Търсачка

Банер

Каталог Политология, Политика Дипломатически отношения между България и Германия


Реферат, 24 стандартни страници, има апарат
Цена: 2.40лв.
Безплатно
Спестявате: 100.00%
Задайте въпрос за този материал

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 st1:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Дипломатически отношения между България и Германия

План:

I. Начало на дипломатическите отношения между България и Германия.

II. Обстановката преди посещението на Иван Костов в Германия и очакванията от тази среща.

III. Обсъждане на нови области на сътрудничество между България и Германия.

IV. Очаквания през 2008 година.

V. Заключение.

VI. Използвани материали.


I. Начало на дипломатическите отношения между България и Германия

Преди 125 години – през 1879 г. – България поставя началото на дипломатическите си отношения. Непосредствено след съставяне на първото българско правителство на 5 юли 1879 г. начело с Тодор Бурмов започват и официалните представяния с връчване на акредитивни писма на намиращите се вече в българската столица чуждестранни дипломатически представители. Първи от тях са дипломатите от Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Великобритания, Сърбия и Черна гора, Румъния, Италия, Белгия и Турция.

Непосредствено след освобождението на България новосъздаденото българско княжество установява дипломатически отношения с Германия. Според член 6 от Берлинския договор подписалите договора Велики сили изпращат свои консули в София. Германия изпраща за свой консул фон Тилау.

Чрез него и своите дипломати в Константинопол и в съседните на България страни германската дипломация внимателно следи политическия живот в младото българско княжество. Вниманието й е насочено главно към това, как се спазват клаузите на подписания през 1878г. в Берлин мирен договор, поведението на Русия на Балканите, нейното влияние сред християнското население, както и съединистките тенденции в българското общество, недоволно и силно негодуващо от унищожаването на Санстефанския мирен договор и от разкъсването на българската етническа територия на няколко части – на едно васално Княжество България, една провинция Източна Румелия и оставените в пределите на османската държава Македония и Одринска Тракия. В доклада на германския посланик в Константинопол граф Хацфелд до германския държавен секретар на външните работи граф фон Бюлов от 30 януари 1879 г. се съобщава, че се очакват силни протести от страна на българите срещу Берлинския договор, както и техни акции за съединяването на Източна Румелия и Македония с Княжеството.

Германската дипломация наблюдава внимателно работата и на Учредителното народно събрание, което изработва първата българска конституция. Следи острите спорове по избора на българския княз, като заявява позицията на Берлин за унаследяване на българската княжеска титла. Новоизбраният български княз Александър фон Батенберг получава пълното одобрение от страна на Германия. Затова допринася естествено и неговият немски произход като представител на хесенска аристократична фамилия.

От вниманието на германската дипломация по това време не отбягва и развитието на спора за българо-сръбската граница в района на Кулско, Трънско и Брезнишко. В доклада на германския делегат в Европейската комисия за България Брюнинг до граф фон Хацфелд от 17 юни 1879 г. се осветляват редица въпроси по този граничен спор, към който българите, след предаването по силата на мирните договори от 1878 г. на градовете Ниш и Пирот на Кралство Сърбия, са особено чувствителни.

Непосредствено след изтичането на срока на временното управление и избирането на Александър Батенберг за княз на България и след съставянето на 5 юли 1879 г. на първото българско правителство намиращите се по това време в София консули на Великите сили връчват акредитивните си писма на българския княз в качеството си на дипломатически агенти и генерални консули.

Германският консул Тилау на 8 (20) юли 1879 г. предава на българския княз Александър Батенберг консулския си патент като генерален консул. След този акт той започва да представлява държавата си и дипломатически. Вписан е редовно в българската дипломатическа листа в категорията на дипломатическите агенти и генерални консули и връчва патента си на княза при същата церемония, въпреки че запазва титлата си генерален консул до обявяването независимостта на България.

В един от първите си доклади от 2 август 1879 г. до Министерството на външните работи в Берлин Тилау, вече в качеството си на генерален консул, се изказва в подкрепа на българското правителство в усилията му да се справи с разбойническите шайки в Североизточна България. Германската дипломация макар и не пряко подкрепя правителството на българското княжество в спора с Високата порта относно сюзеринитета. През октомври с.г. германското правителство отклонява нотата, с която турското правителство иска подкрепа в конфликта му с българското княжество и сръбското кралство относно „нарушаване на сюзеринитета“. В последния си за 1879 г. доклад до Министерството на външните работи в Берлин, с дата 25 декември, Тилау се спира на руското влияние в България, което той оценява като „историческо обусловено“ и изказва мнение, че българският княз и неговото правителство би трябвало да се съобразяват с волята на руския император.

Великите сили внимателно наблюдават съединисткото движение сред българите, опасявайки се, че то може да наруши установеното статуквo и да бъде използвано от Русия за нови действия на Балканите. Българите от своя страна очакват подкрепа от Германия за осъществяването на съединението на Княжеството с Източна Румелия, както и от останалите Велики сили, подписали Берлинския договор от 1878 г., които са поели задължението да защитават българското население, останало в пределите на османската държава. Тилау съобщава за тези български очаквания в доклада си до Министерството на външните работи в Берлин, изпратен от Варна на 24 август 1880 г. Междувременно този въпрос се следи внимателно и разисква и от германските дипломати в европейските столици. Германският посланик във Виена Ройс например задава в писмо от 28 юни 1880 г. риторичен въпрос на Бисмарк, дали едно обединение на Княжество България и Източна Румелия не би било изгодно за мира в региона. Споделя му и личното си мнение, че една голяма обединена България би била много по-малко зависима от Санкт Петербург, отколкото двете разделени области. Споделя и опасенията на външния министър на Австро-Унгария барон Хаймерле, че след създаването на една голяма България ще се засили и българската агитация в Македония.

 

----------------------------------------------

 

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

IV. Очаквания през 2008 година

През 2008 година очакванията вече са във връзките между България и Германия да се наблюдава рекорден стокообмен. В Хасково председателят на Германо-Българската индустриална търговска камара Митко Василев прогнозира външнотърговският стокообмен между Германия и България през 2008 година да достигне рекордните 4 милиарда евро.Той и посланикът на Германия у нас Михаел Гайер са сред участниците в организиран по повод Деня на германското единство бизнесфорум в града.

Със стокообмен от 3,7 милиарда евро Германия е водещият външнотърговски партньор на страната ни за 2007 година. През 2007 година немски фирми са инвестирали в България 6 милиарда евро.

Като несъстоятелни посланик Гайер определя коментарите, че по политически причини е възможно България да бъде изолирана в Европейския съюз и от Германия. Германия е критичен, но верен партньор на България, през последните години дипломатическите и икономическите отношения между двете страни са на много високо ниво с тенденция да продължат да се развиват положително.

Посланикът Гайер разговаря с областния управител на Хасково Райна Йовчева и с кмета Георги Иванов. Обсъдени са възможностите за партньорство между Хасково и немски град и условията за привличане на немски инвеститори в областта.

V. Заключение

Една от безспорните политически реалности в хронично нестабилния политически климат на България са отношенията с Германия. Историци твърдят, че те датират от 1000 години с връзките между Германското царство и Българското ханство през 842 година. Други изтъкват на преден план сътрудничеството в първите години на следосвобожденска България, трети припомнят военното съюзничество в размирния 20-ти век.

Онова, което днес се приема като безспорен факт, е стратегическото партньорство на всички равнища между двете страни и най-вече чудесните икономическиотношения между една от най-мощните европейски държави и новоприетата в ЕС малка балканска страна. Известно е, че Германия е най-големият търговски партньор и третият поред инвеститор в България.

Всичко това до голяма степен улеснява двустранните отношения, в които вече второ десетилетие, според политици и експерти, липсват актуални проблеми. В този контекст можем да твърдим, че дипломатическите отношения между България и Германия се осъществяват на ниво, което подобава за две приятелски страни.

VI. Използвани материали

1. http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/237/47/1/2/

2. http://www.capital.bg/show.php?storyid=242439

3. http://president.bol.bg/news.php?id=1240&st=830

4. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=293904

5. http://opinions.bpost.bg/story-read-13316.php



Коментари на клиенти:

Все още няма коментари за този материал.
Моля, влезте в системата с потебителско име и парола, за да оставите коментар.


За сайта

Кой е онлайн

В момента има 892 посетителя и 43 потребителя в сайта

Намерете ни в Facebook


© 2010 znanieto.net Всички права запазени.
znanieto.net избра за свой хостинг партньор Viscomp.bg

Изграден с помощта на Joomla!.