Търсачка

Банер

Каталог Политология, Политика Държавнополитическите отношения между България и Съветския съюз на фона на балканската и европейската конюнктура (1925 - 1928 г.)


Реферат (малка дипломна работа), 19 страници по-големи от стандартните, има апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

v:* {behavior:url(#default#VML);} o:* {behavior:url(#default#VML);} w:* {behavior:url(#default#VML);} .shape {behavior:url(#default#VML);} Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Съдържание

· Правителствената промяна в България в началото на 1926 и СССР

- Обзорът на Хлусов

· Обстановката на Балканите, англо-съветският разрив и отказът на СССР да се намесва във вътрешните работи на чуждите държави

- СССР, България и итало-румънското сближение

- Срещата на проф. Методи Попов с Чичерин в Берлин

- Решението на Сталин за изтегляне на предсУпавителите на Коминтерна, ОИНГПУ МОПРа u пр. от съветските легации и тър­говските мисии в чужбина


Правителствената промяна в България в началото на 1926 и СССР

Предложението на Васил Радославов да се започнат преговори за сключване на съгла­шение между СССР и България. В отговор на политиката на западните държави за изгражда­не на блокове съветското правителство се опит­ва да наложи в международните отношения принципите за ненападение и неутралитет. На 17 декември 1925 г. СССР подписва договор за неутралитет и ненападение с Турция в Париж, който впоследствие става модел за сключване­то на аналогични договори. По отношение на Балканското Локарно интересите на България и Съветския съюз съвпадат. България не желае да подписва пакт, гарантиращ на нейните съ­седи заграбените български земи, а СССР - да допусне създаването на блокове и военно-по-литически съюзи, насочени срещу него1.През 1925 г., въпреки антисъветските изя­ви на Цанков, поради обстоятелството, че бъл­гарската политика е ревизионистична, съвет­ската дипломация не изключва България от по­литическите си комбинации на Балканите. По повод на английската инициатива за формиране на блок между Полша, Чехословакия, Югосла­вия, Румъния и Гърция съветският пълномощен представител в Атина A.M.Устинов заявява на управляващия турската легация, че задачата на тази групировка е да осуетява българското комунистическо движение и главно да не до­пусне България и Турция да подкрепят СССР в случай на съветска акция на Балканите.През юни 1925 г. предположената от Усти­нов възможност за приближаването на Бълга­рия към СССР намира изненадващо потвържде­ние. Живеещият в изгнание Васил Радославов, бивш премиер и участник на конференцията в Брест-Литовск за подписването на мирния до­говор между Централните сили и Съветска Ру­сия, чрез доверено лице на съветската легация във Виена предлага на съветския пълномощен представител Ян Антонович Берзин да се започ­нат преговори в Берлин за сключване на съгла­шение между СССР и България. Той изтъква, че позицията на Цанков спрямо Съветския съюз е неправилна и че България отдавна е трябвало да се споразумее със съветското правителство, тъй като само по този начин би могла да наме­ри изход от тежкото икономическо и политиче­ско положение, в което се намира. Радославов подчертава, че е необходимо да бъде реорга­низиран българският кабинет. В него трябва да се включат представители на почти всички буржоазни партии и широките социалисти, и да се възстанови забранената Комунистическа партия.Началникът на международния отдел на ОГПУ Трилисер смята, че Радославов не е предприел сондажа по инициатива на нацио-наллибералите, които са били против включ­ването на Димо Казасов на 9 юни в Цанковия кабинет. Към това той добавя, че в навечери­ето на парламентарните избори (18 ноември 1923 г.) заради конфликт с широките социали­сти националлибералът Б. Смилов е изваден от състава на деветоюнското правителство. Под­чертава се, че през последните месеци Наци-оналлибералната партия е подкрепяла борбата на Цанковото правителство срещу комунистите и земеделците в България.

Трилисер изтъква, че Радославов е пред­приел стъпката в съгласие с цар Борис III и бив­шия цар Фердинанд. Данните, с които разпола та ОГПУ сочели, че казаното от Радославов е гледната точка на монархическата институция в България. Оттук Трилисер прави извода, че преследваната от Радославов цел не е постига­нето на съглашение със СССР, а изясняване от­ношението на съветското правителство към на­мерението на цар Борис III да осъществи пра­вителствена промяна в София. Според едно писмо на Г.Димитров до Чичерин във Виена е бил изпратен и висш офицер, доверено лице на цар Борис III и ген. Вълков, със задача да установи връзка със съветското правителство. Г.Димитров смята, че целта на царския прате­ник е да проучи условията, при които СССР ще се съгласи да установи дипломатически отно­шения с България. 2

Отказът на Сталин СССР да се спора­зумее с България. На 20 юни 1925 г. Чичерин настоятелно моли Политбюро на ЦК на РКП (б) да се обсъди въпроса как да се реагира на предложението на „един от най-видните бъл­гарски политически деятели" за започване на преговори за сключване на съглашение между СССР и България при условие, че Цанковото правителство бъде сменено от буржоазен коа­лиционен кабинет и бъде възстановена Кому­нистическата партия. На24 юли 1925 г. Балкан­ската комисия при ИККИ и ЦК на РКП (б) ре­шава разговорите с Радославов да продължат, без да се поемат никакви ангажименти. „По­зицията на СССР ще зависи от поведението на Радославов и неговата партия."Постановлението на Балканската комисия при ИККИ и ЦК на РКП (б) е равносилно на отказ от съветска страна за споразумяване с България. То е в разрез с проявената от Чиче­рин готовност за сближение с България. Да се поставя отношението на СССР към България в зависимост от поведението на живеещия в Бер­лин от 1918 г. Радославов и неговата партия, които са виновни за втората национална ката­строфа е свидетелство, което може да се тъл­кува или като проява на некомпетентност или като знак за дезинтересираност по отношение на България.По-нататъшният ход на събитията показва, че в случая не може да става дума за незнание или липса на интерес. За разлика от Чичерин Сталин не е склонен разразилата се в България криза да бъде разрешена по „унгарски модел", от „крайна към умерена реакция". В Москва добре знаят, че е предстояща смяната на Цанко-вия кабинет от правителство начело с Ляпчев. В новото правителство се очаква освен „умере­ните елементи" на Демократическия сговор да бъдат включени и отделилите се от него демо­крати на Малинов, радикали на Костурков, как­то и десни земеделци и социалдемократи. Спо­ред международния отдел на ОГПУ основен двигател на предстоящата промяна в София са Англия и Италия. Под техен натиск предпола­гаемата югославска интервенция в България е отменена и българските емигранти са изтегле­ни от пограничните райони във вътрешността на страната. ОГПУ предлага незабавно да бъ­дат дадени указания на българските комуни­сти емигранти да не предприемат действия от Югославия, за да не се стига до нови безцелни изстъпления.Като факти събитията, свързани със сваля­нето на Цанков, се развиват както следва: На 2 август 1925 г. А. Ляпчев публично заявява, че е необходимо кабинетът да бъде реконструиран. Групата на „партийното племе" в Демократиче­ския сговор - Ат. Буров, Т. Влайков и И. Фаден-хехт веднага го подкрепят. На 14 септември, на официална вечеря на старшите офицери и новия випуск на Военното училище, цар Борис произнася реч, в която казва: „Аз бих искал да вярвам, че властите от които зависи умиротво-ряването на страната, дълбоко загрижени пора­ди важността на сегашния момент, ще направят всичко по силите си, за да осигурят условия за помирение, което единствено би могло да до­веде нашата страна до мирно и щастливо раз­витие". Английският пълномощен министър У. Ърскин е удовлетворен. На 17 с. м. той пише до Форин офис, че „отговорните" кръгове в Бъл­гария възприемат речта на царя като „директен намек" към настоящото правителство да отстъ­пи място на „коалиционен кабинет, изграден на по-широка политическа основа".3На 24 септември 1925 г. правителството на Цанков депозира молба в ОН за отпускане на бежански заем на България. Министърът на външните работи Хр.Калфов нарежда на пъл­номощните министри в Лондон, Париж и Рим да настояват пред съответните правителства за съдействие във връзка с искания заем. Прия­телският съвет на английския външен минис­тър Остин Чембърлейн е, незабавно да се фор­мира в София „един нов ширококоалиционен кабинет", за да се сложи край на напрежението в страната. „Без такова успокоение правител­ството на Великобритания не би могло да под­крепи България, когато настъпи моментът на преговорите за заема" — подчертава в доклад до българското правителство пълномощният министър от Лондон9. През октомври с. г. чрез германското външно министерство българска­та легация в Берлин прави сондаж, ще преус­танови ли СССР „агресивната си пропаганда в България" след смяната на правителството в София? В непринудени разговори германските дипломати казват на Чичерин, че с оглед про­никването на СССР към Проливите и Среди­земно море в негов интерес е да ревизира своя­та политика спрямо България.Германското посредничество приключва с провал, защото Сталин и приближените му са убедени, че събитията в България се режисират от Англия и Италия. На 29 декември 1925 п, във връзка с предстоящата правителствена промяна в София, Сталин пише: „В преговори няма да встъпим. Няма да се ангажираме. Ние не поддържаме Ляпчев."" Сталин предвижда две възможности. Първата е правителствената криза в България да приключи за 4— 5 дни. При това положение според него българските кому­нисти не трябва да влизат във въоръжена бор­ба, защото са слаби. Втората възможност е про­мяната да приеме характер на продължителна междуособна война. Това е желателно, за да може цанковисти и ляпчевисти взаимно да се отслабят. При подобна ситуация Сталин препо­ръчва отначало да се издигат частични искания за свобода на събранията и пр., за да може ре­волюционните сили да се укрепят и след това в подходящ момент да се намесят в конфликта под флага: „долу Цанков", а после в случай на успех под флага: „да живее правителството на работниците и селяните, долу Ляпчев".4

Сталин, който се отнася през 1923 г. с резерви към възможността за успех на германската революция, сега чертае революционни перспективи по отношение на България. Противно на него, след около месец и половина, идеологът на „германският октомври" и водач на „новата опозиция" в ЦК на РКП (б) Зиновиев в доклад пред Шестия разширен пленум на ИККИ заявява, че Европа е навлязла в ерата на „бур­жоазния демократически пацифизъм", т.е. поставя под съмнение българската революция.Това различие между Сталин и Зиновиев не разкрива техните действителни позиции по въпроса за тактиката на Коминтерна в условията на икономическа стабилизация на капитали­зма и забавената световна революция, както и относно възможността социализмът да победи в една отделна страна. В края на декември 1925 г. революционната фразеология на Ста­лин по отношение на България е продиктувана от намерението му да си осигури възможност за по-активна намеса в коминтерновските дела. На 30 април 1926 г. по повод на срещите си в Москва с делегациите на френските, италиан­ските и германските комунисти той пише до членовете на ЦК: „Другарят Зиновиев мисли, че той единствен има право да говори с другарите по тези или онези въпроси на Коминтерна. Очевидно другарят Зиновиев смята, че аз съм извършил покушение над неговите прерогативи, като едноличен разпоредител със съдбата на Коминтерна." В началото на януари 1926 г. правителствената промяна в България се извършва без вътрешни сътресения. По предварителен сценарий министърът на обществените сгради Янко Стоенчев подава оставка15. Цанков не успява да се справи с предизвиканата правителствена криза. На 4 януари 1926 г. е формирано правителство начело с Андрей Ляпчев. Същия месец новият външен министър Ат. Буров заявява, че за да се стигне до подобряване в българо-съ­ ветските отношения е необходимо българско­то правителство да бъде сигурно, че близки до съветските власти български организации са се отказали от извършването на болшевишки експерименти'6. Кое е водещо в политиката на Ляпчевото правителство по отношение на СССР в тези първи дни на неговото управле­ние - стремежът да си осигури подкрепата на Обществото на народите или страхът от наме­са на Москва във вътрешните работи на Бъл­гария? Това е въпрос, по който гледните точки на съветското й българското правителство са различни.

 

-----------------------------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Решението на Сталин за изтегляне на предсУпавителите на Коминтерна, ОИНГПУ МОПРа u пр. от съветските легации и тър­говските мисии в чужбина.

В края на 1926 г. Италия се сдобива със заявление от българското правителство, че параходите й няма да бъдат използвани за нелегално прехвърляне на руски бежанци в СССР. На 21 януари 1927 г. на базата на българското заявление италианското прави­телство иска ст съветското правителство да от­мени въведената през февруари 1924 г. забрана параходите й да влизат в съветските черномор­ски пристанища, ако преди това са посещавали българските пристанища. С това българското присъствие в дипломатическите преписки на Наркоминдела за 1927 г. се изчерпва. В годиш­ния доклад, посветен на международното поло­жение на СССР, Наркоминделът не намира за нужно да спомене за съществуването на Бъл­гария.Подобно е и отношението на България към Съветския съюз. През пролетта на 1927 г. правителството на Ляпчев очаква от конферен­цията на посланиците в Париж да отмени воен­ния контрол върху България, а от Обществото на народите да съдейства за сключване на бъл­гаро-гръцка спогодба за изплащане имотите на българските бежанци. „С англичаните - казва Ляпчев - не се карам никога." Той разчита на тяхната подкрепа и проявява интерес към Съветския съюз единствено във връзка с изо­стрянето на съветско-английските отношения. В частни писма българският пълномощен ми­нистър П.Хаджимишев го информира от Лон­дон за положението в Китай и нагряващата ан-гло-съветска криза. На 27 февруари 1927 г. той пише на Ляпчев: „Първият министър (Болдуин Л. С.) и Чембърлейн се противопоставят още на нападките на своите крайни партизани, които настояват да се скъса с Москва. Ще се стигне ли до скъсване? Мъчно е днес да се каже това, макар и да не е изключено."В началото на 1927 г. турското правител­ство издига девиза „Балканите за балканските народи". В рамките на тази програма турското външно министерство действа за изграждане на система за сигурност в Югоизточна Евро­па срещу агресивните намерения на Италия. Предвижда се да се изгради пакт, който да не бъде поставен под покровителството на нито една велика държава и да не бъде насочен сре-щу никоя държава .По това време английската враждебност спрямо СССР не предизвиква поврат в полити­ката на Турция към Москва. На 11 март 1927 г. съветското и турското правителство сключват договор за търговия и мореплаване.65 При така създадената ситуация турското недоверие към България се засилва. На 28 с. м. в уводна статия в. „Милиет" пише, че в българската външна политика „има нещо тъмно". „България прави разни комбинации на Балканите, в които дори не визира съществуването на Турция.". Особе­но силно е недоволството на Анкара от послед­ната реч на Буров в Парламента, в която той заявява, че „всички съглашения и договори за взаимна отбрана нямат толкова голямо значе­ние за общия мир". Авторът на статията пита: „Кои разбирателства визира Буров, онези които станаха в Локарно или онези, които Турция е направила с източните държави Русия, Афга­нистан и Персия." 14

В този момент Ляпчев се вълнува не как турското правителство гледа на България, а каква е позицията на Англия спрямо Турция. Хаджимишев съобщава в София, че английско­то правителство не вярва на кемалистите. То се опасява, че при първа възможност турците ще се освободят от договора за уреждане на Мосул-ския въпрос. „Оттам е между другото - пише българският пълномощен министър - и пъту­ването на Чърчил в Атина и Рим."67 По време на пребиваването си в италианската столица ан­глийският министър „безкрайно хвали" фаши­сткия режим като антитеза на болшевизма.Споменатата от Хаджимишев визита на Чърчил е последвана от мощна антисъветска кампания. На 21 март 1927 г. цалдаристкият де­путат Краниотакис в реч пред парламента об­винява съветската мисия в Атина, че се намесва във вътрешните работи на Гърция. Съветският пълномощен представител в Атина Устинов изтъква, че започнатата под лозунга „против тригите на Москва" антисъветска кампания се дължи не само на дейността на англичаните. Съществуват и вътрешни причини - като фи­скалните мероприятия на гръцкото правител­ство, ксенофобията срещу чуждите концесии и пр. Устинов отбелязва, че освен в Гърция ан-тисъветски акции се организират в Румъния, Югославия и България. Според него една от целите на гръцката антисъветска кампания е да се внуши, че в случай на въоръжено стълк­новение между Италия и Югославия СССР ще нападне Румъния заради Бесарабия.На 7 март 1927 г., за да си обезпечи съдей­ствието на румънското правителство против Югославия, Италия ратифицира бесарабския протокол, с което признава заграбването на Бесарабия от Румъния. Според Наркоминдела признаването на съветско-румънската граница от Италия е свързано с кризата в отношения между СССР и Англия. При така създадената ситуация Литвинов се опитва да убеди френ­ския посланик в Москва Ербет, че подготвяни­ят от Мусолини блок на Балканите е не само антисъветски, но и антифренски. Съветското правителство активизира политиката си в Цен­трална Европа и на Балканите. Целта е пости­гане на споразумение с Югославия и Чехосло­вакия на антииталианска основа. Франция се страхува, че Малката антанта ще се разпадне, защото Италия ще защитава Румъния, а Юго­славия и Чехословакия ще станат съюзници на СССР и не подкрепя усилията на съветската дипломация.През януари - април 1927 г. България се превръща в значим фактор за югославската безопасност и белградското правителство по­лага усилия да подобри отношенията си с нея. В началото на март се появяват съобщения, че новоназначеният югославски пълномощен министър в София Л. Нешич е предложил на българското правителство Цариброд и Боси­леград и че е искал България да е неутрална в случай на итало-югославска война. Мусоли­ни пита Буров верни ли са съобщенията, че се водят българо-югославски преговори. В също­то време Англия подозира Белград и София в недобронамереност и посреща скептично раз­менените между цар Борис и новоназначения югославски пълномощен министър Нешич речи. Противно на Англия и Италия, СССР и Германия приветстват българо-югославскотосближение. 15

Макар, че не успява да привлече Фран­ция СССР не се отказва от намерението си да се сближи с Югославия. През май 1927 г. на икономическата конференция в Женева, по нареждане на заместник народния комисар на външните работи М.М. Литвинов, съветският делегат Л. М. Хинчук води разговори по поли­тически въпроси с председателя на югославска­та делегация Чечеров. По време на една от сре­щате той казва на Чечеров: „Югославия попада в такова обкръжение, в каквото се стремят да поставят и Съветския съюз. Ратификацията от Италия на румънското присъединяване на Беса­рабия и превръщането на Албания в пълен по­литически васал на Италия, влекат след себе си разпад на Малката антанта и изолация на Юго­славия." Литвинов инструктира берлинския и другите съветски пълномощни представители в чужбина да влязат незабавно във връзка с юго­славските пълномощни министри и да обсъдят въпроса за установяването на дипломатически отношения между СССР и Югославия. Усилия­та на съветската дипломация за споразумяване с Белград не се увенчават с успех.По време на икономическата конференция в Женева се провеждат срещи и между българ­ските и съветските делегати. Проф. Данаилов, който е депутат и член на българската делега­ция, обсъжда със съветските представители възможностите за нормализиране на икономи­ческите връзки между България и СССР. Той обещава да предаде на българското правител­ство изразеното от съветска страна желание за разширяване на търговските връзки. В същото време главният редактор на в. „Ла Бюлгари" Николаев взема интервю в Женева от секре­таря на съветската делегация Б. Е.Штейн. Съ­ветският дипломат заявява, че диаметралната противоположност на режимите в СССР и Бъл­гария не може да бъде пречка за постигане на споразумение между двете страни. В подкрепа на тезата си той дава за пример отношенията на СССР с фашистка Италия. „Ние смятаме, че България във всяко отношение е по-близо до нас, отколкото Италия" — казва Штейн.На 12 май английската полиция обискира помещенията на съветското търговско пред­ставителство в Лондон. На 17-ти съветското правителство връчва в Москва протестна нота на английския дипломатически представител Питерс. На 27 май 1927 г. консервативното пра­вителство на Болдуин съобщава на съветското правителство, че анулира търговското съгла­шение и че скъсва дипломатически отношения със СССР.На следващия ден на закрито заседание с участието на Сталин Политбюро на ЦК на ВКП (б) решава да се извадят от състава на ле­гациите и търговските мисии в чужбина пред­ставителите на ИНОГПУ, Разузнавателното управление, Коминтерна, Профинтерна и МО-ПРа. На комисия начело с Риков е възложено да приведе в порядък финансовите операции на Държавната банка по обслужването на ре­волюционното движение в другите държави. Специално внимание се обръща на спазване­то на най-строга конспирация. Въвеждат се нови шифри и проверка на архивите, за да се избегнат провали. Отменя се изпращането до легациите на обширни „секретни" доклади. Взетите мерки показват, че съветските пред­ставителства в чужбина осъществяват дейност, застрашаваща вътрешния ред в съответните страни. Въпреки това в началото на юни чрез своите легации в чужбина, съветското прави­телство разпространява меморандум, с който прехвърля цялата отговорност за разрива в съ-ветско-английските дипломатически отноше­ния и произтичащите от това последици за све­та върху правителството на Англия. По-късно то обвинява английската мисия в Москва, че се е занимавала с шпионаж. 16

На 9 август 1927 г. ЦК на ВКП (б) прие­ма резолюция, в която се изтъква, че характер­но за текущия момент е т. нар. „обкръжаване" на СССР. Тази цел се преследва чрез система от дипломатически и военни съюзи: полско-румънски договор, югославско-полски, чехо-словашко-полски, итало-румънски и т. н.; чрез дейността на Англия в Прибалтика, Полша, Далечния изток и Персия; чрез започналия от Локарно натиск върху Германия и с пропаган­дата във Франция, Италия и Гърция за скъсване на дипломатическите отношения със СССР. В навечерието на 10-годишнината от победата на Октомврийската революция СССР се оказва в международна изолация.През август ЗБ на ЦК на БКП смята, че правителство на Ляпчев е в опасност. Групата на Цанков-Русев с активната подкрепа на опо­зиционното офицерство подготвя преврат. Счи­та се, че цар Борис е спечелен. Предстоящата промяна трябва да се разглежда в контекста на англо-френско-италианските противоречия наБалканите и опасността от избухване на война между Италия и Югославия. За да не се обеди­нят двете крила на Демократическия сговор на антикомунистическа основа ЗБ на ЦК на БКП излиза с директива за ненамеса в борбата меж­ду Ляпчев и Цанков. Тезата, че в случай на война с Италия, Югославия ще се чувства по-сигурна, ако е на власт Цанков, а не Ляпчев, е тенденциозна. В случая не е дооценена ролята на Франция като фактор на Балканите. През ля­тото на 1927 г. в хода на подготовката на френ-ско-югославския пакт френското правителство настоява Белград незабавно да започне прего­вори с правителството на Ляпчев за подобря­ване на българо-югославските отношения. На 7 юли с. г. в София, заради подозрение, че е преминал на федералистки позиции, по запо­вед на Ив. Михайлов е убит ген. Протогеров, а на 6 октомври в Щип - югославският бригаден генерал Ковачевич. Югославия затваря грани­цата си с България. ВМРО осъществява серия от атентати в Македония. О.Чембърлейн предупреждава правителството на Ляпчев, че бездействието му по отношение на ВМРО „ще нанесе смъртен удар на проектирания стабили­зационен заем". Франция протестира в София в по-мека форма, заради намерението си чрез подобряването на българо-югославските отно­шения да въвлече България в групата на покро­вителстваните от нея държави. На 12 ноември 1927 г. при подписването на френско-юго-славския пакт за приятелство Бриан казва на югославския външен министър Маринкович, че новосъздаденото с договора сближение не трябва да се използва от Югославия като опора за агресивност към България. На 22 с. м. в от­говор на френско-югославския пакт Италия и Албания подписват втори Тирански пакт. 17

По време на посещението на цар Борис III в Париж Поанкаре подчертава, че отношенията между Италия и Югославия са твърде хладни и че „сърбите са извънредно загрижени от тази ситуация". „Тук — отбелязва в записките си бъл­гарският монарх - почнах голяма миролюбива песен, която видимо се нравеше." Цар Борис III не пропуска случая да спомене Македония и да вмъкне думата автономия. Той не среща разбиране по въпроса от френска страна. По­анкаре заявява, че за автономия не трябва да се говори, „защото е лоша" дума. Френският дър­жавник е уклончив и по въпроса за подобря­ването на финансовото положение на България с френска помощ. За сметка на това е твърде словоохотлив по темата за СССР. Проявява за­гриженост за общото положение в Европа във връзка със засилването на болшевишката про­паганда. Според него на московската агитация и пропаганда „не може да се види края".През 1927 г. не съществуват реални шан­сове за поврат в българската политика спрямо Съветския съюз поради обвързаността на Бъл­гария с Англия и ОН. На 8 юли с. г. Ат. Буров заявява в Народното събрание, че култивира­нето на „все повече и повече близост с ОН" и печеленето на „все повече и повече на неговото доверие" е една от основните задачи на бъл­гарската външна политика. „Обществото на народите - изтъква той - продължава да бъде и днес един институт от историческа важност за бъдещето развитие, на международните и междудържавните отношения". На 9 декем­ври 1927 г. под егидата на ОН в Женева е склю­чена спогодбата Моллов-Кафандарис. В ход са и преговори за отпускането на нов външен заем. По понятни причини успехите на Запад са съпроводени от засилена резервираност на Изток по отношение на Москва. Обстановката на Балканите е неблагоприятна за България, но това не пречи на правителството на Ляпчев да извлича финансови и политически изгоди. През тези трудни за съветската диплома­ция месеци от балканските държави единстве­но Турция стои зад СССР. В Москва турският пълномощен министър Тевфик бей казва на за-местник-народния комисар навъншните работи Л.М.Карахан, че дружбата със СССР е в осно­вата на турската външна политика. За разлика от България, която разчита на Англия, Франция и ОН, Турция свързва надеждите за стопан­ски просперитет главно със СССР. Според К. Ататюрк дружбата със СССР е гаранция за свободата и независимостта на Турция. „...Ру­сия — казва той - помогна на Турция морално и материално и би било престъпление, ако наша­та нация забрави за нейната помощ." 18

На 3 декември 1927 г. Сталин казва пред делегатите на XV конгрес на ВКБ (б): „Днеш­ната система от „договори за дружба" на капи­талистическите страни, договорът на Франция с Югославия, договорът на Италия с Албания, подготвяният от Пилсудски „договор за друж­ба" между Полша и Литва, „системата на Ло-карно", „духът на Локарно" и т.н. ... е система за подготовка на нови войни и прегрупиране на силите за бъдещи войни ... „Духът на война­та" се явява основно съдържание на „духа на Локарно". Според него на планът на О.Чем­бърлейн за уреждане на проблемите в Среди­земно море има за задача да измести Франция от Сирия, която се явява „врата" към Изтока, Месопотамия и Египет. Така Англия ще поста­ви под контрол Суецкия канал и богатия на пе­трол район на реките Тигър и Ефрат. За Сталин ОН „не е инструмент на мира и разоръжаване, а инструмент на прикрити нови въоръжения и подготовка на нови войни".В края на 1927 г., въпреки Сталиновите критики по адрес на английското правителство, в съветско-английските отношения настъпва оживление. Литвинов възприема заявлението на Болдуин, че за възстановяването на англо-съветските отношения е достатъчно Москва да декларира, че няма да се намесва във вътреш­ните работи на Англия като сигнал за положи­телна промяна в английската политика по от­ношение на СССР. На 5 декември той се среща с Чембърлейн в Женева и обсъжда условията, при които отношенията между двете страни мо­гат да бъдат нормализирани. Британският министър на външните работи не е удовлетворен от речта на председателя на Совнаркома Риков, произнесена в Харков в отговор на заявлението на Болдуин. В нея отново се отхвърля отговор­ността на съветското правителство за действия­та на Коминтерна и Профинтерна. Чембърлейн заявява, че е невъзможно англо-съветските отношения да бъдат възстановени, докато не бъде призната „некоректността" на съветското правителство в миналото. Литвинов не приема поставеното условие. Той казва: „Ако англий­ското правителство ни предлага да унищожим Коминтерна, ВКП (б) да напусне Коминтерна или членовете на съветското правителството да напуснат ВКП (б) ние решително отговаряме не... Съветското правителство е готово да даде всякакви уверения и гаранции в тези обла­сти, които са му достъпни като правителство." Английският министър на външните работи от­говаря, че никой не вярва на съветските гаран­ции, защото те многократно не са изпълнявани. Той изтъква, че на Англия са необходими до­казателства, че официалните съветски предста­вители няма да се намесват във вътрешните й работи, че няма да се занимават с пропаганда и агитация и че съветското правителство няма да води на Изток, и в частност в Китай, враждебна на английското правителство политика. Среща­та приключва с изработването на комюнике, в което се посочва, че по време на разговора не е намерена „база за споразумяване".18

Английският натиск върху съветското правителство съвпада с окончателния разгром на предвожданата от Троцки, Зиновиев и Каме-нев „нова опозиция" в СССР. През юли 1926 г. Зиновиев е изваден от състава на Политбюро на ЦК ВКП (б), а през октомври е. г. на VII-ия пленум на Коминтерна е освободен от длъж­ността председател на ИККИ91. През ноем­ври 1927 г. Троцки и Зиновиев са изключени от партията. „Перманентната революция" на Троцки е квалифицирана като „перманентна безнадеждност", като троцкизъм, противоре­чащ на ленинизма. На XV-ия конгрес ВКП (б) (2-19 декември 1927 г.) е приета резолюция, в която участието в лявата, троцкиската опози­ция, се обявява за несъвместимо с членството в партията. Конгресът препоръчва 75 видни опо-зиционери - Каменев, Петяков, Кр. Раковски, К. Радек и т. н. да бъдат изключени. В началото на 1928 г. около 30 партийни функционери на­чело с Троцки са изселени в Алма Ата.Срещата на Литвинов с Чембърлейн в Же­нева и разгромяването на „новата опозиция" са последвани от приемането на нови решения, поставящи началото на радикален поврат в дейността на Наркоминдела и съветските ди­пломатически и търговски представителства в чужбина. На 23 април 1928 г. на специално за­седание Политбюро на ЦК на ВКП (б) разглеж­да повдигнатия от английския външен минис­тър въпрос за Коминтерна и съветската власт и постановява: 1) До всички ръководители на съветски представителства зад граница да се разпрати директива за най-строго провеждане на принципа за ненамеса във вътрешните ра­боти на съответните страни; 2) С изключение на Бухарин за известен период членовете на Политбюро да спрат открито да се изказват в официалните учреждения на Комунистическия интернационал; 3) За да не дава повече повод на враговете да утвърждават смесването на съ­ветската власт с Коминтерна, се снема доклада на Риков за СССР на VI-и конгрес и се възлага на Варга или на някой друг, но не от състава на Совнаркома; 4) Изпращането на пари на секци­ите на Коминтерна да става не от Москва


Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 496 посетителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.