Търсачка

Банер

Каталог Политология, Политика ООН - ГАРАНТ НА МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ


Реферат с обем на дипломна работа, 55 стандартни страници, има литература
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Проблемът за международната сигурност е един от вечно дебатираните в политическото и общественото пространство. Той е в центъра на общественото внимание и на вниманието на онези парламенти и правителства, които са истински чувствителни към националните и държавните интереси на своите страни. Значението му пораства бързо и изключително много в сложните периоди, когато международната общност или отделни държави започнат преходи към нови състояния. За сигурност политиците започват най–много да разсъждават, когато тя е накърнена или липсва, често тъкмо поради техни неразумни действия.

При всички обстоятелства обаче е безпорно, че сигурността е първостепенна ценност, която се стремят да постигнат или да запазят държавниците, политиците и дипломатите на всички страни. Между сигурността на действащите върху световната сцена субекти на външна политика и международни отношения съществуват взаимодействия, при които сигурността на едни може да бъде изгодна или неизгодна за други. Когато взаимните зависимости преминат определено равнище, собствената сигурност все повече започва да зависи от това, дали и другите са в същото състояние. Има ситуации, при които външната сигурност на една държава започва да зависи в много по – малка степен от собствените и външнополитически усилия, отколкото от онова, което правят другите. Външнополитическото поведение на страни или на група страни, когато те са поставени в състояние на остра несигурност, може да създава големи опасности и заплахи, както за други страни, така и за цялата международна система.

"Международната сигурност" е състояние на външните отношения на участващите в международното общуване страни и на цялата международна система, при което не възниква заплаха за жизнените интереси на отделните страни и на международната общност, а в случай, че такава заплаха възникне, съществуват надеждни средства тя да бъде преодоляна по начин, позволяващ нормално функциониране на системата и свободно развитие на всяка отделна страна. И именно със създаване на световни организации като Организацията на обединените нации се изгради универсална система за защита на всеобщия мир и сигурност.

ООН е световна организация със седалище в Ню Йорк, основана през 1945 г. като приемник на Обществото на народите (ОН), с цел да съдейства за установяването на световен мир, сигурност и сътрудничество. Учредителният документ на организацията – Харта на Обединените нации е изработен на специална конференция, свикана от съюзниците от Втората световна война, в Сан Франциско през лятото на 1945 г. През октомври същата година Хартата е подписана от 51 държави. В момента членовете на организацията са 192.

За да изпълнява функциите си, ООН има различни органи и институции, най-важните от които са:

- Общо събрание, в което всяка държава-членка има по един глас;

- Съвет за сигурност, който има мандат да прилага и изпълнява политиката на ООН и е съставен от 5 постоянни членки и 10 – избирани с двугодишен мандат;

- Секретариат, оглавяван от Генерален секретар, който се избира за срок от 5 години и има за задача да управлява оперативно организацията. Генералният секретар на ООН е най-високо поставеното в администрацията на ООН длъжностно лице. Настоящият генерален секретар е Бан Ки Мун от Южна Корея. Той встъпва в длъжност на 1 януари 2007 и неговия втори мандат ще изтече на 31 декември 2011;

- Икономически и социален съвет за координация и назначаване на комисии по специални въпроси;

- Международен съд, със седалище в Хага;

- Съвет за попечителство - закрит.

Целите на организацията в обобщен вид са представени в член 1 от Харта на Обединените нации:

1. да се опазва световния мир и международната сигурност и за тази цел да се вземат ефективни колективни мерки за предотвратяване и премахване на заплахите спрямо мира, за осуетяване на военни действия и други нарушения на мира, международни спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира, да бъдат решавани чрез мирни средства спрямо принципите на справедливостта и на международното право;

2. да се развиват приятелски, почиващи върху зачитането на принципа на равнопоставеността и самоопределянето на народите връзки между нациите и вземане на други подходящи средства за утвърждаване на световния мир;

3. установяване на международно сътрудничество за решаване на международни проблеми от икономически, социален, културен и хуманен характер и утвърждаване и подпомагане на зачитането на човешките права и основните свободи за всички хора, без разлика по отношение на раса, пол, език или религия;

4. да бъде център, в който да се концентрират усилията на нациите за осъществяването на тези общи цели.

Както бе посочено по-горе една от главните цели на ООН - и централна част от нейния мандат - е да поддържа международния мир и сигурност. От създаването си ООН често е била призовавана да предотвратя­ва прерастването на споровете във война, да убеждава противо­поставящите се страни да използват масата за преговори, а не въоръжена сила, да помага за възстановяването на мира при избухването на конфликт. Десетилетия наред ООН е помагала за прекратяването на многобройни конфликти, често чрез действията на Съвета за сигурност - основния орган, който се занимава с въпросите на международния мир и сигурност.

През 90-те години краят на студената война доведе до цялос­тна промяна на ситуацията с глобалната сигурност, белязана по-скоро от конфликти вътре в държавите, а не между тях. В нача­лото на XXI век се появиха нови глобални заплахи. Нападенията на 11 септември 2001 г. в САЩ ясно показаха предизвикателството на международния тероризъм, а последвалите събития увеличиха загрижеността от разпространението на ядрените оръжия и опасността от други неконвенционални оръжия, хвърлиха сянка върху хората в целия свят.

Организациите от системата на ООН незабавно се мобилизираха в сферата си на действия, за да се противопоставят на тероризма. На 28 септември Съветът за сигурност прие обширна резолюция в съответствие с клаузите на Устава на ООН, за да предотврати финансирането на тероризма, криминализира набирането на средства за такива цели и незабавно замрази теро­ристичните финансови активи. За контрол на изпълнението на резолюцията създаде Антитерористичен комитет.

ООН също така промени и разшири диапазона на инстру­ментите, с които разполага, като приспособяваше действията си по поддържането на мира към новите предизвикателства, все повече и повече въвличаше регионалните организации и засилваше следконфликтното опазване на мира. Гражданските конф­ликти повдигнаха въпроса как най-доб­ре да се защити цивилното население, жертва на войната.

За да се справи с гражданските конфликти, Съветът за си­гурност утвърди комплексни и нови действия по опазването на мира. ООН изигра важна роля за приключването на конфликтите и установяване на примирие в Салвадор и в Гватемала, в Камбоджа и Мозамбик.

Други конфликти обаче - в Сомалия, Руанда и бивша Югославия, - които често са свързани с етническо насилие, са пре­дизвикателство за ролята на ООН за поддържането на мира. Сблъсквайки се с проблемите в тези конфликти, от 1995 до 1997 г. Съветът за сигурност не предприе никакви действия. Но съ­ществената роля на ООН в поддържането на мира беше пот­върдена още веднъж. Продължаващите кризи в Демократична република Конго, в Централноафриканската република, Източен Тимор, Косово и Сиера Леоне накараха Съвета за сигурност в края на 90-те години да предприеме пет нови мисии.

След това Съветът за сигурност предприе Мисия на ООН в Етиопия и Еритрея (ЮНМЕЕ) през 2000 г.; Мисия на ООН за подкрепа в Източен Тимор (ЮНМИСЕТ) през 2002 г.; и Мисия на ООН в Либерия (ЮНМИЛ) през 2003 година.

Опитът от последните години също доведе до съсредоточаването на ООН върху опазването на мира както никога преди това - действия в подкрепа на структури, които укрепват и заздравяват мира. Опитът показа, че здрав и продължителен мир може да бъде постигнат само като се помага на страните да подобрят икономическото си развитие, социалната справедли­вост, защитата на човешките права, да поощряват доброто управление и демократичния процес. Няма друга институция с многостранния опит, компетентността, възможностите за координация и безпристрастността, които ООН прояви в тези случаи. Освен към задачите си за опазването на мира в такива мисии като тези в Източен Тимор и Косово ООН създаде офиси в под­крепа на опазването на мира в Централноафриканската репуб­лика, Гвинея-Бисау, Либерия и Таджикистан.

И Съветът за сигурност, и Общото събрание, и генералният секретар изиграха голяма и сложна роля за поддържането на мира и сигурността. Действията на ООН обхващат основните области на предотвратяването на конфликтите, умиротворяването, мироопазването, принудата и изграждането на мира. За да бъдат ефективни, тези дейности трябва да се застъпват или да се провеждат едновременно.

------------------------------------------------------

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

3. Балканите

Бивша Югославия. Социалистическа федеративна републи­ка Югославия е член основател на ООН. През 1991 г. две репуб­лики от федерацията - Словения и Хърватия, обявиха независи­мост. Хърватските сърби, подкрепени от националната армия, се противопоставиха и между Сърбия и Хърватия започна вой­на. В резултат Съветът за сигурност наложи оръжейно ембарго на Югославия, а генералният секретар назначи свой личен пра­теник, който да подкрепи мирните усилия на Европейската об­щност.

За да създаде условия за уреждане, през 1992 г. Съветът за си­гурност изпрати Сили на ООН за защита (ЮНПРОФОР), които първоначално бяха разположени в Хърватия. Междувременно вой­ната обхвана и Босна и Херцеговина, която обяви независимост -този акт беше подкрепен от босненските хървати и мюсюлмани, но му се противопоставиха босненските сърби. Сръбската и хър­ватската армия се намесиха и Съветът за сигурност наложи ико­номически санкции на Федеративна република Югославия, която по това време се състоеше от Сърбия и Черна гора.

Войната се разрасна и настъпи най-голямата бежанска криза в Европа след Втората световна война. Изправен пред зачести­лите съобщения за „етническо прочистване", през 1993 г. Съве­тът за сигурност създаде за пръв път международен съд за съ­дебно преследване на военните престъпления. Той обяви опре­делени места за „зони за сигурност" в опита си да ги изолира от бойните действия. Но докато командващите мироопазващите сили искаха 35-хилядна войска, Съветът за сигурност изпрати 7600 души. За сдържане на продължаващите нападения срещу Сараево през 1994 г. Организацията на северноатлантическия договор (НАТО), по молба на генералния секретар, одобри на­насянето на въздушни удари. Силите на босненските сърби за­държаха около 400 наблюдатели от ЮНПРОФОР и използваха някои от тях като „човешки щитове".

През 1995 г. боевете се засилиха. Хърватия започна големи настъпления в своите области, населени със сърби. На постоян­ния артилерийски обстрел на Сараево от страна на босненските сърби НАТО отговори с масирани въздушни удари. Босненски­те сръбски сили завзеха „зоните за сигурност" Сребреница и Зепа, като убиха около 7000 невъоръжени мъже и момчета в Сребреница - най-голямото клане в Европа след Втората световна война. В един доклад от 1999 г. генералният секретар потвърди грешките, допуснати от ООН и държавите членки в техния отго­вор на кампанията за етническо прочистване, достигнала своя връх в Сребреница. „Трагедията - заяви той - ще преследва на­шата история завинаги".

Преговорите в Дейтън, Охайо, САЩ, през 1995 г. завършиха с мирно споразумение между Босна и Херцеговина, Хърватия и Югославия, което сложи край на 42-месечната война. В конф­ликта загинаха над 230 служители на ООН. За да гарантира из­пълнението на споразумението, Съветът за сигурност разреши разполагането на 60-хилядна многонационална сила, ръковод­на от НАТО.

Съветът за сигурност разположи Международни полицейски сили на ООН, които по-късно станаха част от по-голямата Мисия на ООН в Босна и Херцеговина (ЮНМИБХ). Мисията об­лекчи завръщането на бежанците и прогонените, подпомагаше мира и сигурността и съдейства за създаването на общи държав­ни институции. Също през 1996 г. Съветът за сигурност изпрати Мисия наблюдатели на ООН в Превлака (ЮНМОП), която да контролира демилитаризирането на полуостров Превлака - стра­тегическа област в Хърватия, оспорвана от Югославия. ЮНМБИХ и ЮНМОП приключиха работата си в края на 2002 година.

Косово. През 1989 г. Федеративна република Югославия от­мени местната автономия в Косово - провинция в Южна Югос­лавия, исторически важна за сърбите, населена с над 90 на сто етнически албанци. Косовските албанци не се съгласиха с това, бойкотираха сръбските държавни учреждения и власти и поис­каха самоопределение.

Напрежението нарасна, когато през 1996 г. се появи Армията за освобождение на Косово (АОК) с призив за въоръжена борба за независимост, започна нападения срещу сръбски длъжност­ни лица и сътрудничещи със сръбската администрация албан­ци. Сръбските власти отговориха с масови арести, което напра­ви положението още по-взривоопасно. Боевете избухнаха през март 1998 г., когато сръбската полиция обкръжи Дреница, тър­сейки членове на АОК. Съветът за сигурност наложи оръжейно ембарго на Югославия, включително и Косово, но положението се влоши и прерасна в открита война.

След предупрежденията към Югославия и на фона на сръбс­кото настъпление в Косово през март 1999 г. НАТО започна да нанася въздушни удари срещу Югославия. Генералният секре­тар заяви, че неуспехът на дипломацията е трагедия, но има вре­мена, когато „използването на сила може да бъде законно, ако е в полза на мира". Той подчерта, че Съветът за сигурност трябва да участва във всяко решение за използване на сила.

Югославия започна широко настъпление срещу АОК и ма­сово изселване на етнически албанци от Косово, причинявайки безпрецедентен поток от близо 850 000 бежанци. Върховният ко­мисариат на ООН за бежанците и други хуманитарни агенции започнаха да помагат на бежанците в Албания и Македония.

През юни Югославия прие плана за мирно уреждане, пред­ложен от Г-8 (седемте най-развити западни държави плюс Ру­сия). Съветът за сигурност потвърди плана и упълномощи дър­жавите членки да установят присъствие на сили за сигурност, за да прекратят военните действия, да разоръжат АОК и да улес­нят завръщането на бежанците. Съветът за сигурност поиска ге­нералният секретар да въведе временно международно граждан­ско управление, при което хората от провинцията да получат значителна автономия и самоуправление. Югославските сили се изтеглиха, НАТО преустанови бомбардировките и в областта влязоха 50 000 души от многонационалната Сила за Косово (КФОР), за да гарантират сигурността.

Временната администрация на ООН в Косово (ЮНМИК) незабавно установи присъствие на място. Мисията беше безп­рецедентна по своята сложност и задачи. Съветът за сигурност даде на ЮНМИК правомощия върху територията и народа на Косово, в това число пълни законодателни и изпълнителни пра­вомощия, както и ръководство над съдебната власт. ЮНМИК имаше четири задачи: гражданско управление от името на ООН; хуманитарна помощ под ръководството на Върховния комиса­риат за бежанците; демократизация и изграждане на институци­ите под ръководството на ОССЕ; и икономическо възстановя­ване под ръководството на Европейския съюз. Това бяха уни­кални колективни усилия на четири международни организации под егидата на ООН.

След войната се завърнаха около 841 000 от 850-те хиляди бежанци и те трябваше да бъдат подготвени за настъпващата сурова зима. С това ЮНМИК постигна съществен напредък към възстановяването на нормалните условия за живот и осигурява­нето на дългосрочно икономическо възстановяване. Бяха изда­дени наредби по такива въпроси като назначаване и отстраня­ване на съдии, банково дело, лицензиране, създаване на цент­рална данъчна служба и бюджет на Косово. ЮНМИК започна също така и диалог с лидерите на етническите общности, възс­танови предприятията за комунални услуги, отвори училищата.

Създадена беше Временна административна структура, в ко­ято бяха назначени представители на всички етнически групи. Бяха разположени близо 3000 полицейски служители от ЮН-МИК и беше създадена Косовска полицейска служба, включва­ща представители на малцинствата. През септември 1999 г. АОК беше напълно разоръжена и членовете й бяха реинтегрирани в гражданското общество. В следващите месеци около 210 000 не-албански косовари напуснаха Косово и отидоха в Сърбия и Чер­на гора. Безопасното им завръщане беше улеснено от обединен комитет.

Към края на юни 2000 г. ВКБООН се оттегли като един от стълбовете на ЮНМИК, въпреки че запази много активно присъствие в региона. През май 2001 г. ЮНМИК създаде нов стълб за укрепване на своите полицейски и съдебни възможности, които преди бяха под ръководството на гражданската администрация. Новият стълб „полиция и правосъдие" беше на пряко под­чинение на ООН.

Голямото предизвикателство за сигурността остава защитата на неалбанските малцинства. Независимо от съществения напредък, заплахите, убийствата и насилието срещу това население продължават. Оставащите етнически малцинства, живеещи в няколко затворени анклава, се охраняват от КФОР За да се прекъсне кръгът на безнаказаността, поддържан от нефункциониращата съдебна система, ЮНМИК започна да назначава международни съдии и прокурори.

През април 2001 г. Международният наказателен съд за бив­ша Югославия представи своите обвинения срещу бившия югос­лавски президент Слободан Милошевич и още четири лица за престъпления против човечеството по време на „системните на­падения, насочени срещу цивилното албанско население в Ко­сово". Милошевич беше изправен пред съда през юни. През сеп­тември Съветът за сигурност отмени оръжейното ембарго сре­щу Федеративна република Югославия. През ноември в Косово бяха произведени избори, които излъчиха 120-членно законода­телно събрание. През март 2002 г. събранието избра първите президент и премиер на провинцията.

Независимо от това трябва да се направи още много за развитие на временните демократични институции и за осигуряване на мирен и нормален живот за всички жители. В два случая ръководителят на мисията на ООН в Косово беше принуждаван да отмени решения на косовското събрание - веднъж за превишаване на властта по граничен въпрос и веднъж за несправяне със защитата на правата на малцинствата. Съветът за сигурност подкрепи тези решения.

Към края на 2003 г. висши представители изготвиха стандар­ти за подготовката на окончателния статут на управляваното от ООН Косово. Те включват свободни, честни и редовни избори; свободни медии; стабилна и безпристрастна съдебна система. На 30 декември ЮНМИК завърши прехвърлянето на определе­ни отговорности върху местните институции на провинцията. Сред тях са някои правомощия като контрол на сигурността, външните работи, защита на правата на малцинствата, енерге­тиката, като се очаква окончателното определяне на статута на провинцията.

На 17 март 2004 г. сериозни безредици в Косово довеждат до смъртта на 19 души и до унищожението на 35 сръбски православни църкви и манастири в провинцията, след като албанците започват погроми срещу сърбите. Още няколко хиляди косовски сърби напускат домовете си, за да търсят убежище на сръбска земя или в доминираната от сърби северна част на Косово.

През 2006 г. започват международни преговори за определяне на статута на Косово, в изпълнение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, с която през 1999 г. приключва косовският конфликт. Въпреки че международната общност признава сръбския суверенитет над Косово, мнозинството сред населението на провинцията предпочита независимост.

През февруари 2006 г. започват подкрепени от ООН преговори, водени от специалния пратеник на ООН за Косово Марти Ахтисаари. Въпреки че е постигнат напредък по техническите въпроси, двете преговарящи страни остават на противоположни позиции по отношение на статута на провинцията. През февруари 2007 г. Ахтисаари представя пред лидерите в Белград и Прищина предложение за решение на статута на Косово. То става основа на проекторезолюция на Съвета за сигурност на ООН, която предлага да се установи „наблюдавана независимост” за провинцията.

От началото на юли 2007 г. проекторезолюцията, подкрепена от САЩ, Великобритания и други европейски членове на Съвета за сигурност на ООН, е променяна четири пъти, за да се отговори на руските опасения, че тя ще подкопае принципа за държавния суверенитет. Руската федерация, която има вето в Съвета за сигурност, като една от петте постоянни членки, обявява, че няма да подкрепи резолюция, която е неприемлива и за Белград, и за Прищина.

На 17 февруари 2008 г. Косово обявява едностранна независимост от Сърбия, която предизвиква различни реакции на международната сцена. На 9 април Парламентът на Косово приема конституция на страната, която влиза в сила на 15 юни 2008. Съгласно нея Косово е обявена за "независима и суверенна държава" с форма на държавно устройство "парламентарна република".

Може да се обобщи, че Организацията на обединените нации е създадена от желанието за гарантиране на световния мир. Тя се появява след един от най-големите военни конфликти в историята на човечеството и цели да избегне бъдещи сблъсъци чрез разрешаването им по мирен път. Едновременно с това ООН трябва да развива приятелски отношения между държавите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите и да осъществява сътрудничество при разрешаване на международните икономически, социални, културни и хуманитарни проблеми. Идеята е организацията да служи като център за съгласуване на действията на държавите за постигането на тези общи цели.

Въпреки известните съмнения за ефективността й, заради издигането на САЩ до световно господство, ООН остава трибуната за директни преговори и излагане на виждания пред света и основен бранител на международната сигурност и мир.

Източници

1. „Основни факти за Организацията на Обединените Нации”, София, 2006

2. Устав на Организацията на обединените нации

3. Гарвалов, И., „Средището на възможните мисии. ООН в спомените на един български дипломат”, София, 2005

4. Report of the Secretary-General on the work of organization, New York, 2008

5. Report of the Security council, 64 session, 2009


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 339 посетителя и 12 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.