната е и на първо място по пасивен международен туризъм, т.е. по броя на туристите и разходите на нейните граждани в чужбина. Българското Черноморие и планинските ни курорти често привличат немски туристи с благоприятния си климат, живописна природа, богато културно и историческо наследство и сравнително ниски цени.

Германия има отлично организиран пътен, железопътен, речен, морски и авиотранспорт и добре развита съобщителна мрежа, което е основна предпоставка за установяване на солидни търговски взаимоотношения. Лайпциг и Хановер са световно известни центрове на международни панаири, а основни търговски партньори на страната са държавите от Европейския съюз, САЩ, Япония, България. До края на Втората световна война Германия е главният търговски партньор на България. Тя изнася много селскостопански продукти към Райха и контактува с господстващите немски концерни, които образуват най-големите частни банки, монополистически групи и мощни транснационални корпорации.

 

----------------------------------------------------------------------------------------

 

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

ГЕНЕРАЛНИ ИЗВОДИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ГЕРМАНИЯ.ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ.

Двустранните отношения между България и Германия са в отлично състояние на разбирателство и взаимодействие на едно ново качествено равнище между двата народа, между институциите на двете страни, между българските и германските фирми. Те се основават на общите интереси в широкото поле за икономическо сътрудничество, прагматизма и общите демократични ценности, на които се базира партньорството в Европа.

Отношенията между двете държави се развиват в съвсем естествена и логична насока – България, в качеството си на малка и икономически слаба страна, търси подкрепата,опита и положителното влияние на Германия, далеч по-напреднала, със стабилна икономика, една най-влиятелните страни в Европейския съюз. По всичко личи, че основни приоритети в бъдещата двустранна външноикономическа политика ще продължат да бъдат привличането на значителни германски инвестиции и предприемане на спешни мерки за балансиране на стокообмена чрез увеличаване на износа на българска продукция на германския пазар. Засега една значителна част, повече от две трети от това, което произтича като промишлено производство в рамките на двустранните договори, се купува от България. Това предоставя огромни възможности за доставчиците и създава положителни перспективи.

Но състоянието на българо-германското сътрудничество съвсем не е безоблачно. Съществуват редица проблеми, предизвикани от разширяването на Европейския съюз, например. Присъединяването на новите 10 страни от 1 май 2005г., създава повод за тревоги , че конкуренцията на западноевропейския трудов пазар ще се ожесточи още повече. Все по-недостъпна ще става и най-атакуваната от наши “гастарбайтери” европейска дестинация- Германия, въпреки официалните трудови спогодби и споразумения между двете страни. Интересът на Германия към българските работници вече отбелязва сериозен спад. Условията в този тип споразумения са сравнително неизгодни за немския работодател. Наемането на чужденец му струва доста скъпо той плаща за транспорт, за квалификация. Тоест работодателят инвестира много в един работник или служител, от когото ще се лиши само след 18 месеца, защото такъв е срокът, предвиден в договореностите. Този факт кара немските фирми да се отдръпват.

Германия няма да сключва нови трудови спогодби с оглед предстоящото влизане в сила на новия Закон за имиграцията, от който се очаква да регулира трудовия пазар, цялостно и постепенно да елиминира необходимостта от двустранни споразумения. Не се знае как ще се отрази това на икономическите отношения с България. Остават надеждите, че след присъединяването на България към Европейския съюз, Германия ще продължи да подпомага развитието на икономиката ни и така по-бързо ще преодолеем проблемите на ниската ни конкурентоспособност на европейските пазари.


ЛИТЕРАТУРА

Печатни издания

· Гъдев,Н. “Някои основни предпоставки за задълбочаване на политическото и икономическото сътрудничество между Германия и страните от Централна и Източна Европа”

В Сб. Доклад от научна конференция Китен 2000, С., УИ 2002

· Гъдев,Н. “Особености на източната политика на Германия и отражението им върху търговско-икономическите отношения с Източна Европа (политико-географски аспекти)

Год. на СУ, ГГФ, кн.2 География, т.93, 2003

Електронна литература

· law.dir.bg - Информационно онлайн издание за българското законодателство, правната и съдебна система в България - каталог на нормативни актове

· www.bcnl.org - Български център за нестопанско право

· www.bfai.de - Страница на Федералната агенция за външна икономика, ФР Германия

· www.bg.botschaft-bulgarien.de - Страница на Българското посолство в Берлин

· www.cls-sofia.org - Център за либерални стратегии, България

· www.dksi.bg - Държавна комисия по сигурността на информацията

· www.dnevnik.bg - Електронно издание на вестник “Дневник”

· www.gtz.de - Германско дружество за техническо сътрудничество

· www.ihk-gmbh.com - Дружество на търговските и промишлени палати

· www.kfw.de - Страница на Кредитния институт за възстановяване и развитие, ФР Германия

· www.mlsp.government.bg - Министерство на труда и държавната политика

· www.nsi.bg - Страница на Националния статистически институт на България

· www.president.bg/slovo- Слово на Г.Първанов

· www.sofia.diplo.de - Хроника на българо-германските отношения

· www.trud.bg - Електронно издание на вестник “Труд”

· www.government.bg/PressOffice - Страница на Правителството на Република България




* Оценката за населението на двете държави е по данни от 2004г.


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 920 посетителя и 49 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.